Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 5.02.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 11645 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 8.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 89185/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 77 състав, „С.- п.х.“ ЕООД- гр. София /ЕИК *****/ е осъдено да заплати на основание чл.79, ал.1 вр. чл.266 и
чл.86 ЗЗД на „Автомагистрали- Черно море“ АД-
гр. Ш./ЕИК *****/ сумата 10 281 лв., представляваща
възнаграждение за извършени С.- монтажни работи по Договор за строителство от
20.09.2016 г., за което е издадена Фактура № **********/ 30.09.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от завеждане на иска- 21.12.2017 г., до плащането, и
сумата 1248.01 лв.-
мораторна лихва за периода 08.10.2016 г.- 18.12.2017 г., както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 1997.85 лв.- разноски
по делото, по обезпечение на исковете- по ч.гр.д.№ 3472/ 2017 г. на PC- Шумен,
и по изп.д.№ 20179190401329 на ЧСИ С. Анадолиева.
С
определение от 25.06.2019 г. цитираното по- горе решение е изменено по реда на
чл.248 ГПК в частта за разноските, като ответникът „С.- п.х.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „Авто-магистрали- Черно море“ АД сумата
1 252 лв.- разноски по делото /150 лв.- за юриск. възнаграждение, 462 лв.-
държ. такса, 600 лв.- възнаграждения за вещи лица, и 40 лв.- държавна такса за
обезпечаване на исковете, заплатена по ч.гр.д. № 3472/ 2017 г. на PC- Шумен/,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, вместо присъдената с решението сума от
1 997.85 лв.- разноски, т.е. постановено е намаление на разноските със сумата
745.85 лв., включваща 300 лв.- за юриск. възнаграждение, и 445.85 лв.- разноски
по изпълнително дело.
Постъпила
е въззивна жалба от „С.- п.х.“ ЕООД-
гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност
и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „Автомагистрали- Черно море“ АД-
гр. Ш./ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Подадена
е и частна жалба срещу определението
по чл.248 ГПК от ищеца „Автомагистрали- Черно море“ АД- гр.
Шумен, с искане да бъде постановено обезсилването му като недопустимо,
евентуално отмяната му като неправилно, с присъждане на разноски за въззивното
производство.
Ответникът по частната жалба „С.- п.х.“ ЕООД- гр.
София оспорва същата и моли да бъде постановено отхвърлянето й като
неоснователна.
Предявени са искове с
правно основание чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявените от „Автомагистрали- Черно море“ АД- гр.
Ш.осъдителни искове по чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД като основателни и
доказани- чл.272 ГПК.
Безспорно
е по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че страните
са били обвързани от валидно облигационно право-отношение по сключен на 20.09.2016
г. договор „за строителство“ с предмет: производство, доставка и полагане на
асфалтова настилка и др. на обект: „Изграждане на биологично стъпало с
отстраняване на азот и фосфор за ПСОВ- гр. Шумен“, съгласно указанията и
разпорежданията на възложителя /чл.1.1/, за изпълнението на които ответникът „С.-
п.х.“ ЕООД- възложител, следвало да заплати на ищеца „Автомагистрали-
Черно море“ АД- изпълнител, авансово /на два етапа/ договорно
възнаграждение от общо 209 790 лв. с включен ДДС, представляващо стойност
на С.- монтажните работи съгласно Приложение № 1 /чл.3/. Видовете СМР,
количеството и единичните цени на възложените работи са посочени в
количествено- стойностна сметка- Приложение № 1, неразделна част от договора, а
обемът и етапите на видовете СМР следвало да бъдат определени с възлагателен
протокол от възложителя- чл.1.2 от договора. Общият срок за изпълнение на
възложените СМР е определен на 7 календарни дни /чл.2.2 от договора/, като за I
етап срокът е 4 календарни дни, считано от датата на превеждане на аванса по
т.3.4.1 на чл.3 и от датата на откриване фронта за работа, чрез двустранно
подписан протокол от упълномощени представители на страните, а за II етап- 3 календарни дни, считано от
датата на превеждане на аванса по
т.3.4.2 на чл.3 и от датата на откриване на фронта за работа, чрез двустранно подписан протокол, при подходящи
метеорологични
Л.2 на Реш. по гр.д.№
11645/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
условия и при осигуряване на фронт за работа
от възложителя. Окончателната стойност на договора и действително изпълнените
от изпълнителя количества работи следвало да бъде установена на база
действително извършените и приети от възложителя работи, отразени в двустранно
подписани от упълномощени представители на страните протоколи за установяване
завършването и подлежащите на заплащане СМР. Окончателната сума за всеки от
възложените етапи следвало да бъде определена с протокол за установяване
завършването и подлежащите на заплащане СМР, представен на възложителя след
изпълнение на съответния етап и по цени съгласно Приложение № 1 и придружен от
оригинали на документите, посочени в чл.3.5, и данъчна фактура- оригинал, в
която следвало да бъде отразена и приспадната изцяло стойността на платения
съгласно чл.3.4.1 аванс /чл.3.1 от договора/. Договорено е между страните
съответният протокол да бъде подписан от упълномощени техни представители.
Плащането на сумата 209 790 лв. /цената по договора/ следвало да се
извърши авансово на два етапа по следната схема: І- во авансово заплащане- в
размер на 135 240 лв. /с ДДС/- за изпълнение на позиции 2 и 3 от Приложение №
1, която следвало да бъде приспадната изцяло от стойността на съответните
извършени работи, установени с протокол за установяване извършването и
подлежащите на плащане СМР; ІІ- ро авансово плащане- на останалата част от
сумата- в размер на 74 550.00 лв. /с ДДС/, следвало да бъде извършено при
възлагане на работите по т.1 от Приложение № 1 и също следвало да бъде
приспаднато от стойността на извършените и приети работи /чл.3.4 от договора/.
В случай, че реално извършените от изпълнителя количества СМР, съгласно
протокола за установяване завършването и подлежащите на заплащане СМР,
надвишават размера на авансите, възложителят се задължил да изплати разликата
на изпълнителя в рамките на 7 календарни дни от деня на протокола и издаването
на данъчна фактура /чл.3.4.2/. Обемът на реално извършените работи се доказва с
двустранно подписани от упълномощени представители или законните представители
на страните Протоколи за установяване завършването и подлежащите на заплащане
СМР /чл.3.5 от договора/. Съставените по договора протоколи за установяване
завършването и подлежащите на заплащане СМР, актове за скрити работи, протоколи
и др. следвало да бъдат подписвани от законните представители на страните и/или
от следните лица- служители на/или упълномощени от възложителя и изпълнителя: В.Н.-
за възложителя, и Д.Й.- за изпълнителя /чл.15.1 от договора/. Предвидено е в
договора, наред с горното, при необходимост от изпълнението на допълнителни
видове и количества СМР и материали, надвишаващи 10 % от стойността на работите
съгласно Приложение № 1, същите да бъдат възлагани писмено от възложителя въз
основа на допълнителни проектни решения или изменения, промени в избора на
материал като вид и количество, за което страните следвало да подпишат анекс към
договора /чл.3.3/.
Договорът
за изработка е консенсуален и неформален, поради което със съвпадане насрещните
волеизявления на страните същият е бил валидно сключен и произвел съответни
правни последици. Въз основа на така сключения договор за ищеца /изпълнител/ е
възникнало задължение да произведе, достави и извърши С.- монтажни работи по
полагането на асфалтова настилка и др. на обект: „Изграждане на биологично
стъпало с отстраняване на азот и фосфор за ПСОВ- гр. Шумен“, съгласно
указанията и разпорежданията на възложителя, а за ответника /възложител/- да
заплати уговореното за извършената работа възнаграждение при спазване на
посочената по- горе договорна регламентация.
Съгласно
разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата
работа. Приемането на извършената работа при договора за изработка
обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на изработеното от поръчващия,
и 2/ признанието, че изработеното съответства на поръчаното. За установяване
качеството му на изправна страна по договора ищецът дължи пълно доказване на
обстоятелствата, обосноваващи претенцията му, а именно: че е извършил
уговорената работа точно- в количествено, качествено и времево отношение, и че
работата е била приета от възложителя по договора без възражения, а в противен
случай- че работата не е била приета от страна на последния, но отговорността
за това е негова, а не на изпълнителя.
Съвкупната
преценка на събрания в процеса доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд за дадено от страна на ищеца изпълнение по договора за изработка
и за приемане на работата от страна на ответника- възложител по договора, без
възражения.
Установява
се от доказателствата, че във връзка с изпълнението на процесния договор от
страна на ищеца- изпълнител са издадени 5 бр. фактури, всички- двустранно
подписани, датиращи от 20.09.2016 г., 26.09.2016 г. /3 бр./ и 30.09.2016 г., на
обща стойност 216 775.80 лв., първата от които отразява извършеното от
ответника- възложител първо авансово плащане от 135 240 лв. /с ДДС/, втората-
стойността на извършените по І етап на договора СМР- в размер на 104 369
лв. /без ДДС/, приспаднати от І- то авансово плащане, третата фактура- стойността
на извършени от изпълнителя непредвидени допълнителни СМР- 5 585 лв. /без
ДДС/ или 6 702 лв. /с ДДС/, четвъртата- извършеното от ответника-
възложител второ авансово плащане в намален размер от 64 552.80 лв. /с ДДС/, и последната
/заключителна/ фактура от 30.09.2016 г.- за сумата 10 281 лв. /с
включен ДДС/, представляваща претендираното по настоящото дело
договорно възнаграждение, дължимо след приспадане на авансови суми от
стойността на извършените по ІІ етап на договора СМР /в размер на
70 692.50 лв. /с ДДС//.
Съгласно
заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебна
експертиза- счетоводна част, прието като неоспорено от страните и възприето от
въззивния съд като компетентно и обективно дадено, цитираните по- горе 5 бр.
фактури, издадени от ищеца, са издадени на база съставените между страните
протоколи за изпълнени СМР и са на обща стойност 216 775.80 лв. Надлежно и
своевременно са осчетоводени от ищеца, включени са в дневниците за продажби по
ЗДДС, отразени са в съответните справки- декларации по ЗДДС и данните са
подадени в съответната ТД на НАП. В счетоводството на ищеца са отразени
плащания на обща стойност 206 494.80 лева и като неплатена е отразена сумата
10281 лева. В счетоводството на ответника
редовно и своевременно са
Л.3 на Реш. по гр.д.№
11645/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
осчетоводени фактурите на стойност 216775.80
лв., които са включени в дневниците за покупките по ЗДДС, отразени са в
справките- декларации по ЗДДС и ответникът е ползвал данъчен кредит в размер на
начисления по фактурите ДДС. В счетоводството на ответника са отразени плащания
в размер на 206 494.80 лв., като неплатена е отразена единствено фактура №
*********/ 30.09.2016 г. на стойност 10 281 лв., която сума фигурира като
крайно салдо в счетоводните регистри на ответника, представляващо непогасено
задължение към ищеца.
Според
приетото като неоспорено от страните експертно заключение- в техническата му
част, всички договорени по Договора за строителство от 20.09.2016 г. СМР са
били извършени от изпълнителя в предвидените в договора срокове. На процесния
обект били извършени и непредвидени, допълнителни СМР на стойност 5 585 лв. без
ДДС или 6 702 лв. с ДДС, които са били технологично необходими, за да бъдат
изпълнени договорените СМР. За процесния строеж от изпълнителя са били издадени
всички необходими технически документи.
При
така установената по делото фактическа обстановка се налага приемането на
извод, че като изправна страна по договора /изпълнил е работата съобразно
договореното/ ищецът „Автомагистрали- Черно море“ АД
е материалноправно легитимиран да претендира процесното договорно възнаграждение.
Налице са предвидените в чл.266, ал.1 ЗЗД предпоставки за уважаване на иска:
уговорената между страните работа е била извършена точно- в количествено,
качествено и времево отношение, от изпълнителя по договора и работата е приета
от възложителя без възражения.
Неоснователно
е заявеното от ответника в писмения отговор на исковата молба по чл.131 ГПК възражение,
поддържано и във въззивната жалба, че приемо- предавателните протоколи не били
подписани от негов представител и поради това не го обвързвали, поради което не
било налице изискуемото от закона приемане на работата. Дори да се приеме, че
лицето, подписало протоколите за възложителя, не е било оправомощено за това
/противно на цитираното по- горе договорно съдържание/, приложима в случая е
разпоредбата на чл.301 ТЗ, установяваща презумпция за мълчаливо съгласие на
търговеца с извършените от негово име без представителна власт действия, ако
същият не се е противопоставил веднага след узнаването им. За разлика от
гражданското право, при което извършените от чуждо име без представителна власт
или извън границите на представителната власт правни действия изобщо не
пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо
представлявания /висяща недействителност на сделката- чл.42, ал.2 ЗЗД/, при
търговските сделки /каквато е процесната/ законодателят е приравнил мълчанието
на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на
действията, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването. В
случая изискването по чл.301 ТЗ за противопоставяне веднага след узнаването не
е спазено от ответника, поради което и извършените от посоченото в протоколите
лице действия следва да се считат потвърдени от него при условията на чл.301 ТЗ- чрез непротивопоставяне.
Възражението
в горния смисъл е направено от ответника в подадения на 30.04.2018 г. писмен отговор
на исковата молба по чл.131 ГПК, спорните протоколи датират от м.09.2016 г.,
като според цитираното по- горе експертно заключение- счетоводна част,
издадените за приетите с тях СМР данъчни фактури са осчетоводени от ответника своевременно
/т.е. през периода м.10.- м.11.2016 г./, т.е. узнаването на оспорените действия
е станало в края на 2016 г., поради което и заявеното от ответника едва в хода
на настоящото съдебно производство противопоставяне на документираното с тези
протоколи приемане на работата не отговаря на изискването за противопоставяне
„веднага след узнаването” по смисъла на чл.301 ТЗ, съответно законовата
презумпция не е оборена от него. Независимо от
изложеното, следва да се отбележи, че протоколите са подписани от лицето,
посочено поименно в процесния договор, а именно В.Н., поради което и
направеното в хода на съдебното производство възражение, че същият не бил
надлежен представител на дружеството, не е от естество да рефлектира
върху приетите по основателността на иска правни изводи.
Същевременно
действията по отразяване на процесните фактури в счетоводството на ответника,
включването им в дневника за покупките и в справките- декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит по тях, за които са направени констатации в
приетото по делото като неоспорено от страните експертно заключение, са
равнозначни на признание относно съществуването на вземанията на
доставчика/изпълнителя по фактурите /в този смисъл: Решение № 114/ 26.07. 2013
г. по т.д.№ 255/ 2012 г. на ВКС, І ТО- ТК; Решение № 138/ 17.10.2011 г. по
т.д.№ 728/ 2010 г. на ВКС, ІІ ТО- ТК; Решение № 30/ 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/
2010 г. на ВКС, І ТО- ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Основание за
извършените от ответника счетоводни записвания е извършването на реални
доставки /по които същият е получател на стоки и услуги/, поради което и с
оглед останалите събрани по делото доказателства /фактури и двустранно-
подписани протоколи/ следва да се приеме, че процесните услуги- на стойност
10 281 лв., са били доставени на ответника и приети от него.
С оглед установеното по делото приемане на
изработеното от ответника по сключения с ищеца договор за изработка за
ответника- възложител по договора, е възникнало задължение да заплати
останалата част от дължимото за изработката възнаграждение в размер на 10 281
лева. Налице са визираните в разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД предпоставки,
поради което и предявеният от „Автомагистрали- Черно море“ АД иск за присъждане
на процесната сума /главница/ правилно е уважен, като сумата е присъдена ведно
със законната лихва от завеждане на делото и сторените от ищеца разноски.
Правилен
е и приетият от първоинстанционния съд извод за неоснователност на заявеното от
ответника възражение за прихващане. Сумата 6 702 лв. /с ДДС/ по фактура №
**********/ 26.09.2016 г. е заплатена от ответника на ищеца за извършени във
връзка с изпълнението на процесния договор непредвидени допълнителни СМР.
Установено е въз основа на събраните в процеса доказателства извършването на
такива работи, тяхното приемане от ответника и заплащане на стойността им.
Според приетото по делото
като неоспорено от страните
експертно
Л.4 на Реш. по гр.д.№
11645/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
заключение- техническа част, на процесния
обект са били извършени и непредвидени, допълнителни СМР на стойност 6 702 лв.
с ДДС, които са били технологично необходими, за да бъдат изпълнени договорените СМР. Тъй като не се касае за
хипотеза по чл.3.3 от процесния договор /необходимост от извършването на допълнителни
СМР, надвишаващи с 10 % стойността на работите по Приложение № 1/, не е било
необходимо нарочно писмено възлагане на тези непредвидени работи от страна на
възложителя, нито сключването на анекс към договора, като според свидетелските
показания на св. Др. Йорданов /служител на ищеца/, посочен като представител на
дружеството в заключителната част на договора, налице е било устно възлагане на
така извършените допълнителни СМР. Не е налице следователно насрещно ликвидно
вземане на ответника към ищеца, чието съдебно прихващане да обоснове намаляване
на присъденото с обжалваното решение договорно възнаграждение.
С
оглед приетия извод за основателност на главния иск по чл.266, ал.1 ЗЗД
правилно е уважен като основателен и акцесорният иск на „Автомагистрали- Черно
море“ АД по чл.86, ал.1 ЗЗД. Налице е забава при плащане на процесната сума от
ответника, като периодът на забавата и размерът на дължимата мораторна лихва са
правилно определени от СРС. Конкретни доводи срещу основанието и размера на
претендираното от ищеца акцесорно вземане във въззивната жалба на „С.- п.х.“
ООД не се съдържат, поради което и въззивният съд не дължи излагането на
самостоятелни мотиви в тази насока.
При тези съображения, поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на
релевираните във въззивната жалба доводи първоинстанционното решение като
правилно следва изцяло да бъде потвърдено.
Неоснователна е и подадената
от ищеца „Автомагистрали- Черно море“ АД частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК.
Обжалваният от ищеца съдебен акт не е
недопустим, тъй като произнасянето на първоинстанционния съд е предпоставено от
съдържащите се във въззивната жалба на ответника доводи и искане за изменение
на обжалваното решение в частта за разноските, в която връзка делото е върнато
на СРС за осъществяването на процедура по чл.248 ГПК. За разлика от ГПК /отм./,
действащият понастоящем ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ не предвижда директно
обжалване на постановеното по делото решение в частта относно разноските /с
характер на определение/, което при изложени самостоятелни доводи за недължимост
на възложените в тежест на страната разноски, какъвто е настоящият случай,
налага да бъде извършена процедура по чл.248 ГПК преди осъществяването на
инстанционен контрол за правилността на обжалваното решение от въззивния съд.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК /изм. ДВ- бр.8 от 2017 г./, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт; размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от приложимата Наредба за
заплащане на правната помощ /НЗПП/, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.- ал.1, за защита по дела с
материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато
материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения
размер по ал.1- ал.2.
Преценката
за конкретния размер на дължимото на страната юрис-консултското възнаграждение
принадлежи на съда, като според цитираните по- горе нормативни разпоредби то е
лимитирано от 100 до 300 лв., не може да надхвърля посочения максимален размер
от 300 лв. и може /също по преценка на съда/ да бъде увеличено до размера по
ал.2 на чл.25 НЗПП. Съдът не е обвързан от посочения в списъка по чл.80 ГПК
размер на претендираните от страната разноски за юрисконсултско възнаграждение,
нито е необходимо възражение на насрещната страна за прекомерност на тези разноски.
При
тези съображения определението на СРС, с което по реда на чл.248 ГПК на ищеца
са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в намален размер е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Правилно
е отказано с обжалвания съдебен акт и присъждането на разноски за проведено
изпълнително производство, касаещо налагането на обезпечителни мерки, тъй като
реализацията на правото на разноски за това производство не може да бъде
осъществена в исковия процес, в който са разгледани обезпечените искове.
Сторените за изпълнителното производство разноски следва да бъдат включени в
постановлението за разноски на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен
контрол по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Поради изложеното постановеното на
25.06.2019 г. определение по чл.248 ГПК като правилно също следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
има въззиваемата страна, на която въззивникът дължи да заплати сумата 100 лв.-
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разноски за производството по чл.248 ГПК, имащо несамостоятелен характер, с настоящото въззивно решение не следва да
бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 8.03.2019
г., постановено по гр. дело № 89185/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 77
състав, с което „С.- п.х.“ ЕООД- гр. София /ЕИК *****/ е осъдено да заплати на основание чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на „АВТОМАГИСТРАЛИ- ЧЕРНО МОРЕ“ АД- гр. Ш./ЕИК *****/
сумата 10 281 лв., представляваща
възнаграждение за извършени С.- монтажни работи по
Договор за строителство от 20.09.2016
г., за което е издадена Фактура № **********/ 30.09.2016 г., ведно със законната
лихва
Л.5 на Реш. по гр.д.№
11645/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
от 21.12.2017 г. до окончателното й
изплащане, и сумата 1 248.01 лв.-
мораторна лихва за периода 8.10.2016 г.- 18.12.2017 г.
ОСЪЖДА „С. п.х.“ ЕООД- гр.
София /ЕИК *****/ да заплати на „Автомагистрали- Черно море“ АД- гр. Ш./ЕИК *****/
сумата 100 лв. /сто лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от
25.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 89185/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ
ГО, 77 състав, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено решението от 8.03.2019
г. в частта за разноските, като са намалени присъдените на ищеца „Автомагистрали- Черно море“ АД- гр. Ш.разноски
по чл.78, ал.1 ГПК от 1 997.85 лв. на 1 252 лв. /намаление със сумата
745.85 лв., включваща 300 лв.- за юриск. възнаграждение, и 445.85 лв.- разноски
по изпълнително дело/.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.