Р Е Ш Е Н И Е
№351 гр.
Стара Загора 20.08.2020
год.
Старозагорският административен съд, в открито заседание на четвърти август през две
хиляди и двадесета година, шести състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при
участието на секретаря Албена Ангелова като разгледа адм. дело №170 по описа за
2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба, подадена от „Стара Загора
2007“ООД, представлявано от управителя М. Б. М., против Решение №57/17.02.2020
год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, постановено по жалба срещу постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№С200024-023-0000256/27.01.2020
год., издадено от Н.Р. на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, с което решение жалбата е оставена без уважение като неоснователна.
С жалбата се твърди, че искането въз основа на
което са наложени предварителните обезпечителни мерки не е мотивирано. Не е
посочено кое публично задължение ще бъде затруднено за събиране. Наложени са
два запора върху банковата сметка на дружеството от 2013 год., като в мотивите
на постановлението е посочено, че ревизионното производство е било спряно въз
основа на удостоверение от Софийска градска прокуратура за образувано досъдебно
производство, а очаквания размер на задълженията били около 200 000.00 лв.
главница и 140 000.00 лв. лихви. В жалбата се изразява несъгласие с това
обстоятелство, тъй като наказателно производство срещу юридическо лице не може
да бъде водено. Неоснователно също така се твърди, че очакваните размери на задълженията
са в размер, посочен в постановлението.
Въпреки това, е наложено ново обезпечение, въпреки че такова е наложено със
запора от 2013 год. върху банковите сметки на дружеството открити в „ОББ“АД.
Повторното налагане води до извода за двойно обезпечаване на задълженията. В
представеното по делото писмена защита, изразява становище, че наложените
запори от 2013 год. са прекратени, тъй като не е било искано тяхното
продължаване от страна на публичния изпълнител. Въпреки това обаче, дружеството
не е в състояние да оперира с наличните си парични средства по банковата сметка
повече от седем години. Направено искане за отмяна на постановлението за
налагане на обезпечителни мерки, потвърдено с решение №57/17.02.2020 год. като
незаконосъобразно и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директора на ТД на НАП
Пловдив, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. В
представеното писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, твърди че при налагането на обезпечителните мерки са спазени
процесуалните правила, както и че е налице обезпечителна нужда от налагането на
запора. Изразява несъгласие с твърденията на жалбоподателят, че е без значение
спирането на ревизионното производство. Повдигнати са обвинения за документа
измама, осъществена чрез неверни документи – фактури и приложенията към тях,
свързани с търговската дейност на дружеството. Съгласно решение №69/24.02.2020
год. на териториалния директор на ТД на НАП, публичният изпълнител е издал
постановление за отмяната на наложените обезпечителни мерки през 2013 год. Въз
основа на това е направено искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира
и разноски по делото.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното.
Въз основа на ЗВР№Р-2016-1000041-01/30.04.2010 год. /лист 42/ е възложено
извършването на ревизия на дружеството, като ревизионното производство е спряно
със Заповед №1000011/13.07.2010 год. /лист 44/ след получено удостоверение от
Софийска градска прокуратура по чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК, за образувано
наказателно производство-досъдебно производство №162/2009 год. по описа на
НСлС, в чийто предмет на доказване са включени всички обстоятелства свързани с
дейността на ревизираното лице за периода 2008 год. – 2009 год. По делото са
извършени две счетоводни и финансови експертизи по отношение на ревизираното
лице за изясняване на изпълнените от него строително-монтажни дейности и
търговските му отношения с подизпълнителите. Повдигнати са обвинения за
документална измама и присвояване на пари от държавния бюджет на обща стойност
11 038 405.55 лв. Очакваният размер на задълженията е 200 000.00 лв.
главница и 140 000.00 лв. лихва - корпоративен данък. Спор относно тези
факти не съществува между страните, макар и да не са приложени всички документи
ва тази насока. Въз основа на образуваното ревизионно производство са наложени
предварителни обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки №СДО/РД-10-30#1/13.09.2013 год. и с постановление №СДО/РД-10-10#1/15.05.2013
год., изразяващи се в налагане на запор върху банковите сметки на дружеството в
„ОББ“АД. Със заявление вх. №26732/27.12.2019 год. от страна на жалбоподателят е
поискано вдигането на тези две обезпечителни мерки, поради отпаднало основание
/лист 46/. Въз основа на него е постановен отказ за отмяна на тези мерки,
обективиран в писмо с изх.№С20000024-012-0000009/27.01.2020 год. на старши
публичен изпълнител Н. Р.. Този отказ е обжалван от заявителя и е постановено
решение №69/24.02.2020 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив /лист 47-48/, с
което отказа е отменен, а административната преписка е върната за предприемане
на действия по компетентност съобразно мотивите, изложени в решението. Във връзка
с това с постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки
№С20000024-024-0007669/27.02.2020 год. са отменени наложени два запора с
постановленията от 2013 год. /лист 8/.
Между временно с искане за предварително
обезпечение на задължения и мотиви за налагане на ПОМ №Р-1625-1000041-039-001/27.01.2020
год. на С. К.– главен инспектор по приходите /лист 30/, е поискано от публичния
изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки, изразяващи се в
налагането на запор върху банковите сметки на жалбоподателя, открити в „ОББ“АД.
С постановление №С20000024-023-0000256/27.01.2020 год. /лист 29/
предварителната обезпечителна мярка е наложена, а на 31.01.2020 год. е
изпратено писмо до банката за налагането му /лист 31/. Срещу така издаденото
постановление е депозирана жалба с вх.№70-001815/12.02.2020 год. до Директора
на ТД на НАП Пловдив /лист27-28/. По повод на тази жалба е постановено решение
№57/17.02.2020 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което жалбата е разгледана
по същество като допустима и са потвърдено постановлението /лист 20-21/.
Съобщението за изготвеното решение е получено от жалбоподателят по електронен
път на 20.02.2020 год. /лист 22/, а жалбата срещу него е депозирана на 27.02.2020
год..
При така изяснена фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Правният спор по настоящото дело е относно
законосъобразността на Решение №57/17.02.2020 год., с което на основание чл.197,
ал.1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е оставил без уважение жалба
с вх. №70-00-1815/12.02.2020 год., подадена от „Стара Загора 2007“ООД,
представлявано от управителя М. Б. М. против постановление за налагане на
обезпечителни мерки №С200024-023-0000256/27.01.2020 год., издадено от Н.Р.на
длъжност старши публичен изпълнител, като неоснователна.
Ето защо съдът намира жалбата срещу Решение №57/17.02.2020
год. на Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив за допустима, като подадена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, което има правен интерес от
оспорването, като жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок
по чл.197, ал.2 от ДОПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
В жалбата са изложени съображения които в общи
линии преповтарят тези съдържащи се в жалбата до Директора на ТД на НАП
Пловдив. На тези оплаквания са дадени подробни отговори в решението, които се
споделят и от настоящия съд.
Безспорно, е че установените размери на публичните
задължения са в особено големи размери, които реално не са обезпечени. Размерът
на тези задължения не са предмет на настоящето производство, но не е спорно
между страните, че същите са в размер над 340 000.00 лв. с лихвите.
Безспорно е че е налице висящо ревизионно
производство срещу дружеството за установяване на задължения за корпоративен
данък, които с лихвите са около 340 000.00 лв. Безспорно е също така, че
това производство е спряно. Висящноста му предполага и нуждата от евентуално
обезпечаване на предполагаемите задължения, като закона не изиска същите да са
безспорно установени. Към момента на депозиране на жалбата в съда единственият
висящ запор върху банковите сметки на дружеството е този наложен с
постановлението от 21.02.2020 год., което е до размера на предполагаемите
задължения.
С оглед на гореизложеното, съдът намира е спазен
принципа на съразмерност, прокламиран в разпоредбата на чл.6 от АПК. Наложените
обезпечителни мерки не целят затрудняване дейността на търговското дружество, а
имат за цел обезпечаване на установените в хода на ревизията публични
задължения. Несъмнено същите не са безспорно установени, но и законът не
предвижда установеността им с влязъл в сила ревизионен акт. Ето защо като се
има в предвид установеният размер в хода на ревизията, както и липсата на
активи на дружеството, то е налице съразмерност на наложеното обезпечение.
Оплакването, че през този период дружеството не е
имало достъп до тази банкова сметка, ***. В настоящето производство съдът
изследва наличието на висящо ревизионно производство, предполагаем размер на
задълженията и съразмерност на наложеният запор. Нещо повече – липсата на
достъп до тази сметка е в резултат на наложени запори още през 2013 год., които
са загубили правното си действие с изтичането на четиримесечен период от
налагането им – чл.121, ал.4 от ДОПК, тъй като не е било поискано
продължаването им от страна на публичния изпълнител. Няма данни по делото и в
рамките на този седемгодишен период, дружеството да е поискало възможност да
борави с тази сметка и това да му е отказано. Всъщност продължителността,
респективно основателността на тези мерки не е предмет на настоящето дело.
За да отмени така наложените мерки, съдът може
само в изрично посочените от закона случаи - ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1
и чл. 195, ал. 5. Очевидно е че в настоящето производство не бяха представени
други обезпечения, налице е изпълнително основание, а при налагането на
обезпечителните мерки са спазени процесуалните правила на чл.121 от ДОПК.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
наведените в жалбата оплаквания са неоснователни, а обжалваното решение е
правилно и законосъобразно.
По делото е направено
искане от страна на страните за присъждане на направените по делото разноски. С оглед
неоснователността на оспорването, в полза на ответника, представляван от юрисконсулт,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 лв.,
съгласно приложения по делото списък на разноските, определени в съответствие с
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е определен с
оглед на фактическата и правна сложност на делото и осъщественото процесуално
представителство.
Водим от горното и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стара Загора
2007“ООД, представлявано от управителя М. Б. М., против Решение №57/17.02.2020
год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№С 200024-023-0000256/27.01.2020
год. на Н.Р.– старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Стара Загора 2007“ООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя М. Б. М. и със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Христо Ботев“№74 да
заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София,
бул.„Княз Дондуков“№52 сумата от 100.00 /сто/ лева, разноски по делото.
Решението е окончателно съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: