РЕШЕНИЕ
№ 636
гр. Стара Загора, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20235530101185 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД и чл. 327, ал.
1 от ТЗ.
Ищецът „РДА СЕРВИЗ” ЕООД гр. София твърди в исковата си молба, че с ответната
страна по настоящото производство били в дългосрочни търговски отношения. По поръчка
на ответното дружество „ЕС АЙ СИ-2011“ ЕООД гр. Стара Загора ищецът доставил
материали и изработил автоматична врата, видно от фактура № 6499 от 07.02.2020 г. и
фактура № 7075 от 07.12.2020 г., като му доставил и компоненти за димоотвеждаща система,
видно от фактури № 6656 от 22.05.2020 г. и № 6833 от 10.08.2020 г. Общата стойност на
доставеното и изработеното по тези фактури възлиза на 14 330,10 лева. На 28.03.2022 г.
страните подписали протокол за приспадане на вземания и задължения помежду си, като от
фактура № 6499 от 07.02.2020 г. била прихваната сумата от 1 252,76 лева и останала за
плащане сумата от 2 599,24 лева. Независимо че през 2020 г. ищецът доставил договорената
стока и изработил автоматичната врата, за което своевременно издал и изпратил фактури на
ответника, до момента сумите по издадените фактури не били заплатени.
Ищецът „РДА СЕРВИЗ“ ЕООД изпратил на електронната поща на „ЕС АЙ СИ-2011“
ЕООД покана за доброволно изпълнение с изх. № 931 от 06.02.2023 г., като е дал подходящ
срок за изпълнение, но към този момент нямало постъпило плащане.
Ищецът твърди, че ответното дружество му дължи общо сумата от 10 478,10 лева, от
които 3 862 лева за изработка на автоматична врата и сумата от 6 616,10 лева,
представляваща стойност на доставени, но неплатени стоки, разпределени както следва: по
1
фактура № 6499 от 07.02.2020 г. - остатък в размер на 2 599,24 лева; по фактура № 7075 от
07.12.2020 г. - сумата от 4 770,86 лева; по фактура № 6656 от 22.05.2020 г. - сумата от 759,60
лева и по фактура №6833 от 10.08.2020 г. - сумата от 2 348,40 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ЕС АЙ СИ-2011“
ЕООД да заплати на ищеца „РДА СЕРВИЗ“ ЕООД сумата от 10 478,10 лева за изработка на
автоматична врата и за доставени, но неплатени стоки, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „ЕС АЙ СИ-2011“ ЕООД гр. Стара Загора представя писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че искът е необоснован и неоснователен.
Твърди, че фактурите били от 2020 година, а именно: № 6499/07.02.2020 г.; №
6656/22.05.2020 г.; № 6833/10.08.2020 г.; № 7075/07.12.2020 г., с посочен МОЛ ...., а на
тогавашните дати актуалното материално отговорно лице било майка му ...., затова се
усъмнил в тяхната истинност. След оглед на банковите преводи на фирмата, ответникът
установил, че неговата фирма „ЕС АЙ СИ-2011“ ЕООД правила бизнес с „РДА СЕРВИЗ“
ЕООД целите 2021-ва и 2022-ра година с нови фактури, което не смята за редно, тъй като
според тях имало неизплатени фактури от 2020 година, и не са приспадали последвани
плащания по стари задължения. Счита, че тези фактури са платени от .... в брой, тъй като
имало последвали фактури, по които е правено плащане и от двете страни, като не допуска,
че която и да е фирма няма да си приспадне платежните пари от по-стари фактури, а ще се
погасяват нови задължения. Заявява, че паричните преводи и паричните плащания в брой на
фирмата до 28.01.2023 г. са извършвани от .... - работник по трудов договор на позиция
„технически организатор“. Заявява също, че към настоящия момент срещу .... е образувано
досъдебно производство № 1442/2023 г. от 06.02.2023 г. с номер PRB 2023 - 17893176i за
злоупотреба с финансови средства на фирмата. Също така .... не му е давал обяснение
относно това извършвано ли е това плащане или не е, и по каква причина са заплащани
следващите фактури, а не процесните. Счита, че задължението от 14 330,10 лева е погасено.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция на ищеца като
неоснователна и необоснована.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От представената по делото Фактура №6499/07.02.2020 г. с ДДС се установява, че
през м.02.2020 г. между страните по делото е сключен договор, по силата на който
ответникът е възложил, а ищецът е приел да изработи автоматична врата, в т.ч.
възложителят от своя страна се е задължил да заплати възнаграждение за извършената
работа. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора, не са налице възражения за това
от страна на ответника, поради което в тежест на ответника е възникнало задължението да
заплати възнаграждение за извършената работа, съгласно представената фактура. Не е
спорно по делото и се установява от представения Протокол за приспадане на вземания и
2
задължения от 28.03.2022 г., че от задължението по Фактура №6499/07.02.2020 г. е била
прихваната сумата от 1 252,76 лв. и са останали за плащане 2 599.24 лв.
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства -
Фактура №6656/22.05.2020 г., Фактура №6833/10.08.2020 г. и Фактура №7075/07.12.2020 г.,
че страните по делото са били в търговски взаимоотношения по покупко-продажба, по
силата на които в периода м.05.2020 г. – м.12.2020 г. ищецът продал и доставил на
ответника материали за изработката на автоматична врата и компоненти за димоотвеждаща
система, подробно посочени по вид, количество и цена в цитираните фактури. Не е спорно
също, че за всяка доставка е издавана фактура. Ищецът е изпълнил задълженията си по
договора на покупко-продажба, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължението да заплати покупко-продажната цена на закупените стоки, която цена поради
липса на данни за други договаряния, е следвало да заплати на ищеца едновременно с
получаването на стоката, респ. с нейното фактуриране /чл. 327, ал. 1 от ТЗ/, в противен
случай от деня на фактурирането на стоката изпада в забава.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза. От заключението на експертизата, което не е оспорено от страните и
съдът възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че Фактура
№6499/07.02.2020 г., Фактура №7075/07.12.2020 г., Фактура №6656/22.05.2020 г. и Фактура
№6833/10.08.2020 г. са осчетоводени редовно в счетоводството на ищеца и ответника в
нормативно определения за това срок, като по процесните фактури от страна на ответника е
ползван данъчен кредит. Не са установени документи за извършване на плащания от страна
на ответника по процесиите фактури, като към момента на извършване на проверката
останалите незаплатени задължения по издадените фактури са в общ размер на 10 478.10 лв.
Ответникът възразява, че процесните фактури са били платени в брой, тъй като до
28.01.2023г. всички парични разплащания на ответното дружество се извършвали от .... –
служител на длъжност „технически организатор“, но не ангажира доказателства в подкрепа
на това.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението
си за заплащане на договореното възнаграждение за извършената работа, което след
извършеното прихващане е дължимо в размер на 2 599.24 лв. Не е изпълнил и задължението
си за заплащане на покупко-продажната цена, което от събраните по делото писмени
доказателства и съдебно-счетоводната експертиза е видно, че възлиза общо на 7 878,86 лв.
лв. с ДДС.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са основателни и
доказани и следва да бъдат уважени в пълен размер.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК в общ
размер 3 145,73 лв. /419,13 държавна такса, 1 616,60 лв. адвокатско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице 470 лв. и разноски по обезпечителното производство – 40 лв.
държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение, по ч.гр.дело №775/2023г. на РС
3
Ст.Загора, образувано за предварително обезпечаване на исковите претенции на ищеца по
настоящото дело - т.5 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г.
на ОСГТК/.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕС АЙ СИ - 2011” ЕООД Ст.Загора, със седалище и адрес на управление
гр.Ст.Загора, ул.Цар Иван Шишман №109, вх.Б, ет.1, ап.17, представлявано от ...., ЕИК
*********, да заплати на „РДА СЕРВИЗ” ЕООД София, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Козяк №43, ет.1, ап.2, представлявано от Румен Димчев А.ов, ЕИК *********,
сумата от общо 10 478,10лв., от които:
2 599,24 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за изработка на
автоматична врата по Фактура №6499/07.02.2020 г., след извършено прихващане с протокол
от 28.03.2022г.;
759,60 лв., представляваща неизплатена покупко-продажната цена по Фактура
№6656/22.05.2020 г.;
2 348,40 лв., представляваща неизплатена покупко-продажната цена по Фактура
№6833/10.08.2020 г.;
4 770,86 лв., представляваща неизплатена покупко-продажната цена по Фактура
№7075/07.12.2020 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковете - 20.03.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски общо в размер
на 3 145,73 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд Ст.Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4