№ 383
гр. Горна Оряховица, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120100109 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.357 КТ.
Ищецът О. Г. Л. твърди, че работи на длъжност „началник влак, товарно
движение“ при ответника. Твърди, че с връчената му на 25.11.2021 г. Заповед
№ ЛС-21/25.11.2021 г. на Директора на „Поделение за товарни превози –
Горна Оряховица“ към "БДЖ – Товарни превози" ЕООД (по-долу ПТП –
Горна Оряховица) му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“, за това, че на 18.08.2021 г., в качеството му на ръководител на
маневрата, не е упражнил достатъчно контрол за правилното и безопасното й
извършване. Сочи се, че нарушението било открито в деня на извършването
му, поради което срокът по чл.194, ал.1 КТ не е спазен. Счита, че
разследването по реда на Наредба № 59/05.12.2006 г. за управление на
безопасността в железопътния транспорт (по-долу само Наредба № 59/2006
г.) няма отношение към узнаване на нарушението от работодателя и
ангажиране на дисциплинарната отговорност. Излага доводи, че в заповедта
не са посочени фактическите действия на ищеца, които работодателят е счел
да съставляват дисциплинарно нарушение, а единствено са цитирани голям
брой разпоредби от КТ и вътрешни правила, които създават объркване у
ищеца относно фактическото основание за наказването му. Твърди се, че на
18.08.2021 г. ищецът ръководил извършване на маневра, при която е трябвало
да се вземат седем празни вагон-цистерни от 5-ти коловоз и да бъдат
подадени на 62-ри коловоз. Твърди се, че ищецът наредил на маневрения
стрелочник Р. Л. Я. да влезе между осми и седми вагон, за да ги разкачи и
1
оставащата на коловоза група да осигури против самопридвижване като
постави спирателна обувка пред колелото на осми вагон. Р. Я. разхлабил
куплата, но не я е откачил, поставил е спирателната обувка, излязъл е на
коловоза и е подал на ищеца сигнал за започване на маневрата. След около
150 м. след потегляне на състава, поради вклинена спирателна обувка, седми,
осми и девети вагон дерайлирали. Твърди, че неговите задължения били да
съгласува действията на членовете на бригадата, но не и лично да извършва
или проверява поотделно действията на всеки един от тях. Твърди, че е било
необходимо да наблюдава с приоритет действията на другия стрелочник,
защото той бил по-възрастен, с малък опит в железницата и скоро бил
припаднал на работа. Моли за постановяване на решение, с което наложеното
дисциплинарно наказание бъде отменено с присъждане на сторените
разноски.
Ответникът ПТП – Горна Оряховица признава съществуването на
трудово правоотношение с ищеца за длъжността „началник влак, товарно
движение“. Сочи, че по повод процесното произшествие е извършено
разследване по реда на Наредба № 59/2006 г. и с получаването му на
15.09.2021 г. работодателят е узнал за нарушенията, извършени от ищеца.
Твърди, че с писмо от 02.11.2021 г. го поканил да даде обяснения, но той не
представил такива, а даденото на 18.08.2021 г. обяснение не е изискано или
дадено пред работодателя, а пред органите, разследващи произшествието.
Твърди, че от 26.10.2021 г. до 15.11.2021 г. ищецът ползвал платен отпуск и
срокът по чл.194, ал.1 КТ през този период е спрял да тече. Признава, че на
датата на инцидента за него са узнали както Директора на ПТП – Горна
Оряховица, така и Изпълнителния директор на "БДЖ – Товарни превози"
ЕООД, но счита, че срокът по чл.194, ал.1 КТ е започнал да тече след
получаване на окончателния доклад по разследването, защото тогава са
станали известни всички факти относно дисциплинарното нарушение.
Твърди, че на 18.08.2021 г. ищецът ръководил извършването на маневра на
гара Горна Оряховица – разпределителна, при която трябвало с локомотив №
55-198, управляван от машиниста Е. Х. Е., да се вземат седем празни вагон-
цистерни от 5-ти коловоз и да бъдат подадени на 62-ри коловоз. Ищецът
наредил на стрелочника Р. Л. Я. да влезе между осмия и седмия вагон, да ги
разкачи и оставащата на коловоза група от единадесет вагона да осигури
против самопридвижване, като постави спирателна обувка пред колелото на
осми вагон. Стрелочникът влязъл между осмия и седмия вагон, разкачил
кноровите ръкави и разхлабил куплата между тях /винтовия спряг/, но без да я
откачи, след което поставил спирателна обувка на осми вагон и излязъл от
коловоза от страната на ищеца и му подал сигнал за започване на маневрата.
Ищецът поискал разрешение за маневрата от дежурния ръководител и след
получаването му дал сигнал на машиниста за движение напред. Локомотивът
започнал движението си, като започнал да изтегля не само седемте вагона, а и
останалите единадесет, защото седми и осми вагон не били разкачени, а
спирателната обувка пред колелото на осми вагон се плъзгала по релсата.
2
След изминаване на около 150 м. спирателната обувка се заклинила в стрелка
№ 35, препятствайки движението на осмия вагон, който дерайлирал с втората
талига, а след него дерайлирали деветият вагон, който полегнал към шести
коловоз и десетият вагон с първата талига. Посочва, че нарушението се
състои в липса на контрол над действията на стрелочника Р. Я. и
неразпореждане на машиниста да преустанови маневреното придвижване,
което става ясно от заповедта. Посочва, че стрелочникът също е извършил
нарушение, но то не изключва отговорността на ищеца, а тежестта на
наложеното наказание е съответно на нарушението. Моли за отхвърляне на
иска с присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.357 КТ за отмяна
на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Доколкото искът се основава на отричане на основанието за ангажиране на
дисциплинарна отговорност, ответникът следва да установи
законосъобразността на налагането на дисциплинарното наказание с оглед
въведените от ищеца доводи и служебната проверка, дължима от съда.
Основното възражение на ищеца е за неспазване на срока по чл.194, ал.1 КТ,
т.е. че субективното потестативно право на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание е било преклудирано преди да е упражнено.
Естеството на това възражение налага то да бъде разгледано на първо място и
едва ако то се яви неоснователно, на разглеждане ще се поставят и останалите
доводи на ищеца – че извършеното от него не съставлява дисциплинарно
нарушение и за неяснота на мотивите на заповедта.
Съгласно чл.194, ал.1 КТ дисциплинарното наказание следва да се
наложи не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението. Нарушението е
открито по смисъла на нормата когато субектът на дисциплинарна власт узнае
за съществените признаци на нарушението на трудовата дисциплина –
извършителя на нарушението, времето и мястото на извършването му и
съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и
субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение (в
посочения смисъл Решение № 256/18.05.2012 г. по гр.д. № 1036/2011 г. на IV
Г.О. на ВКС; Решение № 203/24.06.2015 г. по гр.д. № 6889/2014 г. на IV Г.О.
на ВКС; Решение № 207/24.06.2016 г. по гр.д. № 1123/2016 г. на IV Г.О. на
ВКС; Решение № 14/04.02.2020 г. по гр.д. № 2590/2019 г. на IV Г.О. на ВКС;
Решение № 206/26.10.2020 г. по гр.д. № 978/2020 г. на IV Г.О. на ВКС). За
началото на срока по чл.194, ал.1 КТ значение има само узнаването на тези
обстоятелства от работодателя, а не от други лица, в т.ч. други служители в
същото предприятие, но за да започне да тече двумесечния срок не е
необходимо работодателят да бъде известяван официално за нарушението,
нито да му бъдат предоставяни документи за причината за извършването му
3
(Решение № 81/12.05.2021 г. по гр.д. № 2618/2020 г. на IV Г.О. на ВКС).
Между страните не е спорно, че ищецът изпълнявал длъжността
„началник влак, товарно движение“ при ответника и като такъв на 18.08.2021
г. ръководил извършването на маневра, при която трябвало да се вземат седем
празни вагон-цистерни от 5-ти коловоз на гара Горна Оряховица –
разпределителна и да бъдат подадени на 62-ри коловоз. Не се спори също, че
за изпълнение на задачата дал нареждане на стрелочника Р. Л. Я. да влезе
между осмия и седмия вагон, да ги разкачи и оставащата на коловоза група от
единадесет вагона да осигури против самопридвижване, като постави
спирателна обувка пред колелото на осми вагон. Безспорно е още, че
стрелочникът влязъл между осмия и седмия вагон, разкачил кноровите ръкави
и разхлабил куплата между тях /винтовия спряг/, но без да я откачи, след
което поставил спирателна обувка на осми вагон и излязъл от коловоза.
Локомотивът започнал движение напред, като изтеглял не само седемте
вагона, но и останалите единадесет, защото седми и осми вагон не били
разкачени, а след изминаване на около 150 м. спирателната обувка се
заклинила в стрелка № 35 и това довело до дерайлиране на осми, девети и
десети вагон. Ответникът признава, че Директорът на ПТП – Горна
Оряховица, който е и носител на дисциплинарна власт спрямо ищеца, узнал за
случилото се в деня на инцидента – 18.08.2021 г. Обясненията на ищеца, на
стрелочника Р. Я. и на свид.Е. – локомотивен машинист, дадени на същата
дата до Директора на поделението еднозначно и безпротиворечиво посочват
точното време и мястото на случилото се и описват в хронологична
последователност отделните действия/бездействия на членовете на бригадата,
в частност на ищеца и Р. Я..
