Решение по дело №786/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 494
Дата: 8 март 2022 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20225330200786
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
в присъствието на прокурора Н. Г. Д.
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330200786 по описа за 2022
година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият Ф.Н.А. роден на ***, в ***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан (***), работещ ***,
живущ в ***, обл. ***, в момента ***, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че на
на ***, в гр. Пловдив, пред *** на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив, съзнателно е потвърдил неистина в писмена декларация, която по
силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган
на властта – Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че
СУМПС № ***, издадено на негово име, е било изгубено – престъпление по
чл. 313, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, вр. чл.
78а, ал. 1 НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му
НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/
лева.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
1 бр. заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани № ***
1 бр. декларация от ***, 1 бр. справка за данни за издаване на СУМПС от ***,
1 бр. Заявление-декларация – Приложение № 3 към чл. 25, ал. 3 от ***,
1
1 бр. Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД от ***,
1 бр. Удостоверение за здравословно състояние на водач на МПС от ***, 1 бр. вносна
бележка за внасяне на глоба по Акт № *** от ***,
1 бр. фискален бон от *** за сумата от *** лева,
1 бр. покана за паричен превод за сумата от *** лева,
1 бр. разпечатка на СУМПС – в оригинал, намиращи се в полиетиленов джоб на л.43 от
делото ДА ОСТАНАТ ПО ДЕЛОТО , след влизане в сила на настоящото
решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиня емия Ф.Н.А. с
ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив
направените в наказателното производство разноски в размер на 251 /двеста
петдесет и един/ лева за експертизи.
На основание чл. 189 ал 2 НПК разноските, направени за преводач в
досъдебното производство в размер на 45 лева ДА ОСТАНАТ в тежест на
ОД-МВР-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС по реда на глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ от 09.03.2022 г.
към Решение № 494 от 08.03. 2022 г.
по АНД № 786/2022 г. по описа на ПРС, *** н.с.


Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
С Постановление с вх. № 10873 от 10.02.2022 г. по описа на РС-
Пловдив, РП-Пловдив е внесла в РС-Пловдив материалите по досъдебно
производство № 645/2020 г. по описа на 06 РУ при ОД на МВР, град Пловдив,
водено срещу обвиняемия Ф.Н.А., ЕГН: ********** за това, че: на ***, в гр.
Пловдив, пред *** на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив,
съзнателно е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на
чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника
за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта –
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че СУМПС №
***, издадено на негово име, е било изгубено – престъпление по чл. 313, ал. 1
НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа горното
предложение, като изразява становище, че обвинението е доказано по
несъмнен начин и са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване
на обвиняемия А. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, като предлага на същия да бъде наложено административно
наказание в минимален размер.
Обвиняемият, Ф.Н.А., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. В хода на ДП е дал обяснения, с които е признал обвинението.
Неговият ***, адв. С.Б., не оспорва описаната в Постановлението на РП
фактическа обстановка, но развива съображения за несъставомерност на
деянието, респ. за неговата малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК и
в тази връзка се пледира за оправдателно решение.
От фактическа страна се установява следното:
Обвиняемият Ф.Н.А. е роден на ***, в ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан (***), работи ***,
живее в ***, в момента пребиваващ в ***, ЕГН: **********.
Обв. Ф.Н.А. е правоспособен водач на МПС и притежавал валидно
СУМПС № ***, което му било издадено от ОД на МВР ***, за категориите
***.
През месец юли на 2020 г. обв. Ф.А. решил да подаде документи за
издаването на ново СУМПС, защото неговото с № *** било валидно до *** и
вече не можел да го използва. Ето защо, на ***, обв. Ф.А. се явил в сградата
1
на ***. На *** на едно от *** била свид. В.Т.К.. Пред нея обв. Ф.А. заявил, че
искал да му се издаде ново СУМПС, като в тази връзка той й представил
своето СУМПС № ***, чиято валидност била изтекла, ведно с другите
изискуеми документи и извлечения за платени такси. След това свид. Т.К.
изпратила представените й от обв. Ф.А. документи в Сектор „Пътна полиция“
при ***, по компетентност.
Същевременно обв. Ф.А. работел като шофьор и по тази причина той
редовно пътувал в чужбина във връзка с работата си. На 29.07.2020 г., обв.
Ф.А. се намирал в ***, като управлявал МПС – *** „***“, модел „***“, с рег.
№ ***. Тъй като се движел с превишена скорост, която надвишавала с 52
км./час разрешената за този пътен участък – населено място Изимша, окръг
Мехединци, обв. Ф.А. бил спрян за проверка от *** от пътната полиция. В
резултат на това негово нарушение СУМПС № ***, издадено на негово име,
било иззето от полицейските ***и, като правото на обв. Ф.А. да управлява
МПС на територията на *** било отнето за срок от 90 дни, считано от ***,
включително. Наред с това обв. Ф.А. бил глобен и заради непоставен
предпазен колан, липса на аптечка за първа помощ, аварийни триъгълници и
пожарогасител.
След този инцидент обв. Ф.А. се върнал обратно в ***, но осъзнал, че
ако се яви в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив той нямало
да може да върне старото си СУМПС и да вземе новото, издадено на негово
име. Ето защо обв. Ф.А. решил да обяви своето СУМПС за изгубено, за да му
бъде издадено ново такова и така отново да може да управлява МПС, въпреки
че в действителност неговото СУМПС било отнето от *** власти по повод на
гореописаното и извършено от него нарушение на правилата за движение в
***.
В изпълнение на това си намерение, на ***, обв. Ф.А. се явил в сградата
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, на ***. Пред ***ят,
който работел там, обв. Ф.А. заявил, че искал да му се издаде ново СУМПС,
като в тази връзка той излъгал, че не знаел къде бил изгубил свидетелството
си за управление на МПС. В тази връзка ***ят му обяснил, че следвало да
попълни заявление за издаване на ново свидетелство, към което да приложи
декларация, в която да обективира твърденията си. Обв. Ф.А. подписал
декларация съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, в която
декларирал, че не знае къде е изгубил свидетелството си за управление на
МПС. Тази декларация, подписана от обв. Ф.А. била представена пред
Началник на Административнонаказателна дейност в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, който възложил да се извърши проверка
в АИС АНД и да се състави АУАН на обв. Ф.А. по ЗБЛД. В тази връзка обв.
Ф.А. заплатил и глоба в размер на 35 лева по Акт № ***, който му бил
издаден от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив.
Така в крайна сметка на обв. Ф.А. било издадено ново СУМПС с № ***,
със срок на валидност от ***, което той получил лично.
2
На 16.11.2020 г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив
било получено писмо № ***, по описа на ГДНП, което било съставено във
връзка с писмо вх. № *** от посолството на Р. България в ***, с което ***
власти изпращали иззети за извършени нарушения свидетелства за
управление на МПС, издадени на името на различни български граждани,
сред които било и СУМПС № ***, което било издадено на името на обв. Ф.А..
Тази информация била обработена от свид. В.Б., който работел в ***, на
длъжност ***. След извършена служебна проверка по случая свид. Б.
установил, че на *** обв. Ф.А. вече бил подал в сградата на 06 РУ при ОД на
МВР – Пловдив заявление за издаване на документ за самоличност –
СУМПС, който бил с входящ номер *** Наред с това на *** обв. Ф.А. бил
подписал лично и Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
БЛД към Закона за българските лични документи, в която бил декларирал, че
не знаел къде е изгубил предишното си българско СУМПС. С оглед на
събраните по преписката данни свид. Б. я изпратил по компетентност до
Районна прокуратура-Пловдив, което довело до образуването на настоящото
наказателно производство.
В хода на разследването е била изготвена почеркова експертиза № ***,
която определила, че подписът, положен за декларатор в инкриминираната
декларация от *** е бил изпълнен от обв. Ф.А.. Същевременно ръкописният
текст на същата тази декларация не бил изпълнен от обв. Ф.А.. В тази връзка
е бил разпитан в качеството на свидетел Д.М., по прякор „***“, който бил ***
на обв. Ф.А.. На инкриминираната дата и той се намирал в сградата на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, като обв. Ф.А. го срещнал и го
помолил да му помогне с попълването на инкриминираната декларация, като
му обяснил, че това му било необходимо, защото си бил загубил книжката, а
самият той не можел да пише добре. Така под диктовката на обв. Ф.А. свид.
Д.М. изписал ръкописният текст на декларацията, а обв обв. Ф.А. я подписал,
след което я предал на ***я на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив.
С оглед така установените факти било прието, че с действията си обв.
Ф.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, за което същият бил привлечен към
наказателна отговорност с Постановление от 20.01.2022 г. За същото
обвинение обв. А. бил предаден на съд с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло описана в
постановлението на РП фактическа обстановка, тъй като същата се намира в
отношение на пълно съответствие с събраните по делото доказателства –
писмени (Протоколи за разпити на свидетели и обвиняем, Справка АИС
„БДС”, Справка съдимост, Характеристична справка, Докладни записки и
други справки) и гласни такива (показанията на разпитаните по делото
свидетели), а също така и приобщените като веществени доказателства
3
документи (1 бр. заявление за издаване на документ за самоличност на
български граждани № ***; 1 бр. декларация от ***, 1 бр. справка за данни за
издаване на СУМПС от ***; 1 бр. Заявление-декларация – Приложение №
***; 1 бр. Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД от ***; 1 бр. Удостоверение
за здравословно състояние на водач на МПС от ***, 1 бр. вносна бележка за
внасяне на глоба по Акт № ***; 1 бр. фискален бон от *** за сумата от ***
лева; 1 бр. покана за паричен превод за сумата от *** лева; 1 бр. разпечатка
на СУМПС – в оригинал, намиращи се в полиетиленов джоб на л. 43 от
делото). Съдът кредитира тези доказателства изцяло като обективни, логични
и неопровергани от целокупния доказателствен материал. Същите се
подкрепят и от обясненията на обв. А., който по същество не оспорва
описаната в постановлението РП и възприета от настоящия съдебен състав
фактическа обстановка, като изразява съжаление за стореното.
Съдът кредитира и заключението на коментираната по-горе експертиза,
както и на допълнителната такава, като компетентно изготвено от лице,
разполагащо с необходимата професионална компетентност. Същото е
неоспорено и се оценява като обективно, пълно, ясно и даващо отговор на
поставените въпроси, поради което е годно доказателствено средство.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен
материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от обвиняемия
А., поради което в конкретния случай не се налага самостоятелното
обсъждане на доказателствата по делото, доколкото липсва спор по фактите,
изложени в обстоятелствената част на постановлението на РП за
освобождаване от наказателна отговорност, които включват всички
съставомерни признаци на инкриминираното деяние. Спорът е единствено
правен и касае съставомерността на деянието, както и дали същото би могло
да се квалифицира като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, на
които въпроси съдът ще даде отговор по-долу в настоящето изложение.

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства, обосновават следните правни изводи:
При така установената но несъмнен начин фактическа обстановка, съдът
счете, че с деянието си обвиняемият Ф.А. е осъществил, както от обективна,
така и от субективна състав на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, а именно: на
***, в гр. Пловдив, пред *** на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив, съзнателно е потвърдил неистина в писмена декларация, която по
силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган
на властта – Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че
СУМПС № ***, издадено на негово име, е било изгубено.
От доказателствените материали по един несъмнен начин се установява
4
извършването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
неговото време, място, механизъм и начин на реализиране, както и
авторството. Налице е съставомерно деяние по посочения наказателен закон.
От разпитаните по делото свидетели, а също така и от приобщените като
веществени доказателства документи се установява фактът на подадената от
страна на обв. А. декларация, с която същият е заявил, че СУМПС е загубено.
Пак от тези доказателства се установява и фактът на тази невярна декларация,
доколкото се установява, че преди това СУМПС на същия е било отнето от
*** власти заради извършено нарушение на скорост. За всички тези
обстоятелства е налице признание от страна на обвиняемия.
От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на чл. 313,
ал. 1 НК под формата на потвърждаване на неистина в писмената декларация.
Правната норма на чл.313, ал.1 НК има бланкетна диспозиция. За
съставомерността на деянието по този текст на наказателния кодекс е
необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон в широкия
смисъл на понятието, в която да е предвидено да се удостоверява истината за
определени обстоятелства в писмена декларация. Така съгласно чл. 17, ал. 1
от Правилника за издаване на българските лични документи, в случаите на
изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен
документ, лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по
образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото
РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР, или в звената
“Миграция” при СДВР/ОДМВР. Съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, това обстоятелство се декларира пред орган на
властта. Такава декларация е била подадена от обвиняемия А. на *** в ***
пред пред *** на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР, гр. Пловдив, в
която от страна на обвиняемия съзнателно е отразено невярното
обстоятелство, че свидетелството му за управление на МПС е изгубено.
От субективна страна, обвиняемият Ф.А. е действал с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма на вина, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Същият е осъзнавал
неистинността на заявеното от него обстоятелство, знаейки, че
свидетелството му за управление на МПС не е изгубено и въпреки това
съзнателно е потвърдил тази неистина в подадената от него декларация.
По наведениете възражения за несъставомерност:
Както бе посочено по-горе, от страна на защитата се навеждат
съображения за несъставомерност на процесното деяние, тъй като
обвиняемият А., е възприел отнемането на неговото СУМПС от *** власти
като загубено за него и в тази връзка по същество същият е декларирал, това,
което е възприел в съзнанието си. Тези съображения не могат да бъдат
споделени, доколкото в конкретния случай се касае до термини от
ежедневието, които не изискват специални знания, за да бъде разбрано
5
значението им, още повече, че разликата между „отнемане“ и „загубване“ е
съществена. „Загубването“ означава да не знаеш къде е местонахождението
на една вещ, докато „отнемането“ засяга фактическото владение върху
съответната вещ. При това положение съдът намира, че в случая и самият
обвиняем е бил наясно с тази азбучна разлика, още повече като се има
предвид и контекста на ситуацията, при която същият е действал – очевиден
стремеж за заобикаляне на закона с цел неправомерно снабдяване със
СУМПС преди изтичане на наложеното му наказание, свързано с отнемането
му. Всъщност самият обвиняем в хода на ДП е заявил в своите обяснения, че
разбира обвинението и признава вината си, което е недвусмислено показател
за необоснованост на коментираното възражение за съставомерност, което в
случая се оценя като защитна теза.
По наведениете съображения за квалифициране на деянието като
малознчително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК:
Съдът не възприе и доводите за квалифицирането на деянието като
“малозначително” по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. В тази връзка в
действителност следва да се сподели твърдението на защитата, че
декларането на неверни обстоятелства е деяние, което не се характеризира с
висока степен на обществена опасност, но това обстоятелство очевидно е
взето предвид от законодателя с предвиждането на съответно по-ниски
санкции за него, респ. с възможността за такова престъпление да се прилага
институтът на чл. 78а НК. За да се приложи институтът на чл. 9, ал. 2 НК
следва не само деянието да се характеризира с ниска степен на обществена
опасност, а същата да се различава съществено от други аналогични случаи.
В тази връзка няма как да не се сподели и изводът на прокурора, че в
настоящия случай няма как да се приеме, че това деяние се отличава с
изключително занижена степен на обществена опасност, доколкото, повече от
очевидно е, че обвиняемият се опитва да заобиколи основни правила в
документооборота, да заблуди пътните органи за причината, поради която
СУМПС не е наличен, опитвайки се едновременно с това да избегне
наложеното му от *** власти административно наказание. Всичко
гореизложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесното
деяние не се отличава с такава ниска степен на обществена опасност, която да
е явно незначителна, поради което не възприе доводите на защитата за
квалифициране на същото под правната норма чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК.
По въпроса за приложението на чл. 78а НК:
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият не е
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК. С оглед на изложените
фактически и правни изводи са налице материално - правните предпоставки
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление по чл. 313, ал.1 НК, като му бъде наложено
административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК. Обвиняемият е
6
пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК,
престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда наказание „
лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева”, като не са
налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК и от престъплението
което е формално, т. нар. “на просто извършване”, не са причинени
съставомерни имуществени вреди.
По въпроса за вида и размера на административното наказание:
Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК предвижда административно
наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
При индивидуализирането на административното наказание “глоба”
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия
ниската степен на обществена опасност на личността му, предвид чистото
съдебно минало /същият е ***/ и трудовата и семейната му ангажираност Не
се отчетгоха отегчаващи вината обстоятелства. Поради това и като отчете
степента на обществена опасност на деянието, настоящият състав счете, че
справедливо размерът на наложената му глоба да бъде определена при
превес на смекчаващите вината обстоятелства в минималния предвиден в
закона размер. Ето защо съдът определи и наложи на обвиняемия
административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, като
именно така определеният размер на глобата, се явява справедлив и в най-
голяма степен ще допринесе за постигане целите на наказанието.
По въпроса за веществените доказателства:
По делото като веществени доказателства са били приобщени следните
документи: 1 бр. заявление за издаване на документ за самоличност на
български граждани № ***; 1 бр. декларация от ***, 1 бр. справка за данни за
издаване на СУМПС от ***; 1 бр. Заявление-декларация – Приложение №
***; 1 бр. Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД от ***; 1 бр. Удостоверение
за здравословно състояние на водач на МПС от ***, 1 бр. вносна бележка за
внасяне на глоба по Акт № ***; 1 бр. фискален бон от *** за сумата от ***
лева; 1 бр. покана за паричен превод за сумата от *** лева; 1 бр. разпечатка
на СУМПС – в оригинал, намиращи се в полиетиленов джоб на л. 43 от
делото, които съдът постанови да останат по делото, след влизане в сила на
настоящото решение, доколкото не подлежат на връщане или унищожаване.
По въпроса за разноските:
По делото са направени разноски в размер на ****** лева за
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова и
допълнителка съдебно-почеркова експертиза, които на основание чл. 189, ал.
3 НПК, съдът възложи в тежест на обвиняемия, като го осъди да заплати
посочената сума по сметка на ОД на МВР-Пловдив.
По делото са направени разноски за преводач в размер на 45 лева, които
на основание чл. 189, ал. 2 НПК съдът постанови да останат в тежест на
7
органа, който ги е направил - ОД-МВР-Пловдив.

По изложените мотиви Съдът постанови Решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни