Решение по дело №2770/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261768
Дата: 18 юни 2021 г. (в сила от 3 февруари 2023 г.)
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20205330102770
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 261768

 

гр. Пловдив, 18.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на   деветнадесети май две хиляди двадесет и първа  година, в състав

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

секретар:  Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №    2770 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно и пасивно субективно съединени кумулативно и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.74 З*** във връзка с чл.45 ЗЗД от   Е.С.К., ЕГН **********,*** в качеството й на наследник на С. М. К. против *** – А. С. А. *** действие ПОС и рег. №***, гр. П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1638,74 лв.- разпределени за получаване суми като присъединен взискател по изпълнително дело № *** г., а по изпълнително дело № *** г.- 11568,48 лв., както и мораторна лихва върху главницата в размер от 1638,74 лв. за периода от 03.04.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер от 479,33 лв. и мораторна лихва върху сумата от 11568,48 лв. за периода от 03.04.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 3383,79 лв., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 19.02.2020 г. до окончателното им изплащане, както и при условията на евентуалност в случай, че исковете срещу *** – А. А. бъдат отхвърлени, иск против Н. П. В. в качеството му на *** приел архива и делата на *** – А. С. А. за периода от изтърпяване на наказание лишаване от правоспособност на последния, с който се иска осъждане на Н. П. В. да заплати на ищеца в качеството на наследник на С. М. К. сумата от 1638,74 лв.- разпределени за получаване суми като присъединен взискател по изпълнително изпълнително дело № *** (с предишен номер при *** – А. А. дело № *** г.), а по изпълнително дело № *** г. ( с предишен номер при *** – А. А. № *** г.)- 11568,48 лв. ведно със законна лихва върху главниците, считано от 19.02.2020 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е единствен наследник на С. К., починал на 30.04.2018 г. Във връзка с прекратяване на съсобствеността по образувано дело за делба № 831/2000 г. по описа на ПРС, по което наследодателят й е бил страна, са възникнали между съделителите сметки за уравнение.  В резултат на това С. К. е имал вземания срещу съделителите Т. В. Ш. – за сумата от 91497,49 лв., ведно със законна лихва, считано от 20.05.2010 г. до окончателното изплащане  и Л. В. Ш. – за сумата от 32899,99 лв., ведно със законна лихва, считано от 20.05.2010 г. до окончателното изплащане, за което е издаден изпълнителен лист в негова полза. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № *** г. при *** - М. О. с рег. № ***, с район на действие ПОС. През 2018 г. след конституирането на ищцата като взискател по делото, то е образувано под нов номер, а именно *** г. По образуваното изпълнително производство от наследодателя на ищцата са вписани на 13.12.2010 г. възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжниците, както следва: *** – собственост на Л. Ш. и *** в същата сграда – собственост на Т. Ш.. На 05.08.2011 г. е извършен опис на същите имоти по образуваното изпълнително дело *** г.

Междувременно срещу длъжниците Л. Ш. и Т. Ш. е образувано друго изпълнителни производства с взискател К. Н. П., както следва: изпълнително дело № *** г. по описа на *** А. против Л. Ш. за сумата от 6000 лв. и изпълнително дело № *** г. по описа на *** А. против Т. Ш. за сумата от 8000 лв.  По така образуваните изпълнителни дела, съдебният изпълнител въпреки знанието си за наложени предходни възбрани върху гореописаните два недвижими имота за задължения надхвърлящи 130 000 лв. е започнал, без да е овластен за това от взискателя, действия по принудително изпълнение, като е обявил публична продан на *** по изпълнително дело № *** г. с начална тръжна цена 7875 лв., както и публична продан на ***а по изпълнително дело № *** г. с начална тръжна цена 6000 лв. И двете публични продани са за периода от 22.07.2012 г. до 22.08.2012 г. Началните цени са определени без ангажиране на вещи лица за оценка, като ищецът посочва, че същите са изключително занижени спрямо действителната им стойност. Сочи, че като обезпечен взискател с вписана възбрана С. К. не е бил уведомен за насрочената публична продан.

На 23.08.2012 г. се посочва, че е проведена публична продан по изпълнително дело № *** г. на ***а, като в проданта участва и взискателя К. П. с две предложения за 250 000 лв. и за 40 000 лв. Взискателят е обявена като купувач на имота за предложената цена от 250 000 лева, без да е проведено устно наддаване. На следващия ден упълномощения от К. П. *** М. И. се е отказала от направеното предложение за цена от 250 000 лв., като съдебният изпълнител *** – А., без да постанови нарочен акт за това е приел, че К. П. е купувач по второто предложение за цена от 40 000 лв., като е определено да се довнесе горницата над сумата от 8000 лв. по изпълнителния лист.

Посочва се, че на същата дата 23.08.2012 г. по идентичен начин с предходната публична продан е извършена публична продан на ***а на Л. Ш., като разликата е в сумите, като второто наддавателно предложение от К. П. е в размер от 21 111 лева.

На 04.09.2012 г. се посочва, че са издадени постановления за възлагане на двата продадени недвижими имота на К. П. по двете изпълнителни дела № *** г. и № *** г.

Тъй като С. К. случайно разбрал за насрочените публични продани на възбранените имоти въз основа на удостоверение от *** – М. О. за наличие на вземане по образуваното от него изпълнително дело № *** г. срещу Т. и Л. Ш., е поискал да бъде присъединен като взискател по гореописаните две изпълнителни дела по описа на *** – А. - № *** г. и № *** г.  След присъединяването му като взискател С. К. започнал да чака разпределение на постъпилите суми, но такова било насрочвано и отлагано многократно, докато в един последващ момент през 2013 г. С. К. разбира, че *** –А. е с временно отнети права и делата му се продължават от *** – Н. В. с рег. № *** в К***. Изпълнителни дела са преобразувани под нови номера – изпълнително дело № *** г. в изпълнително дело № *** г. и изпълнително дело № *** г. в изпълнително дело № *** г. 

По изпълнително дело № *** г. по описа на *** – Н. В. на 23.08.2014 г. е предявено изготвеното разпределение на постъпили суми, което е обжалвано от С. К., но жалбата му е оставена без уважение. С влязлото в сила разпределение на С. К. е разпределена сумата от 1638,74 лв. от публичната продан за частично удовлетворяване на вземането срещу Л. Ш..

По изпълнително дело № *** г. също е изготвено разпределение от *** – Н. В., против което е депозирана жалба от страна на С. К., като разпределението е отменено. В изпълнение на мотивите по решението по жалбата е изготвено ново разпределение от *** – В., което е предявено на С. К. и е влязло в сила, като съгласно него в полза на С. К. е разпределена сумата от 11 568,48 лв. от публичната продан за частично удовлетворяване на вземането срещу Т. Ш.. 

След влизане в сила на разпределенията, сумите не са платени с доводите от страна на *** – В., че по сметките на *** – А. не е имало налични суми.

Междувременно отнетите права на *** – А. са възстановени, като делата му са върнати обратно. На 03.04.2017 г. С. К. е депозирал молба  с искане да му бъдат изплатени разпределените му суми, като е посочил и банкова сметка.  ***, нито отговор по молбата до 30.04.2018 г., когато С. К. е починал. След неговата смърт  на 25.07.2018 г. ищцата отново депозирала молби по изпълнителните дела с изрично искане да й бъдат изплатени в качеството на единствен наследник разпределените суми. До настоящия момент същите не са платени.  С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че за ищцата са настъпили вреди от сочените действия и бездействия на съдебните изпълнители, то се иска първият ответник да бъде осъден да й заплати сумите по разпределението, ведно с обезщетения за забава, а при условията на евентуалност тези суми, но без обезщетения за забава да се заплатят от Н. В., който към датата на разпределенията е разглеждал процесните две изпълнителни дела. Претендират се и разноски.

Постъпил е отговор от ответника *** – А. А., който твърди, че пасивното  обективно и субективно съединяване на исковете е недопустимо и производството против Н. В. следва да се раздели.  Освен това се сочи, че Н. В. вече не е *** и отговорността е различна.  Оспорва като неоснователни предявените против него искове, като не оспорва изложените факти, касаещи присъединяването на наследодателя на ищеца по образуваните изпълнителни дела, извършването на публични продани, временното лишаване от права, прехвърлянето на архива на *** –В. за периода на лишаването от права, предявяване на разпределенията от *** – В. и определените за разпределяне суми. Твърди се, че в случая *** – В. с оглед влизане в сила на разпределенията не е имал основание да откаже да преведе сумите по влезлите в сила разпределения, което той не е направил.  След възстановяване на правата му като *** през септември 2016 г. с предаването на архива от *** –Н.В. се сочи, че по сметка на *** – А. не са преведени суми, които да се изплатят по изпълнителните дела, по които наследодателят е бил присъединен кредитор и които му се дължат по влезлите в сила разпределения.  Сочи се, че е била преведена сумата от 2998,42 лв. с посочване на конкретно дело, по което да се преведе, различно от процесните. Не  оспорва депозирането на молба за изплащане от Св. К. на 03.04.2017 г., но сочи, че не е имало как да изплати суми, които не са му прехвърлени от *** – Н.В..  Цитира се етичния кодекс, като се посочва, че всяко разпореждане от страна на *** с парични средства от специалната сметка, освен извършване на плащания към правоимащите лица, съставлява нарушение, поради и което ответникът не е могъл да изплати суми на Св. К..  Прави вазражение за погасяване по давност на претенцията.  Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Постъпил е отговор и от евентуалния ответник Н. В., в който се сочи, че предявените против него искове са допустими, но неоснователни.  Посочва се, че през 2013 г. ***- Н. В. е приел от А. А. с временно отнети права като *** банковите сметки с налични пари, събрани по предадените от А. След разпределяне на парите по предадената му сметка през 2014 г. те свършили. Това се случило преди извършване на разпределение на сумите по процесните две изпълнителни дела. Към 20.11.2014 г. по сметките, предадени от *** –А.А. не е имало налични средства. Твърди се, че не се налице противоправни действия от негова страна в качеството му на *** към сочения период на извършване, нито вреди от същите. Оспорва наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността му.  Прави възражение за погасяване по давност на претенциите. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

