Решение по дело №63/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.210 и следващите от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.Образувано е по касационната жалба на директора на Регионална дирекция по горите-[област] срещу решението по а.н.дело № 57/2023г. на районен съд гр. [община], с което е отменено наказателно постановление №171/17.05.2023г. на директора на РДГ [населено място], съставено срещу Г. Е. Х., с наложено на основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД административно наказание глоба в размер на 50лв., на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД постановено лишаване от право на ловуване за срок от три години и на основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД отнето в полза на държавата ловно оръжие [Марка]. В жалбата се правят оплаквания,че решението е неправилно и незаконосъобразно, с молба да бъде отменено и да се потвърди наказателното постановление.Конкретно се оспорва наличието на съществено нарушение на административно-процесуалните норми при съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление. Оспорва се и прилагането на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН от въззивния съд.

Постъпила е касационна жалба и от Г. Е. Х. чрез адвокат Н. Г., с която моли да се отмени оспореното съдебно решение и вместо него да се постанови решение,с което да се отмени изцяло наказателното постановление.В жалбата се твъърди,че с решението неправилно на основание чл.62 ал.2 т.2 от зАНН е отменено наказателното постановление като е прието наличие на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение.Поддържа се,че поради нарушаване на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за АУАН и НП, съдът би следвало да отмени НП на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН.Претендират се направените съдебни разноски.

До касационния съд е постъпила и частна жалба от Г. Х. чрез адвокат Н. Г., с която оспорва Определение №47 от 23.11.2023г. по а.н.дело №57/2023г. на РС-[община],с което е допълнено Решение №45 от 20.10.2023г. в частта за разноските, като е отхвърлена молбата на Г. Х. за присъждане на разноски в размер на 1000лв. адвокатски хонорар. Моли да се отмени определението на въззивния съд като незаконосъобразно и да бъде осъдена РДГ-[област] да му заплати разноските в размер на 1000лв.

В съдебно заседание касационният жалбоподател РДГ-[област] не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от гл.юрисконсулт Д. Ш., с което поддържа съображенията, изложени касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател Г. Х., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в открито заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура-[област] счита касационната жалба на РДГ за основателна по изложените в нея съображения. Поддържа, че решението на РС-Д. е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Счита,че въззивният съд неправилно е приел, че мястото на нарушението не е конкретизирано. Според представителя на прокуратурата достатъчно ясно и точно е описано извършеното нарушение,както и мястото на извършването му. На следващо място, прокурорът дава становище,че неправилно е приложен чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажен случай.Счита,ч от обективна и субективна страна дението е осъществено от Г. Х..

А. съд-[област], в настоящия касационен състав, като взе предвид оплакванията в касационните жалби и след преценка на събраните по делото доказателства, установи следното :

 

Наказателното постановление, което е оспорено пред районния съд, е съставено срещу Г. Х. за това, че на 13.11.2022г. ловува като извършва движение извън населено място в отдел 25, подотдел "б" по Горскостопански план на ТП „ДГС М.“ от 2012г., землище на [населено място], [община], [област], с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие [Марка], и с редовно заверен билет за лов № 356957, където e вписан под № 6 в разрешително за групов лов на дива свиня серия ЮЦ № 002359 от 11.11.2022 г. за ловуване на 13.11.2022 г., в предоставен ловностопански район М., с място на ловуване Ловище № * “Д." по ловностопански план на ТП „ДГС М.“ от 2012г., но извън определеното в разрешителното Серия ЮЦ № 002359 от 11.11.2022г. място, а именно - Ловище № * “С. О." по ловностопански план на ТП „ДГС М.“ от 2012г., без да е убил или уловил дивеч. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.84 ал.1 предл.3 във връзка с чл.43 ал.3 т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). На основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. На основание чл. 94 ал 1 от ЗЛОД е постановено лишаване от право на ловуване за срок от 3 години и на основание чл. 95 ал. 1 от ЗЛОД е отнето в полза на държавата ловно оръжие марка „С., използвано за ловуване при извършване на нарушението.

За да отмени наказателното постановление, районния съд е приел, на първо място, че в акта и в наказателното постановление не е посочено точно мястото на нарушението. Не било ясно, освен това, как е установено мястото на нарушението, извършено ли е замерване с джипиес устройство и съпоставка с карта. В НП липсвали данни – карти, данни за устройствата, извадки от тях, от които може да се заключи къде е мястото на нарушението. Позовавайки се на чл.303 от НПК, въззивният съд прави извод,че не е доказано по безспорен начин вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.

На следващо място в оспореното решение на въззивния съд е обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН. Прието е,че АНО не е обсъдил изобщо възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН и като не е приложил посочената норма, АНО е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Според въззивния съд, дори да се приеме, че жалбоподателят формално е осъществил признаците на нарушение по чл.84 ал.1 предл.3 от ЗЛОД, налице е основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Конкретно за разглеждания случай се сочи,че административното нарушение от обективна страна се изразява в ловуване извън определените в разрешителното места, без да е убит или уловен дивеч, единствено под формата на движение извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, за което няма данни и не се твърди фактически да е използвано.Прието е също,че липсват данни за установени други нарушения по ЗЛОД и последващото поведение на наказаното лице било насочено към съдействие при извършването на проверката, от което е направен извод,че се касае по-скоро за инцидентна противоправна проява с ниска обществена опасност.

 

Настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното решение е допустимо, а по същество неправилно.

Според нормата на чл. 84, ал.1 от ЗЛОД : „Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.“. Описанието на мястото, където е извършено нарушението, по понятни причини може да бъде в различни варианти, стига описанието да конкретизира елементите от обективна страна на вмененото административно нарушение – да бъде ясно, че констатираното място на ловуване е извън определеното в разрешителното за лов за конкретния ден. Видно от описанието на мястото на нарушението в НП, същото съдържа всички елементи, изискуеми от фактическия състав на нарушението. Изрично е записано в НП: „Място на извършване на нарушението – Отдел 25, подотдел ,,б“ на ТП „ДГС М.“, Ловище № * „С. О.“, ловностопански район „М.“, землище О., [община], [област]“ , при положение,че с разрешителното за групов лов на дива свиня серия ЮЦ № 002359 от 11.11.2022 г. за ловуване на 13.11.2022 г. е определено място на ловуване Ловище № * “Д." по ловностопанския план на ТП „ДГС М.“ от 2012г.

Ето защо, настоящият състав на касационната инстанция приема, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, както неправилно е приел въззивният съд.

Незаконосъобразен е и извода на РС-[община],че от доказателствата по делото не се установявало мястото на извършване на нарушението, от там и това, че жалбоподателят се е намирал извън посоченото в разрешителното за групов лов място. От събраните по делото доказателства – свидетелските показания на У., А. и Г. категорично се установява, че ловуването на Х. е в района на ловище „С. О.“, което е различно от посоченото в разрешителното за лов от 13.11.2022г. - ловище „Д.“.

По смисъла на чл. 43, ал.3, т.1 ЗЛОД, ловуване представлява и престоя или движението на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. От събраните по делото доказателства следва категоричен извод, че вмененото нарушение е доказано.

На следващо място, незаконосъобразен е изводът на въззивния съд за наличие предпоставките на маловажен случай за процесното административно нарушение. Посочените обстоятелства в решението на РС-[община] – навлизане в друго ловище, ненастъпването на вредни последици, липсата на данни за други нарушения по ЗЛОД и последващото поведение на наказаното лице, не обосновават по-ниска степен на обществена опасност на деянието по чл.84 ал.1 предл. 3 от ЗЛОД. В случая следва да се изходи от разбирането, че ловуването е дейност, свързана с употреба на ловно оръжие, което от своя страна е източник на повишена опасност за живота и здравето на неопределен кръг от хора. Затова обществените отношения, свързани с предоставяне на ловно оръжие и упражняването на ловуване, са строго регламентирани в закона и е наложително да се спазват в обществен интерес. Като е направил обратния извод и е приложил чл.28 от ЗАНН, районният съд е постановил материално незаконосъобразно решение, което на това основание следва да бъде отменено.

По изложените съображения, касационният състав приема,че касационната жалба на РДГ е основателна, а решението на районния съд като постановено в нарушение на чл.348 ал.1 т.1 от НПК ще следва да бъде отменено.Тъй като от събрания доказателствен материал се установява извършването на вмененото нарушение от Г. Х., ще следва касационната инстанция да потвърди издаденото НП.

При това положение, при изложените по-горе доводи, касационната жалба на Г. Х. е неоснователна.

Касационният жалбоподател РДГ-[област] е поискал присъждане на разноски с представеното писмено становище от 08.03.2024г. Съдът намира искането за подадено в срок и основателно, предвид изхода на спора. Ще следва ответникът по касационна жалба Г. Х. да понесе разноските на касационния жалбоподател РДГ-[област] за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. за касационната инстанция.

По частната жалба на Г. Х..

С Определение №47 от 23.11.2023г. по а.н.дело №57/2023г. на ДРС е допълнено Решение №45/20.10.2023г. в частта за разноските, като е отхвърлена молбата на Г. Е. Х. за присъждане на разноски в размер на 1000лв. за адвокатски хонорар.

Поради изложеното относно основателността на касационната жалба на РДГ-[област] и потвърждаването на НП, частната жалба на Г. Х. се явява неоснователна и ще следва да се остави в сила оспореното определение,с което е отхвърлено искането за разноски.

Водим от гореизложеното, А. съд гр.[област], в настоящия касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение №45/20.10.2023г., постановено по а.н.дело №57/2023г. по описа на Районен съд гр.Д. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 171 от 17.05.2023 г., издадено от директора на РДГ-[област],с което на Г. Е. Х. от [населено място], [област], на основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 94 ал 1 от ЗЛОД е постановено лишаване от право на ловуване за срок от 3 години и на основание чл. 95 ал. 1 от ЗЛОД е отнето в полза на държавата ловно оръжие [Марка] ползвано за ловуване при извършване на нарушението.

ОСЪЖДА Г. Е. Х. от [населено място], [област], да заплати на Регионална дирекция по горите [населено място] сумата 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №47 от 23.11.2023г., постановено по а.н.дело №57/2023г. на Районен съд гр.[община].

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.