№ 19494
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110140293 по описа за 2025 година
Ищецът Х. Е. Б. твърди в исковата си молба, че работил по трудов договор при ответника С.
и. на длъжност „главен инспектор“. Със заповед № .......... г. трудовият му договор е
прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, тъй като трудовото правоотношение е
възникнало след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Ищецът твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като
към момента на възникване на трудовото му правоотношение не е придобил и упражнил
правото си на пенсия по чл. 68 КСО, а му е била отпусната пенсия по чл. 69 КСО като
военнослужещ, която е извън обхвата на чл. 328, ал.1, т.10б КТ, тъй като не е навършил
възрастта за право на пенсия по чл. 68 КСО. Твърди и правоотношението да е прекратено
при злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като възможността по чл. 328, т.10б
КТ е използвана целенасочено само за прекратяване на трудовия договор с него, при
положение че на работа са останали служители с упражнено право на пенсия по общия ред.
Ето защо моли съда да признае извършеното уволнение за незаконосъобразно и да го
отмени, да го възстанови на предишната му работа и да осъди ответника да му заплати
обезщетение за вреди за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение, за период от шест месеца, считано от 20.05.2025 год. до 20.11.2025 г., в размер на
14700 лв., по 2450 лв. месечно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й плащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Твърди, че уволнението е законосъобразно извършено, тъй като трудовият договор
е сключен след като ищецът е придобил и упражнил правото си на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст считано от 7.6.2014 г., при което работодателят може във всеки
1
един момент да прекрати законосъобразно тудовия договор с него на посоченото основание,
приложимо към всички пенсии за стаж и възраст без значение на основанието, на което е
придобито правото на пенсиониране. Оспорва и останалите искове поради липса на
основания и доказателства за уважаването им. Моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
С протоколно определение от 27.04.2022 г. е прекратено производството по делото относно
иска за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ за сумата над 12241.70 лв. до първоначално
предявените 14700 лв. и за периода м.май-м. август 2025 г. е изменено основанието по чл.
225, ал.2 КТ, като обезщетението се съизмерява с разликата между възнаграждението, което
ищецът би получил при ответника и това, което е получил по новия трудов договор за този
период.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т.2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал.2 КТ.
Не е спорно по делото и се установява от приетите трудов договор, сключен на 7.1.2016 г., и
допълнително споразумение от 4.11.2024 г., че ищецът Х. Б. работел по трудов договор при
ответника С. и., като последно заемал длъжността „главен инспектор“, с основна заплата в
размер на 2450 лв.
Със заповед № .......... г., връчена на ищеца на същата дата, трудовият му договор е
прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, считано от 20.5.2025 г., тъй като трудовото
правоотношение е възникнало след като служителят е придобил и упражнил правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В писмо от НОИ, ТП София град, изпратено в отговор на писмо от ответника от 14.12.2012
г. са посочени лицата, упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, сред
които и ищецът, считано от 7.6.2014 г.
От приетото по делото разпореждане № ********** от 11.7.2014 г. на НОИ София град се
установява, че на Х. Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от
7.6.2014 г. на основание чл. 69, ал.1 КСО, пожизнено, по заявление подадено на 16.6.2014 г.
при навършени 49 г. и 9 м. Представено е и удостоверение от НОИ за размера на личната
пенсия на лицето за осигурителен стаж и възраст получена в периода м.юни 2014 г.-м.
септември 2025 г.
От представените от работодателя справки за прекратени служители-пенсионери в С. и. /по
отдели и обобщени/ се установява, че в периода 1.1.25 г.-10.10.25 г. са прекратени трудовите
договори на 37 служители-пенсионери. Към 10.10.25 г. са останали на работа 20 служители-
пенсионери.
От извършената по делото констатация на трудовата книжка на ищеца в оригинал е видно,
че е отбелязано прекратяването на трудовия договор с ответника, след което няма нови
отбелязвания /поради въвеждане на електронния труд запис/.
Видно от трудов договор от 10.6.2025 г. и удостоверение, ищецът е бил в трудово
правоотношение с Д. Г. ЕООД и за периода май 25 г.-август 25 г. е получил БТВ в размер на
2
3458.30 лв.
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна доказателствената тежест е върху работодателя, който като носител на субективното
преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, следва да установи, че законосъобразно го е
упражнил.
Съдът проверява предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение по
направените от ищеца възражения и доводи за незаконосъобразност на уволнението му, с
оглед диспозитивното начало в процеса. В случая твърденията на ищеца са, че не е
реализирана хипотезата на чл. чл.328, ал.1, т.10б КТ, тъй като не е бил пенсионер по стаж и
възраст към момента на сключване на трудовия договор, защото не е навършил възрастта по
чл. 68 КСО, и пенсията по чл. 69 КСО е изключена от приложното поле на тази
прекратителна разпоредба, и поради злоупотреба с право от страна на работодателя в
нарушение на чл. 8, ал.1 КТ.
Работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал.1,
т.10б от КТ. Прекратяването на трудовия договор на посоченото основание е обективно и
безвиновно, което предпоставя необходимост работодателят да докаже единствено, че
работникът е придобил и упражнил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст към
момента на сключване на трудовия договор. Тоест, фактическият състав на предвиденото в
чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ субективно право на работодателя за едностранно прекратяване с
предизвестие на трудовия договор включва придобиването и упражняването на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника/служителя преди възникване на
трудовото правоотношение.
Не е такъв елемент от фактическия състав конкретното основание, на което правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито. Такова е правото на пенсия, придобито
при определените в чл. 68 КСО общи условия, както и правата за пенсиониране, придобити
при специфични условия - т. н. ранно пенсиониране. От това следва, че когато работникът
или служителят е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в
която и да е хипотеза, работодателят разполага с правото да прекрати трудовото
правоотношение с него на основание чл. 328, ал.1, т.10б КТ, когато е възникнало след
пенсионирането.
В теорията и практиката еднозначно се приема, че пенсията по чл. 69 КСО е пенсия за
осигурителен стаж и възраст, което е видно от систематичното й място в глава VI, Раздел I
„Пенсии за осигурителен стаж и възраст“. Т.е. пенсиите за военнослужещи, независимо че
правото на пенсия се придобива без оглед на възрастта, се считат за пенсии за стаж и възраст
и попадат в обхвата на чл. 328, ал.1, т.10б КТ /преди измененията т.10а/. Извън обхвата на
разпоредбата остават други по вид пенсии – наследствена, инвалидна и др. Т.е.
законодателят е изравнил статута на всички работещи пенсионери, независимо дали са
придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст с или без
оглед на възрастта – т.е. и в случаите на пенсиониране по чл. 68 и на пенсиониране по чл. 69
3
КСО работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без оглед на други
обстоятелства. В този смисъл са Решение № 50/26.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 688/2012 г. III
ГО, Решение № 141/11.06.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 811/2012 г., IV ГО.
В случая по делото се установи, че трудовото правоотношение с ищеца е възникнало след
като е придобил и упражнил право на пенсия по чл. 69 КСО, която пенсия е от категорията
пенсии за осигурителен стаж и възраст, които попадат в обхвата на чл. 328, ал.1, т.10б КТ.
Във всеки един момент от трудовото правоотношение работодателят е можел да прекрати
трудовия договор с ищеца на това основание.
Относно твърдението за наличието на злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът
намира следното: Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се презумира добросъвестност при упражняване
на трудовите права и задължения, поради което в тежест на оспорващата страна е да проведе
пълно и главно доказване, че другата страна е действала недобросъвестно. В случая
наведеният от ищеца довод е неоснователен. Законодателят е дал право на работодателя да
прекрати трудовия договор с работник, придобил и упражнил право на пенсия преди да
сключи трудовия договор. Касае се до субективно право на работодателя, което е обусловено
от настъпването на обективни факти, които са извън неговата воля. Злоупотребата с право
ще е налице, когато работодателят сам създава привидно правно основание за прекратяване
на един трудов договор, използвайки предвидени в закона механизми за това. В случая се
касае до обективни и безвиновни обстоятелства, които обуславят възникване правото на
уволнение, като от работодателя зависи дали ще използва тази възможност или не и тази
негова преценка не подлежи на съдебен контрол. Отделно от това по делото се установи, че
работодателят е упражнил това си право по отношение на още поне 35 работници-
пенсионери в неговото предприятия, така че твърденията за субективност при уволнението
на ищеца са несъстоятелни.
При така установените по делото обстоятелства съдът приема, че трудовото правоотношение
е прекратено законосъобразно, при което предявеният от ищеца иск за отмяната му следва да
се отхвърли като неоснователен.
Неоснователни се явяват и обусловените от него искове за възстановяване на заеманата да
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, съответно за
получаване на възнаграждение в по-нисък размер, в общ размер на 12241.70 лв., които
следва да се отхвърлят.
Относно разноските: С оглед изхода на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски е неоснователна. В полза на ответника съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се
присъдят разноските за адвокатска защита в размер на 1700 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Е. Б., ЕГН **********, адрес гр. Банкя, ..........., срещу С. и.
при Столична община, БУЛСТАТ ***********, гр. София, .........., искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му,
4
извършено със заповед № .......... г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, тъй като трудовото
правоотношение е възникнало след като служителят е придобил и упражнил правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „главен инспектор“ в РИ „Красно село“ и за заплащане на обезщетение по чл. 225
КТ за оставане без работа, съответно за получено възнаграждение в по-нисък размер, за
периода от 20.05.2025 год. до 20.11.2025 г. в размер на 12241.70 лв.
ОСЪЖДА Х. Е. Б., ЕГН **********, адрес гр. Банкя, ..........., ДА ЗАПЛАТИ НА С. и. при
Столична община, БУЛСТАТ ***********, гр. София, .........., на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
сумата от 1700 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
29.10.2025 г.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5