Решение по дело №1048/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Д. Г. Ч., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5, чрез адвокат Р. И., срещу Решение № 519 от 10.04.2024 г., постановено по а.н.д № 1355 по описа за 2024 г., на Районен съд – Пловдив, XVII - ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0432-001031 от дата 28.06.2023 г., издадено от Началник РУ-01 при ОДМВР-Пловдив, в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че деянието не е доказано. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – Началник РУ в ОДМВР - Пловдив, РУ 01 Пловдив, поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли съдебният акт да бъде оставен в сила.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 23-0432-001031/28.06.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Пловдив, РУ 01 Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 612643/05.05.2023 г., съставен от С. В. – на длъжност старши полицай при ОДМВР - Пловдив, РУ 01 Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 05.05.2023 г, в 14:20 ч. в община Пловдив, [населено място] на път отворен за обществено ползване на кръстовището на [улица]с [улица], с посока на движение от запад към изток, Ч. управлявала лек автомобил [Марка], модел Астра, сив на цвят с рег.номер [рег. номер], собственост на П. С. Г., което МПС в момента на проверката не е било регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба №-І045 от 24.03.2000г. Контролните органи установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 15.06.2022г. на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата. Ч. не представил и контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Горното било квалифицирано като извършени от водача нарушения по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП наложил на нарушителя глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

7. От представените по преписката доказателства се установява, че автомобил с рег.номер [рег. номер] е закупен през 2022 г. Липсват данни в двумесечен срок от придобиването на автомобила новият собственик , да го е регистрирал. След изтичане на законовия 2-месечен срок, на 15.06.2023г. регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

8. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

9. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените наказания.

ІV. От правна страна:

10. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Нормата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП поставя задължение за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Разпоредбата на чл. 177, ал. 6 ЗДвП предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в размер 200 лв. на лицето, което не изпълни задължението си по чл. 145, ал. 2 ЗДвП.

На свой ред нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП поставя изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на това правило се санкционира от разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая, от значение за ангажиране отговорността на водача е това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Доказателствата сочат, че на процесната дата, място и час Ч. е управлявал автомобил с рег. номер [рег. номер], чиято регистрация е била служебно прекратена на 15.06.2023 г. По аргумент от чл. 143, ал. 15 ЗДвП, контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на МПС за служебното прекратяване на регистрацията. Това неблагоприятно засягане е предвидено като задължителен резултат при настъпване на определен юридически факт – изтичане на двумесечен срок от датата на придобиване на автомобила и неизпълнение от страна на приобретателя на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

Противно на разбирането на оспорващия, за ангажиране на отговорността му по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е без значение чия собственост е бил управлявания от него автомобила, респ. върху кого е седяло задължението по чл. 145, ал. 2 ЗДвП.

Извън предмета на настоящия съдебен контрол се явяват и възраженията на оспорващия относно законосъобразността на действията на контролните органи по прилагането на режима по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Тези въпроси са в обхвата на защитата в съдебно – административния процес по почин на лица с правен интерес, каквото в случая оспорващият не се явява.

При издаване на наказателното постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН. За безспорно установеното от обективна и субективна страна деяние, на нарушителя законосъобразно е наложено предвиденото по вид наказания в минимален размер, който не подлежи на допълнителна корекция.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил издаденото наказателно постановление в обжалваната част, районният съд е постановил валиден и допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

11. Ответникът не е заявил претенция за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIХ състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 519 от 10.04.2024 г., постановено по а.н.д № 1355 по описа за 2024 г., на Районен съд – Пловдив, XVII - ти наказателен състав, в обжалваната част.

Решението е окончателно.