С отговора на Н. В. е направено искане за привличане като трето лице помагач  на ДЗИ –Общо Застраховане ЕАД, с  което съдебният изпълнител е имал сключен договор за застраховка „професионална отговорност“.

С определение от 31.07.2020 г. като трето лице-помагач  на страна на ответника Н. В. и конституирано  “ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД.

Нито в  указания срок, нито в едномесечния срок за отговор на исковата молба,  третото лице помагач не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

    Не се  оспорва и от приетото по делото удостоверение за наследници се установява, че ищецът е единствен наследник на С. М. К., починал на 30.04.2018 г.

В полза на наследодателя на ищцата е издаден изпълнителен лист от 15.07.2009 г. по гр.№ 831/2000 г. по описа на ПРС, както и по гр.д. № 1527/2008 г. по описа на ПОС, съгласно който е разпределен в самостоятелен дял на С. К. *** № 1 в източната част на първия етаж на сградата със застроена площ от 27 кв.м., състояща се от търговска зала и склад, ведно с идеални части от дворно място и процент от общите части, находящ се на ***. За уравнение на дяловете Л. В.  Ш. е осъден да заплати на С. К. сумата от 32 899,99 лв., а Т. В. Ш. е осъдена да заплати на С. М. К. сумата от 91497,49 лв. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на *** – М. О., като на 13.12.2010 г. е вписана възбрана на притежаваните от Т. Ш. идеални части от поземления имот, в който се намира и разпределения на С. К. недвижим имот, както и на притежаваната от нея сграда за обществено хранене с площ от 140,60 кв.м., находяща се на същия адрес – гр. П. На същата дата е вписана възбрана и на притежаваните от Л. Ш. идеални части от същия поземлен имот, както и търговски обект, находящ се на *** с площ от 66,60 кв.м.

След образуване на горното изпълнително дело по описа на *** О. е депозирана молба от К. *** П. до ***  А. за образуване на изпълнително дело срещу Л. Ш. за задължение в размер на 6000 лв.  по запис на заповед, съгласно изпълнителен лист по чгд№ 9088/2012 г. по описа на ПРС. Въз основа на молбата е образувано изпълнително дело № *** г. Извършено е проучване на имущественото състояние на длъжника, като са установени вписаните по горното изпълнително дело възбрани, включително и възбрана по същото изпълнително дело № *** г. на имота на Л. Ш. в гр. П. от ноември 2009 г. На 26.06.2012 г. е вписана възбрана на търговски обект, находящ се на *** с площ от 66,60 кв.м. На 10.07.2012 г. е обявена публична продан на търговския обект на *** за периода от 22.07.2012 г. до 22.08.2012 г. с начална цена 6000 лв.  На 23.08.2012 г. е съставен протокол от помощник *** – Р. П. за удостоверяване на постъпилите е регистрирани книжа по проданта, като е констатирано, че има 10 броя наддавателни предложения.  К. Н. П. – взискател по делото е депозирала две наддавателни предложения с различни стойности от 21 111 лв. и 250 000 лв., като и двете стойности надвишават останалите наддавателни предложения, като с протокол от 23.08.2012 г. е обявена за купувач на имота за сумата от 250 000 лв.  На 24.08.2012 г. К. П. е заявила, че се отказва от наддавателното предложение в размер на 250 000 лв. и съответно няма да внесе тази цена. На същата дата е направено предварително разпределение по чл. 495 ГПК, като е установено, че  след приспадане на вземането на К. П. по изпълнително дело № *** г. е останала дължима сума от предложената цена в размер на 21 111 лв. в размер на 9093,66 лв. От нея са приспаднати и разноски и такси по ТТРЗ***, задължение към община Пловдив, като е разпоредено остатъкът от 6 306,60 лв. да се преведе на НАП, но липсват доказателства това да е сторено. Видно от приложените доказателства платения от подалия наддавателно предложение задатък РЕАЛ 24 ЕООД е възстановен от сметка на *** – А. в ***.  На 26.09.2012 г. е вписано постановление за възлагане на недвижимия имот на К. П..

На 28.09.2012 г. С. К. е депозирал молба по изпълнително дело № *** г. по описа на *** – А. А. с рег. № ***, като моли на основание чл. 456, ал.1 ГПК да бъде присъединен, като взискател  по изпълнителното дело за вземане, което има срещу Л. В. Ш.. Представено е удостоверение по чл. 456, ал. 3 ГПК, издадено от *** – М. О. и копие от приложения по дело № *** г. изпълнителен лист. Молбата е оставена без движение до внасяне на такса в размер на 84 лв. по сметка на *** А.. С молба от 08.10.2012 г. С. К. е представил доказателства за заплатена такса, като съдебният изпълнител с постановление от 08.10.2012 г. е уважил молбата.

 

На 15.02.2013 г. по изпълнително дело № *** г. *** АА. А. е изпратил съобщение до С. К. за изготвено разпределение с посочена дата на предявяване 22.02.2013 г.  На така посочената дата е съставен протокол, в който е определена нова дата за разпределение – 01.03.2013 г.  

На 22.02.2013 г. С. К. е депозирал молба по изпълнителното дело за налагане на запор на вземането, което Л.  Ш. има към С. К. по изпълнително дело № ***. Липсва произнасяне.

На 04.06.2013 г. по изпълнително дело № *** г. по описа на *** – А. А. е депозирана молба от С. К.- присъединен взискател за определяне на окончателна дата за предявяване на разпределение, като се предлага датата 21.06.2013 г. или 28.06.2013 г. Молба със сходно съдържание е депозирана и по делото против Т. Ш. с № *** г. по описа на *** – А.. С постановление от същата дата съдебният изпълнител е насрочил разпределение на 21.06. от 16 ч., но съобщения за разпределение са изпратени на страните едва на 31.07.

На 25.06.2012 г. К. *** П. е депозирала до ***  А. молба  за образуване на изпълнително дело срещу Т. Ш. за задължение в размер на 8000 лв.  по запис на заповед, съгласно изпълнителен лист по чгд№ 9087/2012 г. по описа на ПРС. Въз основа на молбата е образувано изпълнително дело № *** г. Извършено е проучване на имущественото състояние на длъжника, като са установени вписаните по горното изпълнително дело№ *** г.   възбрани на идеална част поземлен имот на адрес гр. П., както и на сграда за обществено хранене с площ от 140,60 кв.м. на същия адрес.

 На 26.06.2012 г. е вписана възбрана на сграда за обществено хранене с площ от 140,60 кв.м., находящ се на ***. На 20.07.2012 г. е обявена публична продан на търговския обект на *** за периода от 22.07.2012 г. до 22.08.2012 г. с начална цена 7875 лв. 

На 23.08.2012 г. е съставен протокол от помощник *** – Р. П. за удостоверяване на постъпилите е регистрирани книжа по проданта, като е констатирано, че има 9  броя наддавателни предложения.  К. Н. П. – взискател по делото е депозирала две наддавателни предложения с различни стойности от 40 000 лв. и 250 000 лв., като и двете стойности надвишават останалите наддавателни предложения, като с протокол от 23.08.2012 г. е обявена за купувач на имота за сумата от 250 000 лв.  На 24.08.2012 г. К. П. е заявила, че се отказва от наддавателното предложение в размер на 250 000 лв. и съответно няма да внесе тази цена. На същата дата е направено предварително разпределение по чл. 495 ГПК, като е установено, че  след приспадане на вземането на К. П. по изпълнително дело № *** г. е останала дължима сума от предложената цена в размер на 40000 лв. в размер на 24688,85 лв. От нея са приспаднати и разноски и такси по ТТРЗ***, задължение към община Пловдив, като е разпоредено остатъкът от  9208,93 лв. да остане за окончателно разпределение. Разпоредено е сумата от 11 332,85 лв. да се удържи  за задължения към държавата, като отново липсват доказателства за това. Видно от приложените доказателства платеният от подалия наддавателно предложение задатък РЕАЛ 24 ЕООД е възстановен от сметка на *** – А. в ***.  На 26.09.2012 г. е вписано постановление за възлагане на недвижимия имот на К. П..

На 28.09.2012 г. С. К. е депозирал молба по изпълнително дело № *** г. по описа на *** – А. А. с рег. № ***, като моли на основание чл. 456, ал.1 ГПК да бъде присъединен, като взискател  по изпълнителното дело за вземане, което има срещу  Т. В. Ш.. Представено е удостоверение по чл. 456, ал. 3 ГПК, издадено от *** – М. О. и копие от приложения по дело № *** г. изпълнителен лист. Молбата е оставена без движение до внасяне на такса в размер на 84 лв. по сметка на *** А.. С молба от 08.10.2012 г. С. К. е представил доказателства за заплатена такса, като съдебният изпълнител с постановление от 08.10.2012 г. е уважил молбата.

На 15.02.2013 г. по изпълнително дело № *** г. съдебният изпълнител А. А. е изпратил съобщение до С. К. за изготвено разпределение с посочена дата на предявяване 22.02.2013 г.   

На 22.02.2013 г. С. К. е депозирал молба по изпълнителното дело за налагане на запор на вземането, което Т. Ш. има към С. К. по изпълнително дело № ***. Липсва произнасяне.

На 04.06.2013 г. по изпълнително дело № *** г. по описа на *** – А. А. е депозирана молба от С. К.- присъединен взискател за определяне на окончателна дата за предявяване на разпределение, като се предлага датата 21.06.2013 г. или 28.06.2013 г. , като е насрочено разпределение за 21.06 от 16 часа, но съобщения за разпределение са изпратени на страните едва на 31.07.

Със Заповед № РД 65/19.07.2013 г. на председателя на Окръжен съд Пловдив с оглед получено писмо от 16.07.2013 г. от К*** за загубване на правоспособност на *** А. А. с рег. № *** е заповядано запечатване на служебния архив на ***, за което да се изготви протокол и опис.

На 23.08.2013 г. /л.50/ при извършване на опис на служебния архив на *** А. и прехвърлянето му на *** – Н. В. са констатирани следните наличности по банковите сметки, както следва: по банкова сметка *** – 979415,94 лв., по банкова сметка *** – 29514,26 лв., по банкова сметка *** – 1306,69 лв. и по банкова сметка *** – 940,40 лв.  Общият размер на сумите е 1011077,29 лв. С писмо от 31.08.2016 г. *** Н. В. е уведомил Окръжна прокуратура Пловдив, че общията размер на получените суми от всички специални банкови сметки за осребряване на имущество на длъжницие на *** А. А. е 1 011176 88 лв., като сумите са преведени по отделна банкова сметка *** – ***, за постъпващите суми от осребряване на имущество на длъжници по изпълнителни дела на *** А. А. след 23.08.2013 г. е открита банкова сметка *** ***.

От приетото по делото извлечение от сметка в Алианц Банк България АД –откритата специална банкова сметка, *** суми с  ***  е отразено, че общия дебит и кредит за периода от 21.11.2014 г. до 12.09.2016 г. е 2998,42 лв. От приетото по делото движение по сметката от 20.11.2014 г.  се установява, че към 20.11.2014 г. по сметката е имало сума в размер на 4498,42 лв., като на 20.11.2014 г. по изпълнително дело № *** г. е изплатена сума в размер на 1500 лв., като е останала налична сума в размер на 2998,42 лв., което се удостоверява и от представената и приета като доказателство справка за период от 21.11.2014 г. до 12.09.2016 г.   

Впоследствие след загубване на правоспособност на *** А. А. изпълнителните дела с № *** г. и *** г. при прехвърлянето им на *** Н. В. с рег. № *** са преобразувани под № *** и *** г.

На 25.04.2014 г. С. К. е депозирал молба до *** Н. В. по изпълнително дело № *** г. за извършване и предявяване на разпределение на постъпили суми. На 31.07.2014 г. е изпратено до С. К. призовка за предявяване на разпределението на дата 23.08.2014 г. Против разпределението е постъпила жалба от С. К., като по образуваното ч.в.гр.д. № 3475/2014 г. на ПОС жалбата е оставена без уважение. Съгласно разпределението на постъпилата сума от публичната продан на недвижим имот  на присъединения взискател С. М. К. е разпределена сумата от 1638,74  лв., на община Пловдив и държавата чрез НАП са разпределени сумите съответно – 28,18 лв. и 6344,68 лв. Определена е и сума за дължими такси по ТТР към З***. В мотивите към депозираната жалба е посочено, че сумата  в размер на 9093,66 лв. е постъпила по изпълнителното дело, като тази сума следва да се разпредели на основание чл. 460 ГПК, което е и сторено от *** – Н. В..  На 22.07.2016 г. по изпълнително дело № *** г. и по изпълнително дело № *** г. е постъпила молба от С. К., в която се сочи, че изпълнително дело № *** г. е образувано след поемане на делата на *** А. А. и е било негов № *** г., като по това дело взискател е Л. Ш., а длъжник С. К.. Моли се да се извърши прихващане на две насрещни вземания – вземането на Л. Ш. срещу С. К. в размер на 18746,66 лв. и насрещното вземане на С. К. в размер на 32899,99 лв. по изпълнително дело № *** г. по описа на *** О. по отношение на което С. К. е присъединен взискател по изпълнително дело № *** г.  Посочва се, че двете насрещни вземания произтичат от едно и също основание, а именно: влязло в сила Решение на ПОС, 7 състав по гр.д. № 1157/2009 г., влязло в сила на 20.05.2010 г.  С оглед изложеното се моли изпълнително дело изпълнително дело № 0*** г. да бъде прекратено поради погасяване чрез прихващане. По така депозираната молба  е отразено, че молителят чрез адв. Д. е уведомен за условията, при които следва да се извърши компенсацията, но липсва писмен акт на *** в този смисъл.

На 03.04.2017 г. С. К. е депозирал молба по изпълнително дело № *** г. по описа на *** – А. за превеждане на разпределената сума в размер от 1638,74 лв. по влязлото в сила на 05.06.2015 г. разпределение. Посочена е банкова сметка. ***е и по изпълнително дело № *** г. за разпределената сума в размер от 11568, 48 лв.  По така депозираните молби липсва произнасяне от ***, поради и което на 25.07.2018 г. наследникът на С. К. – Е.К. отново е депозирала молби по двете изпълнителни дела за изплащане на сумите. С постановление от 16.07.2018 г. изпълнителното дело № *** г. по описа на *** – А. е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

На 25.04.2014 г. С. К. е депозирал молба до *** Н. В. по изпълнително дело № *** г. за извършване и предявяване на разпределение на постъпили суми.  Съгласно разпределението на постъпилата сума, предявено на 26.09.2014 г. от публичната продан на недвижим имот  на присъединения взискател С. М. К. е разпределена сумата от 11565,92  лв., на община Пловдив и държавата чрез НАП са разпределени сумите съответно – 9,63 лв. и 11057,70 лв. Определена е и сума за дължими такси по ТТР към З***. Против разпределението е постъпила жалба от С. К., като по образуваното ч.в.гр.д. № 3476/2014 г. на ПОС жалбата е уавжена и разпределението е отменено, като съдът е преценил, че *** не е съобразил нормата на чл. 136 ЗЗД при определяне на реда на привилегиите по отношение на вземането на Община Пловдив. 

На 10.05.2015 г.по изпълнително дело № *** г. на *** – Н. В. е направено ново разпределение, като в полза на С. К. е разпределена сумата от 11568,48 лв., а в полза на общината е разпределена сумата от 7,07 лв.

На 11.05.2015 г. по изпълнително дело № *** г. и по изпълнително дело № *** г. е постъпила молба от С. К., в която се сочи, че изпълнително дело № *** г. е образувано след поемане на делата на *** А. А. и е било негов № *** г., като по това дело взискател е Т. Ш., а длъжник С. К.. Моли се да се извърши прихващане на две насрещни вземания – вземането на Т. Ш. срещу С. К. в размер на 18756,66 лв. и насрещното вземане на С. К. в размер на 91497,49  лв.       С оглед изложеното се моли изпълнително дело изпълнително дело № 0*** г. да бъде прекратено поради погасяване чрез прихващане. Във връзка с така направеното искане е изпратено писмо до *** О. за посочване на актуален размер на дълга по изпълнително дело № *** г. 

 С Постановление от 16.07.2018 г. изпълнително дело № *** г. е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Приети са като писмено доказателство и застрахователни полици, от които е видно, че срокът е от 09.03.2013 г. до 08.03.2016 г., като обект на застраховката е професионалната отговорност на *** Н. П. В..  

С  Решение № 118 от 03.11.2020 г. по гр.д. № 1252/2020 г.  по описа на ВКС  по образувано производство по чл. 73 З*** съдът е потвърдил решение на дисциплинарната комисия към Камарата на *** за отхвърляне на искането за налагане на дисциплинарно наказание за нарушаване на чл. 455, ал.2 ГПК, чл. 24, ал.2 З*** и чл. 55 ЕК***, изразяващи се в противоправно бездействие – непревеждане на дължими суми на правоимащо лице при липса на законови пречки за това.  Прието е, че дори да се направи извод, че е извършено нарушение по чл. 455, ал. 2 ГПК, изразяващо се в непревеждане на суми към правоимащо лице, доколокто в периода от 15.07.2013 г. до 10.09.2016 г., *** А. не е имал право да се разпорежда със сумите по сметките, то не може да се приеме, че това нарушение е извършено виновно. Приема се, че дължимите суми, койти е трябвало да бъдат преведени, не са били налични поради действия или бездействя на друго лице. Наложена е глоба на *** – *** А. за извършено нарушение – противоправно бездействие, изразяващо се  в неинформиране на Съвета на Камарата на *** за очаквани или настъпили финансови затруднения в служебната му дейност, което представлява нарушение на чл. 54 от Етичния кодекс.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Законодателят е предвидил  отговорност за частния *** за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.  Съдебният изпълнител е овластен от закона да  изпълнява  принудително изпълнение за събиране на вземания признати от съда и за които е издаден изпълнителен титул. Неговите правомощия произтичат от закона и се регламентират от него.  Затова всяко нарушаване на нормативната уредба  е санкционирана от законодателя чрез ангажиране на отговорността му за причинените на участвалите в изпълнителното производство лица.  Частните съдебни изпълнители отговарят за  всички вреди, които са пряка и непосредствена  последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не са били незаконосъобразните действия или бездействия на частния ***. Преки са тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Фактическият състав, при наличието на който  се ангажира отговорността на частния ***/***/, може да се определи като: негово неправомерно действие или  бездействие, настъпила вреда  при изпълнение на дейността му и причинна връзка между тях. При иск по чл.74, ал.1 от З*** съдът е длъжен да изследва дали действията на *** са били правомерни и оттук принудителното изпълнение е било законосъобразно. То е такова, когато е образувано по изпълнителен титул, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане. Противоправността на действията на частния *** се състои в процесуална незаконосъобразност на  неговите действия или бездействия/ Р № 264/08.04.2010г. по гр.д. № 474/09г., ІVг.о на ВКС, Р № 340/08.01.2012г. по гр.д. от 2011г., ІV го. на ВКС,  Р № 196/20.07.2012г. по гр.д. № 1555/11г., ІІІ г.о. на ВКС, Р № 120/08.07.2011г. по гр.д № 1123/10г., ІІ г.о. на ВКС,  Р № 281/10.12.2014г. по гр.д. № 3219/14г., ІІІ г.о. на ВКС всички по реда на чл.290 от ГПК/.

            По отношение на отговорността на Н. В. и в определението за насрочването на делото е отразено, че същата не отпада със загубване на качеството му на ***. С Определение № 626 /28.12.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3969/2017 г. по описа на ВКС, се приема, че отговорността по чл. 74 З*** не се погасява със смъртта на ***, тъй като тя е имуществена отговорност и след прекратяване на качеството му като *** възниква в личната му имуществена сфера, която преминава към наследниците му. При условие, че се приеме, че дори наследниците на *** носят отговорност по чл. 74 З***, то на още по – голяма основание следва да се приеме, че физическото лице носи отговорност по чл. 74 З*** за вреди, които е причинил, докато е изпълнявал дейността си.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът *** А. А. не е извършил незаконосъобразни действия, които да са в причинно – следствена връзка с настъпилата вреда. Действително същият в дълъг период от време не е разпределил и предявил разпределението на    суми от публични продани, но това негово действие не е в причинно – следствена връзка с настъпилата вреда,  а именно неизплащането на наследодателя на ищцата и впоследствие на ищцата на полагащите се суми. Установи се, че непосредствено след разпореждането на съдията за предявяване на разпределение на 21.06.2013 г. същият е загубил правоспособност и съответно  наличните суми по банковите сметки на ответника А. са прехвърлени на ответника В. и делата му са продължени от *** В., като са преобразувани под други номера.  Забавата в изготвяне и предявяване на разпределение би могла да обуслови отговорност за вреди за забава, но не е в причинно – следствена връзка с неизплащането на разпределените от друг *** суми.  

        С оглед горното съдът счита, че исковете против *** А. А. следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.

            Съдът следва да пристъпи към разглеждане на съединените при евентуалност искове против Н. В..

            Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че наличните суми по банковите сметки на *** А. са прехвърлени на *** В., който е прехвърлил всички средства по една банкова сметка ***. Действително съдебният изпълнител своевременно след депозирана молба от наследодателя на ищеца е извършил разпределение, но същият не е изплатил разпределените суми след влизане в сила на разпределенията, като впоследствие тези суми не са налични по откритата специална сметка. Съдът счита, че от мотивите на *** – В. към депозираните жалби против изготвените разпределения на суми, в които сочи, че сумите са постъпили по банковата сметка, както и факта, че е извършено разпределение на реално постъпили суми, може да се направи извод, че сумите са били налични по банковите сметки.   В разпределението по изп.дело № *** г. *** – Н. В. изрично е посочил, че по изпълнителното дело е постъпила сумата от 9093,66 лв., като в тази част протоколът представлява официален свидетелстващ документ. Липсва констатация в протокола, че тази сума е постъпила, но не е налична към датата на изготвяне на разпределението, като представените доказателства за липсата на финансови средства по банковата сметка са след изготвяне и предявяване на разпределението. По същия начин и в разпределението по чл. 460 ГПК по изпълнително дело № *** г. по описа на *** В., предявено на 26.09.2014 г. е отразено, че по изпълнителното дело е постъпила сумата от 24668,85 лв. Липсва констатация от ***, че сумата не е налична към датата на предявяване на разпределението, както и други доказателства удостоверяващи това обстоятелство. Действително към датите на влизане в сила на двете разпределения, както следва на 09.06.2015 г. и 14.02.2015 г. по специалната сметка на *** Н. В. постъпилите по изпълнителни дела № *** г. и *** г. не са налични.

