Р Е Ш Е Н И Е № 206/18.11.2021 г.
18.11.2021 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На пети ноември
2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Стела Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 228 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с
чл. 144 и чл. 106 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Б. груп“ ООД ,
Ямбол, чрез пълномощника си адвокат П.С.П. от ЯАК, със съдебен адрес за
призоваване съдебен адрес ***, *против Акт за установяване на задължение №
П-02002820198184-135-001 от 20.04.2021г., издаден от И.Д.Й.-инспектор по
приходите при ТД на НАП, Бургас, обжалван по реда на чл. 106, ал. 2 от ДОПК
пред Директора на ТД на НАП, Бургас и потвърден от него с решение №
105/16.06.2021г.
В жалбата се излагат подробни съображения относно
незаконосъобразността на оспорения АУЗ. Претендира се прогласяването на
неговата нищожност поради неспазване формата и вида на административното
производство – нарушение, довело до произнасянето на акта от некомпетентен по
материя орган; алтернативно се иска съдът да отмени изцяло оспорения акт и да
присъди в полза на оспорващия разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адвокат П.П. ***, който поддържа жалбата на
изложените в нея основания и претендира присъждане на разноски съобразно
приложен списък. Представя и писмени бележки.
Ответната страна – Директор на ТД на НАП, гр. Бургас,
редовно призована не се явява, представя чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Е. писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, приложена
е административната преписка по издаване на оспорения акт.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като взе предвид доводите и изразените становища на страните, ЯАС прие за
установено следното от фактическа страна:
Фирма „Б. ГРУП" ООД е регистриран земеделски
производител в областна дирекция „Земеделие" Ямбол, с основна дейност
през 2017 г. производство на непреработена растителна и животинска продукция. За 2017г. с подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№
2800И0048976/08.03.2018г. дружеството е
ползвало данъчно облекчение по реда на чл.189б от ЗКПО в размер на 610,00 лева,
т.е. ползвал е 60% преотстъпване на корпоративен данък от
формираната данъчна печалба за 2017 г. Преотстъпеният данък е инвестиран в
закупената на лизинг дискова брана-марка POETTINGER с договор за финансов
лизинг № 127904/31.01.2018 г.
При извършена
проверка от органа по приходите е съставен АУЗ на „Б. ГРУП“ ООД, според който дружеството
не е инвестирало преотстъпения данък в покупка на нова земеделска техника за
производство на непреработена земеделска продукция. Според органа по приходите
закупената нова земеделска техника с договора за финансов лизинг не е придобита
в срок до 31.12.2018 г. и приема, че „Б. ГРУП“ ООД няма основание за
преотстъпване на корпоративен данък за 2017 г. по реда на чл. 189б от ЗКПО ,
деклариран с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2017г. в размер на 610,00
лв., тъй като не отговарял на разпоредбите на чл. 189б, ал. 2, т.1 от ЗКПО.
На
основание твърденията си органа по приходите е извършил корекция на ГДД за 2017
г., с която е определил задължения за довнасяне на корпоративен данък в размер
на 610,00 лв. и лихви в размер на 188,78 лв.
За доказване на правото на преотстъпване на данък
на основание чл. 37, ал.3, чл. 53 и чл.56, ал.1 от ДОПК на проверяваното лице
са връчени по реда на чл.29, ал.4 от ДОПК на обявения в НАП ел.адрес. На
15.01.2021г. с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ
/ИПДПОЗЛ/№ П-02002820198184-040-001/30.12.2020г. са изискани документи и
обяснения относно установяване основания за преотстъпване на данък върху доходите
за 2016г. и 2017г. по реда на чл.189б от ЗКПО и спазване условията на
чл.167, чл.182, ал. 5, чл.189б и чл.190
от ЗКПО. В законоустановения срок са представени
поисканите документи и писмени обяснения с придружително
писмо с вх.№ ВхК- 996/29.01.2021 година.
На 23.02.2021г. с ИПДПОЗЛ № П-02002820198184-040-002/23.02.2021г.
допълнително са изискани документи и писмени обяснения, представени в срок.
Според фактологията изложена от адм.
орган, съгласно изискванията на чл.189б, т.2 от ЗКПО в срок до 31.12.2018г. ЗЛ
е следвало да закупи нов дълготраен материален актив /нова сграда и/или нова
земеделска техника/, като преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто
от стойността на активите. В хода на проверката установили, че
представляващия ЗЛ е предоставил доказателства за инвестиране на преотстъпеният
КД за покупка на актив-дискова брана марка POETTINGE, модел TERRADISC 3001,
сериен номер: VBP00070008005174, вътрешен номер **********, фактури №
20001497587/ 31.01.2018г. за първоначална вноска по договор за лизинг, №
********** / 08.02.2018г. за 100% предаване на актив, издадени от фирма „Уникредит Лизинг" ЕАД, ЕИК *********, договор за
финансов лизинг №127904/31.01.2018г., свидетелство за регистрация на земеделска
и горска техника №А0016590А на дискова брана, собственик „Уникредит
Лизинг" ЕАД, ЕИК *********. Сума на лизинга без ДДС 34,904.47лева. Срок на
лизинга - 60 месеца. Адм. орган се позовава на раздела „Право на изкупуване“ и чл.8 от
Договора, според който „Лизингополучателят“ или посочено от него трето лице, което
е одобрено от Лизингодателя, може да придобие
лизинговия обект по време на договора или след изтичане на срока му. До
крайният срок на договора за лизинг 22.12.2021г. фирма „Б. груп"
ООД не е собственик на дискова брана Марка: POETTINGER; Модел TERRADISC 3001.
От представения талон за регистрация на земеделска и горска техника №А0016590А
на дискова брана е видно, че и към момента на издаване на АУЗ собственик на
актива е „Уникредит Лизинг" ЕАД, ЕИК *********. Сочи и чл.77 от Закона за собствеността, според който правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. С извършената проверка, възложена с Резолюция за възлагане
на проверка №П- 02002820198184-0РП-001/24.11.2020г. според адм.
орган се установило, че фирма „Б. груп" ООД в
срок до 31.12.2018г. не е собственик на лизинговата вещ-дискова брана марка:
POETTINGER, с което не е изпълнила едновременно условията по чл.189б, ал.2 от ЗКПО.
Крайният извод на адм.
орган е, че „Б. ГРУП" ООД не е изпълнил едновременно
условията за преотстъпване на корпоративен данък за 2017г. по реда на ЗКПО
деклариран с ГДД по чл.92 от ЗКПО (обр.1010) вх. №
2800И0048976 / 08.03.2018г. за данъчен период от 01.01.2017г.
до 31.12.2017г. в размер на 610,00лв, тъй като не отговаря на разпоредбите на
чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО в срок до 31.12.2018 година, т.е. преотстъпеният
данък в размер на 610,00лв не е инвестиран в нови сгради и/или нова земеделска
техника, необходими за извършване на дейност по производство на непреработена
растителна и животинска продукция.
На проверяваното лице са връчени по електронен път на
17.03.2021г. покани по чл. 103 от ДОПК № П-02002821051321-177-001/17.03.2021Г.
и № П-02002820198184- 177-001 /17.03.2021 г. за извършване на корекция на
резултата по ГДД по чл.92 от ЗКПО № 2800И0048976/08.03.2018година. Изводът на адм. орган е, че в
14-дневен срок, който е изтекъл на 01,04.2021г., ЗЛ не е подало
коригираща годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2017г. в ТД на НАП
офис Ямбол.
На ЗЛ е съставен Акт за установяване на задължения № П-02002820198184-135-
001/20.04.2021 година. Той е връчен по електронен път на 21.04.2021г., с който
е променен данъчният резултат по ГДД по чл.92 от ЗКПО за проверявания период от
01.01.2017г. до 31.12.2017година. С него е пределен
допълнително дължим данък за внасяне в размер на 610,00лв.
На основание чл. 9 от ЗКПО поради неспазване на
определения срок за внасяне на данъка в размер на 610,00лв., са начислени дължими
лихви в размер на 188,78лв. за периода от 03.04.2018г. до 20.04.2021година.
По делото, с оглед пълното
изясняване на фактическата обстановка по делото
е назначена СИЕ, с вещо лице икономист, заключението по което е прието
като неоспорено от страните и съдът възприема като обективно, всестранно и
пълно. Според заключението на вещото лице: 1. Новата земеделска техника - Дискова брана Марка:
POETTINGER, Модел TERRADISC 3001, Сериен номер: VBP0007000805174, Вътрешен
номер: ********** е записана по счетоводна сметка 207 Машини и оборудване на
стойност 27610,48 лв. на основание фактура № **********/31.01.2018 г. и фактура
№ **********/08.02.2018 г. издадени на основание Договор за финансов лизинг №
127904/31.01.2018 г. от „Уникредит Лизинг“ ЕАД.
2. Дисковата
брана е записана от „Б. ГРУП“ ООД като дълготраен материален актив по сметка
207 Машини и оборудване през м. февруари 2018 г. Според аналитичните салда на
сметка 2417 Амортизация на машини и оборудване за 2018 г. на дискова брана
POETTINGER е начислена амортизация в размер на 6902,60 лв. по данъчно
признатите годишни амортизационни норми.
Актът е връчен електронно на
21.04.2021 г., като е оспорен по административен ред пред Директора на ТД на
НАП-Бургас, който с Решение № 105/16.06.2021г. го е потвърдил като правилен и
законосъобразен. Решението на горестоящия орган е
връчено на управителя на „Б. груп“ООД на 02.08.2021
г., а жалбата против АУЗ е депозирана на 11.08.2021г. в ЯАС.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от надлежна
страна в рамките на законоустановения срок, след
изчерпване на предвидения в закона ред за административното му оспорване пред
решаващия орган – Директорът на ТД на НАП, гр. Бургас. Разгледана по същество,
жалбата е основателна, по следните
съображения:
Предмет на оспорване е Акт за установяване на
задължение № П-02002820198184-135-001 от 20.04.2021г., издаден от И.Д.Й.-инспектор
по приходите при ТД на НАП, Бургас, обжалван по реда на чл. 106, ал. 2 от ДОПК
пред Директора на ТД на НАП, Бургас и потвърден от него с решение №
105/16.06.2021г.
При преценката на
законосъобразността и обосноваността на акта, в изпълнение на
задължението си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл.
144, ал. 1 от ДОПК, съдът следва да
извърши проверка дали той е издаден от
компетентен орган и в съответната форма; дали са спазени процесуалноправните
норми при издаването му, както и
правилно ли е приложен материалният закон.
В настоящия случай оспореният Акт за установяване на задължение № № П-02002820198184-135-001 от 20.04.2021г., постановен от инспектор по
приходите в ТД на НАП, гр. Бургас, е издаден от
компетентен орган, определен надлежно с резолюция за извършване на проверка.
АУЗ е издаден в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити на индивидуален
административен акт.
Като правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата
на чл. 106, ал. 1 ДОПК, озаглавена
„Служебни корекции“, като в текста са посочени условията, при които законът
допуска тяхното извършване, а именно: когато в декларация по чл. 105 от ДОПК се
установят несъответствия, засягащи основата на данъчното облагане или
изчисляването на задължителните осигурителни вноски, или размера на
задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 от с.з.
Несъответствията, които законодателят има предвид, са посочените в чл. 103, ДОПК, и те са: несъответствия между
съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или
несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по
приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и
осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън
случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, ДОПК, т.е., несъответствията,
които могат да се коригират по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК, са само такива,
установени по и в самата декларация, без да се търси друга допълнителна
информация. Тълкуването на посочените разпоредби във връзка една с друга, както
и при сравнителното им тълкуване с нормите на чл. 106, ал. 3 и чл. 108, ал. 1
от ДОПК, налага извод за ограничения предмет на акта, на който законът признава
само корекционни, но не и установителни
функции, за разлика от ревизионния акт. Целта на производството по чл. 106, вр. чл. 103 от ДОПК, е отстраняване на грешки, непълноти и
несъответствия по отношение на основата и размера на задълженията, но не и
установяване на предвидени в закона предпоставки за тези задължения. Наличието
на уредени в закона условия за възникване на данъчни задължения съгласно чл.
110 от ДОПК се установява чрез контролната дейност на органите по приходите в
производствата по ревизии и проверки. Предвид различната цел и предмет
производството по чл. 106 ДОПК и
ревизионното производство по чл. 108 ДОПК съществено се различават и по
процесуалните правила, при които следва да бъдат проведени.
Фактите, въз основа на които е издаден оспореният акт,
не могат да бъдат определени като несъответствие по смисъла на чл. 103, ДОПК,
което засяга данъчната основа или размера на задължението - не се касае за
несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за
попълването ѝ или между данните в декларацията и данни, които да са
получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно
изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на
декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК. В конкретния случай извършената с акта корекция по реда на чл. 106, ДОПК
по своето същество представлява установяване от органа по приходите на данъчно
задължение в резултат на изследване на предпоставки за прилагане на института
на преотстъпване на данък - преценката за наличието на изискванията на закона
за преотстъпване на данък по чл. 167 от ЗКПО засяга основанието на данъчното
задължение, което подлежи на изследване в ревизионно производство, при
съобразяване на специалните за него процесуални правила и компетентност на
участващите органи. След като в случая не
става дума за несъответствие в данните на декларацията относно данъчната основа
и размера на установения данък, а се е налагало извършване на допълнителни
процесуални действия по събиране на доказателства за установяване на размера на
данъчните задължения по ЗКПО и по-специално - за наличието на подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения на декларатора към 31.12.2017 г.
като основание за преотстъпване на корпоративен данък за периода, то е следвало
да бъде възложено извършването на ревизия, като в ревизионното производство,
при гарантиране на правото на защита на данъчно-задълженото лице, се извърши
събиране на доказателствата, обосноват се фактически констатации въз основа на
тях и се установят публичните задължения за периода. В случая органите по
приходите са обосновавали несъответствие между подадената декларация и
основанията за ползване на данъчно облекчение, като в резултат на това са
определили задължения по ЗКПО, поради това доколкото преценката за наличието на
изискванията на закона за преотстъпване на данък по чл. 167 ЗКПО засяга
основанието на данъчното задължение, тази преценка подлежи на установяване в
ревизионно производство. След като административните производства за издаване
на АУЗ и за издаване на ревизионен акт са различни, в случая не е спазена
формата и видът на административното производство, което е достатъчно основание
за незаконосъобразност на акта поради нарушение на материалния закон. Този
извод е верен, предвид следното: за да издаде оспорения АУЗ, органът по
приходите е взел предвид данните в подадената от задълженото лице ГДД за 2017
г., но доколко те са основание за осъществяване на корекция чрез АУЗ по реда на
чл. 106, ал. 1 от ДОПК, се касае за въпрос, който обуславя материалната
законосъобразност на акта, но не и неговата валидност. Независимо, че
разпоредбата на чл. 106, ал. 3 от ДОПК сочи, че задълженията за данъка или за задължителни
осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия, то тя
не предвижда забрана за издаване на АУЗ. Дори и в случай, че той е издаден в
рамките на недопустимо образувано производство, както е в настоящия случай, то
неспазването на процесуалните разпоредби не е порок, който да има за своя
правна последица нищожността на АУЗ. При това положение оспореният Акт за
установяване на задължение е издаден при нарушение на материалния закон, поради
което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Нещо повече, приетото като неоспорено, обективно и пълно
заключение на вещото лице, доказа и обстоятелства различни от установените от адм орган. Оборен
е основния извод на органа по приходите,
че закупената от оспорващото дружество нова земеделска техника
с договора за финансов лизинг цитиран по-горе не е придобита в срок до
31.12.2018 г. и поради това за „Б. ГРУП“ ООД нямало основание за преотстъпване
на корпоративен данък за 2017 г. по реда на чл. 189б от ЗКПО, деклариран с ГДД
по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2017г. в размер на 610,00 лв. Органа по приходите е направил погрешния
извод, че дружеството не отговаря на разпоредбата на чл. 189б, ал. 2, т.1 от ЗКПО- преотстъпеният
данък 610,00 лв да е инвестиран в нови сгради и нова
земеделска техника необходими за извършване на дейност по производство на
непреработена растителна и животинска продукция.
„Б. ГРУП“ ООД е закупил новата
земеделска техника - Дискова брана Марка: POETTINGER, Модел TERRADISC 3001,
Сериен номер: VBP0007000805174, Вътрешен номер: ********** с Договор за
финансов лизинг № 127904/31.01.2018 г. от „Уникредит
Лизинг“ ЕАД. За документиране на сделката са издадени фактура №
**********/31.01.2018 г. за първоначална вноска по договора за лизинг и фактура
№ **********/08.02.2018 г. за 100% предаване на актива, издадени от „Уникредит Лизинг“ ЕАД.
Задължението
по договора за финансов лизинг, според заключението по ССЕ, е осчетоводено по счетоводна сметка 498 Други
дебитори с общата сума по договора 27610,48 лв. /без ДДС и с включени разходи
за придобиване/ със счетоводна справка 346 от м.02.2018 г., а придобитият актив
е записан по счетоводна сметка 207 Машини и оборудване със същата сума на
основанията посочени по- горе. Следователно налице са били основанията
за ползване на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски
стопани според разпоредбата на чл.189б от ЗКПО. Оспорващото дружество, като лизингополучател на дисковата брана съгласно договора за
финансов лизинг е отчел получения актив като дълготраен материален актив, в
съответствие с изискванията на ЗСчетоводството и
приложимия счетоводен стандарт № 17“Лизинг“., записал е актива в инвентарната
книга със съответните по договора стойности и е начислявал амортизации
в размерите на данъчно признатите амортизационни норми.
С оглед изложеното подадената жалба следва да бъде
уважена, а оспорения адм.
акт-отменен.
При този изход на спора в полза на
оспорващия следва да се присъдят направените по делото разноски, които са общо
в размер на 650/шестстотин и петдесет/
лева, представляващи 50 (петдесет) лева дължима и заплатена държавна такса, 300 (триста) лева
адвокатско възнаграждение и 300/триста/ лева депозит за вещо лице.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, ЯАС, трети административен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Б.
груп“ ООД, *, с ЕИК *********, представлявано от Б.Г.И. чрез пълномощника си адвокат П.С.П. от ЯАК,
със съдебен адрес ***, *Акт за установяване на задължение №
П-02002820198184-135-001 от 20.04.2021г., издаден от И.Д.Й.-инспектор по
приходите при ТД на НАП, Бургас, обжалван по реда на чл. 106, ал. 2 от ДОПК и
потвърден с решение № 105/16.06.2021г. Директора на ТД на НАП, Бургас.
ОСЪЖДА ТД НА
НАП-БУРГАС да заплати на „Б. груп“ ООД, *, ЕИК *********, представлявано от Б.Г.И. със седалище и адрес на управление: гр. *** с
посочен съдебен адрес:***, кантора № 12, адвокат
П.П. *** разноски
в размер на 650 (шестстотин и
петдесет ) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: /п/ не се чете