Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 331
гр. Перник, 31.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора БИСЕР КОВАЧКИ,
като разгледа административно дело № 310/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр.
с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Г.К.Ф., ЕГН **********
*** против Областна Дирекция – Перник при Министерство на вътрешните работи, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Самоков № 1.
Ищецът твърди, че с наказателно постановление №
19-1158-000289/20.03.2019 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Перник на основание чл. 140, ал. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. Сочи, че наказателното постановление е
отменено с решение № 802/22.11.2019 г., постановено по АНД № 1432/2019 г. по
описа на Районен съд – Перник. Твърди, че в хода на съдебното производство е
упълномощил адвокат, който да го представлява, за което е заплатил сумата от
300 лв. - адвокатско възнаграждение. Сочи, че заплатената сума представлява
претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отмененото, поради
незаконосъобразност наказателно постановление.
Искането към съда е да осъди ответника да му заплати
сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени
съдебни разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията – наказателно постановление № 19-1158-000289/20.03.2019 г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник, отменено с
решение № 802/22.11.2019 г., постановено по АНД № 1432/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 07.05.2020 г. до окончателното плащане.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на
Окръжна прокуратура - Перник.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е
постъпил писмен отговор от ответника – ОДМВР – Перник. Искът е оспорен като
неоснователен. Ответникът твърди, че наказателното постановление не представлява
акт, действие или бездействие на администрацията, поради което не могат да се
търсят вреди от адресата му, в случай, че същото е отменено. Сочи, че съгласно
ЗАНН, в относимата му редакция, в производствата по административно наказателни
дела страните нямат право на разноски, затова с претендирането им в отделно
исково производство се заобикалят уредените в него процесуални правила. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между отмененото наказателно
постановление и твърдяната от ищеца имуществена вреда. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК,
изтекъл на 15.06.2020 г. Окръжна прокуратура – Перник не е подала отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адвокат Д.,
поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените в
производството разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт В. оспорва иска. Излага съображения за неговата
неоснователност. Моли съда да го отхвърли.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура
– Перник – прокурор Бисер Ковачки счита предявения иск за основателен. Предлага
на съда да го уважи.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл.
37, ал. 2 от ЗМВР и при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради
което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен по следните
съображения:
За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт
на администрацията, чийто адресат е той,
е отменен като незаконосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял
имуществени вреди.
От изисканото и представено АНД № 1432/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник се установява, че с решение № 802/22.11.2019 г.,
постановено по АНД № 1432/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, влязло в
сила на 12.12.2019 г., е отменено
наказателно постановление № 19-1158-000289/20.03.2019 г., издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с което на ищеца на
основание чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“
в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца,
поради което е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск.
Неоснователно е възражението на ответника, че
наказателното постановление не е акт на администрацията по смисъла на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК и по тази причина отмяната му
не е основание за търсене на отговорност, за причинените с него вреди.
Действително, наказателното постановление не съдържа белезите на индивидуален
административен акт по чл. 21 от АПК и не се издава по реда на АПК. По
естеството си то е правораздавателен акт, тъй като е издаден в резултат на
дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал
по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е осъществена в
защитата на реда на държавното управление. Представлява санкционираща
управленска дейност, която е една от формите на административна /изпълнителна/
дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически метод, въз основа
на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Затова в
обхвата на незаконосъобразните актове, обуславящи отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ попадат
и наказателните постановления, отменени с влязло в сила съдебно решение. За
преценка приложното поле на цитираната законова норма, определяща е не правната
природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го
е издал. Затова независимо че наказателното постановление не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, той
е властнически акт, издаден от административен орган, в резултат на изпълнение
на нормативно възложени задължения, в рамките на административната му
правосубектност. Следователно наказателното постановление е резултат от
изпълнение на административна дейност и отмяната му като незаконосъобразен е
основание за търсене на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В посочения
смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. №
2/2014 г., постановено от ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Неоснователно е и възражението на ответника, че твърдените
имуществени вреди не се намират в причинна връзка с издаването на
незаконосъобразния акт на администрацията. Видно от приложеното АНД № 1432/2019
г. по описа на Районен съд – Перник в проведените две открити съдебни заседания
ищецът в качеството му жалбоподател е представляван от адвокат **** Той е
получавал призовките и съобщенията по
делото. Тези процесуални действия са извършвани въз основа на упълномощаване от
ищеца и сключен на 07.10.2019 г. договор
за правна защита и съдействие. За осъщественото процесуалното представителство,
ищецът е заплатил на адвокат Сотиров, в брой, сумата от 300 лв. за
производството пред Районен съд – Перник. Това е отразено в представения
договор. Затова съдът приема, че в резултат на издаването на незаконосъобразния
акт на администрацията ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 300
лв., които следва да бъдат обезщетени.
Настоящият състав не споделя становището на ответника, че
е недопустимо претендирането на съдебни разноски в настоящото производство, при
положение, че ЗАНН и НПК не предвиждат присъждането на такива. Направените в
административно-наказателното производство разноски се претендират от ищеца
като вреди от незаконосъобразна изпълнителна дейност. Допустимостта на
претенцията се основава на общия правен принцип да не се вреди другиму,
регламентиран в чл. 45 от ЗЗД. Той почива на правилото, че всеки трябва да
обезщети вредите, които е причинил. Точно затова отсъствието на законова норма,
уреждаща правилата за разпределяне на разноските в административно –
наказателното производство, обуславя допустимостта на претендирането им в
отделно исково производство, основано на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и представляващо
частен случай на задължението за обезщетяване на причинените на другиму вреди.
Предвид всичко изложено настоящият състав
намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи до пълния му
размер.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане
на законна лихва върху уважената част от главния иск, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и на основание 10,
ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ОДМВР – Перник следва да се присъдят направените от
ищеца разноски в настоящото съдебно производство в размер на общо 310 лв.
Мотивиран от горното, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – гр. Перник, ЕИК ****, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати
на Г.К.Ф., ЕГН ********** *** по банкова сметка ***: ***, BIG: BUINBGSF сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – заплатени съдебни разноски, настъпили в
резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно
постановление № 19-1158-000289/20.03.2019 г., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник, отменено с решение № 802/22.11.2019 г.,
постановено по АНД № 1432/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.05.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Перник, ЕИК ****, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1
да заплати на Г.К.Ф., ЕГН ********** *** по банкова сметка ***: ***, BIG:
BUINBGSF сумата от 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/