Р Е Ш Е
Н И Е № 371
гр.Пловдив,
31.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ПЛАМЕНА СЛАВОВА
при секретаря Б.Г., като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 72/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК
/отм./ във вр. с §2 ал.1 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.П.Ч. /приложена
на л.12 от гр.д. №2804/2011г. на ОС Пловдив/, чрез процесуалния й представител
адв.В.Д. срещу съдебно решение № 2976/22.07.2011г. по гр.д. №279/2008г. на РС
Пловдив, трети граждански състав. С обжалваното решение е обявен за окончателен
сключеният на 12.10.2007г. между В.П.Ч., в качеството й на продавач и А.Г.Ш., в
качеството му на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот в частта за следния недвижим имот: ¾ идеални части от целия първи
жилищен етаж от жилищна сграда, застроена върху 102 кв.м., състояща се от две
стаи, хол, кухня, килер, тоалетна, ведно с три отделения от избата, заемащи
източната половина със самостоятелен вход за тези помещения от към двора със
самостоятелен черен вход от към общите части на сградата, както и ½
идеална част от общите части на сградата, заедно с 1/3 идеална част от дворното
място, върху което е построена същата, находящо се в гр. П., *** /старо
наименование „***“ №***/, цялото от 416,40 кв.м., представляващо парцел III,
имот пл. №1174 от квартал 132, при граници: наследници на Л. К., Х. С. и улица,
съгласно договор, а съгласно скици №31125 и 31126 от 05.11.2010г. на АГКК
гр.Пловдив: 1/3 идеална част от дворно място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 56784.521.1065, находящ се в гр.Пловдив, по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-48/0306.2009г. на ИД на АГКК с площ от 410 кв.м., с адрес на
имота - гр. П., *** с трайно предназначение урбанизирана територия, начин на
трайно ползване ниско застрояване /до 10 м/, при съседи: поземлен имот:
56784.521.1066, 56784.521.1069, 56784.521.1061, 56784.521.1064, 56784.521.1364,
¾ идеални части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.521.1065.1.1, находящ се в
гр.Пловдив, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/0306.2009г. на ИД на АГКК,
с адрес на имота гр. П., *** ет.1, самостоятелният имот се намира в сграда №1
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.521.1065 с предназначение
жилище, апартамент, брой на нивата в обекта -1, с площ от 102 кв.м., ведно с
½ идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж няма, под обекта няма, над обекта 56784.521.1065.1.2, за
сумата от 80 000 лева изплатена от купувача на продавача напълно и в брой,
при сключването на предварителния договор. Въззиваемият А.Ш. е осъден да
заплати таксата по прехвърляне на имота по сметка на РС Пловдив и местния данък
за възмездно придобиване на имущество по сметка на община Пловдив.
Решението се обжалва изцяло. Иска се
неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявения конститутивен
иск за сключване на окончателен договор по сключения предварителен договор по
чл.19 ал.3 от ЗЗД и чл.297-298 от ГПК /отм./ да се уважи и на жалбоподателката да
се присъдят разноските за двете инстанции.
Подаден е в срок отговор на
въззивната жалба от А.Ш., чрез пълномощника му
адв.А. /приложена на л.17 от гр.д. №2804/2011г. на ОС
Пловдив/, с
който въззивната жалба се оспорва, иска се оставянето й без уважение и
потвърждаване на обжалваното решение. В съдебно заседание пълномощника на
въззиваемия адв.К. оспорва жалбата иска потвърждаване на обжалваното решение и
претендира разноските пред въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени доказателствата по делото въз основа на
доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Първата инстанция е уважила като
основателен и доказан предявеният от ищеца А.Ш. срещу ответницата В.Ч. конститутивен иск
за сключване на окончателен договор по сключения предварителен договор по отношение
на един от двата посочени в този предварителен договор недвижими имота по чл.19
ал.3 от ЗЗД, като е приела, че са налице всички основания за уважаване на иска.
Налице е валиден предварителен договор, ищецът по делото е изправна страна, налице
е неизпълнение на договора за прехвърляне на собствеността, налице е настъпването
на падежа на договора, налице е принадлежност на правото на собственост на недвижимия
обект към патримониума на прехвърлителя и наличие на особените изисквания на
закона за прехвърляне на собствеността към момента на постановяване на
решението. Възражението на ищцата В.Ч. за нищожност на предварителния договор,
защото липсва съгласие и същия прикрива договор за заем е отхвърлено като
недоказано.
Възраженията на жалбоподателката В.Ч.
срещу решението са за неправилност, незаконосъобразност и непълнота на
доказателствата. Твърди се, че по делото са налични достатъчно доказателства,
от които да се стигне до извода, че възражението за нищожност на предварителния
договор, поради симулативност и прикриване на договор за заем е доказано и
предявения иск е неоснователен. Оспорва се законосъобразността на извода на
ПРС, че не може да се допускат свидетели за доказване привидността на договора
на стойност по-голяма от 1000 лева. Твърди, че ищецът с действията си доказва
налично съгласие за допускане на свидетели за доказване на този факт. Твърди, че
извън свидетелските показания са налични други доказателства, за това че
предварителния договор е сключен единствено с цел погасяване на дълг към банка-взискател
по изпълнително дело насочено срещу жалбоподателката.
Горните възражения са
неоснователни. Законосъобразен е извода на РС Пловдив, че по силата на чл.134 ал.2
от ГПК /отм./ свидетелски показания за доказване, че изразеното в договора
съгласие е привидно е допустимо само ако по делото има писмени доказателства
изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен
орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Такива
писмени доказателства по делото не са събрани и не се твърди да има. Поради
което законосъобразен е извода на първата инстанция, че свидетелски показания
за доказване на привидността на договора са недопустими и отказа да се приемат
и обсъждат като такива показанията на разпитаната в хода на първоинстанционното
дело свидетелка З. В. Б. Всъщност по делото липсва определение на ПРС за
допускане до разпит на тази свидетелка за някакви конкретно определени факти.
Неоснователно е възражението на жалбопоателката, че ищецът с действията си по
делото и с отговорите на въпросите по чл.114 от ГПК /отм./ е признал по един
категоричен начин наличността на договор за заем и се е съгласил да се разпитват
свидетели за този факт. Видно от протокола на РС Пловдив на л.79 от делото ищеца
А.Ш. категорично отрича да е сключвал договор за заем с ответницата В.Ч. и да е
погасявал нейни задължения по висящо изпълнително дело със сумата, която дължи
по предварителния договор. Твърди, че е дал парите на отвеницата Ч. и не знае
как тя се е разпореждала с тях. При тези отговори на зададените въпроси липсва
както признание на някакви факти по делото, така и съгласие да се разпитват
свидетели за привидността на предварителния договор по чл.133 ал.2 от ГПК
/отм./. Даването на съгласие за преодоляване забраната на чл.134 ал.2 от ГПК /отм./ трябва да е
информирано, тоест съдът да е изяснил предварително на страната недопустимостта
на тези свидетелски показания и въпреки това същата да е дала съгласие за това
пред съда. Нищо подобно по това дело не е факт, нито в първата, нито във
въззивната инстанция.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката Ч., че извън свидетелските показания са налични доказателства,
за това че предварителния договор е сключен единствено с цел погасяване на дълг
към банка-взискател по изпълнително дело №15/2006г. на ЧСИ Ангел Ангелаков насочено
срещу жалбоподателката и по което дело двата недвижими имота, предмет на
предварителния договор са възбранени, описани и изнесени на публична продан,
като целта е била да се осуети публичната продан, а след това да се върне заема
към ищеца А.Ш., чрез вземане на заем от друга търговска банка. За доказване на
това възражение по делото има само едно косвено доказателство и то неприложено
по настоящото дело, а по гр.д. №832/2008г. на ОС Пловдив, което дело е
приложено по настоящото, а именно резолюция на л.199 от това дело от ЧСИ Ангел
Ангелаков, че на същия ден, в който е сключен предварителния договор –
12.10.2007г. е постъпила по изпълнителното дело сума достатъчна за
удовлеворяване на взискателя в размер на 87 693,71 лв. без разноските и
последвалото вдигане на възбраната върху двата недвижими имота /л.201 и 202 от
това дело/ и осуетяване на публичната продан на същите и прекратяване на
изпълнителното дело. Този факт обаче не доказва, че именно ищецът А.Ш. е привел
тези суми по сметката на ЧСИ Ангелаков. Напълно е възможна и другата хипотеза,
при която ищецът Ш. предава покупната цена по предварителния договор на
ответницата Ч., а тя привежда сумата на ЧСИ Ангелаков, както твърди в
отговорите си по чл.114 от ГПК /отм./ въззиваемия Ш.. Тоест това единствено
косвено доказателство не може само по себе си да опровергае достоверността на
сключения предварителен договор и да докаже наличността на друг договор целян и
действителен между същите страни, а именно договор за заем. Доказателствената
тежест относно твърдените факти по възражението за нищожност на предварителния
договор се носи от жалбоподателката Ч. и при непълно доказаване на тези факти
правилно същите са приети от първата инстанция за ненастъпили, което е
обусловило изводите му за действителност на сключения предварителен договор
относно процесния недвижим имот.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката Ч., че по този договор не е ясно каква е отделната цена на
всеки един от двата имота за които има уговорена една обща цена – 110 000 лв. в
предварителния договор. Предвид факта че общата цена за двата имота е платена
изцяло при сключване на предварителния договор /чл.3 от договора/, то въпроса
каква е била точната цена за единия и за другия недвижим имот е без значение за
основателността на исковата претенция. Това е така, защото цената е вече
платена и за двата имота и купувача е изправна страна по предварителния договор.
Проблем би имало ако се искаше сключване на окончателен договор само за един от
двата имота и цената не беше платена изцяло предварително, но настоящия казус
не е такъв. В настоящият казус цената на единия процесен имот има значение само
за определеяне на цената на иска и родовата подсъдност, но не и за
основателността на исковата претенция, защото тази цена е вече платена.
Законосъобразни са изводите на РС
Пловдив, че са налице всички изисквания на закона за уважаване на предявения конститутивен иск
за сключване на окончателен договор по сключения предварителен договор по
отношение на един от двата посочени в този договор недвижими имота по чл.19
ал.3 от ЗЗД. За другия имот по същия предварителен договор – подземен паркинг с
рампа с площ от 108,21 кв.м.и 27,51 кв.м. има влязло в сила решение
№929/19.05.2014г. по гр.д.№1851/2012г. на ПОС /л.9-12 от делото/, с което
предварителния договор е обявен за окончателен на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД. Налице
е валиден предварителен договор, ищецът по делото е изправна страна –
уговорената цена за закупуване на жилището е платена още при сключване на
предварителния договор видно от чл.3.2 от договора. Налице е неизпълнение на
договора за прехвърляне на собствеността, настъпването на падежа на договора –
12.12.2007г. – чл.4.1 от договора. Налице е принадлежност на правото на собственост
на недвижимия обект към патримониума на прехвърлителя. Видно от влязлото в сила
решение №452/10.03.2009г. по гр.д. №832/2008г. на ПОС последващото прехвърляне
на идеалната част от процесния недвижим имот от жалбоподателката В.Ч. на майка
й З. П. извършено с нотариален акт за покупко-продажба на 22.10.2007г. е
обявено за недействително спрямо въззиваемия-ищец А.Ш. на основание чл.135 от ЗЗД. Наличини са особените изисквания на закона за прехвърляне на собствеността
към момента на постановяване на решението. Налице е декларация по чл.33 ал.1 от
ЗС от съсобственика на останалата ¼ идеална част от веща З. Б.,
приложена на л.86 от гр.д. №832/2008г. Ищецът А.Ш. е осъден да заплати по
сметка на РС Пловдив такса за прехвърляне на имота и местния данък за възмездно
придобиване на имущество по сметка на Община Пловдив, за които суми е
вписана възбрана върху процесния имот. Постановено е издавана на препис от
решението, след влизането му в сила едва след като ищецът докаже, че са
заплатени разноските по прехвърлянето, дънците и публичините задължения на
имота – чл.298 ал.2 и ал.3 от ГПК /отм./ Ето защо обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Ето защо в полза на въззиваемия
А.Ш. принципно възниква
право за присъждане на разноски по делото на основание 78 ал.3 от ГПК, но тъй като
такива разноски в хода на въззивното дело не са правени от въззиваемия Ш., то
такива и не му се присъждат от настоящия съд.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №
2976/22.07.2011г. по гр.д. №279/2008г. на РС Пловдив, трети граждански състав.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.