№ 1111
гр. Сливен, 26.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Н.
СъдебниВиолета Ив. Динева
заседатели:Пламен Н. Павлов
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора В. П. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Н. Наказателно дело от общ
характер № 20242230201437 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор И..
Подсъдимият пор.№ 2 – Ч. И. А., редовно призован, се явява лично и с
адв.П. Н. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Частният обвинител пор.№ 3 – М. Х. Т., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв.Г. М. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Частният обвинител пор.№ 4 – Т. Х. Т., редовно призован, се явява
лично и с адв.Г. М. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Вещото лице пор.№ 5 – С. М. К., редовно призовано, се явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
Адв.М.: Моля да дадете ход на делото.
Ч.ОБВИНИТЕЛ Т. Т.: Да се гледа делото.
Адв.Н.: Нямаме възражения, няма процесуална пречка, моля да дадете
ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фаза на съдебно следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИЯ СЕ СВИДЕТЕЛ:
Т. Х. Т. – 58 г., български гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещава
да говори истината.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
С. М. К. – 64 г., български гражданин, с висше образование, женен, без
родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.291 от НК обещава
да даде заключение по знание и съвест.
Съдът предложи на страните да промени реда като пристъпи към разпит
на вещото лице.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласен съм.
Адв.М.: Съгласен съм.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т. Т.: Съгласен съм.
Адв.Н.: Съгласен съм.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм.
Със съгласието на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОМЕНЯ реда за разпит, като пристъпи към изслушване на вещото
лице, изготвило съдебната автотехническа експертиза.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА заключението на вещото лице С. К. по назначената съдебна
2
автотехническа експертиза, намираща се на л.80 до л.100, т.III от досъдебното
производство.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. К.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да дам заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението си.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Адв.М.: Нямам въпроси.
Ч.ОБВИНИТЕЛ Т. Т.: Нямам въпроси.
ВЪПРОС НА АДВ.Н.: Така или иначе сте заявили, че има загуба на
равновесие на пешеходеца. Допускате ли тази загуба на равновесие да е по
друга причина – неравност на тротоара, на бордюра или зоната, през която
така или иначе е преминавал пешеходецът?
ОТГОВОР НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Пешеходецът се движи на края на
тротоара и в тази връзка настилката е неравна, тъй като има денивелация
между бордюра и платното за движение. Само по себе си явлението загуба на
устойчивост на пешеходеца по принцип може да възникне и без ударно
въздействие от МПС. Изследвах възможността пешеходецът да загуби
устойчивост, след което и да падне от собствен ръст, без механично
взаимодействие с автомобила, по начина както е на видеофилма, и се получи
резултат, че от момента на потегляне на автомобила до видима загуба на
устойчивост времето е под 0,5 секунди. Ако допуснем, че пешеходецът сам си
е отдръпнал крака, който се вижда, трябва да приемем, че неговото време за
реакция е под 0,5 секунди. На видеоклипа не се вижда съответният контакт, но
се вижда рязка промяна на задния крак от автомобила към платното за
движение, което може да е от самия пешеходец, но и от тласък. Самият факт,
че това време е много малко, с голяма степен на вероятност считам, че е имало
контакт между автомобила и пешеходеца. Това съм го отразил в експертизата.
Адв.Н. Нямам други въпроси.
ВЪПРОС НА ПОДСЪДИМИЯ: Искам да попитам вещото лице дали се
вижда на видеото момента, в който Шкодата удря пешеходеца?
ОТГОВОР НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: На видеофилма не се вижда
контактът между автомобила със задната си броня и крака на пешеходеца.
Вижда се и е показано в експертизата кадри последователни как задният крак
3
се оттласква към бордюра, това се вижда.
ВЪПРОС НА АДВ.М.: Категорично заявихте, че е имало контакт между
автомобила и пешеходеца. Този контакт, това отблъскване на крака на
пешеходеца ускорява ли времето от изваждане от равновесие на пострадалия
пешеходец?
ОТГОВОР НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Това е сложен въпрос от
механиката, обяснявам го нагледно. Ако дадено МПС удари корпуса на
тялото, близко до масовия център, се придава голяма кинетична енергия.
Тялото се премества по закона на Нютон. Ако едно МПС удари само ръката
ми, която е подвижна и с малка маса, ще предизвика преместване силно на
ръката, но малко преместване на тялото. В дадения случай имаме подвижен
обект, който е кракът, свързан чрез става, тазобедрената става. Кракът ще се
премести силно, както е видно, ще се придаде кинетична енергия и на тялото
на корпуса, но не в такава степен ако беше ударено цялото тяло. Отговорът на
зададения въпрос е по-скоро че ударът на крака предизвиква загуба на
устойчивост, но не толкова скорост на падане, която би могла да бъде същата
и от собствен ръст. Ако примерно даден човек бяга и падне от собствен ръст,
скоростта на падане ще е по-голяма от дадения случай. В дадения случай
пешеходецът е почти в покой в момента на падане, с много ниска скорост и то
напред, не по посоката на падане. Така че има влияние ударът за падане бързо,
но не в такава степен. Причината е загуба на устойчивост, имайки предвид и
възрастта на пострадалия.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв.М.: Нямам въпроси към вещото лице.
Ч.ОБВИНИТЕЛ Т. Т.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв.Н.: Нямам въпроси към вещото лице.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
На основание чл.282 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към доказателствата по делото заключението на вещото лице
4
С. К. по назначената съдебна автотехническа експертиза, намираща се на л.80
до л.100, т.III от досъдебното производство.
За явяването на вещото лице С. К. в днешното съдебно заседание ДА СЕ
ИЗПЛАТЯТ 50,00 лева от бюджетните средства на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам вещото лице да бъде освободено от
залата.
Адв.М.: Не възразявам вещото лице да бъде освободено от залата.
Ч.ОБВИНИТЕЛ Т. Т.: Не възразявам вещото лице да бъде освободено от
залата.
Адв.Н.: Не възразявам вещото лице да бъде освободено от залата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата вещото лице
К..
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля.
СВИД.Т. Т.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Син съм на пострадалия. Брат ми М. живее в Англия.
На 22.10.2021 г. аз бях в К., там живея със съпругата ми. Обади ми се съсед на
баща ми, който живее врата срещу врата с него, че е станало ПТП и баща ми е
в Бърза помощ. Веднага отидох в Бърза помощ и го намерих веднага, чакахме
ортопеда от Бърза помощ и се оказа, че е счупена тазобедрената става. Те го
приеха в ортопедично отделение в гр.Сливен, в болница МБАЛ „Иван
Селимински“. Обаче опцията беше да му се сложи само българска става, което
нас не ни устройваше и решихме да го заведем в София, в ортопедичната
болница в Горна баня за лечение. Свързахме се там със завеждащ отделението
и на следващия ден го закарахме с линейка, линейката я хванах аз, платих си
курса и всичко. Беше проведена успешна операция, беше започнало самото
възстановяване. В началото в Горна баня баща ми беше сам в стаята. След
няколко дни през нощта са довели спешен пациент. Баща ми каза, че бил от
Чехия, когато се чухме по телефона. Каза ми, че този пациент много силно е
кашлял и явно е прихванал ковид от него, макар че баща ми беше с две
ваксини за ковид 19. После го преместиха в някаква друга болница, където
бяха ковидно болни. Брат ми се зае да го премести в Токуда, където почина.
5
Баща ми никога не ме е лъгал, винаги е бил точен. Още като отидох в
болницата в Сливен го попитах какво стана. Попитах го „Сам ли падна или те
блъснаха?“. Баща ми каза, че го е блъснало такси.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.М.: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Не държа на разпита на свид.М. Т., моля да бъде
заличен от списъка за призоваване. Нямам други доказателствени искания.
Адв.М.: Съгласен съм. При наличие на законова възможност моля да
бъде заличен свид.М. Т. поради неговата невъзможност да се яви. Не държа на
неговия разпит. Нямам други доказателствени искания.
Ч.ОБВИНИТЕЛ Т. Т.: Съгласен съм да не се разпитва брат ми.
Адв.Н.: Ние доказателствени искания нямаме, но моят подзащитен
желае да се възползва от правото да даде обяснения. Не желаем разпита на
посочения от прокуратурата свидетел, не възразяваме същият да бъде заличен
от списъка на лицата, които биха могли да бъдат разпитани като свидетели.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да не се разпитва М. Т..
Със съгласието на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА от списъка за призоваване свидетеля М. Х. Т..
Адв.Н.: Моят подзащитен желае да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ: Желая да дам обяснения. Не мога да се призная за
виновен, защото аз нито съм почувствал, че съм ударил този човек, нито съм
усетил вътре в колата да има някакъв удар. Погледнах в огледалата за обратно
виждане след като предприех маневра заден ход, зад мен беше чисто, нямаше
човек. Но разстоянието между колата и магазина беше много малко, затова се
наложи да дам малко назад, след това да продължа напред и с ляв завой да
изляза на платното. През това време, което извършвах маневрата, нито съм
усетил, нито съм разбрал, че съм ударил човек. В момента, в който ми се
6
обадиха от централата, че съм участвал в някакво произшествие, веднага
отидох на произшествието. Полицаите вече бяха там, може би съм се явил 20-
30 минути след случката. Аз тогава категорично казах, че не съм участвал в
ПТП. Всички бяха вътре в магазина и гледаха материала от камерата.
Полицаите също бяха единодушни, че аз не го удрям този човек, че няма удар
между колата и човека. И това беше. Никой не ми е отварял вратата на
автомобила да ми каже, че съм ударил човек, всичкото това стана за няколко
секунди, с маневрата. За две-три секунди стана цялата маневра, излязох на
пътя и продължих с клиента. Над 40 години съм шофьор, 40 и няколко години.
Датата беше 22-ри октомври, някъде към пет часа. Бях закарал клиент до
магазина, който се намира там, за авточасти. Бях спрял срещу входа на
магазина за да изчакам клиента. Клиентът след известно време излезе и се
качи, и ми каза да продължим. Пред магазина имаше седнал един човек на
стола до вратата на магазина за авточасти. Друг човек нямаше, то беше
някакво такова мъртво време, нито пешеходци имаше, нито коли имаше
много. Преди да предприема маневра заден ход, погледнах огледалата за задно
виждане и не видях пешеходец. След като минах педя – педя и половина назад
спрях, след това минах напред, за да мога да взема левия завой.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Адв.М.: Нямам въпроси.
Ч.ОБВИНИТЕЛ Т. Т.: Нямам въпроси.
Адв.Н.: Нямам въпроси.
Съдът намира, че тъй като има противоречия в обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство в присъствие на
защитник, следва да бъдат прочетени обясненията му по реда на чл.279, ал.2,
вр.ал.1, т.3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям, съгласен съм.
Адв.М.: Съгласен съм да бъдат прочетени обясненията.
Ч.ОБВИНИТЕЛ Т. Т.: Съгласен съм.
Адв.Н.: Също съм съгласен. Считам, че следва да се изяснят всички
факти, включително и възприятията на моя подзащитен в случая.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се прочетат.
7
Със съгласието на страните и на основание чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.3 от
НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА обясненията на подсъдимия, дадени в присъствието на
защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, находящи
се на л.3-4, т.III от ДП.
ПОДСЪДИМИЯТ: „На 22.10.2021 г. бях на работа и управлявах
таксиметров автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ *****“ – вярно е. „Около
17,00 часа бях позициониран в района на пазара гр.Сливен, в колата ми се качи
клиент“ – вярно е. „Седна на предна дясна седалка и ме помоли да го закарам
до магазина за авточасти, които се намира в гр.Сливен, на ул.Г.С.Р. в близост
до Двата аслана“ – вярно е. „Докато пътувахме към посочения магазин
клиентът ми каза, че след като приключи в магазина за авточасти иска отново
да го върна в района на пазара“ – да, вярно. „Когато достигнахме до магазина
за авточасти аз спрях в една от разчертаните клетки на обособения паркинг“ –
да, вярно е. Там е разчертано като паркинг. „Клиентът слезе от автомобила и
влезе в магазина за авточасти“ – да, вярно е. „След около пет-шест минути
клиентът ми се върна и отново влезе в автомобила, като седна на същото
място – отпред вдясно“ – да, вярно е. „Уточнявам, че аз от момента, в който
спрях в автомобила, не съм слизал от него“ – да, вярно. „Когато клиентът ми
повторно се върна в автомобила, аз запалих двигателя, включих на задна
скорост, погледнах в огледалото за задно виждане и тръгнах назад с
изключително ниска скорост“ – да, вярно. „Намерението ми беше да извърша
маневра, след което да продължа в посока към пазара, преминавайки покрай
сградата на полицията“ – да, вярно е. „Уточнявам също, че от момента, в
който предприех маневра „движение на заден ход“ постоянно наблюдавах на
огледалото за обратно виждане, в частност огледалото, което се намира вътре
в купето“ – да, вярно е. „Макар и да се движех с възможно най-ниска скорост
забелязах, че зад колата преминава човек“ – силует ми се стори че преминава,
да. В момента, в който тръгнах назад нямаше човек. След това вече като спрях
и тръгнах напред също нямаше човек. „Веднага спрях“ – спрях в момента, в
който прецених, че има достатъчно място да обърна, а не защото съм видял
човек. „Не се стигна до никакво съприкосновение между човека, който
8
внезапно се появи на огледалото ми за задно виждане и управлявания от мен
автомобил“ – да, вярно е. Не съм видял човек, но аз спрях и тръгнах,
съприкосновение не съм видял, не съм усетил. Вярно е, че не съм разбрал
допир или сблъсък на човек. Щом съм казал тогава така, че внезапно е
изскочил човек в огледалото ми за задно виждане, значи е вярно. В момента, в
който тръгнах да правя маневрата, не съм видял човек. Това, което съм казал
там, на полицая – тогава съм видял човек. „Поради рязкото ми спиране не се
стигна до настъпване на ПТП“ – спрях, защото приключих маневрата. Колата
се движи едва-едва, натиснах спирачката и спрях. „Както поясних, нямаше
удар между автомобила ми и човека“ – да. Аз не съм слизал да видя.
„Включих на първа скорост и потеглих напред, като се включих в пътното
платно в посока на запад“ – да. „С периферното си зрение забелязах, че имаше
спрял бял автомобил, който също се движеше в посока на запад и един човек
се спусна до пътното платно, но аз така и не можах да разбера какво става“ –
вярно е. „След това продължих с автомобила, завивайки наляво и продължих в
посока към пазара“ – да, вярно е. „Изобщо не съм разбрал, че се е случило
нещо с човека, който е преминавал зад автомобила ми“ – да, вярно е. „Откарах
клиента ми до мястото, където беше пожелал, при което може би след около
десетина минути ми се позвъни по телефона от централата на фирмата и ме
уведомиха, че съм участвал в ПТП на Двата аслана“ – да, вярно е. „Това много
ме учуди, но въпреки това се насочих към мястото, което ми беше съобщено
като място, на което е настъпило ПТП“ – вярно е. „След като пристигнах на
място, видях че има кола на КАТ“ – да, вярно. „Поискаха ми документ за
самоличност, за правоспособност като водач на МПС, след което ми беше
извършена проверка за употреба на алкохол“ – да, вярно. „Полицаите ми
обясниха, че съм участвал в ПТП и това била причината да ми проверят
документите и да ме изпробват за алкохол“ – да, вярно е. „Аз им обясних, че
не съм участвал в ПТП, включително че не съм разбрал, че е настъпило
някакво ПТП“ – да, вярно е. „След това един от полицаите ми каза „Сега ще
видиш какво си направил“, като заедно влязохме в магазина за авточасти и
изгледахме видеозапис, който обхващаше периода, в който клиентът ми се
качва в автомобила, аз извършвам маневра на заден ход, според мен на
разстояние не повече от 30-40 см, като включително от записа не се виждаше
да има съприкосновение между автомобила ми и мъжа, който бил пострадал“
– да, вярно е. „Напротив, на записа се вижда как мъжът се опитва да премине
9
зад автомобила ми, как извършвам изключително кратка маневра на заден ход
– на около 30-40 см назад, как докато преминава зад автомобила ми мъжът
явно стъпва накриво, включително и стъпвайки на пътното платно, след което
усуквайки се от ляво на дясно, пада върху пътя и до него спира бял лек
автомобил – модел Мерцедес“ – да, вярно е. „Оттам се придвижих до
полицията, където бях разпитан“ – да, вярно е. „Шофьор съм от 1979 г.“ – да.
„Управлявах автомобила с очила, които са с диоптър +0,75, които ползвам
постоянно и с които виждам отлично“ – да, вярно е. „Времето беше ясно,
слънчево, сухо“ – да, вярно е. „Обособеният паркинг, върху който извърших
маневрата, беше чист и сух“ – да, вярно е. „Имах добра видимост“ – да, вярно
е. „И внимавах много, тъй като беше час пик, а по това време натовареността
на движението по ул.Г.С.Р. е сериозна“ – то по това време стана, но точно в
момента, в който стана това нямаше голямо натоварване.
ВЪПРОС НА АДВ.М.: След като приключихте маневрата на заден ход
спомняте ли си към Вас да се приближи един от седящите пред магазина и да
Ви каже „Спри, удари човек“?
ОТГОВОР НА ПОДСЪДИМИЯ: Не, не си спомням такова нещо.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Адв.М.: Нямам въпроси.
Ч.ОБВИНИТЕЛ Т. Т.: Нямам въпроси.
Адв.Н.: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
Адв.М.: Нямам доказателствени искания.
Ч.ОБВИНИТЕЛ Т. Т.: Нямам искания.
Адв.Н.: Също нямам.
ПОДСЪДИМИЯТ: И аз нямам.
Съдът намира, че с оглед изясняване фактическата обстановка по делото
следва да изгледа в залата диска, приложен по досъдебното производство,
касаещ процесното ПТП, поради което намира, че следва да прекъсне
заседанието, за да бъде осигурена необходимата техника и компютърният
специалист при СлРС да я монтира в залата.
Съдът прекъсна заседанието в 10,58 часа.
10
Заседанието продължава в 11,21 часа.
В залата се явяват прокурорът, подсъдимият и неговият защитник адв.Н.
от АК-Сливен, частният обвинител Т. Т. и повереникът адв.М. от АК-Сливен.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към гледане на приложения на л.69, том I от досъдебното
производство диск DVD+R, марка „hp“, 4,7GB с помощта на компютърния
специалист при СлРС И.Д.. Възпроизвеждането на записа се осъществява с
компютърна система, монтирана на лаптоп в съдебната зала. При слагането на
DVD-носителя в устройството, монтирано в компютърната система, се отваря
прозорец, на който се вижда папка с наименование „1407-21“ с дата на
промяна 26.10.2021 г., 16:31 часа. При отварянето на папката се виждат 2 броя
видео-файла с наименование
„HCVR_ch2_main_20211022165700_20211022170000“ във формат DHAV
Video File с дата на промяна 23.10.2021 г., 12:11 часа и размер 35065 КВ и
„HCVR_ch2_main_20211022170000_20211022170512“ във формат DHAV
Video File с дата на промяна 23.10.2021 г., 12:11 часа и размер 60243 КВ.
При отваряне на файла
„HCVR_ch2_main_20211022165700_20211022170000“, в горния десен ъгъл
има означение „2021-10-22 16:57:05“. Продължителността на записа е 3
минути.
При отваряне на файла
„HCVR_ch2_main_20211022170000_20211022170512“, в горния десен ъгъл
има означение „2021-10-22 17:00:03“. Продължителността на записа е 05:12
минути.
ПРОКУРОРЪТ: Изгледах записите.
Адв.М.: Изгледахме записите.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т. Т.: Видях записите.
Адв.Н.: Видях записите.
ПОДСЪДИМИЯТ: Видях записите.
Съдът ОСВОБОДИ от залата компютърния специалист И.Д..
11
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
Адв.М.: Нямам доказателствени искания.
Ч.ОБВИНИТЕЛ Т. Т.: Нямам доказателствени искания.
Адв.Н.: Нямам доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам доказателствени искания.
На основание чл.283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧЕТЕ И ПРИОБЩИ към доказателствения материал по делото
всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и
в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото и ги ПРЕДЯВИ на страните.
ПРОКУРОРЪТ: Запознати сме с писмените доказателства и нямаме
възражения по тях.
Адв.М.: Запознати сме с писмените доказателства и нямаме възражения
по тях.
Ч.ОБВИНИТЕЛ Т. Т.: Запознат съм с писмените доказателства и нямам
възражения по тях.
Адв.Н.: Запознати сме с писмените доказателства и нямаме възражения
по тях.
ПОДСЪДИМИЯТ: Запознат съм с писмените доказателства и нямам
възражения по тях.
На основание чл.284 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВИ на страните веществените доказателства по делото, а
именно: 5 броя диска, находящи се на л.69, т.I и на л.107-110, т.II от ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Запознати сме с предявените веществени доказателства
и нямаме възражения по тях. Няма да сочим други доказателства.
12
Адв.М.: Запознати сме с предявените веществени доказателства и
нямаме възражения по тях. Няма да сочим други доказателства.
Ч.ОБВИНИТЕЛ Т. Т.: Запознат съм с предявените веществени
доказателства, нямам възражения по тях. Няма да соча други доказателства.
Адв.Н.: Запознати сме с предявените веществени доказателства и
нямаме възражения по тях. Няма да сочим други доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ: Запознат съм с предявените веществени
доказателства и нямам възражения по тях. Няма да соча други доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на устните
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я :
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обвинението така, както е предявено по
отношение на подсъдимия Ч. И. А.. Считам, че от събраните по делото
доказателства, както и от изготвените експертизи фактическата обстановка е
установена и доказана по безспорен и категоричен начин, поради което няма
подробно да се спирам върху нея, тъй като тя е такава, каквато е описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Действително се установява, че
на 22.10.2021 г. в гр.Сливен, на тротоар, находящ се на бул.Г.С.Р. до бл.87, при
управление на МПС лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ ***** подс.Ч. А.
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбата на
чл.20, ал.1 и ал.2, чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, и чл.94, ал.1 и ал.2 от ППЗДвП и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходеца Х. Т. П.
от гр.Сливен, изразяваща се в счупване на шийката на бедрената кост на
десния крак, водеща до трайно затрудняване движенията на десния долен
крайник. Следва да се отбележи, че след извършване на деянието подс.А. е
избягал от местопроизшествието. Това безспорно се установи както от разпита
13
на свидетеля очевидец В. Д. Д., който веднага се е притекъл на помощ на
пострадалия П., след което е отворил вратата на таксиметровия автомобил и е
заявил на подс.А. да спре и да изчака, защото е ударил човек. Въпреки, че му е
било заявено това, подс.А. е потеглил и по този начин е избягал от
местопроизшествието. Тези обстоятелства се доказват и от разпита на
свидетеля С. С. К., който е управлявал лекия автомобил „Мерцедес“ и след
инцидента е преместил автомобила да не пречи на движението и веднага той
също е отишъл при пострадалия П. и заедно със свид.В. Д. са му помогнали в
придвижването на пострадалия, като са го поставили да седне на стол, тъй
като явно се е чувствал зле. Действително с деянието си подс.Ч. И. А. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по
чл.343, ал.3, б. „а“, вр.ал.1, б. „б“, вр.чл.342, ал.1 от НК. Следва да се
отбележи, че при гледането на видеодиска безспорно се установява както
механизма на извършване на деянието, така и обстоятелството, че подс.А. е
избягал от местопроизшествието. Деянието е извършено по непредпазливост,
подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и могъл да ги предвиди. При определяне вида и
размера на наказанието аз ще моля да се съобразите от една страна с
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото
съдебно минало на подс.А., както и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства и му наложите наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, а
именно една година и шест месеца, които на основание чл.66, ал.1 от НК
отложите за изпитателен срок от три години. Също така на основание чл.343г
от НК моля подс.Ч. И. А. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от
две години. По отношение на веществените доказателства – дисковете, ще
моля да останат по делото до изтичане сроковете му за съхранение, после да се
унищожат като вещи без стойност.
Адв.М.: Съдът проведе широко, обемно и пълно и обективно
разследване и събиране на доказателства. Всички събрани доказателства са
пряко относими към предмета на настоящото производство и като такива
следва да бъдат ценени при постановяване на съдебния акт. По отношение на
механизма на станалия пътен инцидент, всички гласни, писмени
доказателства, както и приобщеният видеоматериал свидетелстват за това, че
подс.А. с поведението си е допринесъл за станалото ПТП. Физическият
контакт между управлявания от подсъдимия лек автомобил и удара на
14
пострадалия П. е резултат от поведението на виновния шофьор.
Автотехническите експертизи на двете вещи лица определено и ясно доказват,
че при удара от автомобила върху пострадалия е последвала загуба на
устойчиво поведение и падане върху дясната странична повърхност на
пътното платно. Ударът е допринесъл за получените телесни увреди на
пострадалия П.. Поведението на подс.А. е описано ясно и пълно, и точно в
така депозирания обвинителен акт, като събраните доказателства напълно
кореспондират с установената фактическа и правна обстановка. На въпроса на
свид.В. защо е избягал от произшествието, подс.А. е заявил, че клиентът,
който возел, е бързал и трябвало да го остави и след това се е върнал. Свид.В.
Д. ясно и категорично в показанията си, а после видимо и в изгледания
видеоматериал, се е приближил до таксиметровия автомобил и е казал на
подсъдимия, че е ударил човек и трябва да спре. Въпреки това подсъдимият е
напуснал местопроизшествието, което само по себе си е закононарушение.
Ясно и категорично както ЗДвП, така и НК сочат какво трябва да бъде
поведението на водач, който е причинил ПТП. В тази връзка посочвам, че
следва при определяне на вероятното наказание на подсъдимия съдът да вземе
под внимание тези важни обстоятелства, за да може наказанието да изиграе
своята превантивна и възпитателна роля както за специалната превенция на
закона, така и за генералната му такава. При определяне на наказанието се
присъединявам към предложените размери на това наказание каквото
предложи представителят на прокуратурата, а именно наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 18 месеца, което предвид чистото съдебно минало и
поведението на обвиняемия да бъде намалено до предвидения от закона
размер, което при условията на чл.66 от НК бъде отложено за изпитателен
срок от четири години. По отношение на чл.343г от НК – „Лишаване от право
да управлява МПС“, моля да наложите наказание за срок от 18 месеца. По
отношение на веществените доказателства, намиращи се в делото,
предоставям на съда за евентуалното архивиране или унищожаване на
същите.
Ч.ОБВИНИТЕЛ Т. Т.: Съгласен съм с адвоката си. Искам такова
наказание, каквото каза адвокатът.
Адв.Н.: Нашето искане към настоящия съдебен състав диаметрално се
отличава от заявените искания от страна на представителя на РП и от
повереника на частния обвинител, като според нас анализът на събраните по
15
делото писмени, гласни и веществени доказателства не формират категоричен
извод за участие на моя подзащитен в причиняването на ПТП, а от друга
страна и в следствие на първото, не би следвало да се възприема, че е налице
осъществено от него деяние по чл.343, ал.3, вр.ал.1, б. „б“, вр.чл.342, ал.1 от
НК. Несъмнено присъдата няма как да почива на предположения и съответно
обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин. Считам, че в
конкретния случай обвинението не е доказано по несъмнен начин. Беше много
добре, макар и по инициатива на съда, съхраненият видеозапис да бъде
възпроизведен и да стане достояние на съдебния състав, защото така пряко са
добити впечатления относно фактическата ситуация, касаеща настоящия
наказателен казус. Внимателният анализ на този видеозапис сочи няколко
обстоятелства, които са от изключително и фундаментално значение за
оформяне на крайната съдебна преценка на съда относно това причинявал ли
е подсъдимият ПТП, което да е свързано със съприкосновение между
управлявания от него лек автомобил и пострадалия Х. Т. П.. На видеозаписа
правят впечатления две основни неща. Първото е, че след като стига почти до
относителната среда по осовата линия на лекия автомобил Шкода, от страна
на пострадалия следва едно ускорено движение напред. Вследствие на това
ускорено движение напред, имайки предвид неравностите на тази зона, която
не може да се определи нито като пешеходна, нито като друга предназначена
за движение или паркиране на автомобили, то настъпва загуба на равновесие
или така, както е посочено в експертизата на проф.К. – загуба на устойчивост,
вследствие на което пострадалият не пада върху пътното платно, следвайки
някаква кинетична енергия, предадена му от автомобила, управляван от
подсъдимия, което е нормалният механизъм при такъв тип съприкосновения, а
следва едно завъртане на почти 180 градуса на пострадалия, която траектория
е видна и от видеозаписа, и от факта, че той пада в конкретна позиция на
пътното платно, различаваща се от механизма, който би бил постигнат в
случай, че имаше съприкосновение между автомобила и пострадалия.
Останалите обстоятелства, които касаят последващите действия на моя
подзащитен са ясно установими в съхранения видеозапис от близък търговски
обект. Същевременно, когато правим анализ на всяко едно от доказателствата,
които според представителя на РП установяват обвинителната теза, то
несъмнено ще ви направи впечатление, че свид.В. Д. Д. от позицията, от която
е наблюдавал движението както на лекия автомобил „Шкода“, управляван от
16
подсъдимия, така и движението на пострадалия Х. П., този свидетел Д. не би
могъл да възприеме е ли е налице или не съприкосновение между автомобила
и пострадалия. Поради това същият би могъл да изрази единствено
предположение за наличие на такова съприкосновение, но не и да го твърди
със сигурност. Между впрочем, по време на разпита, проведен днес, на
проф.К., същият заяви, че от видеозаписа не се вижда, т.е. не се установява
визуално съприкосновение между автомобила и пострадалия. А това е
изключително важен факт, тъй като същият този факт би стоял и би следвало
да стои в основата на генералния въпрос – следва ли подсъдимият да се
разглежда като участник в движението, при което и в следствие на негови
действия, респективно нарушения на ЗДвП да е станал участник в
причиняването на ПТП. Фактът, че проф.К. не само посочи, че няма сигурни
данни за наличие на съприкосновение между автомобила и пострадалия, той
хипотетично допусна, че с по-голяма вероятност може би е настъпило
съприкосновение между автомобила и пострадалия. Същевременно този
експерт заяви също, че е напълно възможно загубата на устойчивост и на
равновесие, която е придобил в определен момент пострадалият, би могло да
се дължи и на евентуално неравности в тази зона, където той е преминавал,
включваща както неравности по самия бордюр, по който вероятно той се е
движил, видно от видеозаписа, или вероятно в непосредствено до бордюра
позиционираната друга зона. При това положение няма как със сигурност да
се приеме извод за конкретно участие или причиняване на ПТП от страна на
подсъдимия. От правен аспект всички данни, които са събрани по делото,
установяват по-скоро т.нар. случайно събитие и нашето искане към настоящия
съдебен състав е да обсъдите хипотезата на чл.15 от НК, който изрично
предвижда липса на виновно поведение в конкретните хипотези, които няма
да обсъждам допълнително. В конкретния случай аз лично считам, че
подсъдимият не би могъл да предвиди факта, че пешеходецът, респективно
пострадалият би могъл да получи загуба на равновесие поради изтъкнатите
вече от мен причини, касаещи неравности по зоната, която би могла да се
определи като пешеходна. И от тук се поставя вече втория въпрос – доколко,
след като е налице според нас тази втора хипотеза на чл.15 от НК, доколко би
могло да му се вменява задължение да предвиди подобна възможност
пешеходецът да получи загуба на равновесие вследствие на вече изложените
причини. Но за фактическа и правна яснота считам, че съдебният състав
17
следва да отговори на въпроса – ако се възприеме хипотеза, при която не е
настъпвал удар или съприкосновение по-скоро между автомобила и
пострадалия, то следва ли тогава да се счита, че резултатът, а именно падането
на пострадалия върху пътното платно да се вменява във вина на подсъдимия.
За да завърша и с онова, което се вижда от видеозаписа, следва да обърнете
специално внимание, според защитата, на онази част, в която се вижда как
траекторията на левия крак на пострадалия се отклонява към десния му крак,
защото това според нас се вижда на записа, но с оглед на последващите
движения, а именно ротационното завъртане на пострадалия около
собствената си ос с изместване към пътното платно, би ли могло да се дължи
на съприкосновение между автомобила и пострадалия. Всички тези факти и
обстоятелства изключват твърденията на прокуратурата за безспорно
установен механизъм за настъпване на ПТП. Считам също, че поддържаната
теза за осъществено деяние от страна на подзащитния ми по чл.343, ал.3 от НК
не съдържа нито посочване, нито установяване, нито конкретна
доказателствена подкрепа на съставомерните признаци на това деяние както
от обективна, така и от субективна страна. В този смисъл представителят на
държавното обвинение би следвало да посочи и обоснове, и да основе тезата
си за настъпил удар, респективно съприкосновение между автомобила и
пострадалия. Това от обективна страна. От субективна страна би следвало
ясно да бъде установено по делото следното, а именно че подсъдимият е
разбрал, че е участник в настъпило ПТП. Това, обаче, се опровергава от три
факта. Първият факт е, че когато съответният свидетел В. Д. се обърнал към
него, към подсъдимия и му е казал, че същият е ударил човек, още в този
момент подзащитният ми е заявил, че не е удрял никого, което изключва
негово съзнание към този момент за това, че той е участник в ПТП. Същото
той е заявил и непосредствено след като е получил уведомление от диспечера
на таксиметровата фирма, към която работи, и обяснявайки абсолютно
същото на полицаите, които вече са били пристигнали на мястото на
произшествието. И третият факт, ако е имал умисъл за напускане на
местопроизшествието, то подсъдимият по всяка вероятност не би се отзовал
веднага след като е получил сигнала от диспечера на таксиметровата фирма. И
пояснително считаме, че подзащитният ми фактически не е имал и причина да
напусне, респективно да избяга по-точно от местопроизшествието, тъй като
същият нито е бил употребил алкохол, нито е употребил други забранени
18
вещества и субстанции, нито е имал друга различна причина, която би му
навредила или би го уличила в друго деяние, респективно престъпление.
Поради това категорично считам, че този съществен елемент от деянието,
респективно обвинението, което касае твърдение на прокуратурата за това, че
подсъдимият е избягал от местопроизшествието, следва да се квалифицира
като категорично недоказано. По делото дори отсъства посочване на мотив от
страна на държавното обвинение, съобразно който подзащитният ми
преднамерено умишлено и съзнателно да е напуснал мястото на
произшествието. Между впрочем държавното обвинение се позова и на
свидетеля С. К., респективно на водача, който е управлявал автомобила
„Мерцедес“, който е спрял непосредствено до пострадалия П.. Показанията на
този свидетел К. по никакъв начин не подпомагат обвинителната теза. В
неговите показания няма нито едно твърдение, в което и въз основа на което
да се счита, че моят подзащитен е осъществил деянието, в което е обвинен.
Продължавайки от анализа на конкретното обвинение, то следва да се
анализира и това дали моят подзащитен е причинил на пострадалия средната
телесна повреда, която е предмет на обвинението като резултат от негово
деяние. С други думи, ако настоящият състав ще счете, че по делото има
такова причиняване, то би следвало този извод да бъде основан на конкретни
доказателства, каквито считаме че по настоящото дело отсъстват. В
заключение считам за напълно бланкетно заявеното от повереника на частния
обвинител, според което твърдение ЗДвП и НК разписвали конкретни правила
как следвало да процедира участник в ПТП, визирайки вероятно, че в
конкретния случай подзащитният ми е следвало да остане на мястото, където
според държавното обвинение същият е бил участник в настъпването на ПТП.
Ако, обаче, съответният водач не е бил участник в ПТП, то за него няма как да
възникне задължение да остане на такова място, където е възникнало ПТП,
ако това ПТП, обаче, като резултат изключва участие на този водач. Това са все
въпроси, които нашето искане е да бъдат анализирани подробно и прецизно от
настоящия съдебен състав, преди да оформите и приемете изводите, въз
основа на които трябва да постановите вашата присъда. В контекста на
обсъждането на въпроса избягал ли е моят подзащитен от мястото на
произшествието или не, моля да съобразите всички обстоятелства, които бяха
заявени вече, като нашето искане към съдебния състав е следното – да
признаете подзащитния ми за невиновен в това на инкриминираната дата да е
19
бил участник в ПТП, въз основа на което пък да е допуснал извършване на
деяние по чл.343, ал.3, вр.ал.1, б. „б“, вр.чл.342, ал.1 от НК, като го признаете
за невиновен и приемете в тази връзка, че пострадалият е паднал на пътното
платно вследствие на случайно събитие, обективирано в загуба на равновесие
и на стабилност вследствие на стъпване на криво, стрепване или други
възможни причини за промяна на неговата траектория. Това ни искане е
продиктувано поради принципите на наказателното съдопроизводство в
Републиката, според които обвинението следва да бъде доказано по несъмнен
начин и съответно, че присъдата не следва и не може да почива на
предположения. С оглед на усложнената проблематика от фактическа страна и
въпреки убедеността ни, че справедливостта и правилността на присъдата
следва да бъде при вече заявената алтернатива, то като втора такава,
респективно алтернативно моля да постановите присъда, ако не възприемете
доводите, които заявихме, че подзащитният ми е осъществил деяние по
чл.343, ал.1, б. „б“, вр.чл.342, ал.1 от НК и във всички случаи в тази хипотеза
да бъде оправдан за осъществено от него деяние по чл.343, ал.3, вр.ал.1, б. „б“,
вр.чл.342, ал.1 от НК. В този смисъл молим за вашата присъда. Веществените
доказателства считам, че във всички случаи след влизане в сила на присъдата
следва да бъдат унищожени като вещи без стойност. По отношение на
искането на останалите страни за размера на наказанието, считам че при
първата алтернатива за постановяване на оправдателна присъда този въпрос
не би стоял и затова няма да го коментирам. При алтернативното ми искане за
постановяване на присъда, с която евентуално би могъл да бъде признат за
виновен подзащитният ми по цитираните от мен вече текстове, то считам че
определеното наказание следва да бъде в размер на минимално предвидения
такъв от закона, т.е. за освобождаване от наказателна отговорност и прилагане
на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на хиляда лева. По отношение на чл.343г от НК предоставям
преценката на съдебния състав, но моля да отчетете изключително добрите
характеристични данни на доверителя ми, факта, че същият упражнява
дейност като таксиметров шофьор и заради липсата на каквито и да било
съществени нарушения на ЗДвП, които биха го характеризирали като недобър
шофьор.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си.
Съдът ДАВА право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия:
20
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма какво да кажа.
Съдът ДАВА право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля съда да постъпи правилно.
Съдът се ОТТЕГЛИ на ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
След ТАЙНОТО СЪВЕЩАНИЕ съдът ОБЯВИ присъдата си, като
разясни на страните правото на жалба или протест.
Съдът ОБЯВИ, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл.308, ал.2
от НПК.
Съдът ОБЯВИ и определението си по чл.309 от НПК, с което потвърди
взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 13,15 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
21