Номер 38431.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 31.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело №
20201000600819 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение на Софийски градски съд, НО-28 състав от
16.07.2020 г., постановено по н.ч.д. № 2343/2020 г. по описа на същия съд, е
оставена без уважение молбата на лишения от свобода Ц. С. К. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наказанието,
наложено му по НОХД № 2518/2015 г. по описа на СГС.
Срещу така постановеното определение е депозирана жалба от
осъдения Ц. С. К. с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че това е втората му кандидатура за УПО и че и този път
производството е било разгледано и делото решено от същия съдия, който се
е произнесъл и първия път. Намира това за нарушение на закона и че от този
факт произтичат и негативните последици, както и че следва предубеденост
на съда. С оглед несъобразността на съдебния състав на СГС и
предубедеността му моли за отмяна на атакуваното определение и за
постановяване на решение за условно предсрочно освобождаване.
Алтернативно се прави искане делото да бъде върнато за разглеждане от друг
състав на СГС за произнасяне по молбата му.
АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени доводите на страните
и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
По отношение на осъдения Ц. С. К. е приведено в изпълнение и към момента
се изтърпява наказание в размер на 8 години лишаване от свобода, наложено
му с присъда по НОХД № 2518/2015 г. по описа на СГС, за извършено
престъпление по чл.199,ал.2, т. 2, вр.чл. 63 от НК. Началото на изтърпяването
на това наказание е считано от 07.07.2015 г., като към датата 16.07.2020 г.
лишеният от свобода Ц. К. е изтърпял фактически 5 години, 00 месеца и 09
дни; от работа е изтърпял 03 месеца и 03 дни, или всичко е изтърпял 5
години, 3 месеца и 12 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 2
години, 8 месеца и 18 дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за
постановяването на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода, СГС правилно и
обосновано е приел, че доколкото осъденият Ц. К. е изтърпял фактически
повече от 1/2 от наложеното му наказание за престъпление, което не
представлява опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка на чл. 70
ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на
наложеното наказание.
Същевременно първостепенният съд е счел, че в случая не се
установява да е налице другата законоустановена и необходима предпоставка,
за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, а именно – осъденият да е дал достатъчно убедителни
доказателства, че в резултат на изтърпяната част от наказанието е настъпило
реално поправяне на осъдения. Като СГС е мотивирал този си извод с
материалите от затворническото досие и приложените по делото доклад и
препланиране на присъдата, въз основа на които е прието, че към настоящия
момент при осъдения продължава да е висок риска от извършване на
престъпление.
Въззивният съд в настоящия си състав напълно споделя и решаващия
извод на СГС за отсъствието на законоустановената предпоставка, касаеща
поправянето на осъдения, тъй като този извод се основава на приложените по
делото доказателства и на установените от тях фактически положения.
Въз основа на данните по делото обосновано и законосъобразно е
прието, че и тази предпоставка все още не е изпълнена. Изследването на
цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение, включително и при изтърпяването на процесното
наказание води до еднозначния и недвусмислен извод, че към момента
лишеният от свобода Ц. К. категорично не е дал доказателства за поправянето
си, доколкото по делото не са налице данни за трайна, необратима и
устойчива положителна промяна в нагласите му за водене на законосъобразен
начин на живот; доколкото в поведението му не са утвърдени модели,
адекватни на обществените очаквания, и все още не е постигнато
необходимото преосмисляне на човешките ценности и приоритети; и
доколкото корекционният процес по отношение на него следва да продължи в
насока промяна на нагласите и поведението му, а именно – към спазване на
законовия ред и на установените социални правила.
В този смисъл е постъпилото по делото отрицателно становище от
началника на затвора - София по повод молбата на осъдения Ц. К. за условно
предсрочно освобождаване. В същото е посочено, че установените в началото
на корекционната дейност проблемни зони са актуални и към момента и че
работата по тях следва да продължи; че рискът от рецидив и вреди към
обществото са с високи стойности; че целите и задачите, заложени в плана на
присъдата, не са изпълнени в своята цялост; че има наложено дисциплинарно
наказание, както и че остатъкът е значителен.
По делото е постъпилото и отрицателно становище от ИО НС ЗО
„Кремиковци“ ст. инсп. М.А. по отношение на възможността за условно
предсрочно освобождаване на осъдения Ц. С. К. . Същото е мотивирано с
констатациите в експертния доклад на ИСДВР, че провежданата корекционна
дейност с лишения от свобода К. е безрезултатна; че липсва позитивна
промяна на личността; че осъденият не приема отговорността за извършеното;
както и че липсват доказателства за поправяне и превъзпитаване. Посочено е
също, че при изготвената първоначална оценка на риска от рецидив са
констатирани високи стойности – 83 т., които впоследствие са завишени до
90 т.; че рискът от сериозни вреди за обществото е висок; че лишеният от
свобода още е на строг режим; както и че е наказван многократно.
От приобщения по делото доклад на ИСДВР по повод подадената от
осъдения Ц. К. молба за условно предсрочно освобождаване се установява, че
се стреми да заобикаля условията и реда в местата за лишаване от свобода;
представя се за жертва на обстоятелствата; трайно и необратимо
криминализиран; че макар за периода да е награждаван 5 пъти същевременно
е и многократно наказван; стреми се да се налага без да има лидерски
качества включително и чрез употреба на физическа сила; няма сериозна
поддръжка от близкия си роднински кръг; при него е налице известна
социална изолация; първоначалната оценка на риска от рецидив в
адаптационния период е отчетена с високи стойности – 83 т.; напълно
формално приема отговорността за извършеното, частично разпознава
мотивите за извършеното деяние, като при него е налице стабилна
криминализация; с безразсъдно и рисково поведение; с враждебни нагласи и
агресивни и първосигнални прояви; не е в състояние да разпознава
проблемите си в цялост, което води до невъзможност за разрешаването им; не
осъзнава в пълнота последствията от извършеното правонарушение. В
доклада е отбелязано също, че за атестационния период при осъдения се
наблюдава ескалация в някои от проблемните зони: - държи се
манипулативно и агресивно спрямо останалите лишени от свобода, не приема
реда и правилата в местата за лишаване от свобода за общоважащи; стреми се
да се облагодетелства лично, но за чужда сметка; в цялост поведението му е
безразсъдно; враждебно е настроен и е агресивен; участва в саморазправи с
други лишени от свобода; не е в състояние да контролира ефективно
настроенията и емоциите си; липсва му рационално мислене и съответно
такова поведение; не е в състояние да дефинира категорично реалните си
проблеми; не приема вижданията на останалите лишени от свобода за
социално значими. Относно актуалните стойности в оценката на риска от
рецидив в доклада е посочено, че след проведената атестация в края на 2018
г. е със завишени стойности – от първоначалните 83 на по-високите 90 т.
Отбелязано е също, че предвид поведението му през последната година
рискът от вреди спрямо обществото твърдо запазва нивото си и е категорично
висок; рискът за лишените от свобода може да ескалира до среден, а рискът
за самия лишен от свобода остава нисък. В доклада е изтъкнато, че
прогнозата за бъдещата ресоциализация на лишения от свобода е категорично
неблагоприятна. В обобщение в доклада са направени изводи, че в
корекционната дейност не се установява правилното от страна на лишения от
свобода Ц. К. отношение спрямо извършеното деяние; че същият не осъзнава
последствията от престъпната си дейност; както и че целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК, не са постигнати.
В приложения по делото препланиран план на присъдата, изготвен на
датата 25.07.2019 г., е констатирано, че осъденият Ц. К. съвсем не е
мотивиран да спре извършването на правонарушения; че при него
категорично отсъства действително желание за позитивна промяна; че не е в
състояние да поема отговорност за поведението си; че досегашното му
поведение в затвора доказва, че не е мотивиран да се промени и че при тези
обстоятелства не може да се отчете действителен позитивен напредък в
провежданата корекционна дейност. В този план е предвидено поставяне на
конкретни цели за намаляване на риска от рецидив и сериозни вреди.
Така, след задълбочен анализ на затворническото досие на л.св. Ц. С. К.
и останалите приложени доказателствени материали се установява, че не са
налице доказателства, сочещи на трайни и необратими положителни промени
в мисленето и поведението му, годни да обосноват извод, че при него
съществува личностна готовност за живот в условията на свобода. В частност
данни за неговото поправяне не се съдържат в цитираните по-горе становища
и оценки на затворническата администрация - в становището на началника на
затвора София, в доклада на ИСДВР Затвора София ЗО „Кремиковци“, в
Становището на ИФ НС ЗО“Кремиковци“ и в препланирания план на
присъдата, според които за постигане целите на наказанието е необходимо
продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Следва да се
подчертае, че именно работещите в затворническата администрация
осъществяват прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото
лице, и то не инцидентно, а за един по-продължителен период от време,
какъвто се явява изтърпяната част на наказанието. Като тези служители на
практика не констатират позитивна корекция в поведението му /съгласно
цитираните документи и в частност съгласно доклада на ИСДВР/ и обективно
са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да
продължи /в насока изграждането на устойчива и трайна мотивация за
коренна промяна на начина му на живот с цел постигане на социално-
приемливи модели на поведение и за пълното осъзнаване на извършеното от
него правонарушение, както и на нанесените вреди вследствие извършеното
от него криминално деяние/.
Трябва да се отчете и обстоятелството, че социалната дейност и
възпитателната работа, която се води по отношение на осъдените на
„лишаване от свобода“ за постигане целите на специалната превенция,
обхваща целия период от време, през който те са в затворническото
общежитие.
Така, съобразно заложените в препланирания план за изпълнение на
присъдата цели и задачи, над които е следвало и следва да се работи с
лишения от свобода Ц. К. до края на престоя му в местата за лишаване от
свобода, корекционната работа с него следва да продължи в насока промяна
на нагласите му, подобряване уменията за мислене; промяна в начина на
живот и обкръжение; и придобиване на умения за взаимодействие и
толерантно партньорство в междуличностните отношения. Т.е., без съмнение
корекционната дейност спрямо осъдения К. следва да продължи за постигане
на преосмисляне на човешките ценности и приоритети и утвърждаване в
поведението му на модели, адекватни на обществените очаквания, и в
частност за изграждане на социално приемливи модели на поведение и
законосъобразен начин на живот.
Предвид горните констатации се налага извода, че по отношение на
поправителния ефект корекционното и възпитателното въздействие спрямо
осъдения К. без съмнение следва да продължи, доколкото не са постигнати
целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието,
свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода.
Запазването на дефицитни зони у молителя, свързани най-вече с нагласите му
и в частност с отношението му към правонарушението, с междуличностните
проблеми и с /не/уменията за мислене означават, че не е постигната никаква
положителна промяна в отношението му към правонарушението /осъзнаване
последствията от извършеното и поемане на отговорност за деянието/ и във
формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на
законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от
свобода. Т.е., липсата на положителни промени в личността и поведението на
л. св. Ц. С. К. категорично не може да обоснове извод за завършеност на
процеса на поправяне при него, а с оглед на това не може да обоснове и
извод, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода се
явява безпредметен и нецелесъобразен.
За целите на условното предсрочно освобождаване е необходимо да се
представят достатъчно убедителни доказателства за настъпилото необратимо
поправително въздействие на наказанието спрямо личността на извършителя
на престъпление и това да не е формално, а да има своите действителни и
трайни прояви и измерения. В настоящия случай такива доказателства
категорично липсват и не са представени. При това положение апелативният
съд приема, че наличните по делото доказателства не са достатъчни да се
заключи, че поправителният и коригиращ процес по отношение на осъдения
К. е изцяло и необратимо завършил и че е достатъчен за постигането на
целите на наказанието.
Така, съобразно установените по делото обстоятелства относно
поведението на осъдения в местата за лишаване от свобода по време на
изтърпяване на процесното наказание въззивният съд намира за напълно
обоснован решаващият извод на първостепенния съд, че осъденият не се е
поправил, респ. че поправянето му не е завършено и не е реализирано,
доколкото отсъстват данни за трайна и необратима положителна промяна в
поведението и мисленето му. С оглед на това и АС-София счита, че към
момента лишеният от свобода Ц. С. К. не е дал доказателства за
превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК, за да се
приеме наличието и на другата предпоставка на чл. 70 от НК за
постановяване на условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на
неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.
На последно място, обстоятелството, че един и същи съдия от
първоинстанционния съд се е произнесъл и двата пъти при разглеждане на
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване не води до извод,
че са допуснати нарушения на процесуалните правила и че правата на
осъдения са били нарушени.
В производството по предсрочно освобождаване няма изрична забрана в
състава на съда да не може да участва съдия, който веднъж вече се е
произнесъл в такова производство по друга, предходна, молба на осъдения,
освен ако не са налице основанията по чл. 29 ал.2 от НПК – същият да се
счита по някакъв начин предубеден или заинтересован пряко или косвено от
изхода на делото. В настоящия случай категорично липсват данни за някаква
предубеденост или заинтересованост на съдията, участвал в състава на
първоинстанционния съд в производството по настоящата молба на осъдения
за условно предсрочно освобождаване. С оглед на това направеното в тази
насока оплакване се явява напълно неоснователно.
Предвид така изложеното настоящата съдебна инстанция намира,
че атакуваното определение на СГС е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба оставена без
уважение.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК
Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски градски съд,
НО-28 състав от 16.07.2020 г., постановено по н.ч.д. № 2343/2020 г. по описа
на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода
Ц. С. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на
наказанието, наложено му по НОХД № 2518/2015 г. по описа на СГС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________