№ 29109
гр. София, 31.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110105253 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от Д. Х. М. срещу К. Е. Д.. Предявен е иск по
чл. 127, ал. 2 СК.
В дадения от съда едномесечен срок е постъпил отговор на искова
молба от ответника К. Е. Д., с която оспорва исковата молба по същество.
Предявява и насрещен иск с правно основание по чл. 127, ал. 2 СК.
В дадения от съда едномесечен срок е постъпил отговор на насрещната
искова молба от Д. Х. М., с която оспорва насрещната искова молба по
същество.
Следва да бъдат допуснати представените от страните документи като
писмени доказателства по делото, същите са допустими, относими и
необходими.
Следва да се изиска справка от НОИ и НАП за реализираните от
страните доходи.
Следва да бъде указано на ответника – ищец по насрещната искова
молба, че в срок до приключване на първото по делото открито съдебно
заседание следва да конкретизира искането за събиране на гласни
доказателства, като посочи какви обстоятелства ще установява всеки от
свидетелите.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в съдебно заседание.
На основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
06.02.2023г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните с препис от
настоящото определение.
1
ДА СЕ ПРИЗОВЕ и компетентната Д СП по местоживеене на детето и
родителите, с препис от молбата и приложенията, за изготвяне на становище
съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Становището следва да бъде въз основа на
проучване, за това какво е емоционалното и психическо състояние на децата,
привързаността им към всеки от родителите, жилищните условия, които всеки
от родителите може да предостави, кой от двамата родители полага основни
грижи за децата, други обстоятелства от значение за производството.
Социалният доклад следва да бъде представен в едноседмичен срок от
съобщението, като в случай на необходимост от време за пълно проучване и
събиране на съответната информация, Д СП следва да посочи, какъв срок й е
необходим за изготвянето на становището.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят лично в първото по делото съдебно
заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК, относно
предоставяне на родителските права, местоживеенето на децата, личните
отношения между децата и родителите, като в случай, че същите не се явят
без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това,
ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на
разпореждане от съда в размер от 50,00 до 300,00 лева.
ДОПУСКА събирането на представените от страните документи като
писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА СПРАВКА от НОИ и НАП за доходите на страните.
УКАЗВА на ответника в срок до приключване на първото по делото
ОСЗ да конкретизира исканията си за допускане на свидетели, като посочи
всеки от свидетелите какви обстоятелства ще установява.
По исканията за допускане събирането на гласни доказателства съдът
ще се произнесе в ОСЗ след изпълнение на указанията.
По искането за определяне на привременни мерки съдът ще се
произнесе след депозиране на социален доклад, който да отразява жилищните
условия, които всеки от страните може да осигури на детето по лични
впечатления на социалните работници.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Производството е образувано по първоначална искова молба от Д. Х.
М., с която срещу К. Е. Д. е предявен иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2
СК – за упражняване на родителските права, местоживеенето, личните
отношения с детето М. К. Д., както и неговата издръжка.
В първоначалната искова молба ищцата заявява, че с ответника са
родители на детето М. К. Д.. Посочва, че с ответника са разделени от май
2020г. Твърди, че бащата може да вижда и взима детето по всяко време,
когато пожелае, но е необходимо между страните да е налице определеност в
режима на контакти с детето. Моли съда да постанови родителските права да
се упражняват от ищцата, при която детето да живее, като се определи режим
на контакти на бащата с детето. Претендира издръжка в размер на 200 лв.
2
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника е постъпил отговор на
исковата молба, с който се оспорва депозираната искова молба. Ответникът
не оспорва, че страните са родители на детето, както и че към момента то се
отглежда от майката. Счита, че не е налице несигурност и неопределеност в
контактите му с детето. Посочва, че причина за раздялата е ищцата, която е
напуснала общото жилище.
Предявен е и насрещен иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за
възлагане родителските права да се упражняват от бащата на детето, при
който то да живее, като се определи режим на отношения на майката с детето.
Бащата твърди, че притежава необходимия родителски капацитет и битови
условия, за да отглежда детето. Не се противопоставя режимът на контакти с
майката да е по-широк. Претендира се издръжка в размер на 200 лв.
В срока по 131 от ГПК от ответницата по насрещния иск е постъпил
отговор на насрещната исковата молба, с който се оспорва същата. Твърди се,
че майката не е въпрепятсвала срещите на бащата с детето. Посочва се, че
бащата дава лош пример на детето и няма необходимия капацитет за неговото
отглеждане.
УКАЗВА на всеки от ищците /първоначалният и ищецът по насрещната
искова молба/, че носи доказателствената тежест да установи по делото
следните обстоятелства: 1) че страните са родители на детето, 2) че живеят
разделено и от кога, 3) всички наведени обстоятелства, обуславящи интереса
на детето от поисканите конкретни мерки относно родителската отговорност,
4) че има родителски капацитет, качества и условия да се грижи и отглежда
детето, 5) нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и
възможностите на другия родител да я предоставя в този размер.
С оглед изявленията на страните ОБЯВЯВА за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са родители на М.
К. Д., както и че към момента детето се отглежда от майката.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание,
както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия
тон помежду си, което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ
ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЯХНОТО ДЕТЕ.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна
3
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат
споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство,
но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
- бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура.
Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от
ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да
го определят;
- доброволна - по всяко време страната може да напусне
процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
- поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
- свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги
решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или
част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за
съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
техните отношения;
- взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат
да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда;
разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки
същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй
като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
- спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на
вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните,
а в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по
спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да
се върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че могат да ползват безплатно услугите на
действащия по Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд „Център за
спогодби и медиация“. За повече информация и връзка с координаторите на
Програма ”Спогодби” страните могат да се обърнат към Мариана Николова
на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423, електронна поща:
********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст.
204.
4
Указва на страните, че ако постигнат споразумение помежду си преди
провеждане на първото по делото съдебно заседание, следва да уведомят съда
за това, като подадат молба, към която приложат постигнатото споразумение
и посочат телефонни номера, на които да бъдат уведомени за пренасрочване
на делото за разглеждане за по-ранна дата.
Указва на страните при възможност, в случай на постигане на
споразумение помежду им, да го изпратят и на служебния имейл на
деловодството на състава.
УКАЗАНИЯ ЗА СТРАНИТЕ:
Чл. 41, ал. 1 ГПК - Страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Чл. 41, ал. 2 ГПК - При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при в ръчване на първото
съобщение.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ответника –
препис от отговора на насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5