Решение по дело №109/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано на основание чл.25, ал.5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) във връзка с чл.66, ал.1 от ППЗХУ и чл. 145 и сл. от АПК по жалба на Г. Н. К. с постоянен адрес [населено място], [улица], чрез пълномощник адв.Б. Н. В. - А., със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора *** телефон/факс ********, имейл адрес: [електронна поща] против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Я/64/ФП/31.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол по Заявление-декларация вх. № ЗХУ-ИО/Д-Я/64/ФП на Г. Н. К. от [населено място], [улица], жалбата против която заповед като неоснователна е отхвърлена с Решение №28-РД06-0005/21.02.2024 г. на директора на РДСП-гр.Ямбол.

В жалбата се твърди, че решение на Директора на РДСП-гр.Ямбол №28-РД06-0005/21.02.2024 г. е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост на изложените в него констатации, т.к. неправилно административният орган е приел, че от събраните доказателства и налични данни се обосновава извод, че по отношение на Г. Н. К. не е изпълнено изискването на чл.26, ал.3, предложение второ на Закона за хората с увреждания като лице с намалена работоспособност да е навършила възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от Кодекса за социално осигуряване в срока на решението на ТЕЛК/НЕЛК, за да ползва правата по закон пожизнено. Претендира се да бъде отменено оспореното решение, а преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне съобразно с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като се осъди ответната страна да заплати на Г. Н. К. направените разноски по съдебното производство.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.В.-А., която подържа жалбата и претенциите в нея по посочените съображения.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Г. Н. К. е подала в Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол Заявление-декларация вх.№ЗХУ-ИО/Д-Я/64/ФП/05.01.2024 г. по чл.20, ал.1 от Закона за хората с увреждания за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите, като приложила ЕР на ТЕЛК №1074/14.03.2003 г., с което е освидетелствана със 71% трайно намалена работоспособност със срок на действие на експертната оценка 3 години до 01.03.2006 г.

С Разпореждане №**********/24.03.3006 г. на РУ „СО“-гр.Ямбол на К., считано от 01.02.2006 г., е отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО при навършена възраст 55 години и 6 месеца, в която насока е и писмо №1030-28-52#1/25.01.2024 г. на ТП на НОИ-Ямбол .

По подаденото Заявление-декларация вх.№ЗХУ-ИО/Д-Я/64/ФП/05.01.2024 г. е изготвена Индивидуална оценка от 24.01.2024 г. на потребностите на хората с увреждания със заключение да не се предоставя месечна финансова подкрепа с мотиви, че лицето няма право на месечна финансова подкрепа, не отговаря на условията определени в ЗХУ, т.к. съгласно чл.26, ал.3 от ЗХУ, лицата с определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, установени след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата с намалена работоспособност, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от Кодекса за социално осигуряване в срока на решението на ТЕЛК /НЕЛК/, ползват правата по закона пожизнено независимо от определения в експертното решение срок, докато ЕР на ТЕЛК на К. е със срок до 01.03.2006 г. и към датата на действие на ТЕЛК, същата няма необходимата възраст за придобиване на право на пенсия по реда на чл.68 от Кодекса за социално осигуряване, която за 2006 г. е следвало да е 58 г. и 5 месеца.

Със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Я/64/ФП/31.01.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол на основание чл.25, ал.1 от Закона за хората с увреждания във връзка е чл.65, ал.1 и чл.66 от Правилника за прилагане на Закона за хората е увреждания и въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите от 24.01.2024 г. е отказана финансова подкрепа-месечна финансова подкрепа по чл.70 ЗХУ на Г. Н. К. от [населено място] по подаденото Заявление-декларация вх.№ЗХУ-ИО/Д-Я/64/ФП/05.01.2024 г.

С Решение №28-РД06-0005/21.02.2024 г. директорът на РДСП-гр.Ямбол е отхвърлил като неоснователна жалбата на К. против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Я/64/ФП/31.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол, което решение е получено от адресата с известие за доставяне на 05.03.2024 г.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149 АПК.

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Я/64/ФП/31.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол по Заявление-декларация вх. № ЗХУ-ИО/Д-Я/64/ФП на Г. Н. К. от [населено място], [улица], жалбата против която заповед като неоснователна е отхвърлена с Решение №28-РД06-0005/21.02.2024 г. на директора на РДСП-гр.Ямбол.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност изискванията за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспореното решение на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол е постановена от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл.25, ал.1 ЗХУ и в изискуемата писмена форма с мотивиран акт при спазване на процедурата визирана в закона. В административното производство не са допуснати нарушения на процедурата, които да опорочават издаденото решение. Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл.25, ал.1 ЗХУ въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл.69, т.1, и/или отпускане на целеви помощи по чл.69, т.2 ЗХУ, като чл.21, ал.1 ЗХУ предвижда, че индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане.

Според чл.69 ЗХУ финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента:1.месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането и 2.целеви помощи съобразно вида на увреждането, като по силата на чл.70, ал.1, т.2 ЗХУ право на месечна финансова подкрепа по чл.69, т.1 ЗХУ имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност.

В настоящият случай заявителят К. няма право на месечна финансова подкрепа по чл.69, т.1 ЗХУ на посоченото основание, т.к. ЕР на ТЕЛК №1074/14.03.2003 г., с което е освидетелствана със 71% трайно намалена работоспособност е със срок 3 години и действието му е приключило до 01.03.2006 г.

Спорен по делото е въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.26, ал.3 ЗХУ, че лицата с определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, установени след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата с намалена работоспособност, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от Кодекса за социално осигуряване в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата по закона пожизнено независимо от определения в експертното решение срок.

За да е налице някоя от хипотезите на посочената норма е необходимо или лицето да е с определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто и тези увреждания да се установени след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО, или лицето да е с намалена работоспособност и в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК) да е навършило възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО.

Видно от приложените по делото и ангажирани от страните доказателства не са налице кумулативно дадените предпоставки на нито една от двете хипотези.

В тази връзка следва да се отбележи, че водещия критерии е навършванета на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО, а не самото придобиване право на пенсия и правнорелевантния факт е именно изискуемата възраст.

Доколкото възрастта следва да отговаря на изискванията на чл.68 КСО, то не намира приложение изключението предвидено в §4, ал.1 от ПЗР на КСО даващо право до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, да могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.

Поради това и доколкото необходимата възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО за 2006 г. е 58 г. и 5 м., то на първо място визираните в ЕР на ТЕЛК №1074/14.03.2003 г. вид и степен на увреждане на К. не са установени след навършване на посочената възраст.

На второ място на оспорващия са определени 71 % трайно намалена работоспособност, но в срока на ТЕЛК №1074/14.03.2003 г., т.е. до до 01.03.2006 г. не е навършил възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО, а именно 58 г. и 5 м.

Ето защо не са налице едновременно всички предвидените в цитираната норма изисквания и заявителят не може да ползва правата по закона пожизнено независимо от определения в експертното решение срок.

С оглед доводите в жалбата следва да се посочи, че въпросите за основанията, законсъобразността и прератяването на предоставяното предходно финансово подпомагане при действието на отменени правни норми са извън предмета на настоящия спор, поради което нито могат да се обсъждат, нито да повлияят на неговия изход, а още по-малко съдът е обвързан от изразените от админстративни органи мнения и становища.

В съответствие със задълженията си административният орган е направил вярна преценка на данните по преписката и приложимата нормативна уредба и е постановил законосъобразна заповед, т.к. Г. Н. К. от [населено място] няма право на финансова подкрепа-месечна финансова подкрепа по чл.70 ЗХУ по подаденото Заявление-декларация вх.№ЗХУ-ИО/Д-Я/64/ФП/05.01.2024 г.

Предвид посоченото Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Я/64/ФП/31.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол по Заявление-декларация вх. № ЗХУ-ИО/Д-Я/64/ФП на Г. Н. К. от [населено място], [улица], жалбата против която заповед като неоснователна е отхвърлена с Решение №28-РД06-0005/21.02.2024 г. на директора на РДСП-гр.Ямбол, е валидна, като издадена от надлежен орган, в кръга на неговите правомощия, при наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото следва да се отхвърли искането на оспорващия за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Г. Н. К. с постоянен адрес [населено място], [улица], чрез пълномощник адв.Б. Н. В. - А., със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора *** телефон/факс ********, имейл адрес: [електронна поща] против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Я/64/ФП/31.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол по Заявление-декларация вх. № ЗХУ-ИО/Д-Я/64/ФП на Г. Н. К. от [населено място], [улица], жалбата против която заповед като неоснователна е отхвърлена с Решение №28-РД06-0005/21.02.2024 г. на директора на РДСП-гр.Ямбол.

ОТХВЪРЛЯ искането на Г. Н. К. с постоянен адрес [населено място], [улица], чрез пълномощник адв.Б. Н. В. - А., със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора *** телефон/факс ********, имейл адрес: [електронна поща] за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.