№ 270
гр. Пазарджик, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Иванина Игн. Иванова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500325 по описа за 2025 година
С решение № 4554/18.11.2024 г. постановено по гр.д. № 20225330111784
по описа на Районен съд – П. са отхвърлени предявените от М. М. С., ЕГН
**********, с адрес гр. С.З., ул. „В.Л.“ № 89, против К. П. К., с адрес гр. П.,
ул. „Р.Д.“ № 53, ет. 1, офис 11, кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 050 лв.
- частично от сумата от общо 13 699, 17 лв., представляваща обезщетение за
пропуснати ползи, изразяващи се в сумата, която ищецът би получил по гр.д.
№ 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд - П., и заплащане на сумата от 5 050
лв. - частично от сумата от общо 31 300, 83 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес във връзка с
неправомерни действия на ответника, довели до прекратяване на гр.д. №
1449/2019 г. по описа на Окръжен съд - П., ведно със законна мораторна лихва,
считано от крайната дата на увреждането - 21.11.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Против така постановеното решение в законоустановения срок е
постъпила въззивна жалба от М. М. С., който го обжалва с изложени
оплаквания за незаконосъобразност. Твърди, че е неправилен извода на РС за
това, че въпреки установеното неправомерно действие от страна на ответника,
било прието, че не е налице увреждане. Твърди, че ответникът К. не се е
отказал от поетата защита по адекватен начин. ОС – П. прекратил бил делото
1
заради това, че К. не е изпълнил в срок разпореждането на съда. Към момента
на подаване на жалбата С. е твърдял, че води подобно дело срещу П.ския
окръжен съд, което към същия момент било висящо, а с допълнителната
молба, депозирана на дата 06.06.25г., жалбоподателят -ищец е представил и
решение на Апелативен съд – София, приключващо делото с окончателен
съдебен акт, което моли да бъде прието като доказателство. Пресъздава
фактологията на събитията като твърди, че РС - П. е отказал да назначи СПЕ
по въпросите, по които той е формулирал и този отказ се бил отразил на
правилността на първоинстанционното решение, поради това моли пред
въззивната инстанция да бъде назначена СПЕ с въпросите формулирани от
ищеца - жалбоподател пред П.ския районен съд, защото районния съд,
преформулирайки задачата, бил подменил изцяло смисъла на експертизата и
тя била негодна за да установи неговите твърдения.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което
да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от К. П. К. с искане решението на РС да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Излага съображения в подкрепа на изводите на РС.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против К. П. К. ищецът М. М. С. е твърдял, че
образувал гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд - П., по което
предявил иск за заплащане на сумата от 10 200 лв., представляваща
обезщетение за вреди от невярна експертиза, като към 21.11.2019 г. била
натрупана лихва от 3 499,17 лв. Твърдял е, че производството по делото било
прекратено поради незаконното бездействие на адв. К., който бил назначен за
служебен защитник на ищеца в производството по делото, допуснат с
Определение № 1636/12.08.2019 г. и определен с уведомително писмо от
16.08.2019 г. Сочи, че на 16.08.2019 г. бил задържан под стража в ареста до
15.10.2019 г., като през този период не бил уведомен от съда, че му е назначен
служебен адвокат и нямал телефона на съда, за да получи информация какво
се случва по делото. Не разполагал и с телефона на адвокат К.. Твърдял е, че
на 12.09.2019 г. Окръжен съд - П. отказал да продължи срока за подаване на
жалба против прекратителното определение, като с Разпореждане №
9628/2019 г., постановено по делото, съдът е указал на адв. К. да подаде молба
по чл. 64, ал. 2 ГПК, което последният не направил. Ищецът е поддържал, че
вследствие поведението на ответника производството по делото било
прекратено, като по този начин ответникът нарушил задълженията си по
Закона за адвокатурата и Закона за правната помощ. Твърдял е, че ако
производството по делото не е било прекратено би получил сумата в размер от
13 699, 17 лв., формирана от главницата по делото и дължимото обезщетение
за забава, като претенцията за имуществени вреди е предявена като частитен
2
иск за сумата от 5050 лв. Претендирал и присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, преживян вследствие на
прекратяване на делото. Определя обезщетението за неимуществени вреди в
размер на сумата от 31 300, 83 лв., от която претендира присъждане частично
на сумата от 5 050 лв.
Моли К. П. К. да бъде осъден да му заплати сумата от 5 050 лв. - частично
от сумата от общо 13 699, 17 лв., представляваща обезщетение за пропуснати
ползи, изразяващи се в сумата, която ищецът би получил по гр.д. № 1449/2019
г. по описа на Окръжен съд - П., и сумата от 5 050 лв. - частично от сумата от
общо 31 300, 83 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в преживян стрес във връзка с неправомерни действия на
ответника, довели до прекратяване на гр.д. № 1449/2019 г. по описа на
Окръжен съд - П., ведно със законната лихва, считано от крайната дата на
увреждането - 21.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. П. К. е депозирал писмен
отговор в който е твърдял, че исковата молба не отговаря на
законоустановените изисквания редовност, тъй като не била налице яснота
относно размера на вредите поради липса на изложени конкретни и ясни
твърдения относно претърпените вреди. Счита исковата молба за нередовна и
по отношение на претендираната законна лихва, тъй като не можел да се
определи размерът на претендираното обезщетение. Изложени са подробни
съображения за неоснователност на предявените искове. Ответникът не е
оспорил обстоятелството, че е бил назначен за служебен адвокат на ищеца по
ч.гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд - П., но е подчертал, в молбата
за допускане на правната помощ ищецът бил направил искане за допускане на
правна помощ единствено за приподписване на касационна жалба и
уточняване на нейния текст. Твърдял е, че в периода, в който бил определен за
служебен адвокат на ищеца, С. е бил задържан под стража и ответникът е
нямал връзка с него. След запознаване с материалите по делото установил, че
касационна жалба срещу определението на П.ския окръжен съд не е
депозирана. Тъй като нямал връзка с ищеца, не успял да изготви касационна
жалба, а е депозирал молба за продължаване на срока за обжалване, която
била оставена без разглеждане. След получаване на съобщението от съда
депозирал молба за възстановяване на срока, която била оставена без
движение за представяне на доказателства за нейната основателност и
прилагане на касационна жалба против Определение № 1370/09.07.2019 г. по
ч.гр.д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд - П.. Ответникът е твърдял, че
бил в невъзможност да изпълни указанията на съда, тъй като нямал контакт с
ищеца. Твърдял е, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за
ангажиране на деликтната му отговорност, тъй като не е налице
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното
3
поведение и вредата. Счита, че ищецът неоснователно претендира
присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, тъй като не била налице
сигурност за увеличаване на неговото имущество, в който смисъл се позовава
на практика на Върховния касационен съд. По така изложените съображения
се моли за отхвърляне на предявените искове.
По делото не е спорно, а и от съвкупната преценка на събраните
доказателства се установява, че производството по в. ч. гр: д. № 1449/2019 г.
по описа на Окръжен съд - П. е образувано по частна жалба от 25.06.2019 г. на
М. М. С. срещу Определение № 3338/2019 г. по гр. д. № 19037/2018 г. на PC -
П..
С определение № 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд - П., постановено
по ч. гр. д. № 1449/2019 г., обжалваното определение за връщане на исковата
молба е потвърдено. Определението е получено от М. С. на 17.07.2019 г.
лично.
С молба с вх. № 22543/24.07.2018 г. ищецът С. е поискал допускане на
правна помощ. С разпореждане № 6345 от 26.07.2019 г. са дадени указания,
които са изпълнени с молба с вх. № 23 800/07.09.2019 г.
С определение № 1636 от 12.08.2019 г. по в.ч. гр. д. № 1449/2019 г. на
Окръжен съд - П. е допусната правна помощ на М. С. под формата на
процесуално представителство. Изпратено е искане до АК - П., като след
получаване на уведомително писмо, с разпореждане от 20.08.2019 г. за особен
представител на С. е назначен адв. К. К..
С молба вх. № 26394 от 09.09.2019 г. адв. К. е поискал на основание чл. 63,
ал. 1 ГПК да бъде продължен срока за обжалване на определението № 1370 от
09.07.2019 г. на Окръжен съд - П.. С разпореждане от 12.09.2019 г., предвид
изричната норма на чл. 63, ал. 3 от ГПК, съдът е оставил без уважение
искането. Разпореждането е връчено на 07.10.2019 г. на М. С. чрез адв.К..
С молба вх. № 29985/14.10.2019 г. адв. К. е поискал на основание чл. 64
ГПК възстановяване на срока, както и да бъде заменен поради несъгласие с
линията на защита, поддържана от ищеца. С разпореждане от 15.10.2919 г. са
дадени указания за представяне на препис от молбата за връчване на
насрещната страна. Указанията са изпълнени с молба от 05.11.2019 г. С
разпореждане от 14.11.2019 г. са дадени указания за отстраняване на
нередовности на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, като на основание чл. 100, ал. 3
от ГПК е указано на молителя, че при неотстраняване на нередовностите в
указания срок, предприетото процесуално действие ще се смята за
неизвършено. Разпореждането е връчено на 05.12.2019 г. на М. С. чрез адв. К.
и не е било изпълнено.
На 01.04.2021 г. ищецът С. е депозирал касационна жалба чрез адв. Н.П.
4
срещу определение № 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд - П., постановено
по ч. гр. д. № 1449/2019 г. на ОС - П.. С определение № 187 от 20.05.2021 г.,
постановено по образуваното ч. гр. д. № 1685/2021 г, на ВКС, IV г.о., не е
допуснато до касационно обжалване определение № 1370 от 09.07.2019 г. на
Окръжен съд – П..
Тези факти въззивният съд приема за установени въз основа на
представените и приети от районния съд писмени доказателства.
Като доказателство по делото е приобщено и заключение по назначена
психологическа експертиза, която установява психологичния статус на ищеца
към момента на разглеждане на гр.д. № 11784/2022 г. пред районния съд. Това
експертно заключение, макар и прието от районния съд, не допринася с нищо
за изясняване на спорния предмет – претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди в резултат на твърдяния деликт, свързан с друго дело.
По повод искането на ищеца пред въззивният съд да бъде назначена
психологическа експертиза, която да отговори на въпроса какви болки,
страдания, морални вреди и психически травми е преживял в резултат на
поведението на адв.К. по гр.д. № 1449/2019 г. по описа на ПлОС, тази
инстанция се произнесе с определение в открито съдебно заседание,
проведено на 12.06.2025 г., с което остави без уважение това доказателствено
искане по две основни съображения:
На първо място с експертно заключение не може да бъде заместена
липсата на доказателства за личните преживявания на ищеца, свързани с
определено поведение на ответника. Доказването на тези преживявания може
да бъде извършено с всички други допустими от ГПК доказателства – гласни
и писмени, каквито обаче ищецът не е поискал нито пред районния, нито пред
въззивния съд.
На второ място на лист 117 от гр.д. № 11784/2022 г. по описа на РС-П. е
налично заявление от вещото лице В.П.К., който е бил определен за експерт
по така възложената експертиза, който обаче се е отвел от извършването й,
защото не може да отговори на така зададените въпроси. Въпросът,
формулиран от ищеца в молбата му от 23.01.2024 г., очевидно не е от
компетентността на което и да било вещо лице – психолог, защото ищецът
претендира трето лице-експерт да предполага от негово име как С. е преживял
неблагоприятното за него развитие на делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалваното съдебно решение за валидно и
допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност
или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
5
съображения:
По претенцията за имуществени вреди:
Неоснователен е и искът за присъждане на имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи. Невъзможността на М. С. да получи исканото
от него обезщетение по исковата молба, депозирана пред П.ския районен съд,
представлява изцяло хипотетично увеличаване на патримониума на ищеца
поради липсата на сигурност, че дори и да беше предявил редовна искова
молба и делото да беше обявено за решаване, предявеният иск щеше да бъде
уважен. Според принципните постановки, свързани с характера на вредата от
вида пропусната полза и начина на установяването й, заложени в
Тълкувателно решение № 3/20212 г. на ВКС, ОСГТК, и Тълкувателно
решение № 3/2021 г. на ВТС, ОСГТК, основателността на претенцията за
пропуснати ползи предпоставя сигурност за увеличаване на имуществото на
ищеца, която не се предполага. Пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, поради което правото на обезщетение се поражда само за
действително претърпените вреди, а не за предполагаемите или
хипотетичните такива. В случая не е налице неосъществено увеличаване на
имуществото на ищеца, поради което този иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен изцяло.
По претенцията за неимуществени вреди:
Безспорно е установено по делото, че ответникът е определен от АК-П.
за служебен защитник на М. С. по ч. гр. д. № 1449/2019 г. Неоснователно е
възражението на ответника, че на ищеца е предоставена правна помощ
единствено за приподписване на касационна жалба и уточняване на нейния
текст. Видно от определение без дата от 20.08.2020 г. на ПлОС (лист 307 от
гр.д. № 11784/2022 г. на РС-П.), правната помощ е предоставена на М. С. във
вид на процесуално представителство по ч. гр. д. № 1449/2019 г. до
окончателното приключване на производството. Т.е. на ответника е било
възложено пълноправно процесуално представителство по делото в защита на
интересите на М. С., в т.ч. правото и задължението да изготви и депозира
касационна жалба.
Принципно вярно е, че с молба вх. № 29985/14.10.2019 г. адв. К. е
поискал от съда да бъде заменен поради несъгласие с линията на защита,
поддържана от ищеца, но ПлОС не се е произнесъл по това искане, а само е
дал указания за отстраняване на нередовности по молбата с правно основание
чл.64, ал.2 от ГПК. Съгласно чл.26, ал.6, т.3 от ЗПрП органът по чл. 25, ал. 1
или 2 освобождава назначения адвокат със съответния акт при противоречия с
6
представлявания, водещи до невъзможност да изпълнява задълженията си.
Това означава, че докато не бъде постановен изричен акт, с който назначеният
адвокат да бъде освободен от ангажимент по съответното дело, той е длъжен
да осъществява правна помощ в съответния обем на лицето, на което такава е
предоставена. В конкретния случай поради липса на произнасяне на ПлОС
адв.К. не е бил освободен от задължението си да осъществява правна помощ
под формата на процесуално представителство на ищеца С. и тъй като липсват
данни той да е изпълнил указанията на съда за възстановяване на срока по
чл.64, ал.2 от ГПК, следва да се приеме, че е налице осъществено от него
неправомерно поведение.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, е необходимо да
е осъществен следният фактически състав: 1.деяние (волеви акт на ответника,
извършен чрез действие или бездействие), 2. противоправност
(несъответствие между предписаното от уредените нормативни или
общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), 3.
причиняване на вреда; 4. причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, 5. вина - тя се
презумира по арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай липсват доказателства, представени от ищеца и
установяващи претърпени от него неимуществени вреди. В исковата си молба
той е посочил, че неимуществените вреди, претърпени от него, се изразяват в
стрес и обида, че „заради един некоректен адвокат аз не можах да осъдя
хора, които ми нанесоха тежки вреди“.
Както беше посочено по-горе, осъждането на ответниците, срещу които
С. е предявил иска по гр.д. № 19037/2018 г. по описа на РС-П., прекратено с
определение № 3338/22.03.2019 г. и потвърдено с определение № 1370 от
09.07.2019 г. на Окръжен съд - П. по ч. гр. д. № 1449/2019 г. на ОС – П., е
бъдещо несигурно събитие с пожелателен, хипотетичен характер, поради
което дори и да е преживял емоционално това свое неосъществено желание,
не може да се приеме, че С. е претърпял вреда, а още по-малко тя да е в
причинна връзка с поведението на ответника К.. Макар, че К. не е изготвил и
депозирал касационна жалба срещу определение № 1370 от 09.07.2019 г. на
Окръжен съд - П. по ч. гр. д. № 1449/2019 г. на ОС – П., в по-късен момент
такава е депозирана пред ВКС от друг процесуален представител на С., но
ВКС не е допуснал касационно обжалване на определението на ОС-П.,
произнасяйки се с определение № 187/20.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1685/2021 г. В
това свое определение ВКС е приел, че поставените в касационната жалба
въпроси са без значение за постановения резултат, а той е свързан с тълкуване
на чл. 129, ал. 3 ГПК. Посочил е, че е важното дали исковата молба е била
нередовна, дадени ли са точни указания за отстраняване на нередовностите,
указанието получено ли е от ищеца – лично или чрез процесуален
7
представител, последвало ли е изпълнение в срок. Приел е, че във връзка с
това няма поставени правни въпроси, а и не се твърди исковата молба да е
била редовна, да не са били дадени точни указания от съда, да е последвало в
срок и точно изпълнение от ищеца. Посочил е, че ищецът сам признава, че е
отказал да получи съобщението, като саморъчно е написал и каква е
причината, а последното е без значение за редовното връчване. ВКС е приел,
че за съда не е имало друга правна възможност, след изтичане на седмичния
срок за изпълнени, освен да върне исковата молба, както изрично разпорежда
чл. 129, ал. 3 ГПК. Приел е, че не е налице и някоя от хипотезите на чл. 280,
ал. 2 ГПК – цитирането й само по себе си няма как да обуслови допускане на
касационно обжалване. Касационният съд и сам, служебно, при проверка не е
установил наличие на нарушения, обуславящи нищожност или недопустимост
или очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение, поради
което и не е допуснал касационно обжалване.
От анализа на мотивите, изложени от ВКС, се налага извод, че между
негативния резултат от касационното обжалване и действията на ответника К.
не е налице причинна връзка, тъй като касационно обжалване на определение
№ 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд - П. по ч. гр. д. № 1449/2019 г. на ОС –
П. не е допуснато по причини, стоящи извън поведението на ответника.
Поради липса на доказани претърпени неимуществени вреди и липса на
причинна връзка между действията на ответника К. и причинени хипотетични
вреди на ищеца, следва да се приеме че претенцията за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди също е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Като е достигнал до подобни изводи, РС-П. е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4554/18.11.2024 г. постановено по гр.д. №
20225330111784 по описа на Районен съд – П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9