РЕШЕНИЕ
№ 701
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000501976 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261592 от 11.03.2021г., постановено по гр.д. № 4538/2018г. по описа
на СГС, ГО, 12 състав, е отхвърлен положителен установителен иск с правно основание
чл.124 ГПК вр.чл.79 ЗС, предявен от К. Н. Г. и И. П. К. против Л.К. Б. - М., А. Я. Б. и А. Х.
Б., Л. К. Х. и Ю. Г. Х. за признаване за установено, че ищците са собственици на: част от
УПИ XIII - 1818 с идентификатор № 206.1818 по плана на град ***, р-н ***, кв. 330 г,
местност Б., находящ се в гр.***, р-н ***, ул. ***, № *, която реална част е с площ от
1905 кв. м., при съседи на частта: от юг - УПИ XII - 428, 427 с идентификатор 206.27; от
югоизток - УПИ XI - 1652, 1816 с идентификатор 206.26; от изток и от север - останалата
реална част от УПИ XIII - 1818 с идентификатор 206.1818; от запад - улица; ведно с
изградената в имота едноетажна масивна сграда с площ от около 307 кв. м./, като недоказан
и неоснователен.
Присъдени са разноски, като К. Н. Г. и И. П. К. са осъдени да платят на Л.К. Б. - М. 3
000 лв.; на А. Я. Б. и А. Х. Б. общо 6 022 лева; на Л. К. Х. и Ю. Г. Х. общо 2 200 лева -
съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищците по делото.
1
Жалбоподателите-ищци К. Н. Г. и И. П. К. оспорват решението изцяло, като
твърдят, че от приетата по делото СТЕ се установява, че процесният имот е ограден по
улично-регулационната линия откъм ул.“***“ с плътна висока ограда от нагъната
поцинкована ламарина, а по страничните дворищно регулационни линии-с прозирна
ромбоидна телена мрежа, опъната на железни тръби. На регулационния план от 1999г.
има нанесен условен знак за ограда, находящ се в обхвата на УПИ I -за спорт и КОО.
Вещото лице е приело, че е налице е идентичност на владения и придобит по давност
от тях имот с пл. № 1818, кв. 330 г с наследствения и реституиран в полза на
ответниците стар имот пл.№ 10, кад. л. № 495 по плана на гр. ***. Считат за
неправилни изводите на съда, обосновани на доказателства за съседен на процесния
имот, както следва: от протокола от 17.10.1991г. се установява, че същият касае
общински имоти в подлеза на бул.“България“ и ул.“Тодор Каблешков“ и тенис-
кортове в кв. 330 б.“а“, като никъде не е посочен имот на ул.“***“, т.е. този
документ не се отнася за процесния имот, тъй като той не е тенис-корт. По
отношение на договора за дружество от 23.10.1991г. твърдят, че се касае за посочените
по-горе съседни имоти, а не за процесния имот. Представеното пълномощно и договор
за цесия, както и договорите за наем касаят имот, находящ се на ул.“***“ № 2 и
представляващ тенис-корт, в каквато насока са и твърденията на адв. Х. и адв. И. в
отговора на ИМ и не се отнасят до процесния имот.
Посочват още, че въпросът дали процесния имот е бил държавен или общински е
ирелевантен, тъй като е ноторно известно, че давност срещу държавата или общината
не тече, поради наложено със закон спиране на давностния срок по отношение на
общинските и държавните имоти. Поради това следва да се разгледа периодът след
2006 и 2007г., когато ответниците формално са се снабдили с документи с
документи за собственост въз основа на влязло в сила решение на ВАС, с което се
отменя отчуждаването. От тези години до датата на предявяване на ИМ, са изтекли
повече от десет години. Освен това вещото лице е констатирало, че има част от 1818,
която не е отчуждавана, т.е. не е била нито общинска, нито държавна. Посочват, че
дружество „Виком и Ко“, АД, Л. П., ЕТ „К.-К.Г.“ и „К. 28“ ЕООД като цяло нямат
отношение към настоящия имот, а към съседен имот, ползван за тенис-кортове и с
адрес: гр.***, ул.*** № 2 или *** № 4. Съдът неправилно е приел, че посочените по-
горе документи касаят процесния имот, вкл. т.нар. „пълномощно“ без дата от Л. П. в
полза на К.Г.. Това пълномощно е оспорено в няколко насоки, вкл. като автентичност,
както и липса на оригинал. Освен, че не е изяснено дали изхожда от лицето, посочено
като негов издател, то се отнася за съседен имот, т.нар. тенис-кортове, а не касаят
процесния имот. Твърдят, че са владели реалната част от парцела за себе си, като
имотът в продължение на години е използван за игрище, за прилежаща част на
заведение, за паркинг, а сградата дълги години е била кафене. Претендират разноски.
С молба-уточнение от 27.08.2021г. заявяват изрично, че фактическото основание на
2
изтеклата в тяхна полза придобивна давност е завладяване, като началото на давностното
владение е считано от м.май 1998г. до депозиране на исковата молба 03.04.2018г.
Въззиваемата страна А. Я. Б. и А. Х. Б. оспорват жалбата и молят съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че спортният комплекс с
тенис кортовете е бил разположен в съседния на поземлен имот с идентификатор
68134.206.1818, собственост на ответниците, който е с адрес ул. *** № *, като в същото
време кафенето и съблекалнята в Процесната сграда, които се намират в Процесния имот,
част от поземлен имот с идентификатор 68134.206,1818, са били част именно от спортния
комплекс с тенис кортовете и са се използвали от ползващите тенис кортовете.
Обстоятелството, че кафенето в процесната сградата се е държало от ЕТ „К. - К.Г." и
впоследствие от „К. 28" ЕООД като наемател се потвърждава и от представените по делото
от „ЧЕЗ Електро България" АД с писмо от 11,07.2019г. документи, приложени към
заявлението за сключване на договор/споразумение за продажба на ел.енергия за стопански
нужди от „К. 28" ЕООД. Представен е договор за наем с Г. Б. от 17.05.2001г. заедно с анекс
от 01.05.2007г. Посочват, че периодът на освобождаването на процесната сграда и
затварянето на кафенето (установено да е станало най-късно през март 2018 г.) съвпада с
изтичането на срока на този договор за наем (съгласно анекса срокът е 7 години плюс опция
за продължаване за още 3 г.), но по делото са събрани доказателства, че лице с имена Г. С. Б.
и ЕГН като посоченото в договора за наем не съществува. Следователно през цялото време, в
което се твърди от Ищците да са били владелци на Процесния имот и Процесната сграда, те или само
представляваното от единия от тях дружество, са били наематели и това е било демонстрирано от
тях в своя полза пред трети лица, вкл. Столичната РИОКОЗ и пред „ЧЕЗ Електро България" АД, т.е.
те са държатели, което изключва намерението за своене при владението. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Л. К. Х., Р. Ю. Х. и М. Ю. Х. /последните две
конституирани на мястото на Ю. Х. починал на 18 март 2021г. след постановяване на
решението/ оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно и
законосъобразно. Посочват, че посочените от ищците действия, които твърдят да са
упражнени от тях в имота, не сочат на владелчески права. Не се установява, да са
поставили „ажурена ограда’’, такава е имало в имота и тя не е тяхно дело; намиращият
се метален павилион в имота е премахнат като незаконен; използването на имота за
паркинг не установява владение. Твърдението за захранване с електричество и вода не
се подкрепя от доказателства и доколкото се представят такива, те касаят друг съседен
имот. Освен това ищецът К.Г. живее в чужбина и този факт отрича категорично
възможността да упражнява фактическа власт върху имота, а в ИМ не се сочат
обстоятелства, при които да е осъществявал това по друг начин. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че ищците не са установили идентичността на
претендираната реална част от имота, с тази на приложените от тях „скици от
контролно замерване“, както и описаната от вещото лице като фактически обособена
(заградена) част от имота. Към ИМ са представени скици - за контролно заснемане и
комбинирана, на които ищците са очертали претендираната от тях част от УПИ, за
3
който ответниците се легитимират като собственици с представени по делото
документи. Твърдят, че видно от заключението на приетата и неоспорена СТЕ, имот
пл. № 1818 от кв. 330, по плана на гр. ***, местност „Бул. България-Мотописта“
попада в два урегулирани поземлени имота, а именно УПИ ХІІІ-1818 с лице към ул.
„***“ и УПИ XIV-1818 за ЖС и ОО, с лице към бул. „България“, по регулационния
план на м. Б., одобрен с решение № 404, по протокол 43 от 18.07.2013г. На л.7 от
заключението е посочено, че представеното „Контролно заснемане на претендирания
от ищците поземлен имот, очертава имот с площ от 1598 кв. м, че в графиката е
нанесена площ с ограда в сложна, начупена линия с 6 бр. неномерирани и
некоордирани точки, находяща се приблизително в средата на УПИ XIII-1818 с лице
към ул. „***“. Експертът е установил, че липсват протоколи за дадена строителна
линия за ограждане на процесния терен и други строителни книжа. Липсва и
индивидуализация на претендирания имот като самостоятелен УПИ, в петитума на ИМ
е заявено искане за западната реална част от УПИ ХІІІ-1818 и част от поземлен имот с
идентификатор 68134.206.1818 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.
***. В Удостоверението за декларирани данни № ********** от 10.11.2017г., издадено
от СО, отдел ОП ***, се сочи като обект „земя с площ 800 кв. м и адрес ул.„***” № 2”.
Посочената партида в „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е за адрес ул. „***” № 4.
Посочват, че ищците са били част от лицата, които са ползвали имота, когато е бил
държавна собственост, за тях е било ясно, че отчуждаването е отменено и
собствеността върху имота е възстановена на собствениците му. След отмяната на
отчуждаването са отпаднали и правата на лицата, на които имотът е бил предоставен,
доколкото ищците в това производство са били между тях и/или твърдят да са техни
правоприемници. След възстановяване правата на бившите собственици е започнала
процедура по преотреждане на имота и такова е извършено, съгласно „Извадка от план
за регулация на м. Б., одобрен с решение 404 по протокол 43 от 18.07.2013г. на СОС.
Ответниците са открили данъчни партиди, по които са заплащани местните данъци;
уведомявани са за устройствените процедури, преговаряли са с предприемачи за
строителство; подписвали са споразумения и други документи във връзка с имота.
Многократно са заявявали пред ищците своите собственически права по различни
начини - нотариални покани и др. предизвестия. При отреждането на имота се
предвижда жилищно строителство именно върху претендираната част и няма данни за
мероприятие „паркинг”. Временното ползване на имота, без правно основание за това,
по време на висящо производство, не може да създаде заявените от ищците права.
Отделно ищците се намират в имота по силата на договори за наем, факт, който
категорично изключва придобиването на право на собственост по давност, тъй като
наемател осъществява просто държане, а не владение. От събраните доказателства се
установява, че първоначално ищците, чрез търговски субекти, са били наематели, т.е.
държатели. От друга страна и характерът на действията, които ищците претендират да
4
са извършили в имота - изграждането на съоръжения по обслужването им, всъщност
представляват подобрения в чужд имот и извършването и поддържането на тези
подобрения не може да обоснове извод за манифестирано намерение за владение.
Отделно от това реални части от УПИ не могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка, следователно върху тях не е възможно да бъдат установени претендираните
права за придобиване право на собственост на основание давностно владение.
Претендират разноски.
Въззиваемата страна Л.К. Б. - М. оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението. Изтъква факта, че претендираната от ищците част от поземления имот не
представлява РЕАЛНА ЧАСТ от него, както невярно се твърди в исковата молба и в жалбата. За да
представлява реална част, то този имот следва да бъде обособен като самостоятелен такъв,
което към момента не е направено. Заснемането по линията, по която е поставена ограда все
още не определя частта, като реална, а ищците, дори и да владеят част от имота /което не е
така/, то тя представлява идеална част от него, а не реална респ. не може да бъде придобита на основание
давностно владение. Освен това до 2007г. 1/6 идеална част от целия недвижим имот /а това включва и
1/6 идеална част от претендираната му част/ е била общинска собственост, съгласно акт за часта
общинска собственост № 1357/01.08.2006г., като в точка 9 на същия акт е посочено, че до
2000/2001г. целият имот е бил общински, съгласно актове № 560/22.02.2000г. и №
657/08.01.2001г. Едва през 2007г., с договор за покупко-продажба, обективиран в
представения от ищците договор за продажба от 12.07.2007г,, СО продава на едната от
ответниците, притежаваната от общината идеална част от имота. Това безспорно значи, че
до 2007г. не е текла придобивна давност в полза на ищците, тъй като идеална част от имота
е била общинска собственост и не може да бъде придобита по давност. Счита, че от
петитума на исковата молба се установява категорично, че претенцията е за признаване на
право на собственост само и единствено по отношение на поземления имот. Въпреки, че в
обстоятелствената част на ИМ е обърнато внимание и на незаконно изградената в другата
част от имота сграда както и на павилиона на охраната, с площ от 12 кв.м., не е направена
претенция за произнасяне на съда и по отношение на тях, поради което съдът следва да се
произнесе само по предявения положителен установителен иск, касаещ поземления имот.
Претенцията за сградата е въведена едва с допълнителна, уточнителна молба, което е
процесуално недопустимо, затова сградата изобщо не следва да бъде допускана до
съвместно разглеждане с поземление имот, тъй като не се касае до непълноти и
нередовности, а единствено до пропуск на този, които е подготвял същата. Освен това, сградата с
площ от 307 кв.м няма нищо общо с металния павилион на охраната на паркинга, който е
описан в исковата молба на стр.2, абзац 2 и по твърдения на ищците е с площ от 12 кв. м.
Независимо дали двете части от имота - описаната в исковата молба и тази в уточнителната
молба, са съседни или не, това е недопустимо изменение едновременно на основание и
петитум по реда на чл.214 ГПК. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
5
фактическа и правна страна:
Депозиран е положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.79
ЗС за признаване на установено по отношение на ответниците / собственици на отчуждени
имоти през 1967г. и 1979г., отменено с влязло в сила решение на ВАС/, че са придобили
право на собственост върху недвижим имот по силата на продължило повече от 10 години
давностно владение, започнало през 1996г. до 2006г. въз основа на завладяване, а именно -
западната реална част с площ от 1 905 кв.м., а след уточнение от 1598 кв.м. от УПИ XIII
- 1818, кв.330 г по плана на гр.***, район ***, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.206.1818, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.***, с адрес: гр.***, ул.„***" № *, ведно с едноетажната масивна сграда, изградена в него,
с площ около 307 кв.м., при равни части - по 1/2 идеална част за всеки от тях.
Ищците твърдят, че в периода 1998-2018г. са установили, чрез завладяване и
осъществявали фактическа власт върху реална част с площ от 1598 кв.м. от имот УПИ XIII-
1818, кв.330 Г, по плана на гр.***, а след одобряването на кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. ***, съставляващ част от поземлен имот с идентификатор
68134.206.1818. През 1969г. П. И. К. -баща на И.К., купува 400 кв. м. реална част от имот с
площ от 800 кв. м., при съседи: от изток ул.“***“, от запад-А. Н., от север М. Б. и от юг А.
Н.. Този факт се установява от приложението по делото доказателства по гр.д. №
50607/2009г. по описа на СРС и гр.д. № 3834/2010 г. на СГС. Тази реална част заедно с
процесния имот /реална част от УПИ ХІІІ-1818/ е била включена в парцел I за спорт и КОО,
/видно от приложение № 18 от приетата по делото СТЕ/ по силата на одобрен
регулационния план. През 1996г. К. установява, че в границите на парцел I за спорт и КОО
между парцела на А. Н. и строящ се тенис -корт и построена вече сграда, се намира неговия
имот от 400 кв.м. Част от имота е строителна площадка, като границата е сградата, която се
е ползвала за кафене и съблекални. Заедно с К.Г. оградили имота с ажурна ограда от колове
и тел, изхвърлили отпадъците и заравнили мястото. През 1998г., когато започнали да
владеят имота, сградата била изоставена/напусната, поради това И. и К. завладели сградата
и започнали да я ползват, като К. продължавал да ползва сградата за кафене, а И. използвал
част от сградата за склад за части на автомобили. Оградената част от имота, се е владяла и
ползвала за ремонт на автомобили и паркинг. Процесният имот е с граници: ул.“***“,
парцела на А. Н. , тенис-кортове и празно място. Твърдят, че са упражнявали фактическата
власт върху имота с намерение за своене т.е., че са го владяли непрекъснато и спокойно,
противопоставяйки своите права на тези на ответниците. Относно претендираната част от
поземления имот са представили скица-контролно заснемане, в която е означена
претендираната реална част с площ от 1598 кв.м. Описват извършени от тях действия в
имота - поставяне на ограда, организиране на паркинг, захранване с ток и вода, деклариране
пред данъчната служба. Заявяват още, че ответниците не са предприели действия, с които да
заявят своите права респ. да оспорят правата им, т.е. не са прекъснали владението им. В хода
на производството, с „уточнителна молба”, към която е представена друга скица-контролно
заснемане, ищците правят изменение на предявения иск като сочат друга квадратурата на
6
претендираната площ - I 905 кв. м, като включват и намираща се сграда в имота с площ
от около 307 кв. м и уточняват искането си да бъдат признати за собственици на новата
площ, вкл. едноетажната масивна сграда с площ от около 307 кв.м.
От фактическа страна се установява, че ответниците се легитимират като
съсобственици на процесните части от имоти, въз основа на наследствено правоприемство
от общия наследодател А.Б. и реституция по благоустройствените закони, както следва:
наследодател на ответниците по делото е А.Б., който е придобил през 1922г. чрез договор за
покупко-продажба имот, представляващ нива в землището на с. ***, м. „***”, с площ от
5,800 дка, с н.а. № 67, том 11, д. № 2035 от 08.08.1922 г., заверен препис на л.136. Тази нива
по кадастралния план на гр.*** отпреди 1956г. представлява ПИ кад.№ 10, кад.л. № 495 по
схемата на гр.***, м. „*** - ***”, кв. 288-6, видно от скицата-копие на „СОФГЕО” - СО в М
1:1000 от 08.09.1995 г. с площ по графични данни 4600 кв.м /л.138/
ПИ кад. № 10 е бил отчуждаван на два пъти по реда на ЗПИНМ /отм./ и ЗТСУ /отм./,
както следва: през 1967 г. за прокарване на улица - 2652 кв.м и през 1979г. За мероприятия
ОЖС, магазини и за бул.България- 1418 кв.м или общо са отчуждени 4070 кв.м.