Възраженията, писмените обяснения и проведените срещи за
изяснавяне на обстоятелствата могат да съставляват узнаване по смисъла на
чл.194, ал.1 КТ, ако в резултат на тях допуснато нарушение е узнато по
категоричен начин от органа на дисциплинарна власт (Решение № 266/2011 г.
по гр.д № 311/2011 на ІV Г.О. на ВКС; Решение № 1685/2005 г. по гр.д. №
3106/2003 г. на ІІІ Г.О. на ВКС). Процесният случай е точно такъв, защото
съдържанието на обясненията в пълнота изяснява всички признаци на
допуснатото неизпълнение от стрелочника, съответно деянието на ищеца
(бездействие, неупражняване на контрол върху работата му). Не е съответна
на събраните доказателства поддържаната от ответника теза, че тези
обяснения са дадени за целите на разследването по реда на Наредба №
59/2006 г. Съгласно чл.81, ал.4 от Наредбата, показанията, на лица, участвали
в инцидента, се изготвят писмено пред двама представители на
комисията/оперативната група и се адресират до председателя на комисията, а
дадените обяснения не отговарят на тези изисквания. От съдържанието на
обясненията е видно, че те са адресирани до Директора на ПТП – Горна
Оряховица, а свид.Е. установява, че обяснения били снети от всички членове
на локомотивната и маневрената бригада по разпореждане на различни
инспектори в Регионална инспекция „Безопасност на превозите“. Свид.Е.
4
посочва, че нему били снети обяснения от инспектора В. М., който видно от
доклада, не е член на комисията.
Становището на ответника, че за узнаване на нарушението по смисъла
на чл.194, ал.1 КТ е било необходимо приключване на разследването по реда
на Наредба № 59/2006 г. не е съответно както на тълкуването на понятието
„откриване на нарушението“ съгласно цитираната съдебна практика, така и на
сочените от самата страна съдебни решения по приложение на чл.195, ал.1 КТ
относно съдържанието на заповедта. Както се сочи и в отговора на исковата
молба, в заповедта работодателят не е задължен да посочва всички обективни
и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на
осъществяването им, кои задължения от длъжностната характеристика или
вътрешни правила на работодателя са нарушени, каква е квалификацията на
нарушението според посочените в чл.187 КТ, а следва единствено да опише
нарушението по разбираем за работника или служителя начин (цитираните от
ответника Решение № 128/28.05.2013 г. по гр.д. № 726/2012 г. на IV Г.О. на
ВКС; Решение № 164/22.06.2015 г. по гр.д. № 6474/2014 г. на III Г.О. на ВКС;
Решение № 60202/10.11.2021 г. по гр.д. № 3965/2020 г. на III Г.О. на ВКС и
много други е същия смисъл). Информацията, която е достигнала до субекта
на дисциплинарна власт в деня на инцидента е била достатъчна за да се
индивидуализира деянието на ищеца, така че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание да отговаря на този стандарт – безспорно е било
ясно мястото и точното време на инцидента, точните действия на
стрелочника, причинили дерайлирането на три вагон-цистерни, както и че
ръководител на маневрената бригада, т.е. задължен за контрол над действията
му, е бил единствено ищецът. Тъй като дисциплинарната отговорност е
ангажирана именно за неупражняване на достатъчен контрол върху
действията на стрелочника, т.е. бездействие, от момента на узнаване на
всички обстоятелства, касаещи нарушението на стрелочника, тече и срокът по
чл.194, ал.1 КТ за нарушението, вменено на ищеца.
На следващо място, разследването на железопътни произшествия,
инциденти и ситуации, близки до инцидентите, по реда на Глава VI „б“ ЗЖпТ
и Наредба № 59/2006 г. се извършва за установяване на причините за
произшествието или инцидента с нормативно определена цел – подобряване
на безопасността в железопътния транспорт, предотвратяване и недопускане
на произшествия, чрез даване на препоръки и предписания за подобряване на
безопасността и за предотвратяване на нови произшествия и инциденти (арг.
от чл.115и, ал.1 и 2, чл.115м ЗЖпТ; чл.74, ал.3 от Наредба № 59/2006 г.).
Изрично в чл.115и, ал.2 ЗЖпТ, както и в чл.76, ал.4 от Наредба № 59/2006 г.
се сочи, че това разследване не определя вина или отговорност. Същото се
извежда от чл.92 от Наредба № 59/2006 г. относно съдържанието на доклада,
в който се посочва техническата причина за произшествието или инцидента,
без да се търси вина, както и от чл.94, ал.2 от Наредба № 59/2006 г., съгласно
който препоръките за безопасност, с които приключва доклада, не създават
презумпция за вина или отговорност за произшествието или инцидента. Тъй
5
като разследването няма за предмет отговорност или вина, докладът от него
няма действието, което чл.194, ал.2 КТ придава на влизането в сила на
присъда или наказателно постановление за дисциплинарното нарушение.
Становището на ответника на практика поставя знак за равенство между тях,
но без да държи сметка, че чл.194, ал.2 КТ не подлежи на разширително
тълкуване и без да съобразява предмета и целта на разследването – да се
обезпечи безопасността в железопътния транспорт и да се предотврати
настъпване на бъдещи инциденти.
Не е защитима и тезата на ответника, че това разследване е допринесло
за установяване на съществени елементи обективна или субективна страна на
нарушението. При сравнение между мотивите на заповедта, съдържанието на
трите писмени обяснения до Директора на ПТП – Горна Оряховица и
окончателния доклад е видно, че фактите, изложени в заповедта са били ясни
на субекта на дисциплинарна власт още в деня на нарушението, а в резултат
на окончателния доклад от разследването не е узнато нищо ново или
различно. Този аргумент на ответника може да се счете дори бланкетен, тъй
като остана неуточнено кои обстоятелства по нарушението са узнати от
работодателя едва от доклада. Не на последно място, становището на
ответника за значението на доклада за узнаване на нарушението противоречи
и на правилата на логиката. Предвид резултата от случилото се – дерайлиране
на три вагон-цистерни, не е възможно нарушението да е останало скрито за
работодателя. Тъй като точно бригадата, ръководена от ищеца, е извършвала
маневрена работа с тези вагони, само той би могъл да не изпълни
задължението да упражни контрол върху тази работа, а всички посочени в
заповедта факти, определени от работодателя като нарушение на чл.396, ал.1,
ал.3, т.1 и 2, чл.399, т.3 и чл.400, т.4 от Правилата за движението на влаковете
и маневрената работа в железопътния транспорт и на длъжностната
характеристика на ищеца, са изложени още в писмените обяснения, дадени
пред работодателя в деня на инцидента.
Така срокът за налагане на дисциплинарно наказание е започнал да тече
на 18.08.2021 г. и е изтекъл на 18.10.2021 г. без да се твърди или установява
да е бил спиран по чл.194, ал.3 или ал.4 КТ. Заповедта е издадена и връчена
след изтичане на този срок – на 25.11.2021 г., когато субективното
потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание,
вече е било преклудирано. Посоченото съставлява самостоятелно основание
за незаконосъобразност на наложеното наказание и прави безпредметно
обсъждането по същество дали деянието съставлява дисциплинарно
нарушение и дали заповедта е мотивирана в достатъчна степен. Искът се
явява основателен и следва да бъде уважен, като дисциплинарното му
наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със заповед № ЛС-
21/25.11.2021 г. на Директора на ПТП – Горна Оряховица, бъде отменено.
По присъждане на сторените разноски:
6
На основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на
такси и разноски в производството. Предвид изхода на спора и на основание
чл.78, ал.6 ГПК, ответникът е задължен да заплати дължимите разноски за
държавна такса за първоинстанционно разглеждане на делото в размер
съгласно чл.3 ТДТССГПК от 80 лв.
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има
право да му се присъдят направените разноски. Той е направил такова искане
и е представил доказателства (договор за правна помощ), по силата на който
ищецът е заплатил адвокатски хонорар от 300 лв., който му се следва за
заплащане от ответника.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“, наложено на О. Г. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
***, ул. ***, вх. ***, етаж ***, ап. *** от ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Булстат 1754038560088, с адрес гр.Горна
Оряховица, ул.“Цар Освободител“ № 97, представлявано от Директора Диян
Николов Боев към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Иван Вазов“ № 3,
представлявано от управителя Християн Бориславов Кръстев, със Заповед №
ЛС-21/25.11.2021 г. на Директор на „Поделение за товарни превози“ – Горна
Оряховица.
ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, Булстат 1754038560088, с адрес гр.Горна Оряховица, ул.“Цар
Освободител“ № 97, представлявано от Директора Диян Николов Боев към
„БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Иван Вазов“ № 3, представлявано от управителя
Християн Бориславов Кръстев да заплати по сметка на Районен съд – Горна
Оряховица сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща държавна
такса за разглеждане на делото, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, Булстат 1754038560088, с адрес гр.Горна Оряховица, ул.“Цар
Освободител“ № 97, представлявано от Директора Диян Николов Боев към
„БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Иван Вазов“ № 3, представлявано от управителя
Християн Бориславов Кръстев да заплати на О. Г. Л., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ***, ул. ***, вх. ***, етаж ***, ап. *** сума в размер 300
лв. /триста лева/, представляваща направени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8