Определение по дело №367/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 130/05.02.2014 г., постановено по гр.д.№1572/2013 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Т. Б. Н. от Г., против Г. дирекция „П. Б. и З. на Н. при Министерство на вътрешните работи, иск с правно основание чл.252,ал.1 от ЗМВР за заплащане на сумата от 7 632.00 лв., представляваща неизплатено обезщетение в размер на шест месечни възнаграждения, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е осъдил ищцата да заплати на ответника сумата в размер на 150 лв.,представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ищцата Т. Б. Н., въззивна жалба. В същата се твърди, че постановенот¯ решение е неправилно. Излагат се подробни съображения. Твърди се, че било налице пълно универсално правоприемство, включително и като работодател при условията на чл. 123, ал.1, т.2 и т.7 от КТ, между Министерството на извънредните ситуации и Министерството на вътрешните работи, тъй като със ЗИД на ЗМВР било уредено прехвърляне на дейности между двете министерства. Съгласно чл.7, т.9, т.10 и т.11 от ЗМВР към основната дейност на М., считано от 25.12.2009 г. се добавяли функции на закритото министерство, свързани със З. при бедствия, координация действията на единната спасителна система, съгласно Закона за З. при бедствия, приемане, регистриране и обработка на спешни повиквания към ЕЕН 112 и др. Твърди се, че била създадена и Дирекция "П. Б. и З. на Н. към М., чиито дейности изцяло съвпадали с тези на закритата Г. дирекция "Национална служба Гражданска З." към МИС.Жалбодателят твърди, че според §63 от ПЗР ЗИДЗМВР /ДВ бр.93/2009 г./, в сила от 24.11.2009 г., М. е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на МИС, както и на документите, които не подлежат на архивиране по реда на Закона за Националния архивен фонд. Със същия ЗИДЗМВР били прехвърлени дейности от закритото МИС към М.. Изтъква се, че разпоредбата на § 64 от ПЗР на ЗМВР, която била приета да уреди конкретния обхват на правоприемството по чл. 123, ал.1, т.7 от КТ, прецизирала и самото настъпване на това правоприемство, като за яснота изрично дерогирала и специфичните изисквания по чл. 179, ал.1, т.З и ал.4 от ЗМВР. Жалбодателката счита също, че използваният в разпоредбата термин "назначаване" не трябвало да се тълкува буквално. С оглед тези съображения жалбодателката моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 252, ал. 1 от ЗМВР срещу Г. дирекция „П. Б. и З. на Н. при Министерството на вътрешните работи на Република България, като неправилно и необосновано, вместо което постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.Претендира разноски.

В надлежния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ответник и в първоинстанционното производство, Г. дирекция „ П. Б. и З. на Н. на М., гр. София, в която се излагат доводи, че съдържащите се във възивната жалба аргументи били неотносими в това производство.

В съдебно заседание, жалбодателката, лично и чрез депозирана писмена З., поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, чрез процесуален представител-юрисконсулт,оспорва въззивната жалба.Претендира разноски за въззивна инстанция.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.252, ал.1 от ЗМВР, с който ищцата Н. цели да бъде осъден ответникът Г. дирекция „П. Б. и З. на Н. на М., гр. София, да й заплати сумата в размер на 7 632 лв., съставляваща неизплатено обезщетение в размер на шест месечни възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -27.09.2013 г. до окончателното й изплащане. Ищцата обосновава искането си за присъждане на обезщетението в посочения размер, равняващ се на 6 месечни възнаграждения, определени към датата на прекратяване на служебното й правоотношение / 6 Х 1272 лв./, с обстоятелството, че е прослужила 6 години като държавен служител в системата на М. и в приравнените от ЗМВР структури.

В така очертаната правна рамка, настоящата инстанция подобно на първоинстанционния съд констатира, че в производството спор относно фактите, няма. Не са спорни обстоятелствата, че ищцата Н. се е намирала в непрекъснато служебно правоотношение по ЗДСл за периода от 01.05.2004 г. до 28.12.2009 г., като последно е заемала длъжността „Главен инспектор по подготовка на ОУСН" с ранг III - младши в отдел „Планиране и превантивен контрол" в ТД „Гражданска З." -област Кърджали в Г. дирекция „Национална служба „Граµданска З." към Министерството на извънредните ситуации, а за периода от 28.12.2009г. до 27.09.2010г. по ЗМВР, като със заповед на Министъра на вътрешните работи от 27.09.2010г., на основание чл.245, ал.1 т.1 от ЗМВР - при навършване на пределна възраст за служба в М. - 60 години, е прекратено, считано от датата на издаване на заповедта, служебното правоотношение с нея като инспектор по ГЗ IV степен в Областно управление „Гражданска З. - Кърджали" към Г. дирекция „Гражданска З." - М., категория „Г" - III степен.

Посоченото правно основание –разпоредбата на чл. 252 от ЗМВР, на което ищцата осланя претенцията си, предписва, че правото на парично обезщетение, възниква при наличие на няколко, находящи се в съотношение на кумулативност, предпоставки, а именно: служебното правоотношение да е прекратено на правно основание, различно от посоченото в чл.254, ал.1, т.7, б.„а”, ”д” и „з”, т.8 и т.14 от ЗМВР, както и служителят при прекратяване на служебното правоотношение да има прослужени години при ответника или при ведомствата, изброени в чл. 253 от ЗМВР.

В този аспект не е спорно по делото наличието на първата кумулативно изискуема се предпоставка, а именно: служебното правоотношение с ищцата, заемаща към онзи момент длъжността „ инспектор по ГЗ ІV степен в Областно управление „Гражданска З.”–Кърджали към Г. дирекция „Гражданска З.” – М., категория „Г” – ІІІ степен”, е било прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР със заповед №К-10881 от 27.09.2010 г. на министъра на вътрешните работи.

И всъщност спорът в производството се разпростира върху това има ли ищцата прослужени години като държавен служител при ответника или във ведомствата, изброени в чл. 253 от ЗМВР. И по-скоро този спор в производството се свежда до това, дали по отношение на прослужените от ищцата години в структурите на закритото Министерството на извънредните ситуации, може и следва да се приложи разпоредбата на чл.252 от ЗМВР. Казано с други думи, въпросът е налице ли е правоприемство по смисъла на чл.123, ал.1 от КТ в хипотезата на §63 от ПЗР на ЗИДЗМВР, което да обуславя правото на обезщетение по реда и при условията на чл.252 от ЗМВР.

За да отговори на поставения въпрос, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на § 63 ПЗР на ЗИДЗМВР, Министерството на вътрешните работи е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Министерството на извънредните ситуации, закрито с Решение на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България (ДВ, бр. 60 от 2009 г.), както и на документите, които не подлежат на архивиране по реда на Закона за националния архивен фонд. Съгласно пък § 64 от същия закон, в М. се назначават без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на чл.179, ал.1, т.4 и ал.3, държавни служители в служебни правоотношения и служители по трудови правоотношения с министъра на извънредните ситуации, които осъществяват функции, свързани със З. при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 към датата на влизане в сила на Решението на Народното събрание за приемане на структурата на Министерския съвет на Република България, с което Министерството на извънредните ситуации се закрива. Безспорно е в този аспект, че с Решение на Народното събрание от 27.07.2009 г. за приемане структурата на Министерския съвет на Р. България (ДВ, бр. 60 от 2009 г.), е закрито Министерството на извънредните ситуации и е възложено на Министерския съвет в едномесечен срок да уреди всички правоотношения във връзка с преобразуването и закриването на министерства, в частност и на МИС, включително и относно преразпределението на функциите им. До закриването си, Министерството на извънредните ситуации, чрез своята Г. дирекция "Национална служба „Гражданска З.", осъществява дейностите, изброени в отменения чл.71 от Закона за З. при бедствия. С посочения по-горе ЗИД на ЗМВР са направени промени, уреждащи преминаване на дейности и структури от закритото МИС към М.. Съгласно чл.7, т.9, т.10 и т.11 от ЗМВР, в сила от 25.12.2009 г., основни дейности на М. стават и З. при бедствия, подпомагане и възстановяване, ресурсно осигуряване и приемане на помощи по ред, определен със закон; координация на действията на единната спасителна система, приемане, обработка и регистриране на спешни повиквания към ЕЕН 112 и обмен на информация със службите за спешно реагиране. Съгласно чл.10, т.7/отм./ от ЗМВР, в сила от 25.11.2009 г. и до 01.01.2011г., една от дирекциите в М. е Г. дирекция "Гражданска З.". В отменения по настоящем, но в сила от 25.11.2009 г., чл.52д, ал.1 от ЗМВР, главната дирекция е определена като национална специализирана структура на М. за изпълнение на задачи по З. при бедствия. В неговата в ал. 2 са изброени дейностите, които главната дирекция извършва и те съвпадат с уреденото в чл.71/отм./ от ЗЗБ, относно закритата Г. дирекция "Национална служба „Гражданска З." към МИС. Впоследствие Г. дирекция "Гражданска З." към М. претърпява нови структурни промени, като съгласно чл.52 г от ЗМВР, в сила от 1.01.2011 г., е създадена Г. дирекция "П. Б. и З. на Н. - национална специализирана структура на М. за осигуряване на П. Б., спасяване и З. при бедствия. Или от съпоставянето на разпоредбите на чл.7, т.9, т.10 и т.11 от ЗМВР, чл. 10, т. 7/отм./ от ЗМВР, чл.52д, ал. 1 /отм./ от ЗМВР, чл.52г от ЗМВР, и тази на чл. 71 /отм./ ЗЗБ, се извежда изводът, че Г. дирекция „Национална служба „Гражданска З." към МИС е преминала към Г. дирекция „Гражданска З." към М., а впоследствие и в Г. дирекция "П. Б. и З. на Н. към М., т.е. М. чрез различните свои дирекции, функциониращи във времето, е поело законово възложените функции и задачи на закритото МИС. Така направеният извод обосновава и извода, че е налице прехвърляне на дейности между посочените държавни органи по смисъла на чл. 123, ал.1, т. 7 от КТ. При наличието на такова, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя. Трудовото правоотношение с работниците и служителите, визирани в § 64 от ПЗР на ЗИДЗМВР се запазват. В този аспект следва за изчерпателност изрично да се посочи и това, че цитираният § 64 не следва да се тълкува самостоятелно, а във връзка с разпоредбата на чл. 123, ал.1 от КТ, тъй като същият съдържа само редът, по който съответните категории служители преминават на работа в М.- без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т.4 и т.З от ЗМВР, като това обаче определено не води до промяна на техните трудови правоотношения.

Изложеното в предходния абзац дава отговора на поставения в производството въпрос, а именно: че в производството следва да се приеме, че е налице правоприемство по смисъла на чл.123, ал.1 от КТ в хипотезата на §63 от ПЗР на ЗИДЗМВР. В смисъла на изложеното следва да се приеме, че и по отношение на прослужените от ищцата години като държавен служител в структурите на закритото Министерството на извънредните ситуации, се прилага, предписаното от разпоредбата на чл.252 от ЗМВР, право.

А по съществото на въззивната жалба, настоящата инстанция приема следното : Приема за установено, че по силата на служебно правоотношение по ЗДСл през периода от 01.05.2004 г. до 28.12.2009 г., в рамките на праводателя Министерството на извънредните ситуации, а за периода от 28.12.2009г. до 27.09.2010г. по силата на правоотношение по ЗМВР, в рамките на правоприемника Министерството на вътрешните работи, ищцата е прослужила претендираните от нея 6 години. При това положение,съгласно разпоредбата на чл.252, ал.1,във вр. с чл.256 от ЗМВР, на същата се дължи обезщетение, равняващо се на шест месечни възнаграждения, определени към датата на прекратяване на служебното правоотношение, като обезщетението включва основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения за продължителна служба, за специфични служебни дейности, за специфични условия на труд и за научна степен. Така определеното обезщетение не подлежи на облагане с данък. За да определи дължимия се в производството размер, въззивният съд обсъди приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства, доколкото в настоящото такива други не бяха представени. И от прочита на приетата като доказателство по делото, заповед от 23.12.2009 г. с рег.№ К-11131 на министъра на вътрешните работи, се установява, че на ищцата в първоинстанционното производство Н. за длъжността й –инспектор ГЗ ІV степен /планиране и подготовка/,й се дължи заплата за: -категория -378 лв. и за длъжност -447 лв., включваща възнаграждение за ниво № 11-285 лв. и възнаграждение за специфични условия на работното място-162 лв., или заплата в общ размер от 825 лв. От изразеното в представената в откритото съдебно заседание от 18.12.2013 г. писмена З. /л.69/, становище на ответника, може да бъде направен извод, че към така получената сума следва да бъде добавена и сумата в размер на 330 лв., съставляваща възнаграждение за прослужено време. Или общо дължимата се сума, съставляваща месечната база към м.август 2010 г., е в размер на 1 155 лв., а шестмесечният размер възлиза на 6 950 лв. Това е и сумата, която следва да бъде присъдена на ищцата Н., след частичната отмяната на първоинстанционното решение. Принципната основателност на основния иск, предопределя и основателността на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

При този изход на делото, доколкото изрично са поискани и такива се доказват, се следва на ищцата Н., присъждане на разноски, съразмерно уважената част на исковата претенция и по компенсация, в размер на 291.91 лв. Следва се в производството и заплащане на държавна такса в размер на 278 лв., която на основание чл.78, ал.6 от ГПК, следва да бъде платена по сметка на КОС от ответната в производството страна.

Водим от горното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 130/05.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 1572/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен, предявеният от Т. Б. Н. от Г. против Г. дирекция „П. Б. и З. на Н. при Министерство на вътрешните работи, иск за заплащане на обезщетение с правно основание чл.252,ал.1 от ЗМВР, до размера на сумата от 6 950 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 27.09.2013 г. до окончателното й изплащане, както и В ЧАСТТА МУ, с която е осъдена Т. Б. Н. от Г. да заплати на Г. дирекция „П. Б. и З. на Н. при Министерство на вътрешните работи, сумата в размер на 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г. дирекция „П. Б. и З. на Н. при Министерство на вътрешните работи, Г. 1309, У.П. № 1. А, да заплати на Т. Б. Н. от Г., У.П.Я. № 8, .4, А., с ЕГН *, сумата в размер на 6 950 лв., представляваща неизплатено обезщетение в размер на шест месечни възнаграждения, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.09.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 291.91 лв.,съставляваща разноски в производството.

ОСЪЖДА Г. дирекция „П. Б. и З. на Н. при Министерство на вътрешните работи, Г. 1309, У.П. № 1. А, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд, сумата в размер на 278 лв., съставляваща дължимата се в производството държавна такса.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 130/05.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 1572/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

Решението подлежи на касационно обжалване през ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.