Р Е Ш Е Н И Е
Номер 07.05.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На петнадесети април Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №08325 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Г.М.П., с ЕГН:********** и адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 08.08.2017г., сключен с “Вива Кредит“ООД, сумата 380,57 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 5321583 от 12.12.2016г., сумата 55,31 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.01.2017 г. до 21.08.2017 г., сумата 155,55 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 09.01.2017г. до 21.08.2017г., сумата 155,49лв., представляваща неустойка за периода от 09.01.2017г. до 21.08.2017г., сумата 35,45лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.01.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, сумата 125,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата 70,00 лв., представляваща такса разходи за дейност на служител, ведно със законната лихва върху главницата 380,57 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.07.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №3423/03.07.2018г. по ч.г.д.№04641/2018г. по описа на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Г.М.П. не е подал отговор.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове за вземанията, за които е издадена Заповед №3423/03.07.2018г. по ч.г.д.№04641/2018г. по описа на ПРС са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от приетите доказателства, че е налице сключен Договор за паричен заем № 5321583 от 12.12.2016г., сключен от ответника с “Вива Кредит“ООД. Заемодателят се е задължил да предостави на ответника в заем сумата от 400,00лв. Заемателят се е задължил да върне предоставената му сума, ведно с договорна лихва в общ размер от 61,52лв. на 18 броя двуседмични вноски всяка в размер на 25,64лв. Първата дължима на 26.12.2016г., а последната – 21.08.2017г. Видно от същия договор заемателят се задължил в тридневен срок от подписването му да предостави обезпечение – физическо лице– поръчител, което да отговаря на посочени в договора условия или банкова гаранция. За неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка в размер на 164,70лв., която се дължи на 18 равни вноски.
Съгласно процесния договор заемателят се е съгласил доброволно да използва допълнителната услуга по експресно разглеждане на документите по договора за кредит. За извършването на тази услуга заемодателят е начислил такса от 164,70лв., която се дължи на 18 равни вноски.
Съгласно процесния договор при забава плащането на погасителни вноски заемателят ще направи разходи за напомнителни писма, електронни съобщения и телефонни разговори, за което заемателят дължи изрично посочени суми, общият размер на които не може да надвишава 125,00лв.
Съгласно процесния договор при забава плащането на погасителни вноски заемателят са задължава да плати законната лихва за забава считано от датата на забава до окончателното плащане.
С приложение №1/08.08.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013г., сключен с “Вива Кредит“ООД, ищецът е придобил вземания по списък, сред които и процесното вземане. С рамковия договор за цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. С уведомление от ищеца, в качеството му на пълномощник на “Изи Асет Мениджмънт” АД ответникът е уведомен за извършената цесия на 21.08.2017г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № 5321583 от 12.12.2016г., сключен от ответника с “Вива Кредит“ООД.
Съгласно константната съдебна практика, намерила израз в Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и др., съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузи в потребителски договор. С мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС е прието, че за нищожността на неустойката съдът следи служебно. Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в същото ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер, който представлява 41,25% от заемната сума, съответно: 164,70 лева и 400,00лева.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. От съдържанието на чл.4, ал.2 от договора е видно, че размерът на неустойката представлява 41,25% от заемната сума, като е предвидено предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Същата обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение, т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с почти двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.
Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно съглашение относно клаузата за неустойка и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие. Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея.
Съдът намира, че клаузата за предоставянето от ищеца на допълнителната услуга по експресно разглеждане на документите по договора за кредит накърнява общите принципи на добросъвестността и добрите нрави, тъй като по съществото си не може да доведе до придобиване на икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна на заплащаната цена. Това от своя страна дава възможност за неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая на търговеца за сметка на потребителя. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставената му допълнителна услуга се явява прекомерно и не отговаря както на изискванията и на закона, така и на съдържанието на допълнителната услуга. Поради това и съдът намира тази клауза за нищожна.
Съдът намира, че клаузата на чл.8 от процесния договор, с която се предвижда, че при забава на плащането се дължи отнапред определена сума за разходи за събиране на просроченото задължение е нищожна. Съгласно разпоредбата на чл.33 ЗПК при забава на длъжника- потребител кредиторът има право само на законната лихва върху просрочената сума за времето на забавата. Тази норма е императивна и е установена в публичен интерес за защита правата на потребителя. ПРС намира, че с клаузата на чл.8 от процесния договор, която отнапред определя стойността на разходите, всъщност представлява неустойка, дължима се при забавено изпълнение-. Същата клауза не отчита реално направените разходи за уведомление на длъжника, като не посочва и критериите, чрез които е определена глобалната сума.
Съдът намира, че горепосочените клаузи, като нищожни, не са породили валидни задължения, поради това и следва да отхвърли като неоснователни исковете, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 155,55 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 09.01.2017г. до 21.08.2017г., сумата 155,49лв., представляваща неустойка за периода от 09.01.2017г. до 21.08.2017г., сумата 125,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата 70,00 лв., представляваща такса разходи за дейност на служител.
Съдът намира, че с изключение на горепосочените клаузи, които са невалидни по гореизложените съображения, в останалата си част процесният договор за заем е породил валидно облигационно правоотношение. Поради това и доколкото няма оспорване от ответника, то съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 380,57 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 5321583 от 12.12.2016г., сумата 55,31 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.01.2017 г. до 21.08.2017 г., сумата 35,45лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.01.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата 380,57 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.07.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №3423/03.07.2018г. по ч.г.д.№04641/2018г. по описа на ПРС.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 350,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 168,77лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Г.М.П., с ЕГН:********** и адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1/08.08.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013г., сключен с “Вива Кредит“ООД, следните суми: сумата 380,57 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 5321583 от 12.12.2016г., сумата 55,31 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.01.2017г. до 21.08.2017г., сумата 35,45лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.01.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата 380,57 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.07.2018г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №3423/03.07.2018г. по ч.г.д.№04641/2018г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата 155,55 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 09.01.2017г. до 21.08.2017г., сумата 155,49лв., представляваща неустойка за периода от 09.01.2017г. до 21.08.2017г., сумата 125,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата 70,00 лв., представляваща такса разходи за дейност на служител.
ОСЪЖДА Г.М.П., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 168,77лв., представляваща направени разноски в заповедното и исковото производства за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№04641/2018г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: