МОТИВИ към присъда по НОХД № 3377 по описа на Варненския
Районен съд за 2019година, I състав.
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен
акт, с който е повдигнал обвинение на З.А.М. за престъпление извършено по
чл.343 ал.3 б.А пр.2, вр. ал.1, вр.
чл.342 ал.1 от НК. Съдът е насрочил производството за разглеждане по общия ред
предвид желанието на подс.М. и неговия защитник.
По посоченият
обвинителен акт на 24.07.2019г. е образувано производство пред първа инстанция
срещу обвиняемия З.А.М., за престъпление извършено по чл. 343 ал.3 б.“а“, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК –
за това, че на 14.07.2018г. в
гр. Варна при управление на МПС л.а. "Ауди Q7 " с peг. № В 0062 ВХ,
без да има необходимата правоспособност за управление на този вид МПС - кат
„В", нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл. 37, ал. 1 " При
завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства …………..“ и по
непредпазливост причинил средна телесна повреди на Д.С.Д., изразяващи се: в
счупване на предкиткова кост на четвърти пръст на
лявата ръка, обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник
за около 5-6 седмици.
Подсъдимият
редовно призован за датата на съдебното заседание се явява лично и с адв.Г. ***, който оспорва описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка и по същество пледира за оправдаването на подс.М., като оспорва твърдението, че М. е управлявал процесния автомобил. Твърди, че М. не е управлявал
автомобила в процесната вечер и нарушението на ЗДвП и
допуснатото ПТП не са негово дело.
РП - Варна,
редовно призована за датата на съдебното заседание, изпраща представител, който
поддържа повдигнатото обвинение и по същество пледира за налагане на наказание
„Лишаване от свобода“, около предвидения в закона минимум.
По делото
е конституиран като частен обвинител и пострадалия свидетел Д.С.Д., който
поддържа обвинението и пледира за справедливо наказание, като твърди, че
престъплението е извършено с пряк умисъл от страна на подс.М.,
тъй като същия е неправоспособен водач, многократно осъждан, включително и за
управление на МПС след употреба на алкохол.
При преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка, описана
и в обвинителния акт по делото:
На 14.07.2018г., свид.М. предоставил своя автомобил „Ауди Q7" с per. № per. № В 0062 ВХ на свид. М.. Двамата били приятели и при посещенията на свид. М. в Република България, М. му преотстъпвал този
автомобил. На посочената дата, свид. М. около обяд
отишъл до сервиз на „Електро дизел 215" в гр. Варна, на ул. „Христо
Смирненски" № 153. Сервизът бил собственост на свид.
Т.. В него бил и подсъдимия. Подс. М. и свид. М. се познавали. Подс. М.
помолил свид. М. да му даде автомобила, за да отиде
до летище Варна, за да посрещне гости на свид. М..
Също така се обадил на свид. М. и му казал, че ще
вземе автомобила.
След като
получил съгласие от свид. М. и владението на
автомобила, подсъдимият тръгнал към летището. Управлявал автомобила по ул.
„Младежка" в гр. Варна с направление бул. „Република" Пътят бил с
асфалтово покритие, с ширина 7,50 метра, двупосочен, с две ленти за движение.
Времето било слънчево, ясно, движението било слабо. На същата дата, около 12,30
часа, свид. Д. бил отишъл до сервиз, от където си
взел мотоциклета марка „Сузуки Бърман"
с per.
№ В 2668 К. След като го взел, тръгнал с него по ул. „Младежка" в гр.
Варна, но в посока бул. „Република"- МОЛ Варна. Свид.
Д. управлявал мотоциклета си със скорост 30-40 км. Подс.
М. управлявал автомобила си със скорост около 40 км.в час. Двамата водачи,
движейки се срещуположно наближили до кръстовището на ул. „Младежка" с ул.
„Радост" в гр. Варна. При наближаването си до кръстовището, подсъдимия
решил да завие наляво и да навлезе в ул. „Радост". Намалил скоростта на
движение и без да е подал светлинен сигнал за извършване на завой на ляво,
навлязъл в лентата за насрещно движещите се МПС. Това сторил без да се съобрази
с движещият се с предимство мотоциклет, без да съобрази разстоянието до него и
без да осигури предимството му. Разстоянието между л.е. „Ауди" и
мотоциклет „Сузуки" било около пет метра. Свид. Д. не бил в състояние да реагира по никакъв начин.
Двете превозни средства били в динамично състояние, като последвал удар между
тях. Ударът бил локализиран в предната дясна част на л.а. „Ауди",
управляван от подс. М., и в предната част на
мотоциклета, управляван от свид. Д. и настъпил в
средата на лентата за движение на превозното средство, управлявано от свид. Д.. В резултат на удара, свид.
Д. паднал на земята, а подс. М. спрял. Слязъл от него
и отишъл при пострадалия. На място отишъл и свид.В. -
случаен очевидец на станалото. Подс. М. преместил
мотоциклета в близост до мястото на произшествието и провел разговор със свид. Д.. Попитал го за състоянието му, след което извикал свид. М.. Свид. М. изместил
мотора и го прибрал в близко намиращ се паркинг. От своя страна, подсъдимия преместил
автомобила си, за да не пречи на движението. След това, подс.
