АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ
№ …….. 10.06.2022 г., гр. Добрич
Административен
съд - Добрич, в закрито съдебно заседание, на десети юни през две хиляди двадесет
и втора година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 105/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба вх. № 592/ 11.02.2022 г. на М.Г.Д.,*** срещу
мълчалив отказ по нейни искания, предявени със Заявление с вх. № V00095/ 29.12.2021
г. до Ректора на Висше училище по мениджмънт, Варна.
Жалбата е
оставена без движение с указания за изправяне на нередовности.
С Молба вх. № 941/
07.03.2022 г. (л. 24) жалбоподателката уточнява всяко едно от исканията, по
които настоява произнасяне (л. 27). Изразява становище, че административният
орган дължи произнасяне по Исканията, съобразно сроковете, регламентирани в чл.
57 от АПК, съответно, че наличието на компетентност за разглеждане на
подаденото искане е условие за прилагане на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1
от АПК, при което непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ
на обжалване.
Ректорът на Висше училище по мениджмънт (ВУМ), чрез
упълномощения процесуален представител, адв. Е.Р., с получаване на жалбата, изразява
становище (л. 35), че жалбата е недопустима и моли да бъде прекратено
образуваното производство, тъй като не е налице акт, подлежащ на оспорване. Настоява,
че в конкретния случай ректорът на ВУМ няма задължение за издаване на
административен акт, произтичащо от закона или подзаконов нормативен акт. Сочи,
че чл. 58 от АПК, на който се позовава жалбоподателката, се отнася до мълчалив
отказ за издаване на административен акт, но счита, че в описаните в
уточнителната молба искания, обективирани в Заявление вx. № V00095/ 29. 12.21
г., тя изисква становища от доц. Радев, които не представляват административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК поради неспособността на писмено
становище да породи права или задължения или непосредствено да засегне права,
свободи или законни интереси. Допълва, че и последващите алинеи на чл. 21 от АПК също са неприложими по отношение на становище във формата, в което е изискано.
Настоява, че направените искания за представяне на документи не попадат в
разпоредбата на чл. 21, ал. 4 АПК, тъй като, за да формира отказ от извършване
на действие, административният орган следва да има задължение за извършването
му. В този смисъл претендира, че не е налице мълчалив отказ от страна на Ректора
на ВУМ за издаване на административен акт, респективно приравнено на мълчалив
отказ бездействие. Изтъква, че, според него, нито едно от исканията не
предполага издаване на индивидуални административни актове по смисъла на АПК.
Претендира разноски, за които прилага доказателства. Към отговора прилага и
Правилника за дейността на ВУМ, Етичен кодекс на ВУМ.
Отговорът е изпратен на жалбоподателката за
запознаване и становище.
С молба вх. № 1520 от 08.04.22 г. жалбоподателката е
заявила, че е подала жалба до Административен съд – Варна, с която е оспорила
т.3 от Решение на СУД на ВУМ от 17.02.2020 г., по която е образувано адм. дело
№ 822/ 2022 г. по описа на АдмС – Варна, като прави искане да бъдат спрени
образуваните в АдмС – Добрич дела по нейни жалби, тъй като спорът по адм. дело
№ 822/ 22 г. бил преюдициален спрямо тях, вкл. адм. дело № 105/ 22 г.(л. 83)
С Разпореждане от 12.04.22 г. съдът е оставил тази
молба без движение и е дал указания на жалбоподателката да представи
доказателства, че жалбата по адм. дело № 822/ 22 г. по описа на АдмС – Варна е
приета за допустима. Съобщението за дадените указания е получено от г-жа Д. на
16.04.22 г. Няма предприети действия в изпълнение на указанията.
Вместо това, с вх. № 1587/ 18.04.22 г. е постъпила
молба от жалбоподателката, с която заявява, че счита, че ответната страна е
изпълнила нейно ИСКАНЕ, като е преустановила предоставянето на свободен достъп
на нейно Учебно помагало по „Въведение в социалното предприемачество“, което е
било качено в пълен текст в Google books без нейно знание и съгласие на домейн,
който се администрира от ВУМ и на който само служебно лице от ВУМ по нареждане
(Заповед) на Ректора на ВУМ може да оперира (в случая: да премахва информация).
В тази връзка твърди, че в процедурния срок, в който е завела Молба срещу
Мълчалив отказ, Ректорът на ВУМ е отменил своя мълчаливия отказ и е
удовлетворил нейно ИСКАНЕ, предмет на спора. На следващо място оспорва изцяло
становището на ответната страна като противоречащо на материалния закон,
здравата логика и самите действия на ответната страна. Излага становище, че предвид
в т.1 на Молбата, безспорно ответната страна има компетентност и процесуална
възможност да отмени своя мълчалив отказ по нейни Искания и го е направила
извън законоустановения за отговор срок. Оспорва представените от ответника
доказателства (Правилници на ВУМ) като неистинни и недействащи към момента на
правния спор. Оспорва претендираните разходи. Иска да бъде прекратено адм. дело
№ 105/ 2022 г. и ответникът да бъде осъден да ѝ заплати сторените по
делото разноски.
