Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./…………………………………,гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав
На единадесети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена
Данаилова 2.М.Иванова-Даскалова
Секретар: Деница Кръстева
Прокурор: Владислав Томов
Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КАХД №505 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и следващите от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Б.А.Й. –
изтърпяващ наказание в Затвора гр.Варна чрез назначения му процесуален
представител, срещу Решение №1585/26.07.2019г.
постановено по адм. дело №1224/2019г. по описа на Административен
съд -Варна, с което са
отхвърлени предявените от него искове:
- срещу Министерство на правосъдието за
обезщетение в размер на 5000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
болки и страдания, поради противоправното бездействие на администрацията на
Затвора Варна да осигури полагаемите му се хигиенни и санитарни материали,
облекло, обувки … за периода от 14.12.2005г. до 01.06.2009г., ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и
мораторна лихва в размер на 2 000 лв. за периода от 2009г. до завеждане на
исковата молба;
- срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към МП за обезщетение в размер на 10000лв. неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки и страдания, поради противоправното бездействие
на администрацията на Затвора Варна да осигури полагаемите му се хигиенни и
санитарни материали, облекло, обувки … за периода от 01.06.2009г. до 02.05.2019г.,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
В касационната жалба се твърди, че
решението е постановено в противоречие с материалния закон и се иска отмяната
му на основание чл.209 т.3 от АПК. Оспорват се изводите в него, че претенциите
са неоснователни и недоказани. Считат за
доказано наличието на кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността
на ответниците на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Неправилно съдът уважил
възражението за изтекла погасителна давност за претендираното обезщетение срещу
ответниците за част от периода, тъй като 5 годишния давностен срок започвал да
тече от момента на прекратяване на увреждащите действия или от момента на
прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от
бездействие. Към момента на предявяване на исковата молба бездействието на
ответниците с което се нарушавал чл.3 от ЗИНЗС продължавало, поради което вземането
за обезвреда за причинените от него вреди не било погасено по давност. Неправилно
началото на срока за изпълнение на задължението от ответника за осигуряване на
безплатно облекло и обувки бил приет и за начало на 5-годищшния давностен срок.
Поддържат се доводите, че администрацията е имала задължение да предоставя
служебно безплатно облекло, обувки и принадлежности на лишените от свобода
лица, каквото е ищеца, които регулярно да се подменят след изтичане на определения
срок за ползването им. Неправилно съдът формирал извод за недоказаност на
твърдението на ищеца, че е налице незаконосъобразно бездействие на административният
орган, тъй като приел, че в периода 01.01.2013г.-02.05.2019г. доставянето на
обувки и облекло на лишените от свобода не е безусловно, а само при
необходимост, когато лишеният от свобода не разполагал със собствени и отправи
писмено искане за предоставяне на артикулите, от които се нуждае. След като във
вещевата ведомост и в др. документи липсвало отразяване да са му били
предоставяни полагаемите артикули както от централни доставки, така и от външни
дарители, затворническата администрация нямало
как да не е запозната с факта, че не са му били предоставени артикулите,
предвидени в таблиците утвърдени от министъра, а представените не са били подменяни
регулярно с нови. Счита, че представените по делото негови молби с искания за
спално бельо, дрехи, обувки според сезона до началника на затвора и поставената
от последния резолюция за основателност на исканията и за удовлетворяването им
при възможност доказвали безспорно, че затворническата администрация не му е осигурила
безплатно облекло и спални принадлежности по вид, количество и качество съобразени
с утвърдените таблици., респ. че не ги е подменяла регулярно през времето на
исковия период. Поради това счита за доказана първата предпоставка за уважаване
на исковите претенции. Непредоставянето на облекло и др. предвид правото
регламентирано в чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС съставлявали действия, уронващи
човешкото достоинство и пораждащи чувство на страх, незащитеност или
малоценност и се явявало поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието на лишените от свобода, неизпълнение на задължението в чл.2, т.3 от ЗИНЗС на администрацията да осигури необходимите и достатъчни условия,
поддържащи психическото и физическо здраве на осъдените и зачитане на правата и
достойнството им, в нарушение на забраната в чл.3 от ЗИНЗС. Неправилно въпреки приетите
по делото списъци, в които ищецът фигурирал като желаещ да получи помощи – облекло
– анцунг и пижама и обувки- маратонки, не било отчетено в решението, че е
социално слаб, а били взети предвид писмените доказателства за инцидентни и в
символичен размер постъпления на парични средства по сметката му от пастора на
затвора. Оспорва се извода, че е могъл да се снабди с необходимите му принадлежности
и вещи от първа необходимост от пратките, които получавал при свиждания и посещения,
както и от сестра си. Твърди, че такава възможност нямал поради режимно-охранителни
съображения и можел да се снабди с тях единствено чрез закупуване от лавката на
затвора. Поради това с жалбата се твърди, че единствено администрацията е
следвало да му осигури нужните вещи, поради което бездействието й реално довело
до неблагоприятно засягане на личността му, до нехуманното му третиране, в
резултат на което претърпял физически и емоционални страдания. Твърди се
неправилно разпределение от съда на доказателствената тежест между страните.
Съдът не изпълнил задължението си служебно да призове длъжностни лица от
мястото за лишаване от свобода или всяко друго лице, чрез показанията на което
да изясни фактите. По делото било допуснат от съда съществено нарушение на
процесуалните правила, като било оставено без уважение направеното своевременно
искане за събиране на гласни доказателства. Съдът достигнал до неправилни
изводи поради грешната преценка, че в тежест на ищеца е да докаже настъпването
на неимуществените вреди и причинно-следствената връзка между тях и
противоправното поведение на ответниците, което било в противоречие с презумпцията
в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, че настъпването им се предполага до доказване на
противното. С тези доводи в касационната жалба се претендира отмяна на съдебният
акт и решаване на спора по същество, като исковите претенции бъдат уважени като
доказани по основание и размер.
Ответниците Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" чрез упълномощения юрисконсулт в писмен отговор
изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за
правилно и законосъобразно решението по
адм. дело № 1224/2019 г. на Административен съд - гр. Варна, с което исковете
на Б.Й. са отхвърлени. Събраните по делото доказателства били достатъчни за
установяване на обективната
истина. Правилно в
решението бил приложен чл.114, ал.1 от ЗЗД визиращ 5-годишна давност за непозволеното
увреждане, на което обезщетението за вреди по чл.284 от ЗИНЗС било приравнено, като срок започвал да тече
от деня, в който вземането станало
изискуемо. В тази насока било Постановление №2/21.12.1981г. на Пленума
на Върховния съд "Относно някои въпроси на погасителната давност при
вземания от непозволено увреждане" и ТР №5/2005г. ОСГК и ТК на ВКС, според които давността започва да тече от деня на увреждането, когато деецът е
известен, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване. В установената практика на Върховния административен съд се
сочи прието, че увреждането
чрез незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност ангажира отговорността на
юридическото лице, с което съответното длъжностно лице, пряк причинител на
вредата, се намира в трудови или служебни отношения - т.6 от ТР № 3 от
22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както е предвидено в чл.284, ал. 1, във вр. с чл. 205 от АПК. За тази отговорност, както и в случая е без значение откриването на длъжностното
лице, което не е ответникът по иска на основание чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС и след като към момента на увреждането е известно юридическото лице, което отговаря
за незаконосъобразните действия и бездействия на своите служители. Съгласно т.4 от ТР№ 3 от 22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС при незаконни фактически действия на администрацията вземането за
обезщетение за вреди става изискуемо от момента на тяхното преустановяване. Това правилно било отчетено от съда ведно с факта, че задължението на администрацията на
Затвора-Варна, съответстващо на правото на ищеца да му се
предоставят облекло и обувки, независимо
от това дали е разполагал с такива или не, съществувало до 31.12.2012г. до изменението на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС. Обосновано съда приел, че незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация е преустановено на 31.12.2012г., от която дата отпаднало задължението за предоставяне
на облекло и обувки при
липса на искане от лишения от свобода и започнал да тече 5
годишния давностен срок за обезщетяване на вредите от незаконосъобразно
бездействие, както и за мораторна лихва, който изтекъл на 31.12.2017г. Правилно
съдът отчел, че задължението
по чл. 31, ал. 1, б. „в“ от ЗИН (отм.) и по чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС (в
редакция до изм. - ДВ, бр. 103 от 2012г.) е срочно, че съгласно
чл.70, ал.1 от ЗЗД срокът се счита за уговорен в полза на длъжника и предоставянето на облеклото и обувките по таблици № 1 и № 2 е за срок
на ползване една или две години, т.е. дължат се всяка или на две години, при което началният момент на 5 годишния давностен
срок е изтичането на срока
им. След като нямало
спор, че исковата молба е подадена на 02.05.2019г., че постъпила в съда
на 07.05.2019г. и давностния срок не
е спиран или прекъсван, обосновано и законосъобразно с решението са отхвърлени като
погасени по давност претенциите за присъждане на обезщетения за периода 14.12.2005г. до 01.06.2009г. и от 01.06.2009г. до 01.01.2013г. Мотивирано и законосъобразно съдът отхвърлил като неоснователна претенцията
за обезвреда за периода
от 01.01.2013г. до 02.05.2019г. От 01.01.2013г.
до 06.11.2018г. ищецът следвало да сезира администрацията с искане за
предоставяне на безплатно облекло и обувки, поради обстоятелството, че няма такива. Съобразно изменената законова регламентация задължението на администрацията да осигури
безплатни облекло и обувки зависела
от волята и желанието на лишения от свобода и след като от доказателствата се
установило, че подадените от ищеца молби са били уважени и са му предоставяни възглавници,
дюшеци, облекло и обувки не е налице първият елемент от отговорността по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС. Бездействието за предоставяне на вещи от първа необходимост (санитарни и
хигиенни материали като шампоан, бикче, четка и паста за зъби, паста за
бръснене и др., не обосновавало нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, респ. по
аргумент от противното на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС и не се предполага настъпването на
твърдените неимуществени вреди, доколкото е оборена законовата презумпция. в периода от 01.01.2013г. до 02.05.2019г. правилно е заключено, че администрацията на Затвора Варна по
отношение осигуряването на, Поради това пълномощника
на ответниците моли Решението по
адм. дело № 1224/2019 г. на Административен съд - Варна да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага решението на Административен
съд-Варна да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е
допустима. Подадена е в срока по чл.211, ал.1 от
АПК и от лице участвало
като страна по делото пред първоинстанционния съд, за което съдебният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, касационната жалба
е неоснователна.
Съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС решението на
административния съд по иска за обезщетение подлежи на касационно оспорване по
реда на глава ХII от АПК пред тричленен състав на същия съд. По аргумент от
чл.218 от АПК касационния състав обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон съдът следи и служебно. Оплакванията в касационната жалба са,
че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на производствените правила и необоснованост- основания за отмяна по чл.209,
т.3 от АПК.
Решението по адм. дело №1224/2019г. по
описа на Административен съд Варна е валидно и допустимо.
То е постановено след проведено производство
по подадена от Б.А.Й.
искова молба, в която и в допълнителните уточнения, вкл.
в съдебно заседание твърди, че по отношение на него е осъществено нарушение на забраната
в чл.3, ал.1 от ЗИНЗС за унизително и нечовешко отношение като е бил поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието му по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС,
чрез противоправното бездействие на администрацията на Затвора Варна, която не
му осигурила полагаемите му се облекло, обувки, хигиенни и санитарни материали.
Във връзка с това на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС Й. претендира да бъдат осъдени:
- Министерство на правосъдието - да му
заплати обезщетение в размер на 5000лв. за неимуществени вреди за периода от
14.12.2005г. до 01.06.2009г., изразяващи се в причинени болки и страдания,
поради противоправното бездействие на администрацията на Затвора Варна да
осигури полагаемите му се хигиенни и санитарни материали, облекло, обувки,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане и мораторна лихва в размер на 2 000лв. за периода от 2009г. до
завеждане на исковата молба;
– Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"-гр.София да му заплати обезщетение в размер на
10000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания,
поради противоправното бездействие на администрацията на Затвора Варна да
осигури полагаемите му се хигиенни и санитарни материали, облекло, обувки … за
периода от 01.06.2009г. до 02.05.2019г., ведно със законната лихва от завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане.
С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл.284, ал.3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на
спора доказателства. Въз основа на доказателствата в Решението са
изложени установените факти и обстоятелства по твърденията на ищеца и правните
изводи по претенциите му. Първоинстанционният съд отчел твърденията на ищеца,
че затворническата администрация с противоправното си бездействие не му осигурила
полагаемите му се хигиенни и санитарни материали, облекло и обувки и така е бил
поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание
лишаване от свобода, уронващи човешкото му достойнство, причиняващи му болки и
страдания, които иска да му бъдат обезщетени. Съдът отчел, че незаконосъобразно
бездействие на административен орган или длъжностно лице ще е налице при неизпълнение
на нормативно разписано задължение за фактическо действие. При анализ на действащите
през исковите периоди разпоредби в Закона за изпълнение на наказанията, респ. в
последващия ЗИНЗС констатирал, че като право на лишените от свобода са
разписани: право на самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални
принадлежности по таблици, утвърдени от съответния министър. С влязлото в сила
на 01.01.2013г. изменение на ЗИНЗС уредбата била променена в смисъл, че лишените
от свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности, а
лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - на безплатно
облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от Министъра
на правосъдието. В съдебното решение е отчетено, че през 2006г. и 2010г. действат
утвърдените Таблица №1 - за полагащото се безплатно облекло на лишените от
свобода, в която е посочен срок от 1 и от 2 години за ползването на отделните артикули;
Таблица №2- за полагащите се обувни артикули; Таблица №3 – за полагащите се
спални принадлежности и Таблица № 6 – за полагащите се безвъзмездно перилни и
миещи препарати в местата за лишаване от свобода за един месец.
При тази уредба съдът извел, че до влизане в
сила на 01.01.2013г. изменение на ЗИНЗС, на правото на лишените от свобода като
ищеца на самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности
по таблици, утвърдени от съответния министър съответства задължението на
затворническата администрация да му ги осигури безусловно. След влизане в сила
на новата редакция на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС обаче, право на на безплатно
облекло и обувки, подходящи за съответния сезон имат тези лишени от свобода,
които нямат собствени дрехи и обувки, по аргумент от което извел, че те не се
полагат безусловно на всеки осъден, а администрацията ги предоставя на тези
лишени от свобода, които направят искане да им бъдат предостави безплатни облекло
и обувки, тъй като нямат собствени такива. С оглед тази промяна в законовата уредба
и на основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗС първоинстанционният съд указал на ответниците
тежестта да ангажират доказателства за предоставените на Б.А.Й. хигиенни и санитарни
материали, облекло и обувки през исковите периоди, както и подадените от него след
01.01.2013г. искания и молби за такива вещи.
От доказателствата съдът установил, че на 15.12.2005г.
започнало изпълнението на наказанието на Б.Й., което по влязлата в сила присъда
е „доживотен затвор без замяна“; че от 29.06.2007г. той бил поставен на „специален
режим“в Затвора-Варна в „Зоната с повишена сигурност“.
От вещеви ведомости, молби, декларации и др.
приети по делото писмени доказателства в решението е установено, че през периода
от 14.12.2005г. до 20.02.2015г. няма данни на ищеца да е предоставяно облекло.
На 20.02.2015г. по вещева ведомост №0003703
на ищеца били предоставени: 1 бр. долни дълги гащи, 1бр. чорапи къси
вълнени и 1бр. хавлиена кърпа. На
23.03.2016г. му били предоставени обувки, което било отразено в декларация. На 07.11.2018г.
му били предоставени: 1 бр. пуловер, 1бр. риза, 1бр. фланелка и 1 чифт обувки
зимни по вещева ведомост №0004341, по молби на ищеца от 06.11.2018г. и от
26.11.2018г. и по две писмени заявления от 07.11.2018г. За полагаемите на ищеца
перилни и миещи препарати по таблица №6 по делото е установено, че ежемесечно със
списък са предоставяни по 2бр. сапуни на всеки лишен от свобода, а за
хигиенно-битови нужди на лишените от свобода от корпуса с протоколи са предоставяни
на коридорния отговорник където е настанен Й. по 2 литра веро, 2кг прах и 2бр. метли.
За тоалетните принадлежности като шампоан,
бикче /самобръсначка/, четка и паста за зъби, паста за бръснене и др., съдът
установил, че макар да са вещи от първа необходимост не е нормативно разписано задължение
да се осигуряват безплатно на лишените от свобода в затворите. Съдът не
установил Й. да е сезирал затворническата администрация при възможност безплатно
да му бъдат осигурени такива от затвора. Установено е, че за периода от
01.01.2005 г. до 02.05.2019 г. ищецът получил преводи в общ размер 83,06лв.
предимно от дарения, с които макар и в малък размер е могъл да закупи от
лавката тоалетни принадлежности. Установил, че макар с починали родители, ищецът
имал жива сестра, която също може да му предостави парични средства за тоалетни
принадлежности. Установил от картона за свиждания, кореспонденция и храна, че в
исковия период Й. е провеждал свиждания, получавал храна, тютюн и колетни пратки
и е имал възможност да изиска и да се снабди с необходимите му вещи от първа
необходимост и материали.
Съдът взел предвид отговора в Писмото с
рег. № 1084/05.02.2019г. на Главния директор на ГД“ИН“ по заявена Й. писмена претенция
да му бъдат отпускани ежемесечно 50лв. от утвърдената сума за годишна бюджетна
издръжка на лишените от свобода, с които да покрива ежедневните си нужди от
първа необходимост или да закупува нужните неща в натура. Отчетено е, че тази
претенция на Й. е оставена без уважение с обяснението, че освен предвидените в утвърдените
таблици безплатни обувки, дрехи, спални принадлежности и т.н. осъдените имат
право да получат разрешените съгласно списък вещи, предмети и храни, а осигуряването
на вещи от първа необходимост и тоалетни принадлежности е ангажимент на осъдените,
а от затворническата администрация се предоставят безплатно само при възможност
за това.
Съдът установил, че исковата молба е
подадена от Й. по пощата на 02.05.2019г. и постъпила на 07.05.2019г. в Административен
съд-Варна, където по нея е образувано първоинстанционно адм. дело №1224/2019г.
Въз основа на тези фактически констатации направил
решаващите изводи в решението. С оглед започналото на 15.12.2005г. изпълнение
на наказанието „доживотен затвор без замяна“ от Й., отхвърлил като неоснователна
и недоказана исковата му претенция за присъждане на обезщетение за причинени вреди
на 14.12.2005г. срещу Министерство на правосъдието.
Съдът намерил за доказани твърденията на
ищеца за бездействие на администрацията на Затвора– Варна, която не му осигурила
полагащото му се безусловно като осъден безплатно облекло и обувки в периода от
15.12.2005г. до 01.06.2009г. Намерил за доказана претенцията срещу Министерство
на правосъдието за обезщетение за причинени в периода 15.12.2005г. до
01.06.2009г. неимуществени вреди на Й.. Доказано намерил и твърдението на ищеца
за бездействие на затворническата администрация и през периода от 01.06.2009г.
до 31.12.2012г., когато не му предоставила полагащото му се по закон безусловно
безплатно облекло и обувки, за което от ответника ГД“Изпълнение на наказанията“
претендирал обезвреда за неимуществени вреди. Съдът приложил презумпцията в
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС и тъй като се доказало наличие на първия елемент от фактическия
състав на отговорността по чл.284 от ЗИНЗС приел за доказано причиняването в периода
15.12.2005г. - 31.12.2012г. на ищеца на неимуществени вреди – притеснение, яд,
нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот от противоправното бездействие
на служителите на ответниците.
За тези обезщетенията за периода
15.12.2005г. - 31.12.2012г. съдът отчел възражението направено от пълномощника
на ответниците за изтекла 5 годишна погасителна давност по чл.114, ал.1 от ЗЗД към
момента на предявяване на исковата молба. Тъй както облеклото и обувките
съгласно утвърдените таблици били с определен срок за ползване една или две
години, съдът заключил, че осигуряването им на ищеца се е дължало всяка година
или на две години, т.е. това е срочно периодично задължение, срокът за
изпълнение на което съгласно чл.70 ал.1 от ЗЗД се смята за уговорен в полза на
длъжника и преустановяването на дължимостта му изтича с изтичане на срока за
изпълнението му, от която дата започва да тече 5-годишната погасителна давност
за претенцията за обезщетение на вредите, причинени от неизпълнението му, който
срок не бил спиран, нито прекъсван. В решението е направен крайния извод, че към
02.05.2019г. когато е подадена исковата молба е изтекъл 5 годишния срок за предявяване
на претенциите за присъждане на обезщетения за вредите, претърпени от ищеца през
периода 15.12.2005г. до 01.06.2009г. срещу МП и през периода от 01.06.2009г. до
31.12.2012г. срещу ГД“ИН“. Поради това претенциите за присъждане на суми, мораторни
лихви и законни лихви за обезвреда на неимуществените вреди причинени от
ответниците през този период са оставени без уважение като погасени по давност.
В останалата част исковата претенция на Й. срещу
ГД“ИН“ за присъждане на обезщетение за периода от 01.01.2013г. до 02.05.2019г. със
законната лихва първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователна, с оглед
установеното от доказателствата, че не е налице противоправно бездействие на
затворническата администрация и в този период ищецът не е бил поставен в неблагоприятни
условия. Съдът отчел, че в този период е в сила изменението в чл.84, ал.2, т.3
от ЗИНЗС и по закон безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон по
таблиците утвърдени от министъра на правосъдието се предоставят на тези лишени
от свобода, които са поискали това, тъй като нямат собствени дрехи и обувки. Съобразно
промяната в правната уредба съдът изтъкнал, че задължение за предоставяне на
безплатни обувки и дрехи за администрацията възниква по отношение на тези осъдени
лица, които направят такова искане и заявят, че нямат собствени дрехи и обувки.
От представените от ответника ГД“ИН“ писмени доказателства съдът установил, че в
периода 01.01.2013г.-06.11.2018г. ищецът Й. не е твърдял, че няма собствени обувки
и дрехи в искане да му бъдат предоставени безплатно такива. Въпреки, че ищецът не
е заявявал желание да получи безплатни обувки и облекло, съдът отчел, че такива
са му предоставяни: на 23.03.2016г. - чифт обувки, на 20.02.2018г. - долни
дълги гащи, къси вълнени чорапи, хавлиена кърпа; на 07.11.2018г. - пуловер,
риза, фланелка и чифт зимни обувки. Отчел, че подадените от Й. молби са били за
предоставяне на възглавници, дюшеци и др. и са били уважени и такива вещи са му
били осигурявани.
Съдът отхвърли като опровергани от доказателствата
и твърденията на ищеца, че в периода 01.01.2013г. до 02.05.2019г. администрацията
на Затвора Варна не му е осигурила и предоставила перилни и миещи препарати. От
ангажираните ответника ГД“ИН“ писмени доказателства и заявеното в съдебно
заседание от Й., че е получавал сапун и прах за пране, първоинстанционният съд заключил,
че неоснователно се твърди бездействие на администрацията на затвора. За хигиенно-битовите
нужди на ищеца ежемесечно са били осигурявани по 2бр. сапун, перилни и миещи
препарати-прах за пране, веро и метли, поради което ищецът не е поставян в
унизително и неблагоприятно положение в хигиенно-битово отношение през времето от
01.01.2013г. до 02.05.2019г., а след като не е налице този задължителен елемент
от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС претенцията му
настъпване на неимуществени вреди и за присъждане на обезщетение за тях със
съответните лихви е отхвърлена като неоснователна.
Като неоснователно е преценено от съда и твърдението
на ищеца за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от ответника ГД“ИН“ като не му били осигурени
безплатно вещи от първа необходимост - санитарни и хигиенни материали като
шампоан, четка и паста за зъби, самобръсначка с паста за бръснене и др. Съдът
отчел, че това са вещи от първа необходимост, които са нужни за поддържане на
хигиената на лишения от свобода, но за тях не е предвидено нормативно задължение
да се осигуряват безплатно от затворническата администрация. Тъй като по закон
и в утвърдените таблици нямало задължение затворническата администрация да
осигурява безплатно на осъдените шампоан, четка и паста за зъби, самобръсначка
с паста за бръснене, ангажимент на осъдения е обезпечаването на такива тоалетни
принадлежности. Съдът констатирал, че затвора
няма нормативно задължение да осигурява безплатно такива принадлежности на осъдените,
а само когато има такава възможност, поради което отхвърлил като неоснователни
доводите на ищеца, че е бил поставен в унизително и неблагоприятно положение от
администрацията на ответника ГД“ИН“ през времето от 01.01.2013г. до
02.05.2019г. като не са му осигурени безплатно шампоан, четка и паста за зъби,
самобръсначка с паста за бръснене. Поради това липсвало противоправно бездействие
от служители на затвора Варна да осигурят такива безплатни вещи на Й., което се
явявало липса елемент от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на обезщетение на причинени от такова
бездействие неимуществени вреди със съответните лихви е отхвърлена като
неоснователна. Въпреки отхвърлянето изцяло на исковите претенции, като приложил
чл.286, ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗИНЗС първоинстанционният съд отхвърлил
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответниците.
Касационният състав намира Решение №1585/26.07.2019г. постановено
по адм. дело №1224/2019г. по описа на Административен съд -Варна за валидно и допустимо. Производството е проведено без да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Решението е подробно мотивирано, а правните
изводи в него са обосновани с фактическите установявания от доказателствата за
релевантните факти и обстоятелства.
Неоснователни са оплакванията в
касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при събирането на доказателствата, че поради оставяне без уважение на искането
на ищеца за събиране на гласни доказателства делото е останало непопълнено с необходимите
доказателства, което довело до погрешната преценка на съда, че твърденията на
ищеца за поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието са
останали недоказани и са отхвърлени исковите му претенции като неоснователни. Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства. Правилно в производството е разпределена
доказателствената тежест между страните при съобразяване на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС и презумпцията в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Съобразно тези разпоредби на
ответниците са дадени указания за представяне на доказателства за фактите и обстоятелствата,
които твърдят – че не е налице твърдяното от ищеца бездействие и са изпълнили
задълженията си задължения. В Решението са обсъдени всички представени от
ответниците доказателства, които основно са писмени, преценени са по отделно и
в съвкупност. При отчитане на твърденията на ищеца и на ответниците за фактите
и обстоятелствата и изявленията на представителите им от съдът са направени
фактическите установявания, описани по-горе, въз основа на които съгласно
чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон.
В
съответствие с презумпцията в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС и установеното от
фактическа страна правилно и обосновано в решението е направен извода, че са
доказани твърденията на Й. за бездействие на администрацията на Затвора–Варна и
неосигуряване в периода от 15.12.2005г. до 01.06.2009г. на полагащите му се безплатно
облекло и обувки, за който е предявил претенция за обезщетение срещу Министерство
на правосъдието, както и през периода от 01.06.2009г. до 31.12.2012г., за който
претендира обезщетение от ГД“Изпълнение на наказанията“. На основание прецумпцията
в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в решението е прието за доказано, че в периода
15.12.2005г. - 31.12.2012г. на ищеца са причинени от противоправното
бездействие и нарушение на забраната в чл.3, ал.1 вр. ал.2 от ЗИНЗС описаните
от него неимуществени вреди – притеснение, яд, нерви, безпокойство, стрес,
липса на желание за живот. Не поради недоказаност, а поради изтекла 5 годишна
погасителна давност първоинстанционният съд е отхвърли като неоснователни
исковите претенции за присъждане на обезщетения, на мораторна и законна лихва
за обезвреда тези неимуществените вреди причинени през периода 15.12.2005г.-31.12.2012г.
Касационният състав изцяло споделя изложените
в решението на първоинстанционният съд мотиви, с които не са уважени, а като
погасени поради изтичане на 5 годишния давностен срок са отхвърлени тези
претенции за периода 15.12.2005г.-31.12.2012г. срещу ответниците, поради което няма
да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК. Правилно
и в съответствие с установената съдебна практика на Върховния административен
съд по сходни казуси е приложен института на погасителната давност от
първоинстанционния съд. След като ответниците са се позовали своевременно чрез
изрично възражение за изтекла давност в хода на делото, при отчитане на
обстоятелството, че се касае за срочни задължения на затворническата администрация
е съобразено, че началото на 5 годишния давностен срок е момента на преустановяването
им, което в случая не е станало чрез реалното изпълнение чрез предоставяне на безплатни
облекло и обувки на ищеца, а изтичането на срока на задължението за който се
дължи вещевото доволство. Поради това доводите в касационната жалба и писмените
бележки за неправилно приложение на давностния срок и неправилно определяне на
началния момент, от който се изчислява са неоснователни.
Правилно съдът проследил изменението през исковия период на
специалната уредба в ЗИНЗС свързана с правата на осъдените лица и задълженията
за предоставяне на обувки, дрехи, хигиенни и т.н. вещи и материали и вида им в
утвърдените таблици от министъра на правосъдието. Съобразно установеното от писмените
доказателства и заявено и от ищеца в съдебно заседание за предоставените му безплатно
дрехи, обувки, сапун, прах и т.н. е направен решаващият извод, че не е налице
противоправно бездействие на затворническата администрация и в този период
ищецът не е бил поставен в неблагоприятни условия. Подробно и мотивирано в
решението е обосновано защо исковата претенция на Й. срещу ГД“ИН“ за присъждане
на обезщетение за периода от 01.01.2013г.- 02.05.2019г. за бездействие на
администрацията е неоснователна, тъй като подадените от него в този период искания
за възглавници, дюшеци и др. са били уважени и такива са му предоставени; въпреки
липсата на заявено желание да получи безплатни обувки и облекло - такива са му били
предоставяни през 2016г. и 2018г.; а за задоволяване на хигиенно-битовите му нужди
ежемесечно са му осигурявани по 2бр. сапун, както и перилни и миещи
препарати-прах за пране, веро и метли. Касационният състав споделя изцяло
мотивите в оспореното решение, че ищецът не е бил поставен в унизително и
неблагоприятно положение в периода от 01.01.2013г.- 02.05.2019г. от служителите
на ответника - ГД“ИН“ и не е налице нарушение на забраната в чл.3, ал.1 вр.
ал.2 от ЗИНЗС, поради което при липсата на този задължителния елемент от
фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и претенцията за
обезвреда чрез присъждане на обезщетение за тях със съответните лихви е неоснователна.
Касационният състав констатира правилно
приложение на закона от при формиране на извода, че ответника ГД“ИН“ няма нормативно
задължение по закона и утвърдените таблици от министъра да осигурява на
осъдените и в частност на ищеца безплатно шампоан, четка и паста за зъби,
самобръсначка с паста за бръснене и др. такива принадлежности. Правилно при
извода за липса на противоправно бездействие от страна на администрацията на
ответника ГД“ИН“, който не е имал нормативно задължение да осигурява безплатно такива
принадлежности на ищеца през времето от 01.01.2013г. до 02.05.2019г. е заключено,
че не е налице елемент от състава на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и е
оставена без уважение претенцията да заплати на Й. обезщетение със съответните лихви
за вреди от неизпълнение на такова задължение. В съответствие със специалната
уредба в ЗИНЗС по този вид производства съдът се произнесъл и по исканията за възнаграждения.
С оглед изложеното касационната жалба се явява изцяло неоснователна. Не
се установи основание за отмяна по чл.209, т.3 от АПК на оспореното с нея
решение, поради което то следва да бъде оставено в сила.
Въпреки този изход на спора неоснователно е
направеното искане от представителя на ответниците за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Тъй като уредбата в ЗИНЗС се явява специална
по отношение на
общите разпоредби в АПК и ГПК, а в чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС
не се предвижда отговорност на ищеца за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, респ. ответниците при пълно или частично отхвърляне на исковите претенции, респ. на касационната жалба, а само отговорност
за направените от ответната страна разноски по производството, каквито
ответниците на се направили.
Водим от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1585/26.07.2019г. постановено по адм. дело №1224/2019г.
по описа на Административен съд - Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.