.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр.Габрово, 02.03.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд в публично съдебно заседание
на тринадесети февруари през две хиляди
и осемнадесета година, .в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ:
К.Големанова
С.Миланези
при секретаря Б.Бобчева,.като
разгледа докладваното от съдия Пенкова в.гр.д.№ 363/2017г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по подадена от ответника ЧСИ И.К.К.чрез
процесуалния представител адв.С.М. въззивна жалба срещу постановеното от Плевенски
районен съд решение №1373/17.08.2017г. по гр.д.№153/2017г.
В
жалбата се твърди,че решението е
постановено в нарушение на закона,съдопроизводствените правила и е необосновано.Постановено е от съда
съобразно исканията и твърденията на
ищцата,които са възприети безкритично и
без съда да изясни редица важни и от
особено значение за правилното решаване
на делото въпроси досежно фактическата обстановка
и дължимостта на сумата.
Претендира
се за отмяна на обжалваното решение като
неправилно, с произтичащите от това законни последици.
Ищцата,чрез
процесуалния си представител, е оспорила жалбата като неоснователна и
недоказана по съображения, изложени в депозирания писмен отговор и поддържани в с.з.
Третото
лице - помагач З. „А.Б.”АД не е изразил
становище по жалбата
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи,прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок,от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване акт,предвид на което е процесуално
допустима.
Предмет на обжалване е постановеното на 17.08.2017г.
от Плевенски районен съд решение по
гр.д.№153/2017г. с което ответникът ЧСИ И.К.К.е осъден да заплати на ищцата С.И.Г.,
на основание чл.74 ЗЧСИ във вр. с чл.45 ЗЗД, обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 1303лв.,,ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба,като е отхвърлил иска в
останалата част до претендирания размер
от 3260лв.,като неоснователен и недоказан.
Подадената въззивна жалба е бланкетна.Наведени са
бланкетни твърдения ,че решението е постановено в нарушение на закона, съдопроизводствените
правила и е необсновано, без съдът да
изясни редица важни и от особено значение за решаване на делото въпроси досежно
фактическата обстановка и дължимостта на сумата и при безкритично приемане от съда на
твърденията и исканията на ищцовата страна
.Жалбоподателят не излага конкретни твърдения,нито се позовава на
доказателства,с които да обосновава неправилността на обжалваното решение.
При извършване на проверката по чл.269 ГПК и
съобразявайки указанията в ТР№1/2013г.
на ОСГТК на ВКС,както и съдебната практика по постановените от ВКС р.№172 от
10.04.2017г. по т.д.№2312/2015г.,Іт.о., р.№246 от 23.10.2013г. по
гр.д.№3418//2013г. ,Іг.о.,въззивният съд установи,че обжалваното решение е
валидно и допустимо,не е допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма и дадената
правна квалификация на предявения иск е правилно определена в съответствие с
фактическите твърдения, на които се основава исковата претенция.
При
проверка правилността на решението въззивният съд е обвързан от изложените във
въззивната жалба твърдения ,като не може да се произнася по невъведени в нея оплаквания за неправилност
.В случая във въззивната жалба са наведени бланкетни твърдения относно
неправилността на решението ,без изложени
конкретни оплаквания,които да бъдат предмет на въззивна проверка по чл.269 ГПК.Първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като жалбоподателят нито твърди,нито е представил такива по
чл.434 ГПК, които да опровергават приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка.Частичното уважаване на исковата претенция сочи,че не са
били приети безкритично твърденията и исканията на ищцата.
По
изложените съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на
ответницата по въззивната жалба следва да се заплатят от жалбоподателя направените
за настоящата инстанция разноски,които са в размер на 300лв. заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно удостовереното в представения договор за
правна защита и съдействие.Няма основание за присъждане на претендираните от
процесуалния представител на страната пътни разноски общо в размер на 18лв. за два автобусни
билета Плевен-Габрово и обратно,тъй като разходът за пътуване на адвоката не
съставлява съдебно-деловодни разноски по
делото и не може да се претендира по реда на чл.78 ГПК / в този смисъл опр.№51
от 08.02.2017г. по гр.д.№2024/2016г. на ВКС,ІVг.о и др/, а и по делото не са представени доказателства,че
такива са направени - не са представени
автобусни билети.
На основание изложеното,въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1373 от 17.08.2017г. по
гр.д.№153/2017г. на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА ЧСИ И.К. К.,рег.№816 и район на действие
ПлОС,гр.Плевен,ул.”Д.”№***,ет.* да заплати на С.И.Г., ЕГН**********,***,със
съдебен адрес:***,кантора №25, сумата от 300лв.–разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на З. „А.Б.”АД като трето лице –помагач на
ответника ЧСИ И. К. К..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :