Р Е Ш
Е Н И
Е № 260282
23.10.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански
състав
На 24.09.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.гр.дело
№ 1832
по описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена
от Н.О.Р., ЕГН **********, М.О.Р., ЕГН **********, О.М.Р. ЕГН **********, И.Р.Й.,
ЕГН ********** и Г.А.Й., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат М.Я.
– М., срещу Решение № 1635 от 15.05.2020 г. постановено по гр.д.№ 2225 по описа
за 2018 г. на РС - Пловдив, XXII гр.с., с
което са отхвърлени предявените от
тях против *******, субективно съединени
осъдителни искове, за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците
сумата от по 1 000 лева, предявени частично от общо сума за всеки от ищците в
размер на по 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, болки и страдания, поради смъртта на М.Г.Й., вследствие на операция
извършена на 12.05.2016 г. в *********, при която лекарите извършващи
операцията, намиращи се в трудово правоотношение с ответника, нарушили
разпоредби на Закона за здравето и неизпълнили или изпълнили лошо/небрежно
задълженията си като лица, практикуващи медицинска професия, ведно със
законната лихва върху всяко едно от обезщетенията от 12.05.2016 г. до
окончателното им изплащане, както и са осъдени да заплатят на ответника
разноските по делото в размер на 580 лева за адвокатско възнаграждение.
Във
въззивната жалба се релевират оплаквания, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено
при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се оплаквания за
допуснати процесуални нарушение, както и че районният съд не е обсъдил в цялост
доказателствената съвкупност и фактите по делото. Възразява се срещу
кредитираните от районния съд експертизи и показанията на водените от ответника
свидетели, както и че не са взети предвид показанията на свидетелите на ищците.
Твърди се, че не са изследвани действията на лекарите и медицинския персонал в
болницата преди, по време и след операцията на М.Й., както и се намира, че
изводите на районния съд не почиват на доказателствата по делото, а на
субективната преценка на съда. Излагат се доводи против извода
на районният съд за недоказаност на причината за смъртта на М.Г.Й. като се
намира, че съдът е следвало да изследва причината за смъртта. Приема се, че
липсата на данни дали действията на лекаря – оператор са в причинноследствена
връзка със смъртта на оперираната не може да са в ущърб на пострадалата и да
обоснове извод за недоказаност на исковете, след като е безспорно установено,
че именно извършената от доктор И. операция е довела до нейната смърт. Поддържа
се, че противоправността на поведението на опериращия лекар следва да бъде
преценено при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, а в случая
противоправността на поведението на доктор И. можело да се изведе от неговите
действия, преди и по време на самата операция. Така се сочи, че доктор И. не е
извършил необходимото проучване на състоянието на пациентката, не е извършил
пълния набор от изследвания лично и непосредствено преди извършване на
операцията, а се е доверил на извършени изследвания в друга държава, които също
така не е проучил внимателно, защото в този случай е щял да забележи наличието
на отместване на главния кръвоносен съд от формацията, от която го е деляла
крехка съединителна тъкан с резмер едва 1-2 мм. Доктор И. бил пренебрегнал
изрични писмени препоръки на колеги /доктор С. и доктор К. в резултат на
Образно – диагностично изследване/ относно допълнително уточняване на находката
чрез КТ, МРТ или биопсия, като се поддържа, че изводът на съда не следва да се
повлиява от обстоятелството, че част от тези изследваня не са били
задължителни. Намира се, че не са оправдани адекватните очаквания на
пациентката към лекаря да предложи и осъществи лечение, съобразно медицинските
стандарти и добри практики, които намира за нарушени. Поддържа се, че
действията на хирурга и прибързаните му и неправилни решения по време на
операцията са предизвикали смъртта на пациентката, тъй като се касае за
прекъсване на кръвоносен съд, което специалистът е могъл и е трябвало да
предвиди, както и че непосредствената причина за смъртта е спирането на
сърцето, вследствие на масивна кръвозагуба. Приема се, че
не се може да се пренебрегне извода, че кървенето има конкретен източник и като
такъв се сочи най-близкия до образованието Тункус брахио – цефаликус, като се
поддържа неговото увреждане по време на
операцията. Поддържа се причиняването на вреди, които са в пряк резултат от
несъвместими с добрата медицинска практика действия на опериращия лекар, от
които прави извод и за тяхната противоправност.Възразява се за пренебрегването
на доказателства, установяващи причинно-следствената връзка. Позовава се на
представените по делото актове за установяване на административно нарушение
/АУАН/, от които намира, че се установява противоправното поведение на лекарите
и причинната връзка между същото и нанесените на пациентката вреди. Възразява
се, че пациентката не е била реално информирана за рисковете от операцията,
съответно и за възможния летален изход, с което са били нарушени правата й по
чл.88 и чл.89 от Закона за здравето. Поддържа се за законовата задължителност на извършваната
аутопсия по чл.98 от Закона за здравето Моли се изцяло да се отмени решението и
вместо него да се постанови решение, с което да бъдат уважени предявените
искове. Претендира се присъждането на всички направени по делото разноски, в
т.ч. и адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАдв. В
съдебно заседание се поддържа жалбата, претендират се разноските и се представя
списък по чл.80 ГПК. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В
срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна *********, чрез адвокат М.Ш., с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Излагат се
съображения по оплакванията в жалбата като се намират същите за общо
формулирани. Възразява се, че не са посочени конкретните гласните или писмените
доказателства, които не е следвало да бъдат кредитирани или са интерпетирани
неправилно, както и че заключенията на експертизите не са били оспорени и не
било направено искане по чл.201 ГПК. Поддържа се, че районният съд е съпоставил
показанията на свидетелите с останалите доказателства, както и че показанията
на ищцовите свидетели нямали пряка връзка с извършената операция и с
диагностично – лечебния процес, поради което обсъждането им при извършването на
анализ дали е налице притовоправно деяние и причинна връзка не можело да доведе
до различни изводи. Според жалбоподателя,
причината за смъртта и наличието на патология не са установени поради
причина поведението на ищците, предвид изричният им отказ от извършване на
аутопсия, с позоваването на чл.98 от Закона за здравето и свидетелските
показания проф.У. Оспорва се довода в жалбата, че процесната операция е довела
до смъртта на пациентката и се намира, че последният факт не е достатъчен за доказването
на противоправно деяние. Оспорват се твърденията за нарушения като се намира,
че актовете за установяване на административно нарушение и наказателните
постановления нямат доказателствена сила по отношение на правните изводи за
наличие или не на нарушение. Нямало нормативно изискване за извършване на
сочените от жалбоподателите допълнителни изследвания, за което се позовава на
изявленията на вещите лице и намира, че същите не са били необходими и пряко
свързани с настъпилите усложнения по време на операцията. Излага съображения,
че принципът на адекватните очаквания не следвало да се свързва с постигането
на желан резултат и че неговото неспазване ще бъде налице при наличие на
действия или бездействия, които не съответстват на установените в практиката
или науката методи на лечение, а такива действия или бездействия на членовете
на оперативния екип не били установени.Дори и да се приемело, че кръвозагубата
е причина за смъртта, то не се доказвало тя да е настъпила в резултат на
погрешни действия на екипа.Така и се сочи, че дори кървенето да е настъпило въз
основа на външно въздействие, не се установило, че е в резултат на погрешна
хирургична техника, използването на неподходящ инструментариум или друго
погрешно действие. Предвид на това се намира, че евентуалното кървене следвало
да бъде характеризирано като случайно събитие, което се дължало на патологията
на мястото на въздействието, на характеристиките на самото заболяване, а не на
противоправни действия или бездействия от страна на екип. Поддържа се, че е
налице подписано от пациентката писмено информирано съгласие. Излагат се
съображения, че не са установени нарушения на алгоритъма на съответната
клинична пътека, нито на приложимите медицински стандарти, както и че
настъпилото усложнение при пациентката не е било очаквано, то е било
непредвидимо и е от категорията на случайните събития. Въз основа на изложеното
в отговора се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде
потвърдено. В съдебно заседание се поддържа отговора на жалбата, претендират се
разноските за адвокатско възнаграждение, представя се договор за правна защита,
фактура и платежно нареждане.
ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс ГРУП“ АД - трето лице помагач на ответника УМБАЛ „ *******, не взема становище по жалбата.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени субективно съединени искове с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД от Н.О.Р., М.О.Р., О.М.Р., И.Р.Й. и Г.А.Й., против ********,
за заплащане на всеки един от ищците на сумата от по 1 000 лева, /предявени
частично от общо сума за всеки от ищците в размер на 80 000 лв./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и
страдания, поради смъртта М.Г.Й. /майка на Н.О.Р. и М.О.Р., съпруга на О.М.Р. и
дъщеря на И.Р.Й. и Г.А.Й./, вследствие
на операция извършена на 12.05.2016 г. в ********, при която лекарите
извършващи операцията, намиращи се в трудово правоотношение с ответника,
нарушили разпоредби на Закона за здравето и неизпълнили или изпълнили лошо/небрежно задълженията си
като лица практикуващи медицинска професия, ведно със законната лихва върху всяко
едно от обезщетенията от 12.05.2016 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
С определение от
20.04.2018 г. първоинстанционният съд е конституирал по делото ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********,
като трето лице – помагач на страната на ответника „**********.
С определение от
18.05.2018 г. в първоинстанционното производство са приети за съвместно
разглеждане предявените при условията на евентуалност частични обратни искове с
правно основание чл.469, ал.1 КЗ във вр. чл.435 КЗ /от 2016 г./ във вр. с
чл.219, ал.3 ГПК от ********, срещу третото лице помагач ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД за осъждане на ответника по обратните искове, при уважаване
на предявени срещу *********искове по чл. 49 ЗЗД от Н.О.Р., М.О.Р., О.М.Р., И.Р.Й.,
и Г.А.Й., да заплати на *********,
сумата до 1000 лв. /частично от 80 000 лв./ за обезщетенията, която евентуално **********
може да бъде осъден да заплати на всеки
един от ищците по главните искове, ведно с лихвите, които ********** евентуално
бъде осъден да заплати на всеки един от ищците по главните искове.
По отношение на
разгледаните от районния съд главните
искове с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Изложените от ищците твърдения
са, че на 09.05.2016г. М.Г.Й. е постъпила в болница *********, отделението на
Втора хирургия по повод операция, която й е била назначена от д-р Г. А. И. и е
била извършена по негов съвет, поради
констатирането на мастно образувание (липом), намиращо се в областта на шията. Операцията
била планирана за 12.05.2016г. и на същата дата към 8.30 ч. сутринта д-р И.
влязъл с екипа си и започнала операцията на М., в хода на която тя била
починала. Ищецът О.Р., който през цялото време се намирал пред операционната зала, отишъл при д-р И., който му казал, че на М.Й. й
е спряло сърцето и тя е починала. На следващия ден О.Р., заедно с двама негови
близки се срещнали с началника на клиниката. Било им обяснено, че по време на
операцията, при разреза, който е направен е засегната артерия. Това довело до
остра кръвозагуба и до летален изход. Твърди се, че след смъртта на М., не й
била извършена аутопсия, въпреки това хирургът д-р И. е бил отстранен от работа
(пенсиониран) скоро след това. Твърди се, че предоперативно М.Й. не е била
информирана какви са рисковете при такава операция нито от лекуващия лекар в
отделението, нито от лекаря, извършил операцията. При извършена проверка от
Изпълнителна агенция „Медицински одит" (ИОМО) били установени извършени
нарушения от служители на болницата. Съставени били три Акта за установяване на
административно нарушение- на д-р Г. А. И., на д-р А. П. У. и на д-р Г. Ф. М.
Изпълнителната Агенция „Медицински одит" издала и три Наказателни
постановления на същите лица, съответно: НП 27-448-3/08.06.2017 г., НП
27-448-5/08.06.2017 г. и НП 27-448/08.06.2017 г. И тримата лекари били в
трудови правоотношения с ответника към датата на операцията. Ищците считат, че
с нарушенията - действията/бездействията си тримата лекари са довели до смъртта
на М.Й.. По отношение на д-р Г. И. се твърди, че не бил извършил своевременно и
в достатъчен обем образни изследвания с висока информативност- КТ с контраст
или МРТ и Доплерова сонография и последваща ангиография, както и биопсия за
уточняване вида на туморната формация. При определяне на оперативния екип от
д-р И. в него не е включен съдов хирург. Д-р Г. Ф. М. не бил предприел
провеждането на допълнителни изследвания с висока информативност. Не са
извършени своевременно: КТ с контраст или МРТ, Доплерова сонография с
последваща ангиография и биопсия. Д-р А. П. У., в качеството началник на ******,
нарушил чл. 71, т.2 ЗЛЗ. Нямало данни за проведено обсъждане на колегиум
относно проведените диагностични процедури, вида и обема на оперативната
интервенция. В екипа не бил включен съдов хирург. Проф. д-р А. У. не бил
изпълнил задължението си да организира и контролира цялостната медицинска
дейност във ********, която ръководи - задължение, както и че същият е допуснал
нарушение във връзка с необходимостта от аутопсия на починалата. С
оглед на изложеното ищците твърдят, че М.Й. не е получила дължимата и
гарантирана от закона медицинска грижа, както и че същата не е била нито
достатъчна, нито качествена, нито своевременна. Намират смъртта на М.Й. да е
пряко причинена от лошо/небрежно изпълнение и/или виновно неизпълнение на
задълженията на посочените лекари и доколкото същите били в трудово
правоотношение с ответника ********, то болницата носила отговорност за всички
вреди, причинени от нейните служители във връзка с упражняването на медицинска
дейност. Посочват, че смъртта на М.Й., на 38г., е била внезапна и шокираща за
близките й, като ищците подробно излагат претърпените от всеки от тях болки и
страдания от нейната смърт.
Предвид
горепосоченото на основание чл. 49 от ЗЗД ищците
претендират да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответното лечебно
заведение, което се явява възложител на работата, осъществявана от д-р Г. А. И., на д-р А. П. У. и на д-р Г. Ф. М., за
репарирането на претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на М.Й..
Ответното лечебно
заведание е оспорило исковите претенции като е инвокирало доводи за тяхната
неоснователност. Твърди, че М.Г.Й. е постъпила
за лечение в болницата с данни за тумор на горен медиастинум в дясно. Проведени
били всички необходими изследвания и били налице всички необходими образни
изследвания, лекарят нямал основание да назначава допълнителни изследвания.
Преди операцията били извършени всички необходими действия, изискуемо съгласно
алгоритъм на клиничната пътека № 213.Подписано било информирано съгласие, като
пациентката удостоверила с подписа си, че е запозната с всички рискове от
оперативната интервенция и всички други обстоятелства в чл. 88, ал. 1 ЗЗ. При
извършване на операцията туморът избутал артериални съдове и при опит да се
представи туморната формация в оперативното поле се получило непредвидимо
кървене, извършена била временна хемостаза, но пациентката изпаднала в
брадикардия и асистолия. Извикан бил по спешност съдов хирург, с който
съвместно е започнала кардио-пулмонална ресуститация, но въпреки усилията,
пациентката е починала. Твърди, че близките на починала са подали писмена молба
за освобождаването й от аутопсия и понеже не е имало съмнения за причината за
смъртта на М., тялото е било освободено и предадено на близките. Оспорва
влизането в сила на Наказателните постановление срещу д-р Г. А.И., на д-р А. П.
У. и на д-р Г. Ф. М. и се сочи, че дори и да са влезли в сила, то същите същите
нямали сила на пресъдено нещо, като противоправността следвало да се прецени
самостоятелно от решаващия съд. Оспорват се твърденията за допуснати нарушения
от д-р Г. А. И., на д-р А. П. У. и на д-р Г.Ф. М., липсвали нарушения на конкретни норми и
правила. Нямало причинна връзка между фаталния край на М.Й. и действията на
служителите на ********. Настъпилите усложнения имали характер на случайни
събития. Искането към съда е за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани.
Третото-лице помагач ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД взема становище за неоснователност и недоказаност на предявените
искове. Поддържа липсата на действия и бездействия на служители на ответника,
които да обуславят ангажирането на отговорността му. Оспорва причинната връзка
между смъртта на починалата и оперативната интервенция. Приема, че дори и да е
имало връзка между операцията и смъртта, то същата се дължала на медицинско
усложнение, за което пациентката е информирана и е дала съответното информирано
съгласие. Поддържа, че усложнението е било непредвидимо. Оспрова се и размера
на исковете, като прекомерни и завишени. Прави се искане за отхвърляне на
исковете.
С обжалваното
решение предявените искове с правно
основание чл.49 ЗЗД са отхвърлени, тъй като районният съд е приел, че при липсата на извършена аутопсия, от събраните
доказателства не се установява причината за настъпване на смъртта на М.Г.Й., която да е в пряка
и непосредствена връзка с неизпълнение на задълженията на посочените от ищеца
служители в ********.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от
ГПК съдът намери,
че същото е
валидно и допустимо.
Предвид горното и на
основание чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната
жалба доводи, както и при
служебна проверка за
допуснати при постановяването му
нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната
инстанция се произнесе
по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния
съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от
онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна
на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
По делото е отделено за безспорно по
отношение на починалата М.Й., че ищецът Г.Й. е неин баща, ищцата И.Й. е нейна
майка, ищцата Н.Р. е нейна дъщеря и ищецът М.Р. е неин син. /съгласно определение в о.с.з. на 03.10.2018
г. на ПРС/. По делото се доказва, че ищецът О.Р. и починалата М.Й. са живели на
семейни начала повоче от двадесет години, което обстоятелство не е спорно във
въззивната инстанция. По делото
безспорно се установява, че ищците попадат в кръга на лицата, легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на М.Й., съгласно разясненията в Постановления №
4/61 г. и № 5/69 г. Пленума на Върховния съд и в
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОНГТК на ВКС.
По делото е отделено за безспорно, че на
09.05.2016 г. М.Г.Й. е постъпила в болница ******** и е починала на 12.05.2016 г. по време на операция, извършена
от лекарски екип в ********** както и че след смъртта й не е извършвана
аутопсия. Отделено е и за безспорно, че към 12.05.2016 г. д-р Г. А. И., д-р А.
П. У. и д-р Г. Ф. М. са в трудови правоотношения с ответника /съгласно доклада
по чл.146 ГПК в Определение от 18.07.2018 г. на ПРС /. По делото не се спори и
се доказва от показанията на свидетелите д-р Г. А. И. и д-р Г.Ф. М., че същите
са били част от лекарския екип, извършил операцията на 12.05.2016 г. на М.Г.Й.,
като първият от тях е бил опериращия лекар, а вторият лекуващ лекар. Няма и
спор, че към 12.05.2016 г. д-р А. П. У. е бил ******* по хирургия, в който
смисъл са и неговите свидетелски показания по делото.
По отношение на заболяването, за което М.Г.Й.
е постъпила за оперативно лечение в ******** по делото са представени две
компютърни томографии, които са извършени
на 17.02.2016 г. на трахеята и на
26.02.2016 г. на гръдния й кош в частна диагностична лаборатория в Република
Гърция, както и е приложено копие от медицинската документация във връзка с хоспитализацията на
М.Г.Й. за лечение в ******* на
09.05.2016 г. и извършената операция на 12.05.2016г. Представените медицински
документи са били предмет на оценка от назначените по искане на ищците две СМЕ
/комплексна СМЕ с три вещи лица със специалност хирургия, съдова хирургия и
патоанатомия и допълнителна СМЕ с вещо лице рентгенолог/, поради което следва
да бъдат обсъждани съобразно заключенията на експертизите, доколкото
съдържащите се в тях данни предпоставят наличието на специални знания и опит
каквито имат вещите лица.
Според заключението на комплексната СМЕ
/КСМЕ/, М.Й. е постъпила във *********** с диагноза „тумор на горен медиастинум
в дясно“, поставена въз основана 2 броя
КТ от Гърция и която диагноза отговоря на оперативната находка.По отношение на
извършените на М.Й. изследвания, вещите лица приемат, че при хоспитализацията
на пациентката е направен задължителния минимум от изследвания, необходим при
всяка хоспитализация и по-конкретно по клинична пътека № 213, по която е приета
за лечение, както и са представени двата броя компютърни томографии, извършени
в Гърция. Според вещите лица, приложените КАТ от Гърция са достатъчно
информативни относно вида на тумора, точните му размери и разположение, с какви
тъкани, органи или съдове граничи от всички страни, наличие на кръвоснабдяване
на образуванието, състоянието на съдовата система, наличието на атипични
кръвоносни съдове. Посочват и за допълнително направени изследвания и
консултация с други специалисти след хоспитализацията /ултразвуково изследване
на щитовидната жлеза, щитовидни хормони, фибро-бронхоскопия с четкова биопсия/.
Според вещите лица, в случая извършените изследвания в съвкупност са достатъчни
за вземане на решение за оперативна намеса. Според вещите лица, шийната област
е „шокогенна зона“, която е богата на нервни окончания от вегетативната нервна
система. Вещите лица посочват, чепонякога
за установяване вида на тумора, най - сигурния начин е операция. В случая била
извършен скенер, а на вида на тумора, чрез иглена биопсия не е препоръчително.
Вещите лица дават обосновка, че винаги при хирургия на туморите има
непредвидени и внезапно възникващи ситуации, каквото е остро възникващо кървене
по време на отрепариране на даден тумор, като при възникване на такава ситуация
първото и най-важното нещо е спирането на кървенето /хемостаза/, с цел
ограничаване на кървенето. Според вещите
лица, че в случая хемостаза е била постигната – първоначално дигитална,
а в последствие и чрез налагане на две прошивни лигатури, въпреки което болната
екзитира. Вещите лица дават заключение, че когато се оперира в богато
кръвоснабдена и „шокогенна зона“ не е обичайно, не е практика да се включва в
екипа съдов хирург предварително. Планираното включване на съдов хирург било
оправдано при предварително планиране на реконструкция на големи кръвоносни
съдове. В конкретния случай нямало показания за включването на съдов хирург. По
отношение необходимостта от предварително осигуряване на кръвни банки, вещите
лица сочат, че според добрите медицински практики такива не следва
предварително да се осигуряват. Вещите лица дават заключение по въпроса какво
представлява липом и определят същият като доброкачествен тумор на мастната
тъкан. Посочват, че починалата пациентка двукратно е оперирана в същата клиника
от липом през месец август и декември 2015 г., както и че съобразно
изследването на КАТ в Гърция нямат основание да приемат, че в случая образованието
е било липом. Намират, че в случая операцията е била наложителна, поради данни
от КАТ за притискане и изместване трахеята, и в зависимост от бързината на
растежа на тумора, това би довело до сериозни дихателни проблеми и
непосредствена заплаха за здравето и живота на болната. Посочват, че
пациентката била в добро общо състояние, без придружаващи заболявания и
алергии, с изключение на Артериална хипертония I степен. Според вещите лица, без аутопсия не може да
се отговори на въпроса каква е причината за смъртта. Вещите лица намират, не
може със сигурност да се твърди, че кървенето е причина за смъртта, защото не
знаят какъв е бил обема на обемът на кръвозагубата. Достигат до извода, че
кръвозагубата не е била голяма, тъй като от
анестезиолога са поискани само две единици кръв. Приемат, че ако
кръвозагубата не е била голяма, при постигната хемостаза и описани циркулаторни
и ритъмни нарушения при манипулация в тумора, можело да се допусне, че се касае
за ритъмна смърт.Посочват, че доказването на ритъмна смърт е много трудно и
може да се постигне при специализирани патоморфологични изследвания на
проводната система на сърцето при извършена аутопсия. В конкретния случая били
осъществени необходимите действия при ритъмни нарушения /електрошок/.
При изслушването на заключението в с.з.
вещите лица посочват, че при преглед на образните изследвания в Гърция и
България, е нямало динамика в растежа на тумора.Препоръката на д-р С. и д-р К.
била изпълнена, били са направени допълнителни изследвания - фибробронхоскопия
с четкова биопсия, която давала информация за състоянието на трахеята. Според
д-р Ч., не може да се прави извод относно артериалния съд, който е бил избутан
и на този, на който е правена лигатура, че са един и същ съд. Не може да каже
кой съд е атипично разположен.Прави извод, че при положение, че е постигната
оперативна хемостаза, че този който е съседният съд е бил легиран, ако не е бил
легиран нямало е да спре кръвта, а който точно съд е избутан,легиран, не може
да се каже. Приема за сигурно, че има две лигатури и едната е на кървящия съд. Приемат
за възможно да е налице прерязване и разкъсване. Вещите лица поддържат, че
кръвозагубата не е била голяма като се
основават на факта, че анестезиолога е поискал 2 единици кръв, както и
че ако е била драматична ситуацията, то същият е щял да поиска 5-10 банки кръв.
Според заключението на назначената
допълнителна СМР, изготвена от вещо лице - рентгенолог, туморът притиска лекостепенно трахеята и лекостепенно
я измества наляво, няма данни за свързване на тумора и трахеята с кръвоносен
съд. Вещото лице дава заключение, че Тункус брахио – цефаликус е лекостепенно
изместен надясно и назад. Изследванията, които можели да уточнят
кръвоснабдяването на дадена формация са КТ ангиография, конвенционална
ангиография, магнитно-резонансно изследване, доплерово изследване, по отношение
на които в съдебно заседание вещото лице заявява, че същите не били необходими,
тъй като нямало данни за растеж на тумора, за което се позовава на
изследванията КТ в Гърция. Вещото лице
уточнява, че покрай външната стена на туморната формация са преминавали
кръвоносни съдове, които при нарастване на формацията леко започват да я
отместват настрани, както и сочи, че
Тункус брахио – цефаликус е анатомичен кръвоносен съд, който е магистрален за
главата и за десния горен крайник. Вещото лице дава заключава,че е предвид
нарастването на туморната формация е нормално изместването на посочения
кръвоносен съд. Според вещото лице Тункус брахио – цефаликус е възможно да
предизвика голяма кръвозагуба,но посочва, че въпросът е дали той е бил наранен.
Посочва, че никъде в материалите няма данни точно кой съд е бил засегнат. Вещото
лице заключава от документите по делото,
че не се установява необходимостта от извършването на друго изследване, освен
ултразвук.
По делото са събрани гласни доказателства като по почин на ищците
са разпитани свидетелите - Д. Я. Р.
/майка на ищеца О.Р./, В. Д. Б., Е. Д. Б., Л. Х. Ц., а по почин на ответника
свидетелите д-р Г. А. И., д-р П. С. Б., д-р Б. А. К., д-р А. П. У., д-р Г. Ф. М.
От показанията на Д. Я. Р. /майка на ищеца О.Р./, се
установява, че същата се е намирала в болницата към момента на извършване на
операцията на М.Й.. По време на операцията се била отворила вратата на залата и
започнали да викат, да търсят кръв за М., чули, че е починала. Подробно
удостоверява относно съжителството на сина си с М.Й., че са живеели в
разбирателство повече от 20 години, както и че след смъртта й О.Р. не е добре
като свидетелката се грижи за него.Посочва, че децата на М.Й. са останали
сираци, същите страдат и че внукът е М. е отказал да прави сватбено тържество
след смъртта на майка си. Свидетелства, че бащата на починалата претърпял
инфаркт, а майка й вдига 200 кръвно. Удостоверява за разговорите си с М.Й.,
която казала, че операцията била лека и бързо ще мине.
Свидетелят В. Д. Б. удостоверява за разговорите си с
ищеца О.Р., който му бил казал, че М. е починала поради лекарска
грешка.Свидетелства, че е бил с ищеца О.Р. при началника на отделението, който е попитал О.Р. дали ще се прави
аутопсия, но той не знаел. След това бил разговарял с на жена му братята и те
не са искали да се прави аутопсия. Посочва, че след това се е виждал с О.,
който се е чувствал зле, като децата са се чувствали най - зле. Удостоверява,
че О. и М. са имали много хубав семеен живот. Посочва за близките отношения на
ищците М.Р. и Н.Р. с майка им.
Свидетелката Е. Д. Б., посочва, че е разбрала за смъртта
на М. по телефона. На следващия ден със съпруга си и О. са отишли в
болницата.Прави извод, че в болницата не са били подготвени за операцията.
Съпругът й и О. влезнали при доктора, но тя останала в коридора.Посочва, че О.
и М. са били много щастливо семейство. След О. бил в шок след смъртта на М.,
както и че децата й са в още по-голям стрес. Родителите на М. не били добре
след смъртта й. Посочва, че М. финансово е помагала на децата си. О. психически
се променил, М. много му липсвала.
Свидетелката Л. Х. Ц. удостоверява, че познава М.Й. отдете.
Удостоверява за изпитваните болки и страдания от ищците И.Й. е и Г.Й..
Посочва,че ищцата И.Й. е болна и мъжът й не е добре, като на последния му е
слаган байпас през 2016г. След смъртта на дъщеря си ищците се чувствали много
зле. М. била в много близки отношения с родителите си, преди смъртта си им
помагала и се е грижила за тях, същите не можели да преживеят смъртта й.
Свидетелят д-р Г. А. И., който е извършил операцията на М.Й., свидетелства, че М. е
дошла при него за втори път. Сутринта в 7.30 ч. се докладвали болните, ако
имало забележка от колегите, някакви допълнителни указания, ако няма се
одобрявало оперативното лечение. Тогава нямало забележки.Операцията започнала
към 8.30 ч., свидетелят отворил предната част на шийната област, като в
дълбочина се опипвала въпросната деформация, която била около 3 дм или 3 см и
половина. При опит за ревизиране на образуванието, изведнъж се получило обилно
кървене, изпълнило се цялото поле. Опипвали се нагънати съдове в тази област, с
големина колкото орех, които не са характерни, няма такива съдове в тази област
– нетипична анатомия. Кървенето започнало 10 минути след началото на
операцията. Бил извикани по спешност съдови хирурзи. Преди да дойде екипът от
съдови хирурзи, опериращия екип са се опитали на два пъти да тампонират
единствено с компреси, поради спецификата на зоната, в която е кървенето и
наличие на опасност да се засегне по-голяма артерия, за да се спре кървенето.
След 8-10 мин. в операционната влезли екипа от съдови хирурзи. Лекарят
премахнал компресите, като отново започнало кървене, с техните инструменти
успели да хванат един съд, който кървял, като и за тях е било непонятно какъв е
този съд. Изолирали го, но сърцето излязло от ритъм започнало ту 120 пулс, ту
3-40, постепенно пулсът започнал да пада и болната изпаднала в аритмия и
веднага се започнало с кардиоверсия – електрошокова терапия, която не дала
резултат. Свидетелят заявява, че за отстраняване на тумора не е използвал режещ
инструмент, доколкото в тази област не се ползва такъв, тъй като зоната е
богато кръвоснабдена. Свидетелят започнал на тъпо да повдига тумора, за да може
да се захване с инструменти, като при самото повдигане започнало кървенето,
като не могъл да види от къде е кървенето. Кървенето било смесено
венозно-артериално. Поискал две банки кръв, които били достатъчно за
заместване. След като видял, че компреса се напоява, извикал съдов хирург и
докато дойдат, тампонирал. Посочва, че ритъмното нарушение се предизвиква от
малко образование, като лешник, което ако се притисне по - продължително,
пулсът спада и може да стигне до критични стойности.При кръвозагуба пулсът
принципно се очестявал екстремно.
Според показанията на свидетеля д-р А. П. У. се
установява, че към процесната дата същият е бил началник на Отделението по
хирургия в ********, като бил запознат със случая на М.Й.. Счита, че са й
направени всички необходими изследвания. Заявява, че преди операцията същия ден
се докладват болните. Докладва ги лекуващия лекар, процесният случай бил
докладван като нямало нищо смущаващо, касаело се до стандартен случай с тумор.
Удостоверява за среща с ищеца О.Р. и роднини на починалата в кабинета като
посочва, че същите са настоявали да не се извършва аутопсия. Посочва, че е наясно от какво е настъпила смъртта – от
кръвозагуба в областта на шията, тъй като там имало големи кръвоносни съдове и
е загубила 2-3 литра кръв за кратко време.Заявява, че не имало искане от екипа,
който ще извърши операцията включване на съдов хирург. Включването на такъв се
включва само, ако прецени екипът. Винаги имало резерви от кръвни банки.
От разпита на свидетеля д-р П. С. Б. се установява, че
същият е бил асистент на операцията, извършена на 12.05.2016 г. на М.Й., като
не бил запознат с нейния случай. Запознал се със случая на М. при рапорта преди
операцията, когато се обсъждали всички болни. Удостоверява, че в хода на
операцията се появило кървене. При мануална ревизия се появило кървенето,
докато се достигне до формацията. Мануалната ревизия била по- щадяща. След
появата на кървенето се взели незабавни мерки. Операционната санитарка се
обадила на съдовите хирурзи, доколкото лекарите са били стерилно заети, това се
случило, докато доктор И. правил хемостаза. Съдовите хирурзи дошли доста бързо
10-15 мин от повикването им. В хода на операцията били осигурени кръвни банки,
скоро след като се случил инцидента. Не може да се каже конкретна причина за
кръвотечението, вероятно от кръвоносен съд в тази област.Не може да
конкретизира как е започнало кървенето.Свидетелят установява, че не се видял
кръвоносния съд, който прокървял, както и в последствие това не се установило.
Свидетелят не може да каже какво е кървенето – венозно или артериално, както и
каква е конкретната причина за това кървене. Свидетелят установява, че
оператора – д-р И. ревизирал и търсел тумора с пръст не боравел с инструменти,
като свидетелят не може да каже кога е настъпило кървенето дали при търсене на
тумора или при опит да бъде отстранен. Били влети банки кръв.
От показанията на свидетеля д-р Г. Ф. се установява, че
познава починалата М.Й., като формално той се води неин лекуващ лекар, но на
практика същата идвала при д-р Г. И., с който се познавала и който и извършвал
и друг път операции. Заявява, че на пациентката бил направени всички
изследвания, тя си идвала и с готови изследвания. Установява, че оплакванията й
били леки, някакъв дисконфорт. Не е имала големи оплаквания, идвала в добро
общо състояние и клинично здрава. Имало
е разчитане на образна диагностика с превод от гръцки плюс стенограма.
Според показанията на свидетеля д-р Б.
А. К. на процесния ден се получило повикване от спешната операционна зала, като
той се отзовал към 9.00 часа, като трябвало да премине разстоянието от 8 етаж
до 11 етаж. Не носел със себе си нищо, доколкото в операционната имало всички
необходими инструменти. Това което заварил свидетелят след като влязъл в
операционната е протичането на CPR /сипиар/ - сърдечно белодробно съживяване,
което се инициира с обикновена техника с ръце. Същият установил, че става дума
за клинична смърт. Когато застанал върху пациента, за да се ориентира какво
става, се извършвало механично притискане на сърцето, а анестезиологът се
грижел за правилното обдишване. Докладвали му, че са налице няколко пристъпа на
пълна липса на пулс, което означавало, че сърцето не работи от няколко минути,
като е имало серия от епизоди на ускорена и забавена сърдечна дейност.
Свидетелят се включил в сърдечния масаж. Самото поле не било много ясно в
началото, че има разрез на шията, имало марли, напоени с кръв и един инструмент
Кохер, който имал кръвоспираща функция, представляващ голяма щипка. Редували се
моменти на пълна липса на пулс и очестена сърдечна дейност, тръгване на сърцето
и спиране. Свидетелят установил, че на шията има щипнато кървене от източник,
който не бил много ясен, доколкото в тази зона нямало такъв съд. Туморната маса
избутвала нормалната анатомия на шията. Подменили щипката, обшили с конец и
кървенето се прекратило. Свидетелят обшил мястото, което кърви с конец и
кървенето било прекратено.През това време се оказало, че пациентката
продължавала да няма собствена сърдечна дейност и след още няколко минути,
целият лекарски екип приели, че е настъпила истинската биологична смърт.
Свидетелят заявява, че след като бил повикан по спешност да се включи в
операцията пристигнал след 10-15 мин, като 15-20 мин преди да го извикат е
имало кървене.Свидетелят не може да каже каква е кръвта, която изтичала –
венозна или артериална, както и да прецени какво количество кръв е изтекла, не
било малко, но не било и много, като се съдело по завивките. Посочва, че какво
и да стане извън нормалното и общоприетото, се вика съдов хирург, но чак
толкова кръв не бил запомнил да има в този случай. Имало и ново изтичане,
наложило се да се прищипе на ново. Удостоверява, че му направило впечатление, че туморното образувание било късливо.
Туморът променял тъканите, намалявал тяхната здравина и те ставали
късливи.Посочва, че случилото се е на фона на асистолия. От една зона било
основното кървене. Посочва, че кръвта таяла, не била нито бърза, нито бавна.
По делото е представена преписка от Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ към Министерството на здравеопазването, от която се
установява за извършена проверка от в *******
по повод на подадена жалба от ищците в настоящото производство във връзка със
смъртта на М.Й.. Издаден Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против д-р Г. А. И., за това
че е допуснал нарушение, визирано в
чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, а именно нарушение на принципа на достатъчност
и качество на медицинска помощ, изразяващо се в това, че на пациентката
предоперативно не са назначени и не са проведени своевременно и в достатъчен
обем изобразяващи изследвания с висока информативност за уточняване състоянието
на съдовата система в шокогенна зона, където тя е разположена /КТ с контраст
или МРТ и Доплерова сонография и последваща антиография/, както и биопсия за
установяване вида на туморната формация, по препоръката в заключението от УЗ на
щитовидната жлеза на д-р А. С., д-р Г. К. Посочено е като пропуск, че в екипа не е включен съдов
хирург, въпреки разположението на туморната формация в богато кръвоснабдена
зона. Въз основа на АУАН е издадено и Наказателно постановление против д-р И.,
с което му е наложено административно наказания – глоба. Също така е съставен и
АУАН на д-р Г. Ф. М. за нарушение на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, а
именно нарушение на принципа на своевременност и достатъчност на медицинската
помощ, като не са назначени посочените по-горе изследвания на М.Й.. Въз основа
на АУАН е издадено и Наказателно постановление против д-р М., с което му е
наложено административно наказания – глоба, като се представят доказателства за
нейното заплащане. Съставен е и АУАН на д-р А. П. Учиков за неизпълнение на
задължението си, в качеството на *******, по чл.72, т.2 от Закона за лечебните
заведения да организира и контролира цялостната медицинска дейност и въз основа
на него Наказателно постановление, отменено с Решение № 1916 от 01.11.2017 г.
постановено по АНД № 4452/2017 г. на РС- Пловдив, II нак.с., влязло в сила на 15.05.2018 г.
С оглед на така установените факти по делото и при извършване
на дължимата дейност по разрешаване на поставения материално-правен спор, въззивният
съд намира следното:
Претендирана е гаранционно-обезпечителната
отговорност на лечебно заведение за болнична помощ-търговско дружество, с
правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД, за вреди от виновно поведение на
лекар при и по повод на възложена работа по оказване на медицинска помощ и
други медицински дейности по Закона за здравето. За уважаване на
исковите претенции е необходимо да се установят следните елементи от
фактическия състав на посочените норми: деяние, противоправност на същото,
вина, настъпване на вреди и причинна връзка между тях, като в случая се
ангажира отговорността на възложителя на работа, от която са произтекли
вредите.
По делото е безспорно, че М.Й. е починала на 12.05.2016 г. по време на операция, извършена
от лекарски екип в *****.", поради което няма спор относно настъпването на
вредата. Поставеният пред съда въпрос е дали
леталният изход на пациентката е настъпил в резултат от неправомерни
действия или бездействия на медицинските
лица в ********* и респ. има ли причинна връзка между поведението на
лекарския екип, извършил операцията и
настъпилата смърт.
Съгласно
разпоредбите на чл. 79 от 3акона за здравето медицинската помощ в Република
България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и
практика методи и технологии. Според разпоредбата на чл. 80 от ЗЗ
качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени
по реда на чл. 6, ал. 1
от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Установените основни
принципи на правото на медицинска помощ в чл. 81, ал. 2
от ЗЗ са своевременност, достатъчност и качество на медицинска
помощ. Посочените разпоредби налагат извода, че противоправно е всяко
поведение, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и
практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1
от ЗЛЗ, с основните принципи на правото на медицинска помощ –
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.
За да бъде установено дали са били осъществени действия, съответно
бездействия от страна на медицинския персонал на ответната болница, в частност от
д-р Г. А. И., д-р А. П. У. и д-р Г. Ф. М., в противоречие с утвърдените
медицински стандарти, довели до смъртта на М.Й., то следва да се установи
причината за нейното настъпване. По делото не се установява точната причина за
настъпването на леталния изход на М.Й.. В заключението си комплесната съдебно-медицинска
експертиза /КСМЕ/ посочва, че без аутопсия не може да се отговори на въпроса
каква е причината за смъртта, а в случая няма спор, че такава не е била
направена, поради освобождаване от аутопсия по молба на ищеца О.Р.. В
заключението си КСМЕ приема, че не може
със сигурност да се твърди, че кървенето е причина за смъртта, като вещите лица
достигат до извода, че кръвозагубата не
е била голяма, тъй като от анестезиолога са поискани само две единици кръв. Също
в показанията си доктор Б. К. сочи, че не е запомнил да има чак толкова кръв. Вещите
лице от комплесната СМЕ допускат, че ако кръвозагубата не е била голяма, при
постигната хемостаза и описани циркулаторни и ритъмни нарушения при манипулация
в тумора, можело да се допусне, че се касае за ритъмна смърт, която обаче може
да бъде установена при специализирани патоморфологични изследвания на
проводната система на сърцето при извършена аутопсия. Вещите лица правят и
извод, че ритъмни нарушения могат да се получат и от самата туморна формация. Същевременно
посочват, че има парорецетури, които пряко влияят върху сърдечния ритъм, и ако
се повиши налягането това да доведе до сигнал до сърцето и да намали ритъма му.
Във въззивната жалба се настоява, че след като не може да
се обуслови еднопосочна причина за увреждането, довело до смъртта, то тогава
съдът е длъжен сам да изследва всяка една възможна причина за смъртта.
Конкретно доводите в жалбата си, че непосредствената причина за смъртта на
пациентката е спирането на сърцето, вследствие голяма кръвозагуба при механичното
или физическото увреждане на кръвоносния съд Тункус брахио – цефаликус. По
отношение на този кръвоносен съд по делото се установява, че същият
представлява магистрален кръвоносен съд, който е бил лекостепенно изместен
надясно и назад от туморното образование, според заключението на СМЕ на вещото
лице - рентгенолог. Действително, вещото лице предпоставя възможността за голяма кръвозагуба от Тункус
брахио – цефаликус, но поставя под въпрос дали този кръвоносен съд е бил действително
наранен, доколкото никъде в материалите няма данни точно кой съд е бил
засегнат. За да обоснове тезата си за увреждането на посочения кръвоносен съд, жалбоподателите
се позовават на обстоятелствата, че по време на операцията е имало кръвоизлив и
лигирания на два кръвоносни съда. Вярно е, че същите се доказват от показанията
на медицинския екип, извършил операцията, но съдът намира, че тези
обстоятелства не може да обосноват еднозначен извод, че Тункус брахио –
цефаликус е бил разкъсан и впоследствие лигиран, доколкото няма доказателства,
че единият от лигираните съдове е бил именно този кръвоносен съд. Така доктор Ч.,
при изслушването на вещите лица от КСМЕ, посочва, че не може да се прави извод
относно артериалния съд, който е бил избутан и на този, на който е правена
лигатура, и че са един и същ съд. Същевременно, доказателствата по делото не
сочат на безсъмнения извод, че настъпилата кръвозагуба е била масивна, а напротив
според заключението на КСМЕ кръвозагубата не е била голяма. В съответствие с последното
са и показанията на св. доктор Б. К., че не е запомнил да има чак толкова кръв.
Поради това няма безспорни доказателства, че кръвозагубата е причинала смъртта
на пациентката. Сочените от жалбоподателя показания на доктор А. У., че е наясно от
какво е настъпила смъртта - кръвозагуба,
не биха могли да бъдат кредитирани, тъй като този лекар не е присъствал по
време на операцията и не е ясно от къде черпи изводите си. Предвид на това,
доводите в жалбата, че по всяка вероятност е бил увреден Тункус брахио –
цефаликус и е настъпила кръвозагуба, причинила смъртта на пациентката,
представляват предположения, въз основа на които обаче съдът не може да основе
решението си.
След самостоятелна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че по делото не са събрани доказателства,
които еднозначно да обосноват извод за една или друга причина за смъртта на
пациентката. Действително същата е починала по време на операцията, но извършването
на оперативно лечение само по себе си не би могло да се приеме за обстоятелство,
водещо до летален изход. За причина за смъртта може да се приеме както противоправно
поведение, изразено в неправилни или ненавременни действия или бездействия от
страна на лекарския екип преди или по
време на операцията, така и настъпило по време на операцията внезапно
усложнение, което в медицината може да възникне независимо и
въпреки действията на лекарите.
Поддържаните в жалбата гласни доказателства на водените от ищците свидетели,
също не биха могли да обосноват извод за причината за смъртта на починалата, тъй
като макар близките на починалата да са били пред операционната зала, то същите
не са присъствали по време на операцията и нямат непосредствените и лични
наблюдения за извършените от опериращия екип манипулации.
След като по делото не е установена причината за смъртта
на М.Й., то не може да се установи дали същата е настъпила от действия,
респ.бездействия, в нарушение на медицинските стандарти и нормативи. В предвид
това не би могло да се приеме, че е нарушен принципът на адекватните очаквания, доколкото приемането
на последното е поставено в зависимост от установяване неспазването на
приложимите медицински нормативи и стандарти на лечение.
По аргумент от
горното, дори и с актовете за установяване на административни нарушения от ИА
„Медицински одит“ да са установени сочените в тях на нарушения от д-р Г. А. И.
и д-р Г. Ф. М. по чл.81, ал.2, т.1 от
Закона за здравето, то след като не се установява причината за смъртта на
починалата, то не би могло да се установи причинно-следствената връзка между
констатираните нарушения и настъпилата вреда. Тоест не може да се прецени дали
неизвършването на сочените изследвания КТ с контраст или МРТ и Доплерова
сонография и последваща антиография, както и не включването на съдов хирург в
опериращия екип, са в правнорелевантна връзка с настъпването на смъртта на
починалата пациентка. Същевременно констатациите в АУАН на д-р Г. А. И. и д-р Г. Ф. М. се
опровергават от събраните по делото доказателства. Според заключението на КСМЕ
на пациентката е направен задължителния минимум от изследвания, както и предвид
представени двата броя компютърни
томографии от Гърция, се приема, че извършените
изследвания в съвкупност са достатъчни за вземане на решение за оперативна
намеса. Вещите лица също така намират, че конкретния случай е нямало показания
за включването на съдов хирург. Според вещите лица, препоръката на д-р С. и д-р
К. е била изпълнена, тъй като са били са направени допълнителни изследвания -
фибробронхоскопия с четкова биопсия. Съгласно заключението на допълнителната
СМЕ, изследванията като КТ ангиография, конвенционална ангиография, магнитно-резонансно
изследване, доплерово изследване, в
случая не са били необходими. Вещото
лице – ренгенолог намира, че в случая не е установена необходимостта от
извършването на друго изследване, освен ултразвук. Въззивният съд намира, че
заключенията на КСМЕ и допълнителната СМЕ следва да бадат ценени като обективни
и достоверни, същите са изготвени от вещи лица в кръга на тяхната компетентност
и съобразно практикуваната от тях специалност в медицината, поради което
неоснователно се оспорват в жалбата.
По отношение на съставения акт за установяване на
административно нарушение на доктор У. се установява, че издаденото въз основа
на него наказателно постановление е отменено. Предвид на това и тъй като по
делото не са събрани доказателства за нарушения от страна на доктор У., то
твърдяните такива не се доказват по делото.
Неоснователно се явява възражението,че пациентката не е била реално информирана за
рисковете от операцията. По делото е представена декларация за информирано
съгласие, подписана от М.Й. на 09.05.2016 г., според която е уведомена за
възможността в хода на операцията да възникнат непредвидени животозастрашаващи
състояния, както и че съществува възможност при лечебните процедури да се
получат усложнения, които да доведат неблагоприятен изход от лечението.
Неоснователно се възразява, че нормата на чл.98 от Закона
за здравето предвижда само уведомяване на близките за извършването на аутопсия,
а не и тяхното позволение. В разпоредбата на чл.98, ал.4 от ЗЗ е разписано, че
заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия се издава по изрична молба
на близките на починалия. В р.II от Вътрешните
правила за извършване на патологоанатомични аутопсии и предаване на тела на
починали лица в *****.“ е предвидена възможността за освобождаване на починало
лице от аутопсия по молба на неговите близки. В случая такава молба е подадена
от ищеца О.Р. и предвид на това починалото лице е освободено от аутопсия,
обстоятелство което не е спорно и се установява както от представените
документи в медицинското досие, така и от показанието на св.В.Б. за изричното желанието
на близките на починалата да не се извършва аутопсия.
С оглед на изложеното, се налага извода, че по делото не
се доказва осъществяването на фактическия състав на чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД,
поради което предявените искове правилно са били отхвърлени. При тези изводи на
въззивния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
При този изход на делото, основателно е
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноските в настоящата
инстанция. По делото се удостоверява от представения договор за предоставяне на
правни услуги, фактура и извлечение за извършено плащане, направата на разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 лева с ДДС. Неоснователно се
явява възражението на жалбоподателите за прекомерност на адвокатско
възнаграждение, тъй като предмет на настоящото производство са пет субективно
съединени искове всеки с цена от 1 000 лева, при което начисленото
възнаграждение е под минималния размер, определен за всеки от исковете съгласно
чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1635 от 15.05.2020 г. постановено по гр.д.№
2225 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, XXII гр.с.
ОСЪЖДА
от Н.О.Р., ЕГН **********, М.О.Р.,
ЕГН **********, О.М.Р. ЕГН **********, И.Р.Й., ЕГН ********** и Г.А.Й., ЕГН **********
да заплатят на **********,представлявано от К. Б. Д. – **** сумата в размер на 1
440 лева – разноски във въззивното производство за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участие
на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс ГРУП“ АД, в качеството на трето лице – помагач
на ответника *******.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.