М. отишъл отново до пострадалия-свид. Д.. Казал му,
че спешно трябва да отиде до Аерогара - Варна, като след това щял да се върне. Подс. М. тръгнал за летището. Малко след това, лявата ръка
на свид.Д. започнала да се подува. Като видял това,
пострадалият, чрез Единен телефонен номер 112 уведомил Пътна полиция за
станалото. Обадил се и на сина си, за да го отведе в Спешно отделение на МБАЛ
„Св. Анна" АД- Варна. В болничното заведение констатирали фрактура на
лявата му ръка, извършили необходимите манипулации, след което свид. Д. се върнал на местопроизшествието, където изчакал
да дойде полиция. В това време, подс. М. уведомил
собственика на автомобила - свид. М. за настъпилото
ПТП, като поел ангажимент за отстраняване на щетите, които били в предната
дясна част на автомобила и се изразявали в деформация на металната част и
отнемане на боя. След това отишъл до летището, взел близките на свид. М., оставил ги и с автомобила отишъл до сервиза на свид.К.. Там разказал на свид. М.
за станалото. На следващият ден подс. М., свид. М. и свид. М. отишли в
сектор „Пътна полиция" Варна. Тъй като свид. М.
не владее български език, подс. М. му превеждал и
подписал акт за установяване на административно нарушение.
В хода на
разследването е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е приета по
делото, след изслушване на експерта и становището на страните, с оглед преценка
на нараняването на лявата ръка на свид. Д.. Вещото
лице е достигнало до извод и е дало заключение, че на 14.07.2018г., в резултат
на удар с или върху твърд тъп предмет, свид. Д. е
получил счупване на предкиткова кост на четвърти
пръст на лява ръка с оформен фрагмент и разместване по ширина. Самото
нараняване, според вещото лице би могло да бъде получено при падане и удар на
левия горен крайник в подлежащата настилка. С оглед събраните доказателства се
налага извод, че между падането, в резултат на настъпилото ПТП и полученото
увреждане е налице пряка причинно-следствена връзка. Самото нараняване е
обусловило трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за период от
около 5-6 седмици, което се явява средна телесна повреда.
Също
така, по делото е назначена автотехническа
експертиза, която също е надлежно приета след изслушването на експерта.
Вещото лице е
дало отговори на основните въпроси, които са довели до настъпването на ПТП.
Приело е, че скоростта на автомобила, управляван от обвиняемия е била 40 км.в
час, преди да предприеме маневрата и 0 км.в час към момента на удара. Също така
е приело, че скоростта за движение на мотоциклета, управляван от свид. Д. била 30-40 км. час. На тази база е определил, че
разстоянието на мотоциклета до автомобила в момента, в който последния е
навлязъл в лентата му за движение е било от 7, 83 до 10, 44 метра, а
необходимото разстояние, за да може свид. Д. да
избегне ПТП е било: при 30 км.-16,96м., а при 40 км.в час- 24,96м., което
налага извод, че движещият се с предимство не е имал никаква възможност да
избегне удара. Вещото лице е определило и видимостта в момента на възникване на
опасността. Според него, при движение със 30 км.в час тя е била 12,02 м., а при
40 км.в час-14, 63м., а самата опасност е възникнала при навлизане на
автомобила в лентата на насрещно движещото се МПС за извършване на маневрата
завой наляво., т.е когато е пресякъл разделителната лента. С оглед на
метеорологичните условия за деня, водачът на автомобила е могъл да възприеме
движещият се с предимство мотоциклетист от достатъчно разстояние, което да му
позволи да спре и да го пропусне. Приложена и е и справка за съдимост на
подсъдимия. От нея е видно, че е осъждан за престъпления както срещу
собствеността, така и по транспорта общо седем пъти, като са му налагани
различни по вид наказания, включително е изтърпял и ефективни присъди с които е
наложено наказание „Лишаване от свобода“.
При така
изясненото е видно, че с деянието си подс. З.А.М. е
осъществил обективните и субективните признаци на престъпление по чл. 343 ал.З
б.А пр.2 вр. ал.1 вр. чл.
342 ал.1 от НК, за това, че на 14.07.2018г. в гр. Варна при управление на МПС
л.а. "Ауди Q7 " с per. № В 0062 ВХ,
без да има необходимата правоспособност за управление на този вид МПС- кат
„В", нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл. 37, ал. 1 " При
завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите
се пътни превозни
средства "и по непредпазливост причинил средна телесна повреди на Д.С.Д.
изразяващи се : в счупване на предкиткова кост на
четвърти пръст на лявата ръка е, обусловило трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за около 5-6
седмици.
Деянието е извършено чрез
действие, при форма на вината-непредпазливост.
Съдът не споделя
становището на частния обвинител, че деянието е извършено с пряк умисъл,
доколкото липсват доказателства в тази
насока. По делото липсват доказателдства подс.М. да е познавал пострадалия Д., липсват доказателства
и за това, че М. е искал да причини ПТП, било с Д., било с други участници в
движението.
Съдът намироа, че с твърдението си че не е управлявал автомобила
и не е причинил ПТП, подс.М. и неговия защитник се
опитват да избегнат наказателната отговорност, която е предвидена за водача на
МПС, допуснал настъпването на ПТП. Като се има предвид предходната съдимост на М.
и факта, че същия е неправоспособен водач, това процесуално поведение е
донякъде обяснимо. Следва обаче да се отбележи, че твърдението на подсъдимия и
защитата в тази насока не е подкрепено от доказателства. Напротив, съдът
намира, че това твърдение е категорично оборено от събраните в хода на ДП
доказателства и от събраните в хода на с.з. такива. Съдът кредитира изцяло
показанията дадени от св. С.М., св.Д. и св.В.. От същите се установява, че
водач на процесното МПС към момента на ПТП е именно подс.М..
Съдът не кретира показанията на св.К. дадени в хода на с.з., като
намира, че въпреки, че същите са дадени след разясняване на наказателната
отговорност за лъжесвидетелстване те се явяват лъжливи. С показанияа
си в с.з. св.К. съществено си противоречи с това което е казал като свидетел в хода
на ДП.Отделно от това показанията на К. противоречат на останалите свидестелски показания, които са кредитирани от съда като
достоверни и правдиви.
Съдът кредитира показанияута дадени от св. М. в частта в която се
установява, че именно подс.М. го е помолил да се
свърже със св.Д. за да разговарят за ремонта на увредения при ПТП мотоциклет на
пострадалия. От изложеното се налага единствения възможен житейски извод, че подс.М. е пряко заинтересован от това мотоциклета на Д. да
бъде ремонтиран. Това макар и косвено доказателство, прибавено към описаните
по-горе свидетелски показания, кредитирани от съда и извършените разпознавания
в хода на ДП водят съда до извода, че водач на процесното
МПС към момента на допускане на ПТП е именно подс.М..
Смекчаващи
отговорността обстоятелства – съдът не установи.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства - предходна съдимост, невлияеща на квалификацията на
престъплението, липса на СУМПС, подс.М. е
неправоспособен водач, липса на превъзпитание, въпреки множеството предходни
наказания за различни престъпления, липса на критично отношентие
към извършеното деяние.
Изложената фактическа обстановка, както бе изложено по-горе, съдът намира за
безспорно установена.
Разпитан в хода на съдебното производство подсъдимия не се признава за
виновен,
като се опитва да отрича участието си в ПТП.
След като
прецени всички релевантни по делото доказателства, съобразно нормата на чл. 14
от НПК - по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че подс.З.А.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“А“, пр.2 вр.
ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
За да
приеме, че подс.М. е виновен за горното деяние, съдът
кредитира изцяло заключението на приетите по делото Автотехническта
експертиза, която определя механизма на настъпване на ПТП, и по категоричен
начин доказва, че ПТП е настъпило в следствие на допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата от страна на подс.М..
Подс.М. е пълнолетно, вменяемо
физическо лице, осъждан многократно.
Като причина за извършване на деянието се установи
незачитане от страна на подсъдимия на установения в Република България правов
ред, досежно определяне на правилата за движение по
пътищата, а също и правилата за придобиване на правоспособност за управление на
МПС.
При
определяне наказанието на подс.М., съдът отчита
липсата на критично отношение у подсъдимия към извършеното от него
престъпление. Факта, че след допускането на ПТП подс.М.
се опитва да се оневини изграждайки си защитна версия, отричайки описаните
по-горе доказани факти, че именно той е управлявал процесното
МПС, след като е причинил телесна повреда на друг участникв
движението.
Нещо по-вече, до приключване на
съдебното производство пред настоящата инстанция, въпреки очевдните
доказателства установяващи вината на М., обсъдени по-горе, същия продължава да
отрича вината си и продължава да не проявява критичност към деянието си.
Предвид
изложеното и съдът наложи на подс.Кукенски
наказание „Лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца“
изпълнението на което следва да бъде ефективно, при първоначален строг режим.
Предвид отношението на М. към пострадалият и извършеното деяние съдът намира,
че за да се въздейства възпиращо и превъзпитаващо е наложително същия да бъде
изолиран от обществото за един по-продължителен срок. Следва да се отчете и
факта, че дори проведеното срещу него поредно наказателно производство не му е
подействало позитивно и същия продължава да не осъзнава вината си. Съдът
намира, че М. има трайно изградени престъпни навици, за което свидетелствуват множеството присъди и наложени различни по
вид наказания, които бевидно не са успели да
постигнат целите предвидени в закона, а именно да подействат възпиращо и
превъзпитаващо на М.. Съдът намира, че обществента опсаност на М. е висока и за същия е необходим по-дълъг
период от време за превъзпитаването му към спазване на установения в страната
правов ред.
Съдът
възложи на подсъдимия направените по делото разноски.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: