Р Е Ш Е Н И Е
№ 4168
гр.Варна, 18.10.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ –
ти състав, в публично заседание проведено на двадесети септември през
две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 15822
по описа за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск намира своето правно основание в
разпоредбите на 405, ал.1 от КЗ.
Ищецът Х.Д.В., ЕГН: ********** с адрес: *** със съдебен адрес ***,
чрез адв. Д.П., претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника ЗАД”ОЗК-З.”, ЕИК: * със
седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. да заплати на ищеца сумата от 1650.24лв.
/хиляда шестстотин и петдесет лева, двадесет и четири лева/ след допуснато
изменение по реда на чл.214,ал.1 от ГПК на иск от 500лв. (петстотин лева),
представляваща частичен иск от общо 1 672.68лв. неизплатено обезщетение за
имуществени вреди на капак преден, броня
предна, задна багажна врата, броня задна, врата задна лява, врата предна лява,
врата предна дясна, врата задна дясна, калник преден десен, калник заден десен,
калник преден ляв, калник заден ляв, огледало ляво, огледало дясно и капачка
резервоар, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор
№0020090201600772 от 01.06.2016год., за „Каско” на
лек автомобил марка л.а. Ауди А4 с рег.№*, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда -14.12.2016год. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира за присъждане на сторените по делото
разноски.
Ищецът
аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
На
01.06.2016г. сключва Застраховка „Каско", клауза
„Пълно" с ответника ЗАД „ОЗК – З." на личния си л.а. марка Ауди А4, с
per. № *. Съгласно застрахователната полица №
0020090201600772 от 01.06.2016г., срокът на действие на договорът е от
02.06.2016г. до 01.06.2017г. Автомобилът е застрахован за сумата от 5 470 лева.
Застрахователната премия, която трябва да заплати, съгласно застрахователната
полица № 0020090201600772 от 01.06.2016г., възлиза на 334.76 лева, като същата
е платена изцяло на 01.06.2016г.
На 16.11.2016г. около 00.50ч.
паркира автомобила си в гр.Варна на *.
Когато на сутринта отива до него, установява, че има увреждане на лаковото
покритие, изразяващо се в одраскване с остър предмет на почти всички детайли на
автомобила. За случая уведомява Първо РУ на МВР - Варна. През месец декември
получава Постановление от Районна прокуратура - Варна, че отказват да образуват
досъдебно производство по случая и прекратяват преписката.
На
16.11.2016г. уведомява ответника за настъпило застрахователно събитие, като
същият извършва оглед на автомобила и изготвя Опис по щета №
0020-090-1936/2016г., като в него описва увредените части: капак преден, броня
предна, задна багажна врата, броня задна, врата задна лява, врата предна лява,
врата предна дясна, врата задна дясна, калник преден десен, калник заден десен,
калник преден ляв, калник заден ляв, огледало ляво, огледало дясно, капачка
резервоар.
За претърпените вреди му е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 141.30 лв. Размерът на сумата много го
изненадва, т.к. сумата е много малка и не може да покрие щетите.
В тази
връзка извършва проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и
възстановяване на увредени автомобили, колко ще му струва ремонта на
автомобила. От така направеното проучване установява, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила е в размер на 1 672.68 лв.
Във връзка
с гореизложеното, за него възниква
правен интерес от завеждане на настоящия иск. След приспадане на вече
заплатената сума в размер на 141.30 лв., застрахователят счита, че му дължи сумата в
размер на 1 531.38 лв..
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба.
С писмения отговор ответникът излага становище
за неоснователност на иска.
Счита, че искът е неоснователен, тъй като във връзка с процесното ПТП, ищецът е депозирал Уведомление за щета в
ЗАД „ОЗК – З." АД, в резултат, на което е образувана щета №
0020-090-1936-2016. Експерти от компанията са разгледали претенцията, извършили
са огледи на увредения автомобил и на ищеца е заплатена сумата в размер на 141,30 лв.
Твърди, че с
изплащането на цитираното застрахователно обезщетение ЗАД „ОЗК –З." АД
изцяло и напълно е възмездило вредите по процесното
МПС, възникнали в резултат на гореописаното събитие, съобразно тяхната
действителна стойност. С последното ответното
дружество е изпълнило надлежно задълженията си, произтичащи от сключения
договор за застраховка „Каско" на МПС Плащане на
обезщетение в по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.
Твърди,
че с изплащане на застрахователно обезщетение ЗАД „ОЗК –З." АД е изпълнило
задълженията си, поради което предявеният иск се явява напълно неоснователен.
В случай, че съдът не приеме
горните възражения, моли, да вземе предвид следното становище:
Оспорва изцяло предявените искове
по основание и по размер. Исковете са неоснователни, необосновани и не са
подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер.
Основанията му за това са следните: На
първо място: Договорът
за застраховка „Каско" на МПС по смисъла на
българското законодателство е договор, сключен при общи условия. Общите условия
представляват предварително определени от едната страна уговорки, приети от
другата, които имат императивен характер за страните. Действащите към момента
на сключването на договора общи условия, представляват неразделна част от
договора. Ищецът е бил запознат с Общите условия по застраховка „Каско" на МПС и с подписване на застрахователния
договор ги е приел като неразделна част от полицата. Съгласно разпоредбите на
чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането е установено, че „При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително търпените
вреди към деня на настъпване на събитието". Т.е. размерът на дължимото
застрахователно обезщетение зависи от размера на конкретно настъпилите вреди.
Съгласно практиката на ВКС при вреди на имущество застрахователното обезщетение
е в размер на действително претърпените вреди. При пълно унищожаване на
имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество като действителната стойност на увреденото имущество не
може да надвишава пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.
При определяне на действителната стойност трябва да се има предвид, че за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за
възстановяване на имуществото от същия вид. (Решение № 115 от 09.07.2009г. на
ВКС по т.д. 627/2008 г. II т.о.;
Определение № 767 от 09.12.20Юг. на ВКС по т.д. 507/2010 г. ТК).
В конкретния случай ищецът е сключил застрахователна полица №
0020090201600772, в която има изрично отбелязване, че ищецът желае при
настъпване на застрахователно събитие обезщетението, което му се дължи да бъде
определено по експертна оценка. Именно по
експертна оценка са били изчислени имуществените вреди, които ищецът е
претърпял в резултат на настъпилото събитие.
На следващо място, исковете се
явяват прекомерно завишени и предвид обстоятелството, че към момента на
сключване на застрахователната полица по „Каско"
застрахованото МПС е било на 18 години от първата си регистрация. Съгласно
Общите условия към застрахователната полица, които застрахованият е декларирал,
че е получил при сключване на полицата, обезщетението за МПС следва да бъде
определено по експертна оценка.
На отделно основание, оспорва
твърдението на ищеца, че всички сочени от него щети са в пряка причинно -
следствена връзка с процесното застрахователно
събитие и че следва да се възстановят от ЗАД „ОЗК – З." АД. Твърди, че
част от сочените от ищеца вредите по МПС не са в пряка причинно - следствена
връзка с процесното пътно - транспортно произшествие.
Видно от
предоставения талон за оглед № 0066537 към договора за застраховка „Каско" на МПС част от детайлите по увреденото МПС, за
които ищецът претендира изплащане на застрахователно обезщетение, а именно: „капак преден, броня предна, броня задна, врата задна лява, врата
предна дясна, врата задна дясна, калник преден десен, калник заден десен,
калник преден ляв, калник заден ляв", са били описани с нарушено
лаково покритие и боя към момента на огледа при сключване на застраховката. Във
връзка с горното се позовава на Глава
Втора, Раздел II, чл. 5 (2), т. 29
от Общите условия към договора.
Твърди, че застрахователят е
обезщетил всички щети, които се намират в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП.
Оспорва предявения иск, както по основание, така и по
размер.Още
повече, към исковата молба не са представени доказателства за начина, по който
е калкулирана исковата претенция. Наведени са голословни твърдения за цени на
авточасти без да се отчита възрастта на МПС към датата на настъпване на
събитието.
На отделно основание, както по - горе сочи, исковете са прекомерни, тъй
като обезщетението от застрахователя е било определено по експертна оценка,
както е поискал ищецът, а в момента ищецът претендира изплащане на обезщетение,
определено по цени на официални сервизи.
На последно място, не следва да бъде уважавана претенцията на ищеца,
тъй като процесното МПС е било на 18 години от
първата си регистрация при настъпването на ПТП, т.е. не е било в гаранционен
период и няма право на обезщетение от официални сервизи.
Оспорва
изцяло иска за
присъждане на законна
лихва като
неоснователен.Предвид неоснователността на
главния иск, неоснователен се явява и акцесорният такъв.
Предвид изложените съображения,
счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК –
З." АД като застраховател по застраховка „КАСКО", поради което, Моли
съда, да приеме предявените искове за неоснователни и необосновани и да ги
отхвърли изцяло.
Моли, да му бъдат присъдени
направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното
към исковата молба копие от застрахователна полица № 0020090201600772 се
установява, че между З.”О.”АД, ЕИК:* и ищеца Х.Д.В. собственик на лек
автомобил, марка „AUDI" модел „А4”
с държавен контролен номер № *, на 01.06.2016г. е сключен застрахователен
договор „ ПЪЛНО КАСКО" на МПС с обект на застраховката описаното по-горе
МПС, със срокът на застрахователният договор от 00.00 часа на 02.06.2016г. до
24.00 часа на 01.06.2017г. Застрахователната сума, определена от застрахователя,
е в размер на 5 470лева, върху която е
определена застрахователна премия в общ размер на 328.20лева, платена изцяло на 01.06.2016год.
съгласно приложена Сметка № 0020090201600772-01.
От представеното Удостоверение /л.6
от делото/ на І РУ-Варна се установява,
че на 16.11.2016год., ищецът Х. Д.В. заявява, че неизвестно лице е увредило/надраскало/преден
и заден капак, четирите врати и четирите калника на л.а. Ауди А4 с рег.№ *. По
случая е образувана преписка с №433000-15207/2016год. по описа на първо РУ
–Варна, която на основание чл.9,ал.2 от НК е изпратена на РП-Варна за
прекратяване. Видно от приобщеното към
доказателствата по делото постановление от 29.11.2016год. на РП-Варна е
отказано образуването на досъдебно производство и преписката на І РУ-Варна е
прекратена.
Към доказателствата по делото е
приет препис на опис техническа експертиза по щета №0020-090-1936/2016год.
От приетото по делото уведомление
за щета на МПС се установява, че ищеца незабавно уведомил застрахователя за
настъпило застрахователно събитие по полица № 0020090201600772.
Няма спор между страните , че
въз основа на уведомлението ответника е
образувал преписка по щета №0020-090-1936-2016год. опис техническа експертиза
по щета №0020-090-1936/2016год. са описани следните щети: капак преден, броня
предна, задна багажна врата, броня задна, врата задна лява, врата предна лява,
врата предна дясна, врата задна дясна, калник преден десен, калник заден десен,
калник преден ляв, калник заден ляв, огледало ляво, огледало дясно и капачка
резервоар,
За безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните е прието, че ответникът е заплатил на ищеца сумата
от 141.30лв. по щета 0020-090-1936-2016., както и че ищецът е
уведомил ответникът за настъпването на процесното
застрахователно събитие, по което е образувана щета № №0020-090-1936-2016.
Към доказателствата по делото са приобщени общи условия по застраховка
„Каско” на МПС.
От заключението
на назначената и приета без възражения то съда и страните САТЕ се установява,
че стойността на уврежданията по лекия автомобил на ищеца възлизат в размер на 1 791.54лв. в т.ч. стойност на автомонтьорски услуги – 971.14лв., 746- боя плюс
консумативи, 14.40лв. тониране и 60лв. камера. Съгласно заключението на ВЛ
размера на щетата в процесния случай по експертна
оценка, възлиза на стойност 141.30лв. в т.ч. 59.40лв. стойност на автомонтьорски услуги, 45.50лв. боя плюс консумативи и 36.40лв.
допълнителни материали.,
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че е сключен застрахователен договор с
полица № 0020090201600772, застраховка ” Пълно каско”
на МПС , по отношение на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „AUDI" модел „А4” с
държавен контролен номер № *, със срок на застрахователният договор от 00.00
часа на 02.06.2016г. до 24.00 часа на 01.06.2017г.
Безспорно установено в отношенията между страните
е , че по време на застрахователното покритие с горепосочения застрахователен
договор, застрахованото МПС е претърпяло застрахователно събитие за което е
образувана щета, по която е изплатена на ищеца сумата от 141.30лв. Няма спор
между страните, относно соченият от ищцовата страна покрит
застрахователен риск, както и че претендираните вреди
са в резултат на събитие по покрит със застрахователния договор риск.
Спорният между
страните въпрос е за размера на
вредите. Застрахователното обезщетение, което се дължи от
застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 208, ал.1 КЗ
/отм./, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в
размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, а не според
методиката на застрахователя, която не намира приложение. Разпоредбата на чл.
208, ал. 3 КЗ /отм./ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като
доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид
/чл. 203, ал. 3 КЗ/, по който въпрос е постановена и задължителна за съдилищата
съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/. В случая при частично или пълно
унищожаване на имуществото обезщетението не може да надвиши действителната
стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на увреденото
имущество не може да бъде по - голяма от пазарната му стойност към деня на
настъпване на събитието. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид.
Съобразявайки задължителната за
съдилищата съдебна практика, съдът приема, че размерът на застрахователното
обезщетение за настъпилото на 16.11.2016год. застрахователно събитие възлиза на
сумата от 1 791.54 лв., представляваща стойността, необходима за
възстановяване на имуществото от същия вид и качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/. След
приспадане от тази стойност на платеното обезщетение в размер от 141.30лв.,
остава неизплатено от застрахователя обезщетение в размер от 1 650.24лв.
С оглед изложеното, съдът приема,
че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя по имуществената застраховка по
чл. 405, ал. 1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен до претендирания
размер 1650.24лв. , представляващ остатък от дължимо застрахователно
обезщетение, определено по действителната стойност на вредата към момента на
настъпването й, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 14.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер ,
съобразно представен по делото списък. Същите възлизат в размер от
596.01лв. и се изразяват в следното
66.01лв. държавна такса, 80лв. депозит за ВЛ и 450лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД”ОЗК-З.”,
ЕИК: * със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от А. П. Л. и
Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.В., ЕГН: ********** с адрес: *** със съдебен адрес ***,
чрез адв. Д.П. и адв.Й. А.,
сумата от 1650лв. /хиляда шестстотин и петдесет лева,
двадесет и четири лева/, представляваща частичен иск от общо
1 672.68лв., неизплатено обезщетение за имуществени вреди на капак преден, броня предна, задна багажна
врата, броня задна, врата задна лява, врата предна лява, врата предна дясна,
врата задна дясна, калник преден десен, калник заден десен, калник преден ляв,
калник заден ляв, огледало ляво, огледало дясно и капачка резервоар, причинени
в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор №0020090201600772 от
01.06.2016год., за „Каско” на лек автомобил марка
л.а. Ауди А4 с рег.№*, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда -14.12.2016год. до окончателното изплащане на
вземането, на осн.
чл.405,ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД”ОЗК-З.”,
ЕИК: * със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от А. П. Л. и
Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.В., ЕГН: ********** с адрес: *** със съдебен адрес ***,
чрез адв. Д.П. и адв.Й. А.,
сумата от 596.01лв./петстотин деветдесет
и шест лева, една ст./, представляващи сторени по делото разноски ,
изразяващи се в следното: 66.01лв. държавна такса, 80лв. депозит за ВЛ и 450лв.
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/