Искането за прекратяване със съответната молба е
доведено до знанието на ответника и на 03.05.2022 г. е постъпило Становище от
него, чрез адв. Радева, с което се заявява, че, както е посочено в отговор с вх. № 1166/ 21.03.2022
г., не е налице мълчалив отказ поради липсата на правна норма, задължаваща
ректора на висшето училище да се произнесе по направените от жалбоподателя
искания, следователно действията на ректора не биха могли да бъдат отмяна на
мълчалив отказ, тъй като първоначално не е извършен такъв. Добавя се, че за да
е налице мълчалив отказ е необходимо наличието на законово задължение на органа
за произнасяне по така направеното искане и в негов отговор, приложен по
настоящото дело, са изложени аргументи за липсата на подобно задължение на
ректора на висшето училище, поради което последващите му действия на ректора е
неоснователно да бъдат тълкувани в насока, че поради възможността за извършване
на дадено действие, то следва да се заключи, че съществува и задължението за
извършването им. Счита направеното от жалбоподателката искане за прекратяване
на делото, за оттегляне на жалбата, съобразно чл. 155 АПК, поради което съдът
следва да прекрати образуваното производство. Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски, доказателства, за които са представени в негов
отговор от 21.03.2022 г.
С оглед постъпилото от ответника Становище на
жалбоподателката са дадени указания да уточни основанието, на което претендира
прекратяване производството по делото.
С вх. № 2002 от 23.05.22 г. е постъпила Молба от г-жа Д.,
с която настоява, че оспореният административен акт е оттеглен. Претендира
разноски за внесена държавна такса в размер на 10.00 лв. (десет лева)
Съдът, след
преценка оплакванията и доводите на жалбоподателката, представените
доказателства, становището на ответника, относимите норми, намира жалбата за
недопустима по следните съображения, съответно за недопустимо и искането за
спиране производството по делото:
Заявление с вх.
№ V00095/ 29.12.2021 г. до Ректора на Висше училище по мениджмънт, Варна,
съдържа съдържа 8 (осем) броя искания, а именно, както са формулирани от г-жа Д.:
1.Да ми бъде предоставен надлежно подписан договор за
издателска дейност/ издателски договор (чл. 43 от ЗАПСП) уреждащ всички детайли
по отношение на авторско право, право на интелектуална собственост, тираж,
ценообразуване, авторски хонорар и възнаграждения, обхват на разпространение и пр.
по отношение на създаденото от мен и издадено от ВУМ (предпечат и печат -
Матадор 74) учебно помагало с наименование „Въведение в социалното
предприемачество" с ISBN 978-954-635-026-8.
2.Да ми бъде
предоставен валиден документ, подписан от мен, с който удостоверявам право на ВУМ
да разпространява на свободен достъп Учебно помагало с наименование „Въведение
в социалното предприемачество", на който аз съм автор в GOOGLE BOOKS на
адрес: Mtjisj/Zbooks^%95 %Р0%<)2 %Р0%А1%Р0%9К%Ь0%Д PwAAOBAJ&redir esc у.
3.Да ми бъде
предоставено надлежно доказателство за изплатени хонорари във връзка с мой
авторски продукт — Учебно помагало по Въведение в социалното предприемачество,
за което аз твърдя, че не съм получила никакво възнаграждение под каквато и да
е форма.
4.Да ми бъде
предоставен приемо-предавателен протокол, подписан от мен, според който аз съм
получила дължимите ми по Правилник за издателска дейност във ВУМ 5 (пет)
печатни екземпляра на Учебното помагало. Твърдя, че получените от мен бройки са
по-малко от пет.
5.Да бъде
направена проверка и да се обоснове с писмено становище, подписано от Вас
доколко при подготовката, рецензирането, печата и разпространението са спазени
всички изисквания и процедури на Правилника за издателска дейност на ВУМ (ПИД),
съгласно чл. 7, чл. 9, чл. 11 и чл. 12, чл. 15, чл. 16, чл. 21 от ПИД.
6.Да ми се предостави писмена информация относно
поименния състав на Издателския съвет по време па приемане, подготовка и
издаване на учебното помагало, както и на останалите лица, които са участвали в
контрола по качеството на ръкописите. Уточнявам: според чл. 3 от ПИД:
Издателския съвет е оперативен орган на издателството. В него влизат по право
Ректор, Зам. ректори по Учебната и по научно изследователската работа,
ръководители на катедри и член на Академичния съвет.
7.Да ми бъдат предоставени имената на двамата
рецензенти, които според чл. 9 (3) са хабилитирани лица, както и на
Ръководителя на катедра, който според чл. 9 (1) ръководи процеса по
рецензираме, а според чл. 7 осъществява контрол по планиране, написване и срочно
представяне на ръкописите.
8.Да ми бъде предоставена писмена информация относно
рекламни ползи, които е донесло публикуването на Учебното помагало онлайн на
свободен достъп (брой осъществени връзки „кликания" към официална интернет
страница на ВУМ, чийто линк се намира на страницата па Помагалото)
9.Да ми бъде предоставена информация относно оставащ
тираж и да се приеме настоящото Заявление за предизвестие за прекратяване на
издателски договор по чл. 52 от ЗАПСП. Прекратяването да включва и
преустановяване на предоставянето на онлайн версия на учебното помагало за
свободен достъп.
По така цитираните искания следва да бъде съобразено
следното:
ВУМ е недържавно
висше училище със статут на специализирано висше училище съгласно чл. 17, ал. 5
от Закона за висшето образование (ЗВО) и чл. 1 от Правилника за устройството и
дейността на ВУМ. Според чл. 36, ал. 1 от ЗВО частните висши училища могат да
имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи,
при условие че с това не се нарушават академичните свободи. Съгласно чл. 16 от
Правилника за устройството и дейността на ВУМ органи на управление на ВУМ са:
а/ Събрание на Учредителите и Донорите (СУД); б/ Президент (Председател на
СУД); в/ Висш Академичен Борд (ВАБ); г/ Ректор; д/ Заместник ректори; е/ Декан
на Стопанския факултет; ж/Директор на Департамент за модерни обучителни методи;
з/ Директор на Научноизследователски институт; и/ Директор на Международен
колеж – Добрич; й/ Ръководители на катедри, академични школи, библиотечно-информационен
комплекс, секции, центрове, административни звена и отдели и др.
Разпоредбата на чл. 38 от ЗВО предвижда възможност за
съдебно обжалване на актовете на органите на управление на висшето училище. В
случая, видно от изложеното по – горе, процесното ВУМ е частно висше училище,
което по силата на чл. 36, ал. 1 от ЗВО има собствени органи на управление,
определени в чл. 16 от Правилника за устройството и дейността на ВУМ, сред
които е ректорът.
Фактът, че така посоченият ответник е сред изброените
органи за управление на ВУМ, не е достатъчно условие, за да се приеме, че е
налице годен за обжалване акт по смисъла на чл. 38 от ЗВО.
Непроизнасянето
на сезирания орган се приравнява на такъв акт, когато за него съществува
законово основание за изпълнение на искането. Ето защо, за съществуването на
мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК следва да се съди по това,
какво точно е поискано в подаденото заявление и дали органът, до когото е
подадено искането, е задължен да се произнесе по него.
В случая исканията
от заявлението касаят издаването, ползването и разпространението на помагало, за
което се твърди, че жалбоподателката е автор, т.е. са свързани със съмнения и
твърдения за извършено плагиатство. От вътрешните актове това производство е
уредено с Правилника за предотвратяване, установяване и санкциониране на
плагиатство и други неетични практики, Правилника за дейността на комисията за
академично единство и академична етика на ВУМ. В АПК, глава Осма е разписана
процедурата по произнасяне по сигнали, уведомяване за решенията по тях на
заинтересованите лица и обжалваемостта на тези решения.
Според чл. 35 от
Правилника за устройството и дейността на ВУМ заместник – ректорът по НИД е
този, който отговаря за развитието на научните изследвания във ВУМ, ръководи
дейността на научноизследователския институт, ръководи издаването на научните
списания и следи за качеството на разработките на академичния състав, отговаря
за работата на Академичната школа за следдипломни изследвания, ръководи дейността
по осигуряване публичност на НИД на преподавателите, ръководи издателската
дейност на ВУМ и дейността на Библиотечно – информационния комплекс, ръководи
НИД на студенти и докторанти, при необходимост може да изпълнява задълженията
на заместник – ректор по учебната дейност и качество, описани в чл. 33 и
надлежно вписани в длъжностната му характеристика. В този смисъл ректорът няма
задължения, свързани с издателската дейност, поради което няма как да е налице формиран мълчалив отказ
при липса на задължение за произнасяне от негова страна.
Искането по т.1
и т.2 се съдържа и в други заявления на жалбоподателката. Това искане може да
се тълкува като оспорване наличието на съгласие за това и правото на ВУМ да
публикува статии/ доклади, учебно помагало, написани от жалбоподателката. По делото няма спор, че жалбоподателката е
била на трудов договор във ВУМ на длъжност „главен асистент“ към момента на
подаване на Заявлението. Съгласно чл. 41, ал. 2 от Закона за авторското право и
сродните му права (ЗАПСП) работодателят или органът по назначаването има
изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение,
доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да
използва така създаденото произведение (ако в случая резултатът от дейността
може да се определи като такова) за свои цели. Работодателят или органът по
назначаването може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи
на обичайната му дейност. В този смисъл няма задължение да дава отчет как използва
това произведение. Когато възнаграждението на автора по времето, през което е
създал произведението по ал. 1 се окаже явно несъразмерно на приходите,
реализирани от използването на произведението, авторът може да поиска
допълнително възнаграждение. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът
се решава от съда по справедливост. Исковете се предявяват пред гражданския
съд. Съгласно чл. 95б от ЗАПСП, когато произведение, обекти по чл. 72 или бази
данни по глава единадесета "а" се използват в нарушение на
разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е
отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред
установяване факта на нарушението; преустановяване на неправомерното използване
или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно
използване и други.
Изложеното по –
горе се отнася и за останалите точки от заявлението, свързани с искане за
представяне на доказателства за изплатени хонорари, получаване на екземпляри от
помагалото, рекламните ползи от публикуването на помагалото, оставащ тираж.
Относно точка 5
от Заявлението настоящият състав счита, че не е налице разписано задължение за
ректора да дава писмени обяснения (становища) на служител на ВУМ. Дори да имаше
такова задължение даването или недаването на писмени обяснения (становища) не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, за
да е налице формиран мълчалив отказ при липсата им.
Като се има
предвид съгласно вътрешните правила на кого са възложени дейностите по научно –
изследователската и издателската работа във ВУМ, липсва задължение за ректора и
по т. 6 и 7 от Заявлението, а и липсва обоснован правен интерес от това искане.
Ако е налице възражение, свързано с определена рецензия, то следва да се предприемат
действия срещу рецензията, в каквато насока липсват изложени съображения.
При така
изложените искания и липсата на формиран мълчалив отказ по тях, няма как да е
налице оттегляне на този мълчалив отказ. Освен това, пак следва да се отбележи,
че разпространението или спирането на разпространението на определено издание
не представлява административен акт, а същевременно сред изброените искания
няма такова да бъде спряно разпространението на конкретното помагало, а са
налице твърдения, че липсва съгласие за това.
С оглед
изложеното, според настоящия състав в случая не е налице формиран мълчалив
отказ за издаване на индивидуален административен акт по подаденото до ректора на
ВУМ Заявление от 29.12.2021 г. В този смисъл производството по делото следва да
бъде прекратено, но не поради оттеглен мълчалив отказ, а поради недопустимост
на жалбата.
За допустимостта на жалбата съдът следи служебно и
като намира жалбата изцяло за недопустима поради липса на предмет на обжалване, следва
да остави същата без разглеждане, като прекрати производството по делото.
Доколкото искането за спиране не е оттеглено, то съдът
дължи произнасяне и по него. Същото се явява недопустимо. Спрямо молбата, с
която е направено, не са изпълнени дадените на жалбоподателката указания. При
недопустимост обаче на жалбата са недопустими и всички искания, свързани с нея.
Освен това, служебно известно е на съда, а е известно и на жалбоподателката, че
видно от Определение № 1346/ 28.04.2022 г. по адм. дело № 822/ 2022 г. на АдмС
– Варна, жалбата по това дело е счетена за недопустима и е прекратено
производството по нея, поради което дори формално липсва преюдициален спор.
С оглед изхода от спора на жалбоподателката не се
дължат разноски, а на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на
разноски по делото. По делото са представени доказателства за заплатено от ВУМ
адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 720 лв. с ДДС. Основателно
е възражението на жалбоподателката срещу разходите на ответника, но само като
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което и с оглед обема на извършената
правна защита, без явяване в открито съдебно заседание, съдът намира, че следва
да намали размера на адвокатския хонорар до нормативноустановения минимум от
600 лева с ДДС съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с § 2а от ДР на
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените
съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд – Добрич,
Първи състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 592/ 11.02.2022 г. на М.Г.Д.,*** срещу мълчалив отказ
по нейни искания, предявени със Заявление с вх. № V00095/ 29.12.2021 г. до
Ректора на Висше училище по мениджмънт, Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба вх. № 1520/ 08.04.2022 г. за спиране на производството по
адм. дело № 105/ 2022 г. поради наличие на преюдициален спор по адм. дело №
822/ 22 г. по описа на Административен съд - Варна.
ОСЪЖДА М.Г.Д.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на Висше училище по мениджмънт
– Варна, гр. Варна, ул. „Оборище“ № 13а, ЕИК *********, представлявяно от Т.К.Р.,
сумата от 600 лв. (шестстотин лева), съставляваща съдебно - деловодни разноски
по делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 105/ 2022 г. по описа на Административен съд - Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщението чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: