Решение по дело №19367/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17575
Дата: 1 октомври 2024 г. (в сила от 1 октомври 2024 г.)
Съдия: Бетина Богданова Бошнакова
Дело: 20231110119367
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17575
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря НАДИН М. БАКАЛОВА-ЯНКОВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110119367 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба за защита от домашно насилие, подадена от П. Л. Н. срещу С.
Й. С., лице, което с майката на молителя е била във фактическо съпружеско съжителство.
В молбата се твърди, че ответникът е извършил актове на домашно насилие, като на
31.03.2023 г. след 20:30 часа в сградата на МБАЛ „Рахила Ангелова“- Спешна Медицинска
Помощ – гр. Перник, ответникът отправил следните обидни думи и закани спрямо
молителя: „Парцал! Смотаняк! Идиот! Отрепка! Лайно! Педалче! Нищожество! Ще те убия,
боклук! Ще те запаля и жив ще изгориш!“. Молителят побягнал, а ответникът го преследвал
с цел да му нанесе побой.
Ответникът оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения и
изразява становище за неоснователността на подадената молба за защита от домашно
насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно § 30 от ПЗР на ЗИДЗЗДН производства по молби, искания и жалби,
постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.
Според легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
1
съжителство.
По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства /удостоверение за
раждане, гласни доказателствени средства и направено от ответника признание/ се
установява, че ответникът и майката на молителя са се намирали във фактическо съпружеско
съжителство, поради което първия попада сред лицата, срещу които може да се търси защита
чл. 3, т. 10 ЗЗДН. Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което
се явява допустима.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 6 от делото/, в която подробно е
описан и индивидуализиран твърдения акт на домашно насилие по време, място, начин на
извършване, авторство на деянието, както и причинно-следствената връзка между деянието
и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици. При наличие на други
доказателства по делото декларацията не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила
/чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024
г./, а молителят следва да проведе пълно и главно доказване на твърдените актове на насилие
по време, място, начин на извършване, авторство на деянието, както и причинно-
следствената връзка между деянието и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни
последици.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите Кристиян Симеонов, Царимир Н. /брат на молителя/, Станка Генова-Попова
и Васко Илиев. Всички свидетели твърдят, че са присъствали на мястото на извършване на
актовете на домашно насилие, като първите двама заявяват, че са възприели насилственото
поведение на ответника спрямо молителя, а останалите двама - че молителят е нападнал
ответника. След извършена преценка на показанията, включително и по реда на чл. 172
ГПК, съдът кредитира и приема за достоверни показанията на първата група свидетели.
Свидетелите Кристиян Симеонов и Царимир Н. споделят, че ответникът е използвал по
адрес на молителя обидните думи ‚боклуче“ и „педалче“, че му е отправил закани /“ще те
смачкам“, „ще те убия“/, както и че молителят е побягнал, а ответникът го е преследвал с
цел физическа саморазправа.
Съдът не дава вяра на показанията на втората група свидетели, тъй като показанията
им са противоречиви, непоследователни и житейски нелогични. Свидетелят Илиев заявява,
че той заедно със свидетелката Генова-Попова са се намирали по средата между свидетеля
Н. и ответника, които били отзад, а отпред били свидетелят Симеонов и молителят. Докато
свидетелката твърди, че братът на молителя бил до нея и свидетеля Илиев. На следващо
място, тя отрича да е видяла молителят да държи в ръката си нещо, нито е усетила
специфична миризма, а свидетелят Илиев твърди, че пострадалото лице безпричинно е
напръскало ответника със спрей. Житейски нелогично е при такова разположение на
присъстващите и разстояние между лицата, свидетелката да не е възприела осъществяването
на твърдяното действие от страна на молителя, ако то действително е извършено, както
заявява свидетелят Илиев. По делото има представено съдебномедицинско удостоверение №
66/2023 г. /л. 38 от делото/, но то не съставлява доказателство за авторство, а само за
медикобилогичните признаци на констатираното травматично увреждане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които
може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване
2
на акта на емоционално насилие, поради което съдът счита, че молбата се явява основателна
и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. От показанията на
първата група свидетели се установява вербалната агресия и опитът на ответника и за
физическа такава, както и че поведението на ответника е притеснило молителя до степен, че
да избяга и да потърси съдействие от охраната на болничното заведение, а впоследствие и от
органите на реда.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от
деянието, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 300,00 лева.
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). г. по в. гр. дело № 1523/2017 г. по
описа на СГС/. Право на разноски има молителя, който своевременно е направил искане за
тяхното присъждане. Съгласно практиката на ВКС условие за присъждането им е страната
да е представила пред съда пълномощно и документ, удостоверяващ действителното
плащане на адвокатското възнаграждение (вж. Определение № 49 от 16.01.2021 г. на ВКС
по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС), каквито в настоящия случай са налични по делото (пълномощно и
договор за правна за правна защита и съдействие – л. 2, в който се съдържат данни за
размера на уговорения адвокатски хонорар и начина на неговото плащане – в брой, поради
което самият договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само
е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение). Другата страна не е направила
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. В тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата в размер на 800,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
По действието на заповедта за незабавна защита:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от
2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /заповедта за незабавна защита има действие до издаването на
заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че следва да бъде
издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 12.04.2023 г. следва да бъде
изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 115/12.04.2023 г.,
издадена по гр. дело № 19367/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
3
и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
срещу С. Й. С., ЕГН **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. Й. С., ЕГН **********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на П. Л. Н., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН С. Й. С., ЕГН **********, ДА
ПОСЕЩАВА специализирана програма във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр.
София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.: ********** и **********, e-
mail: ***************@*******.***.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Й. С., ЕГН **********, че неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на С. Й. С., ЕГН ********** глоба в размер
на 300,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН С. Й. С., ЕГН ********** да
заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса за производството в размер на
25,00 лв.
ОСЪЖДА С. Й. С., ЕГН **********, да заплати на П. Л. Н., ЕГН **********, на
основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН сумата в размер на 800,00 лева, представляваща
разноски по делото – за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4