В конкретната хипотеза и във връзка с възведените от ищеца правни доводи се установи, че след публична продан на недвижимите имоти по изпълнителното дело са постъпили суми,  които са разпределени от *** – Н. В.. Видно от доказателствата по делото, наследодателят на ищцата не е посочил сметка, по която да му бъде преведена сумата, съгласно всяко от разпределенията след влизането им в сила, което налага извод, че е приложима разпоредбата на чл.455, ал.3 от ГПК, а именно - постъпилата сума остава по сметка на *** до поискването й от правоимащото лице.  Не е спорно между страните, че въпросната сума е била поискана от ищеца от ***- А. А., но към датата на поискването сумите не са били налични по специалната сметка.

От изложеното и доколкото  липсват доказателства за разпореждане със сумата преди прехвърляне на делата и сметките от *** – А. на *** – В., то съдът   заключава, че като не е запазил в наличност  сумите в размер на 1638,74 лв. по изпълнително дело № *** г. (№ *** г. по описа на *** -А.) и сумата от 11568,48 лв. по изпълнително дело № *** г. (с № *** г. по описа на *** - А.), подлежащи на изплащане суми на присъединения взискател С. К., по служебната си сметка и се е разпоредил с тези суми преди поискването им от негова страна и впоследствие от наследника му в полза на неизвестно лице, Н. В., действащ като *** към този момент, е допуснал виновно нарушение на императивната разпоредба на чл.455, ал.3 от ГПК, вр. чл.24, ал.1 и ал.2 от З***, в резултат на което е осуетил правото на наследодателя на ищцата, а впоследствие и на ищцата да й бъдат изплатени тези суми. Пряка и непосредствена последица от действията му е причинената на ищцата имуществена вреда по всяка от изпълнителните дела в горните размери, за която носи имуществена отговорност и следва да  обезщети по реда на чл.441 от ГПК, вр. чл.74 от З***.

Нормата на чл. 455, ал. 3 ГПК въвежда задължение за частния *** да съхранява всички постъпили суми по съответната специална сметка до поискване от страна на взискателя или съответно присъединения взискател. Задължението е безсрочно и не зависи от това дали и кога  поетите от *** – Н. В. сметки и дела ще бъдат върнати на *** – А..  Липсата на сумите по специалната сметка представлява нарушение на законова норма.

На основание гореизложените доводи съдът приема, че искът против Н. В. ( действащ в качеството му на *** приел архива и делата на *** – А. С. А. в периода от 22.08.2013 г. до септември 2016 г.)    се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

Съдът счита за основателно и искането за присъждане на законна лихва върху уважените главници, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.

С оглед изхода на спора в полза на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски по делото. Приет е списък с разноски по чл. 80 ГПК, като се претендира сумата от 713,64 лв.- държавна такса и сумата от 1300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.         В случая, доколкото е уважен предявеният евентуален иск, който е в по- малък размер от предявения главен иск, то и в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно изхода на делото по евентуалния иск за сумата от 528,29 лв. за платена държавна такса. Следва да се присъди изцяло заплатеното адвокатско възнаграждение в размер от 1300 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, доколкото предявения главен иск е отхвърлен, то  в полза на ответника  *** – А. А. следва да се присъдят направените по делото разноски  в  размер от  1650 лв.   –заплатено адвокатско възнаграждение.

         С оглед изложените мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.С.К., ЕГН **********,*** в качеството й на наследник на С. М. К. против *** – А. С. А. *** действие ПОС и рег. №***, гр. П. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1638,74 лв.- разпределени за получаване суми като присъединен взискател по изпълнително дело № *** г., а по изпълнително дело № *** г.- 11568,48 лв., както и мораторна лихва върху главницата в размер от 1638,74 лв. за периода от 03.04.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер от 479,33 лв. и мораторна лихва върху сумата от 11568,48 лв. за периода от 03.04.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 3383,79 лв., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 19.02.2020 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Н. П. В., ЕГН ********** ( действащ в качеството му на *** приел архива и делата на *** – А. С. А. в периода от 22.08.2013 г. до септември 2016 г.)  да заплати на Е.С.К., ЕГН **********,*** в качеството й на наследник на С. М. К. обезщетение за причинените вреди, вследствие на процесуално незаконосъобразни действия по принудително изпълнение, както следва:  сумата от 1638,74 лв.- разпределени за получаване суми на С. К., като присъединен взискател по изпълнително изпълнително дело № *** (с номер при *** – А. А. дело № *** г.) и сумата от 11568,48 лв.  по изпълнително дело № *** г. ( с   номер при *** – А. А. № *** г.), ведно със законна лихва върху главниците, считано от 19.02.2020 г. до окончателното им изплащане, както и сумата в общ размер от 1828,29 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА Е.С.К., ЕГН **********,*** да заплати на *** – А. С. А. *** действие ПОС и рег. №***, гр. П. сумата от 1650 лв.- разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: *********, като трети лице-помагач  на страната на ответника Н. П. В..

Банкова сметка *** Е.К.,  по която да се преведат присъдените суми: IBAN : ***, ***.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ПМ