Мероприятията, за които е бил отчуждаван ПИ кад. № 10, не са били реализирани напълно, с
изключение на площта от 200 кв.м, попадаща в обхвата на бул.„България”.
Отчуждените площи са били актувани първоначално като държавна собственост, а по- късно
заради промените в законодателството - като общинска собственост. Получените при
отчуждаванията апартаменти са били върнати по съответния ред от ответниците с
изключение на ответниците Х., които не са възстановили получения апартамент, поради
което тяхната жалба срещу отказа на Кмета на СГС. Затова Л.Х. е изкупила 1/6 идеалната
част от 3870/4452 кв.м. с договор, сключен на 12.07.2007г. със Столична община./л.25/. В
останалата част отчуждаването е било отменено по искане на собствениците, които са
възстановили полученото обезщетение, за което е постановено съдебно решение от
04.03.1997г. по адм.д.№ 707/95г. по описа на СГС, ГО, Трето-В отделение, влязло в сила на
01.07.1998г. с решение на ВАС, Второ отд. по адм.д.№ 706/99г. /л.144/
Възстановената площ на наследниците на А.Б. възлиза на 3870 кв.м. от
отчуждените общо 4070 кв.м. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение са
издадени Заповеди № РД-57-235/13.04.2000г. и № РД-57-155/08.04.2002г. на Кмета на СО
за възстановяване на собствеността. След възстановяване правата на бившите
собственици е започнала процедура по преотреждане на имота и такова е извършено,
съгласно „Извадка от план за регулация на м. Б., одобрен с решение 404 по протокол 43 от
18.07.2013 г. на СОС, представена по делото. Ответниците са открили данъчни партиди, по
които са заплащани местните данъци; уведомявани са за устройствените процедури,
преговаряли са с предприемачи за строителство; подписвали са споразумения и други
документи във връзка с имота.
На 28.11.2006г. ответниците са връчили до К.Г. нотариална покана /л.196/, с която
молят незаконно изградената постройка да бъде премахната респ. имотът да им бъде
предаден.
От своя страна ищецът К.Г., в качеството си на ЕТ К., е сключил договор за наем на
17.05.2001г. с Г. Б. за временно ползване на имот – тенис комплекс България – дворно място
от 4.8 дка, находящ се в гр.***, община Б., ул.*** № * при граница с бул.България, заедно с
изградените в него помещения с обща квадратура 221 кв.м./л.208/ за срок от 3 години. По-
късно с анекс от 01.05.2007г. действието на договора е продължено за още 3 години, като
вместо К.Г., в качеството си на ЕТ К., наемател се счита КОС-КО 28 ЕООД /л.290/ с
едноличен собственик на капитала К.Г..
ПИ с пл. № 1818 е нанесен след реституирането му в регулационния план, одобрен
през 2013г. Видно от заключението на приетата СТЕ, депозирано на л.341 /основно/ и
л.415 /допълнително/, прието от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, че имот пл. № 1818 от кв. 330, по плана на гр. ***, местност
7
„Бул. България-Мотописта“ попада в два урегулирани поземлени имота, а именно
УПИ ХІІІ-1818 с лице към ул. „***“ и УПИ XIV-1818 за ЖС и ОО, с лице към бул.
„България“, по регулационния план на м. Б., одобрен с решение № 404, по протокол 43
от 18.07.2013г. На л.7 от заключението е посочено, че представеното „Контролно
заснемане на претендирания от ищците поземлен имот, очертава имот с площ от 1598
кв. м, че в графиката е нанесена площ с ограда в сложна, начупена линия с 6 бр.
неномерирани и некоордирани точки, находяща се приблизително в средата на УПИ
XIII-1818 с лице към ул. „***“. Експертът е установил, че липсват протоколи за дадена
строителна линия за ограждане на процесния терен и други строителни книжа. В тази
защрихована площ попада и едноетажната сграда със застроена площ 307 кв.м. По делото
няма приложени протоколи за дадена строителна линия за ограждане на процесния терен,
както и други строителни книжа, свързани с оградите (напр. конструктивно становище). В
процесния имот има построена само една едноетажна сграда, която не е нанесена на
регулационните планове, одобрени съответно през 1985 г., 1999г. и 2013г. Сградата е
заснета и нанесена с идентификатор 68134.206.1818.1 в КККР на Район „***”, СО, одобрени
със Заповед № РД-18-50 / 20.06.2016г.
На л.72 е приложено заверено копие от Разрешение за строеж (PC) № 85 / 18.01.1991 г.
въз основа на одобрени на 18.02.1990 г. проекти от Гл. архитект на ОНС гр. *** - „***” за
изграждането на „Комплекс за отдих и спорт” в кв. 330-а, но без вписан парцел, на основание
чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ и чл.56 ЗТСУ. Фактът, че проектите са били одобрени (съгласувани)
на 18.02.1990г. от Гл. архитект на ОНС „***”, показва, че те са относими към ЗРП, одобрен
със Заповед № РД-50-09-141/20.05.1985г. По-късно е направено ч астично изменение на ЗРП на
кв. 288, одобрено със Заповед № РД- 9200-834 / 21.11.1991г. на Главния архитект на София за
парцели ХІІІ - за озеленяване и спорт и XIV - за жилищно строителство, но това ЧИЗРП е
одобрено 10 месеца след издаденото Разрешение за строеж от 18.01.1991 г. Цитираното PC №
85 / 18.01.1991 г. е непълно и некоректно, тъй като в него не е отбелязан срокът на ползване
на разрешения „Комплекс за отдих и спорт”, а при прилагането на чл.120 ал.4 ППЗТСУ в
Разрешението за строеж на временни постройки - специално се отбелязва срокът на ползването
им. След изтичането на този срок или при заемане на терена за предвиденото по плана
строителство, временните постройки по правило се събарят от ползвателя им, без да се
заплащат. Временните постройки могат да се свързват и захранват с инженерни мрежи с
временни връзки. В т.1 от издаденото PC № 85 / 18.01.1991г. е вписано, че фирма „Виком следва:
„Да извърши предвидените в проекта СМР по дадена строителна линия от Комисия ТСУ
(Териториално и селищно устройство). Сградата е била със статут на временно
строителство, не е била построена в кв. 330-а, за който е имала Разрешение за строеж №
85/18.01.1991г. по реда на отменения чл.120, ал.4 ППЗТСУ; а вместо това е построена без
отстъпено право на строеж (ОПС), без знанието и желанието на собствениците на имота и
без издадени строителни книжа, като не съответства на действащия застроителен план на
ж.к.„Б.”, одобрен през 2013г., съгласно който УПИ ХІІІ-1818 в кв.330 г попада в зона
жилищно строителство т.е. строежът не попада в приложното поле на §16, ал. 2 от
Преходните разпоредби (ПР) на ЗУТ, както и в приложното поле на §127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ и не се счита за търпим строеж.
Към момента на построяване на сградата е действал ЗРП за м. „Бул. „България” -Жилищна група
„Мотописта”, одобрен със Заповед № 50.09.141 / 20.05.1985 г. на Главния архитект на София.
Именно съгласно този план имотът, в който попада постройката с площ от 307 кв.м, е
предвиден за улица (голям паркинг) от о.т. 651-а до о.т. 651-6, до о.т. 651-в и до 651-г. Този
факт е описан в Заповед № РА-30-304 / 07.08.2018г. на Директора на Дирекция „Общински
строителен контрол” при НАГ – СО, с която е разпоредено премахване на незаконния
строеж: „Едноетажна временна постройка”, находяща се в УПИ XIII - 1818 в кв. 330-г по
per. план на м. Ж.К. „Б.”, с административен адрес: ул. „***” № *, Район „***”, гр. София
/л.88-90/
Заповедта за премахване е била обжалвана от жалбоподателите, като с решение
8
№ 4216 от 20.06.2019г., имащо характер на определение, постановено по адм. дело №
10430/2018 г. по описа на Административен съд София - град оставя без разглеждане
жалбата на К. Г. и И. К. против заповед № РА-30-304/07.08.2018 г. на директора на
дирекция „Общински строителен контрол“ – СО, с която на А. Б., А. Б., Л. Х. и Л. Б. е
наредено да премахнат незаконен строеж: „Едноетажна временна постройка“, находяща се в
УПИ XIII-1818, кв.330г по плана на гр.***, м. „ж.к.Б.“. В решението на ВАС изрично е
посочено, че в заповедта единствено е посочено, че има разрешение за строеж №
85/18.01.1991 г., издадено от началник управление ОбНС „***“ за: „Комплекс за отдих и
спорт“ в кв.330а по плана на бул. „България“, на основание чл.120, ал.4 ППЗТСУ, на името
на фирма „Виком“, Заповед № АБ-9200-183/1991 г., издадена от Председателя на ВриК при
ОбНС „***“ за изграждане, стопанисване и експлоатация на търговско- развлекателен
комплекс в подлеза на бул.„България“ и ул.„Тодор Каблешков“, договор за дружество от
23.10.1991г. между ОбНС „***“ и „Виком § КО“ АД за изграждане, стопанисване и
експлоатация на търговско-развлекателен комплекс в подлеза на бул. „България“ и ул.
„Тодор Каблешков“ и прилежащото му пространство, включително дискотека, 8 магазина,
снек – бар, игрална зала, кафе-сладкарница, заведения за ОХ и други развлекателни игри,
тенис-кортове в кв.330а.
Страни в производство по оспорване на заповеди за премахване на незаконни
строежи са адресатът на заповедта, който може да бъде собственикът на терена, лице с
ограничено вещно право на строеж или извършителят на незаконния строеж, както и
органът издал административния акт. Трети лица, включително тези, които ползват имота,
без да са носители на ограничено вещно право, не разполагат с процесуална легитимация по
чл.153, ал.1 АПК, тъй като за тях заповедта не създава задължения. Затова съдът се позовава
на § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол, съгласно който „адресат/адресати на заповедта" са
физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с
ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава
задължение за премахване на незаконния строеж. Към момента на издаване на заповедта Г. и
К. не притежават нито едно от посочените качества, не са адресати на заповедта, за тях не
възниква задължение за премахване на незаконния строеж, поради което и за същите не е
налице правен интерес от оспорване на административния акт. Наличието на правен интерес
е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за което съдът следи
служебно. След като в конкретния случай правен интерес от обжалване не е налице, жалбата
е оставена без разглеждане.
САС констатира, че в петитума на ИМ е заявено искане за установяване право на
собственост върху западната реална част от УПИ ХІІІ-1818 и част от поземлен имот с
идентификатор 68134.206.1818 по кадастралната карта и кадастрални регистри на
гр.***. В Удостоверението за декларирани данни № ********** от 10.11.2017г.,
издадено от СО, отдел ОП *** /л.438/, се сочи като обект „земя с площ 800 кв. м и
адрес ул.„***” № 2-6. От друга страна посочената партида на името на КОС КО 28
ЕООД в „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е за адрес ул. „***” № 4.
По делото е безспорно установено от писмените доказателства и от всички свидетели,
че спортният комплекс с тенис кортовете е бил разположен в съседния на поземлен имот с
идентификатор 68134.206.1818, собственост на ответниците, който е с адрес ул. *** № *,
като в същото време кафенето и съблекалнята в Процесната сграда, които се намират в
Процесния имот, част от поземлен имот с идентификатор 68134.206,Т818, са били част
именно от спортния комплекс с тенис кортовете и са се използвали от ползващите тенис
кортовете.
С помощта на гласни доказателства – разпит на свидетели К., В.-В., К. и Ц.,
разпитани в о.с.з. на 15.10.2020г. ищците се домогват да установят, че в продължение на 10
години са упражнявали явно, спокойно и необезпокоявано фактическа власт над имота. Така
се установи, че върху имота са осъществявани фактически действия от множество
9
физически и юридически лица в различни периоди от време - търговските дружества
„Виком и Ко“, ЕТ „К.-К. Г.“, „Кос-Ко 28“ ЕООД и др. Правилно е прието от решаващия съд,
че ищците не установяват наличието на връзка, съответно на фактически и правни
отношения между тях, установяващи правоприемство и/или друга връзка, даваща основание
на физическите лица-ищци да претендират собственически права, на основание
упражнявано от всеки от тях владение върху 1/2 от претендираната част от имота, годно да
ги направи собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Св. Ц. заявява: „Имотът е около един декар. Сега има масивна ограда и каравана с
химическа тоалетна. Там имаше тенис кортове, които от няколко години запустяха. Когато
затвориха тенис кортовете, всичко обрасна.“
Не се установява пълно и главно ограждане на имота пред 1998г. нито по вид ограда,
нито по време. Св.К. твърди, че имотът се владее от ищците, но не индивидуализира същия
нито по местоположение, нито по площ. Съобщава, че на мястото е имало футболно игрище
и кортове, както и че между тях е имало ограда. Знае, че К.Г. живее в чужбина от дълго
време и се връща в България само понякога. Св. К. установява, че имотът на ответниците е
бил с площ от 4,5 дка и че след като е бил отчужден, върху него е имало футболно игрище,
тенис корт и кафене. Заявява, че до 2014г. имотът е бил разграден и по това време в част от
имота се е организирал паркинг. След прекратяване дейността на кортовете имотът е бил
разграден и през него се е преминавало свободно, една през 2015г. върху част от имота е
поставена ограда. Св. В.-В. потвърждава, че имотът е бил разграден допреди 5,6 години,
когато ответниците Б.и са направили ограда откъм бул.„България“, тъй като им е било
предписано от общината. Потвърждава, че от около 5 години в имота има изграден паркинг,
на което собствениците-ответници са се противопоставяли.
При съвкупен анализ на събраните гласни доказателствени средства съдът намира, че
т.н.„телена /ажурна/ ограда" е поставена след 2010 г., като това е станало без съгласието и с
явното противопоставяне на реституираните собственици на имота. До тогава имотът не
само не е бил ограден, но е бил футболно игрище, до което са имали достъп всички живущи
в района, които на практика са преминавали през него, за да достигнат до спирката на
градския транспорт на бул."България", тъй като това е бил най-прекият път до там.
Считано до 2007г. 1/6 идеална част от целия недвижим имот /а това включва и 1/6 идеална
част от претендираната реална част/ е била общинска собственост, съгласно акт за часта
общинска собственост № 1357/01.08.2006г,, като в точка 9 на същия акт е посочено, че до
2000/2001г. целият имот е бил общински, съгласно актове № 560/22.02.2000г. и №
657/08.01.2001г. Едва през 2007г., с договор за покупко-продажба, обективиран в договор за
продажба от 12.07.2007г,, СО продава на Л.Х. притежаваната от общината идеална част от
имота. Това безспорно означава, че до 2007г. не е текла придобивна давност в полза на
ищците, тъй като идеална част от имота е била частна общинска собственост респ. не може
да бъде придобита по давност, доколкото е наложен мораториум.
Акт на Столичната РИОКОЗ от 26.05.2005г. е съставен за извършено нарушение от
един от ищците - К.Г., но не лично, а в качеството му на управител на кафе - клуб, находящ се на
ул. „***" № 2. Обстоятелството, че кафенето в процесната сграда се е държало от ЕТ „Коско
- К.Г." и впоследствие от „К. 28" ЕООД като наемател се потвърждава и от представените по
делото от „ЧЕЗ Електро България" АД с писмо от 11.07.2019г. документи, приложени към
заявлението за сключване на договор/ споразумение за продажба на електрическа енергия за
стопански нужди от „К. 28" ЕООД. Представен е договор за наем с Г. Б. от 17.05.2001г.
заедно с анекс от 01.05.2007г. Периодът на освобождаването на Процесната сграда и
затварянето на кафенето (установено да е станало най-късно през март 2018 г.) съвпада с
изтичането на срока на този договор за наем (съгласно анекса срокът е 7 години плюс опция
за продължаване за още 3 години).
Следователно през цялото време, в което се твърди да са били владелци на Процесния имот и
незаконно построената в него сграда, жалбоподателите или само представляваното от единия от тях
10
дружество, са били наематели и това е било демонстрирано от тях в своя полза пред трети лица, вкл.
пред Столичната РИОКОЗ и пред „ЧЕЗ Електро България" АД, т.е. те са имали качеството на
държатели, което изключва намерението за своене при владението./изявленията имат характер
на извънсъдебно признание, сочещо липсата на анимус от субективна страна/.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция .
При така описаната фактическа обстановка съдът намира исковете за
основателни по следните съображения:
Първо - при действието на чл. 59 ЗТСУ (отм.) до изменението му със ЗИДЗТСУ, обн.
ДВ, бр. 34/2000 г., в сила от 1.01.2001 г., е имало забрана за придобиване по давност на
реални части от парцели, поради което от 1998 г. /сочена като начало на давностно владение
след уточнение пред въззивна инстанция/ до 01.01.2001 г. е било невъзможно придобиване
по давност на спорните 1905 кв.м., а изтеклата до изменението давност не се зачита.
След изменението на чл.59 ЗТСУ (отм.) в сила от 1.01.2001 г. се допуска
придобиване по давност на реално определени части от поземлени имоти в границите на
населените места, ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице,
определени с правилника за прилагане на закона, като това изискване не се прилага в
случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при
условията на чл. 28, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за
площ и лице или също се присъединява към съседен имот. Разпоредбата на чл. 200 ЗУТ, в
сила от 31.03.2001 г., също допуска възможността реално определени части от поземлени
имоти в границите на населените места и селищните образувания да се придобиват чрез
правни сделки или по давност, ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.
19, и предвижда изключение, при което това правило на, ал. 1 да не се прилага - когато
частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17 (т.е.
при одобрен ПУП по чл. 17, с който се урегулират неурегулирани дотогава имоти), а
оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 или се присъединява към съседен имот.
Разпоредбата се отнася и за хипотезата на чл.15, ал.3 ЗУТ, при която границите на
урегулираните поземлени имоти се променят с план за регулация по съгласие на
собствениците им, която разпоредба не е цитирана в чл. 200, ал. 2 ЗУТ, тъй като е приета по-
късно, през 2003 г.
ЗУТ допуска промяна в границите на веднъж урегулирана територия само при
определени предпоставки, като вещноправният ефект настъпва след одобряване на
промяната по административен ред. А след като не се допуска придобиване на реална част
от УПИ чрез сделка, освен в изрично посочените от закона случаи, то такава част не може да
бъде придобита и чрез друг придобивен способ, вкл. и по давност, освен ако не са спазени
изискванията на чл. 200, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ. Следователно по давност реални части от УПИ
могат да бъдат придобивани само ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то
ако и оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен
имот. Целта на тези ограничения е да се спазват правилата за урегулиране и застрояване на
територията, включително за размерите /лице и площ/ на урегулираните имоти,
11
определеното им с Плана разположение и цялостна конфигурация според този план.
3а да бъде придобито по давност правото на собственост върху реална част от
урегулиран поземлен имот следователно е необходимо след изтичането на предвидения в
закона срок по искане на упражняващото фактическата власт лице по административен ред
да бъде одобрена промяната на подробния устройствен план с цел обособяване на
отговарящата на изискванията на чл. 19 ЗУТ реална част в самостоятелен УПИ, след което
въз основа на надлежно позоваване на изтеклата придобивна давност да бъде издаден
нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 3 ГПК. Реална част от имот, която не отговаря на
изискванията на чл. 19 ЗУТ може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на
правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл. 17 ЗУТ само ако и
двата имота не са урегулирани. В случая процесният имот е урегулиран и не се твърди
присъединяване към съседен имот, доколкото твърдението, че бащата на И.К. е закупил с
частен договор 800 кв.м. съседен имот, към който са присъединили процесния, остава
недоказано пълно и главно.
Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот,
ако тези части не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда
на чл. 15 от същия закон.
Второ – докато имотът е имал характер на частна общинска собственост /за което е
съставен и приложен АОС/ ищците не са могли да го придобият по давност, тъй като
течението на давностния срок е спряно на 31.05.2006 г. с мораториума, установен с § 1 ЗР на
ЗД на ЗС, удължен в последствие до 31.12.2022г. Съгласно чл.86 ЗС /редакция до изм.с ДВ
бр.33/1996г./ до 01.06.1996 г. не може да се придобива по давност вещ, която е държавна или
общинска собственост. С изменението на чл.86 ЗС, публ.в ДВ бр.33 от 19.04.1996г., в сила
от 01.06.1996г., тази забрана остава да действа само за имотите- публична държавна или
публична общинска собственост. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.7, ал.1 ЗДС от
1996г. и чл.7, ал.1 ЗОС от 1996г. забраняващи придобиването по давност само на имоти-
публична държавна или публична общинска собственост. Преди изтичане на предвидения в
чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок при недобросъвестно владение, с разпоредбата
на пар.1 ЗД на ЗС, публ. в ДВ, бр.46 от 06.06.2006г., в сила от 01.06.2006г., е прието, че
давността за придобиване на имоти- частна държавна или частна общинска собственост
спира да тече. /т.е. до момента на завършване на процедурата по реституция в полза на
въззиваемите страни/
С решение № 3/ 24.02.2022г. на КС на РБ (Обн., ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г.) са
обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС
(обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от ЗР на ЗИЗС (обн.,
ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Действието на решението обаче засяга течението на давността от
влизане в сила на същото т.е. няма обратно действие. С обявяването на разпоредбата на § 1,
ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект. Съгласно
чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще
настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила. Единствено оспорената
12
норма на § 2 ЗР на ЗИЗС противоречи на чл. 4, ал. 1 и на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от
Конституцията, тъй като засяга вече придобити права – в случая правото на собственост,
основаващо се на изтекла в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. придобивна давност.
Следователно в периода от май 1998г./когато жалбоподателите твърдят да са
установили първоначално владение/ до момента на завършване на реституционната
процедура през 2000-2002г. давност не е текла и не следва да се зачита.
Освен това до 2007г. 1/6 идеална част от целия недвижим имот /а това включва и 1/6
идеална част от претендираната част/ е била общинска собственост, съгласно акт за часта
общинска собственост № 1357/01.08.2006г., като в точка 9 на същия акт е посочено, че до
2000/2001г. целият имот е бил общински, съгласно актове № 560/22.02.2000г. и №
657/08.01.2001г. Едва през 2007г., с договор за покупко-продажба, обективиран в
представения от ищците договор за продажба от 12.07.2007г,, СО продава на Л.Х.,
притежаваната от общината идеална част от имота. Следователно до 2007г. не е текла
придобивна давност в полза на ищците, тъй като идеална част от имота е била частна
общинска собственост и не може да бъде придобита по давност по силата на мораториума.
Трето – по правило давност не може да тече, докато не приключи процедурата по
реституиране на имота в полза на наследниците на А.Б. и неговото индивидуализиране, а
това е станало едва през 2000г. след влизане в сила на решението на 10.12.1999г. на ВАС и
издаване на две заповеди на Кмета на СО съответно № РД-57-235/13.04.2000г. и № РД-57-
155/08.04.2002г. на Кмета на СО за възстановяване на собствеността. Възстановяването на
собствеността на отчуждени по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС недвижими имоти не настъпва
директно, по силата на закона, а след съответен административен акт за реституция, респ.
заместващо го съдебно решение, без които бившият собстветник или неговите наследници
не могат да се легитимират по предявен иск за собственост. Едновременно с това
последните следва да върнат обратно полученото от тях обезщетение, което кумулативно
изискване предполага по-късния във времето от двата елемента т.е. съдебното решение и
връщане на обезщетението.
Трайната съдебна практика, обобщена в т.4 на ТР № 6/2005г. от 10.05.2006 г. на
ОСГК на ВКС, приема, че след като ответникът по този иск не участва в административното
производство по отмяната на отчуждаването, той не е обвързан от силата на пресъдено
нещо на реституционното решение и може да направи възражение, че не са налице
благоустройствените изисквания за реституция - хипотезите на чл. 1, ал. 1-3, чл. 2 и чл. 3 З.
по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Такива обаче няма релевирани в настоящото производство
от страна на жалбоподателите.
Четвърто - придобивната давност е оригинерен придобивен способ и за настъпване на
последиците му е необходимо да се осъществи фактическият състав, посочен в нормата на
чл. 79 ЗС, но е необходимо да се извърши и позоваване на последиците от давността, като
въз основа на позоваването вещното право се придобива от момента на изтичане на
законовия срок по чл. 79 ЗС, а не от момента на позоваването ( в този смисъл ТР № 4/2012 г.
на ОСГК на ВКС).
13
В чл.69 ЗС е въведена презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго. В ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/12г. на ОСГК на
ВКС е прието, че разграничителният критерий за това кога презумцията е приложима
и кога се счита оборена е начинът, по който е установена фактическата власт върху
вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението
на досегашния собственик, намерението на владеещия по отношение на вещта се
предполага. /без да е необходимо пълно и главно доказване на манифестирането/. Именно
такова по правило е завладяването. В случая обаче основанието, на което първоначално
жалбоподателите са установили фактическа власт, е договор, сключен с общината, а по-
късно и за наем с Г. Б., което определя качеството им на държатели, а не владелци. Ако
междувременно е налице трансформиране намерението от субективна страна, то вече
изисква манифестиране, тъй като иначе владението би било скрито, а не явно. От друга
страна и характерът на действията, които ищците претендират да са извършили в имота, за
които се претендира, че са владелчески действия – заплащането на данъци в общината и
изграждането на съоръжения по обслужването им – поставяне на ажурна ограда, всъщност
представляват подобрения в чужд имот и извършването и поддържането на тези подобрения
не може да обоснове извод за манифестирано намерение за владение. Действително
ограждането на имота, почистването и стопанисването му с цел използване по
предназначение и за нуждите на ползващото го лице като платен паркинг, представляват
действия по упражняване на фактическа власт с намерение за своене, тъй като сочат наличие
на воля оградената част да бъде отделена, опазвана и поддържана, и са обичайно присъщи
на собственика на вещта. Тези действия, квалифицирани като действия на владелец, са
извършвани явно, поради което лицата, в полза на които е възстановено правото на
собственост респ. техните правоприемници, е следвало да предприемат действия по
отблъсване на установената и продължаваща фактическа власт преди изтичането на
предвидения в чл.79 ЗС 10-годишен срок и по този начин да прекъснат давността. Оградата
е поставена според свидетелските показания около 2010г. и до депозиране на отговори на
ИМ 21.12.2018г. / с които ответниците изрично оспорват течението на давност т.е.
правоизключващо възражение/ не са изтекли предвидените 10 години.
Вярно е, че от страна на ответниците не са предприети действия, които да доведат до
прекъсване на давностния срок на владение. Последният се прекъсва с установителен или
осъдителен иск за собственост на спорния имот, предявен от собственика срещу владелеца
на имота, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с бездействие на
носителя на правото. Разпоредбата на чл.116, б."б" ЗЗД вр.84 ЗС за прекъсване на
придобивната давност се прилага само в случаите на предявен иск за собственост срещу
лице, което се позовава на придобивна давност, но не и в обратния случай, когато искът е
предявен от владелеца, който се позовава на придобивната давност, както е в настоящия
слечай. Прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. "б. " ЗЗД се свързва винаги с
действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би
могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното. Ищецът не
14
прекъсва собствената си придобивна давност. Тя може да бъде прекъсната с насрещен иск,
какъвто в настоящия случай не е предявен.
Основанията за прекъсване на давностния срок са изрично и изчерпателно изброени в
чл.116 ГПК. Връчването на покани, подаването на жалби в прокуратурата, словесните
пререкания не води до прекъсване на давността и не правят владението обезпокоявано.
Единствено и само депозиране на вещен иск, възражение срещу такъв иск или предприемане
действия по принудително изпълнение или фактическо отстраняване на лицето от имота
могат да доведат до прекъсване течението на давността и до смущаване на владението.
Поради това САС приема, че собствениците на имота, са предприели адекватни действия по
смущаване на владението на ищците едва с депозирането на отговори на ИМ – т.е. на
21.12.2018г.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в полза на жалбоподателите –ищци не е
изтекла предвидената десетгодишна давност в периода от май 1998г. до май 2018г.
/съгласно направените пред САС уточнения в периода/, поради което искът за собственост
правилно е бил отхвърлен, като недоказан пълно и главно.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния
резултат от изводите на първата и настоящата инстанции, поради което решението следва да
бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателите-ищци дължат в полза на въззиваемите
страни направените по делото разноски, пред настоящата инстанция, съгласно приложените
списъци по чл.80 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261592 от 11.03.2021г., постановено по гр.д. №
4538/2018г. по описа на СГС, ГО, 12 състав.
ОСЪЖДА К. Н. Г., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, an. **, и И. П.
К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. ***, бл, ***, вх, *, чрез адв. Д. Г., съдебен адрес гр. ***, ул.
Ивайло № 12, ет. 3, aп. 8 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО В ПОЛЗА НА Л. К. Х., Р. Ю. Х.,
ЕГН ********** и М. Ю. Х., ЕГН ********** /последните две конституирани на
мястото на Ю. Х. починал на 18.03.2021г. след постановяване на решението/ съдебен адрес
- гр.***, ул.„Стефан Караджа“ № 12-г, чрез адв.М. К., сумата от 2400 лв./две хиляди и
четиристотин лева/ направени разноски пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА К. Н. Г., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, an. **, и И. П.
К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. ***, бл, ***, вх, В, чрез адв. Д. Г., съдебен адрес гр. ***,
ул. Ивайло № 12, ет. 3, aп. 8 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО В ПОЛЗА НА А. Я. Б. ЕГН
15
********** и А. Х. Б. ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в гр. ***, р-н ***, кв.*.,
бл,***, ет,**, ап.**, чрез адв. М.Х..: гр.***, бул. Александър Стамболийски № 5 ет. 8, сумата от 4800
лв./четири хиляди и осемстотин лева/ направени разноски пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА К. Н. Г., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, an. **, и И. П.
К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. ***, бл, ***, вх, *, чрез адв. Д. Г., съдебен адрес гр. ***,
ул. Ивайло № 12, ет. 3, aп. 8 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО В ПОЛЗА НА Л.К. Б. - М. ЕГН
********** гр. ***, ж.к. "***", бл.***, вх. "*" ет.*, an.**, чрез адвокат И. И. от САК, гр. София, ул. "Цар Асен " № 36,
ет.1, aп. 4, сумата от 1500лв. / хиляда и петстотин лева/, направени по делото разноски пред
въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16