РЕШЕНИЕ
№ 17402
гр. София, 29.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20241110102049 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, подадена от Д. К. К. в лично качество и
като майка на малолетното дете Н. Д. Д., срещу Д. С. Д., лице, с което молителката се
намира във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете.
В молбата се твърди, че ответникът е извършил актове на домашно насилие, както
следва: 10.11.2023 г. около 18:00 часа в хотелска стая в хотел "Byzantium Suites Hotel & Spa",
находящ се в гр. Истанбул, Cankakuratan Mah, Akbiyik Cad № 29 Sultanahmet, ответникът
хванал молителката Д. К. и я хвърлил на леглото, след което започнал да я души, стискал я с
ръце в областта на бицепсите и китките, затварял устата й със свита в юмрук ръка, хващал я
и я хвърлял многократно на леглото, вследствие на което молителката си удряла главата в
раклата на леглото. Твърденият акт на домашно насилие е извършен в присъствието на
малолетното дете Н. Д. Д.; 24.12.2023 г. около 12:30 часа в апартамент, находящ се в гр.
София, ул. "Константин Петканов" № 14, обидил молителката Д. К., като й казал: "Ей, курво,
от тебе нищо не става - нито си жена, нито си майка....същият боклук си като майка
си...мърши като тебе ще свършат на улицата", заплашил я, че ще я убие, ако посмее да
звънне на спешен номер 112. Твърденият акт на домашно насилие е извършен в
присъствието на малолетното дете Н. Д. Д.; 31.12.2023 г. около 19:00 часа в апартамент,
находящ се в гр. София, , ответникът започнал да блъска шкафовете, да рита фурната, да
стиска молителката К. за раменете, да хвърля предмети като ключове, запалки, цигари по
посока на молителките Д. К. и Н. Д., да обижда първата, наричайки я "курва",
1
"неблагодарница", "боклук", "нищожество, не ставаш за нищо"; 03.01.2024 г. около 18:00
часа в гр. София ответникът се обадил от тел. номер ********** на тел. номер на
молителката К. ********** и й казал: "На секундата слез там, където си!Искам да те взема
веднага! Искам отговор къде си!"; 04.01.2024 г. около 09:00 часа в гр. София ответникът в
телефонен разговор от тел. номер ********** на тел. номер на молителката К. **********
отправил следните обиди и закани: "Ще те разтворя в гората, никой няма да те намери", "ти
коя си, мършо мръсна, за каква се мислиш ти", "само да те намеря и ще те довърша на
място"; 08.01.2024 г. в продължение на два часа ответникът позвънял над 50 пъти от тел.
номер ********** на тел. номер на молителката К. **********; 23.01.2024 г. около 19:00
часа ответникът удрял по входната врата на апартамент, находящ се в гр. София, и молел
молителката К. да му отвори вратата.
Ответникът Д. С. Д. признава изложените от насрещната страна фактически
твърдения и изразява становище за основателността на подадената молба за защита от
домашно насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в
интимна връзка.
По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства /показания на
свидетели, признание на ответника и удостоверение за раждане № **********, издадено въз
основа на акт за раждане № 1995/18.10.2022 г. на длъжностното лице по гражданско
състояние при Столична община – район „Триадица“/, се установява, че страните са се
намирали във фактическо съпружеско съжителство и имат общо дете, поради което
ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2
и т. 3 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл.
2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от ответника физическо и психическо
насилие, извършено в присъствие на тяхното общо дете. Молбата е депозирана в
тримесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция
след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния
родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 15 от делото/, в която подробно са
описани и индивидуализирани твърдените актове на насилие, извършени на 24.12.2023 г.,
31.12.2023 г., 03.01.2024 г., 04.01.2024 г. и 08.01.2024 г., по време, място, начин на
извършване, авторство на деянието, както и причинно-следствената връзка между деянието
2
и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици. Същата е обявена от закона
за достатъчно доказателство, когато по делото няма други събрани доказателства за
конкретни факти и обстоятелства – арг. от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с
ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелката Пламена Миленова Вълканова и Мария Дойчинова /майка на молителката,
баба на пострадалото малолетно дете/. Следва да се отбележи, че преценката относно
доказателствената стойност на всяко гласно доказателствено средство е обусловена от
анализа на неговото съдържание от гледна точка на пълнота, последователност и вътрешна
логика, а също така дали то се подкрепя и кореспондира с данните за релевантните
обстоятелства от другите материали по делото. Обстоятелството, че свидетел и страна по
делото са роднини само по себе си не обосновава автоматичен, а още по-малко несъмнен
извод, че депозираните показания са негодни за установяване на фактите по делото и на
взаимовръзките между тях, но обуславя необходимост за съда да подходи със засилена
критичност при оценката на достоверността на тези показания, като има предвид
възможната заинтересованост на свидетеля. Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът
намира, че обсъжданите показания са непротиворечиви, логични и последователни, поради
което ги кредитира. За съдебния състав не възниква съмнение, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, поради което им се доверява за установяване на
релевантните за предмета на делото обстоятелства. Първата свидетелката се явява очевидец
на акта на домашно насилие, извършен на 03.01.2024 г. Свидетелските показания
кореспондират помежду си и се подкрепят от останалите доказателствени източници си
касателно авторството, времето, мястото и начина на извършване на твърдените актове на
домашно насилие. Свидетелите дават конкретна информация и относно емоционалното
състояние на молителката.
На следващо място, ответникът устно пред съда в проведеното по делото о.с.з.
признава, че е извършил твърдените актове на домашно насилие. Съгласно чл. 175 ГПК
признанието на неизгодни за страната факти съставлява доказателство, което следва да бъде
преценявано с оглед всички обстоятелства по делото. Макар да няма обвързваща съда
материална доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно игнорирано. В
случая то кореспондира напълно с останалия събран по делото доказателствен материал -
свидетелски показания и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които
може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване
на актовете на домашно насилие, поради което съдът счита, че молбата се явява основателна
и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие.
При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходяща се явява
3
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН /по отношение и на двете пострадали лица/, т. 3 ЗЗДН /само
по отношение на молителката Д. К. К./, като забраната на ответника да доближава
молителката следва да бъде на разстояние не по-малко от 200 метра и за срок от 8 месеца,
считано от датата на издаване на заповедта за защита, както и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 6
ЗЗДН със същия срок на действие. Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до
прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 4 ЗЗДН последици. При определяне на мерките
съдът отчете тежестта на актовете на домашно насилие, настъпилите за пострадалите лица
вредни последици и интензитета на засягане на личността.
РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). г. по в. гр. дело № 1523/2017 г. по
описа на СГС/. Право на разноски има молителката, като с молбата от 08.12.2023 г. същата
своевременно е направила искане за тяхното присъждане. Съгласно практиката на ВКС
условие за присъждането им е страната да е представила пред съда пълномощно и документ,
удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение (вж. Определение
№ 49 от 16.01.2021 г. на ВКС по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), каквито в настоящия случай са налични
по делото – пълномощно – л. 40 и договор за правна за правна защита и съдействие – л. 139
от делото, в който се съдържат данни за размера на уговорения адвокатски хонорар и начина
на неговото плащане – в брой, поради което самият договор има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение). В тежест на ответника следва да бъде възложена сумата в размер на 300,00
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ДЕЙСТВИЕ НА ЗАПОВЕДТА ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до
издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че
следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 12.01.2024 г. следва
да бъде изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 9/12.01.2024 г.,
издадена по гр. дело № 2049/2024 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
срещу Д. С. Д., ЕГН: **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
4
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. С. Д., ЕГН: **********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на Д. К. К., ЕГН: **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. С. Д., ЕГН: **********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на Н. Д. Д., ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на Д. С. Д., ЕГН: **********, ДА
ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 200 метра Д. К. К., ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: гр. София, ул. "Екзарх Йосиф" № 85, за срок от 8 /осем/ месеца, считано от
29.09.2024 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН Д. С. Д., ЕГН: **********, ДА
ПОСЕЩАВА специализирана програма за превенция на домашно насилие ЗА СРОК от 8
/осем/ месеца, считано от издаване на заповедта за съдебна защита /29.09.2024 г./, при
честота от ЧЕТИРИ ПОСЕЩЕНИЯ на месец в "Център за превенция на
правонарушенията" при Асоциация "Деметра", гр. София, кв. "Сухата река", бл. 18, вх. "А",
тел. **********, **********, email: ********************@*******.**,, където да се яви НЕ
ПО-КЪСНО ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
УКАЗВА на „Център за превенция на правонарушенията" при Асоциация "Деметра",
гр. София, че, ако ответникът е уведомен и не участва в програмата, на основание чл. 20, ал.
5 ЗЗДН следва незабавно да уведоми прокуратурата на Република България.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. С. Д., ЕГН: **********, че неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН: **********, да заплати по сметка на СРС на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН: ********** да заплати на Халина Д. К. К., ЕГН:
**********, на основание чл. 11, ал. 2, предл. 2 ЗЗДН сумата в размер на 300,00 лева,
представляващи разноски по делото – адвокатски възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните, както и на „"Център за превенция на правонарушенията" при Асоциация
"Деметра", гр. София - за сведение и изпълнение /чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5