Р Е Ш
Е Н И Е № 260045
гр. Пловдив,
21.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти
н.с., в открито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА АПОСТОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 2143/2020г. по
описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №2829092, с който на П.Д.Я., ЕГН:**********,
с адрес: ***, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 лева
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
по съображения, изложени в жалбата и чрез
процесуалния си представител – адв. С.П., в съдебно заседание, оспорва
издадения срещу него електронен фиш /ЕФ/, като неправилен и незаконосъобразен.
Претендират се и разноските по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата
страна - ОД МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за
неоснователност на жалбата. Прави се искане за потвърждаване на процесния
електронен фиш, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На
жалбоподателя П.Д.Я., ЕГН:**********, е бил издаден Електронен фиш за налагане
на административно наказание глоба серия К № 2829092 за нарушение, извършено на 04.06.2019г. в 12:07ч. в с.
Черничево, ул. „Ст. планина” №2, в посока от гр. Хисаря към с.Калояново,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1-M 511, за
превишаване на разрешената скорост с 13 км/ч при управление на МПС – лек автомобил „Пежо 206“ с рег.
№********. Моторното превозно средство, собственост на жалбоподателя, се
движело със 63 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч.,
указана с пътен знак В 26. Скоростта
от 63 км/ч била отчетена от автоматизираното техническо средство, като бил
приспаднат толеранс на скоростта от минус 3 км/ч.
Нарушението
било заснето с автоматизирано техническо средство - мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движние тип ТFR1-M. Същата е преминала пoследваща проверка, за което по делото има приложен от
Главна дирекция „Национална полиция“, сектор „Управление на собствеността“ Протокол
№ 1-32-19 от проверката на мобилната система видеоконтрол. Било е издадено и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, със срок на
валидност до 24.02.2020г.
На жалбоподателя П.Д.Я.,
чиято собственост е заснетото в нарушение процесно МПС, е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП,
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните
по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът
кредитира.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По делото са налице категорични и
безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя П.Д.Я. административно
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 63
км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. и въпреки ограничението за ненадвишаване на
конкретната скорост, указано в поставения на място пътен знак В 26.
При извършената служебна проверка съдът
констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4
от ЗДвП – посочени са данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушителят
/ангажиран на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП/, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начин за
доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи,
че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е
датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, нито се изисква
посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния
фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е
административен акт, годен да породи съответните правни последици.
Електронният фиш правилно е издаден
по отношение на жалбоподателя като собственик на процесното МПС, доколкото от
данните по делото не се установява последният да се е възползвал от
възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3
от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният
състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба.
Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо
средство – мобилна сиистема за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR1-M 511, в клип № 2684, в който скоростта била отразена като 66
км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на
водача, за което е прието, че последният се е движел с 63 км/ч. По делото е
наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението. За техническото
средство е било издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020г. /валидно към датата на нарушението/.
Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като
в случая за използваното мобилно АТСС за контрол е бил попълнен протокол. В същия
отразените данни съответстват на процесното време и място, на номера на
статичното изображение, режим на измерване и задействие, информация за
ограничение с пътен знак и разстоянието от него до АТСС, данни за служебния
автомобил и подпис на контролния орган. Що се отнася до твърдението на
жалбоподателя, че процесният протокол не отговарял на изискванията,
заложени в новия образец, съдът намира същото за неоснователно, доколкото
конкретният, попълнен по случая протокол съдържа всички необходими реквизити,
за да обоснове законосъобразно използване на автоматизираното техническо
средство. Обстоятелството, че е попълнена допълнителна графа, в която правилно
е посочено, че за контролирания участък не е наличен пътен знак Е24, по никакъв
начин не нарушава правата на жалбоподателя, тъй като действително поставянето
на този пътен знак като законово
изискване е отменено. Ето защо, в случая протоколът представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. след изтичане на първоначалната проверка
АТСС преминават последваща проверка от Българския институт по метрология или от
лица, оправомощени от председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/.
Видно от приложения по административната преписка Протокол №1-32-19/
10.04.2019г. от проверката на мобилната система за видеоконтрол TFR-1M се
установява, че процесното АТСС е преминало последваща проверка Главна дирекция
„Национална полиция“, сектор „Управление на собствеността“ – полицейска
техника, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери,
опрамощена със Заповед № 2050-4/11.02.2019г. от ДАМТН, валидна до 11.02.2024г. /съотносима
към датата на нарушението/. Ето защо направеното в тази насока възражение на
жалбоподателя, също не се споделя от съда, поради неговата неоснователност.
Съдът не споделя и твърдението за
некоректно посочено правна квалификация на нарушението. Правилно извършеното от
жалбоподателя административно нарушение за неспазване на правилата за движение
по пътищата е било подведено под правната норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
предвиждаща, че при избиране скоростта на движение на водача на пътното
превозно средство от категория В е забранено да превишава 50 км/ч в населено
място и доколкото въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26 показва
същата стандартна за случая скорост за населено място, а не различна, какъвто
законодателен замисъл е заложен в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
При основателното ангажиране
отговорността на жалбоподателя, правилно му е наложено наказание по реда на
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, който предвижда административно наказание „глоба“ в
размер от 50 лева
за водач, превишил разрешената скорост
от 11 до 20 км/ч в населено място. В конкретния случай разрешената
максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч. Същата е превишена с
13 км/ч.
Налице е абсолютно определена санкция, която не подлежи на редуциране от страна
на съда.
Установеното нарушение разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид,
поради което приложение не може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът
не констатира допуснати
в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания електронен фиш.
Предвид горните съображения и
неоснователността на наведените от страна на жалбоподателя възражения, съдът
намира, че обжалваният електронен фиш, като правилен и законосъобразен, следва да
бъде потвърден.
При този изход на спора и съобразно
с чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният
размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от
съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната
юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид невисоката фактическата
и правна сложност на делото. Поради това следва да се присъди възнаграждение в
минимума от 80 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, вр. ал.3 и ал.5 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш
на ОДМВР Пловдив, серия К №2829092, с който на П.Д.Я., ЕГН:**********, с адрес:
***, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 /петдесет/ лева
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П.Д.Я., ЕГН:**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ОДМВР – Пловдив, БУЛСТАТ №*********, сумата от 80 /осемдесет/ лева,
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред
Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК