Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Плевен
30.11.2016 г.
Плевенският окръжен съд, втори
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми ноември две
хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ
ГРЪНЧАРОВ
СЕКРЕТАР:В.Т.
ПРОКУРОР: ИСКРА ГАНЕВА
Като разгледа докладваното от съдия
Мариан Иванов ВНОХД №583/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
С присъда № 13/09.06.2016г., постановена по НОХД № 24/2016г., РС-гр.Левски,
признал подсъдимия С.Н.Н., ЕГН **********,
за виновен в това, че на 10.06.2015г., в Затвора – Белене, противозаконно
унищожил чужда движима вещ – телевизионен приемник, марка „Финлукс”,
На основание
чл.45 от ЗЗД осъдил С.Н.Н., да заплати
на Й.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, изтърпяващ наказание в Затвора - Белене
сумата от двеста и петнадесет лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието – 10.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимия С.Н.Н. да заплати държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, сумата от 50 лв.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимия С.Н.Н. със снета по-делото самоличност да
заплати направените деловодни разноски на досъдебното производство в размер на
91.36 лв. и в съдебното производство в размер на 63.52 лв.
Постановената
присъда е протестирана от РП-гр.Левски.В протестът се изразява становище за
неправилност на присъдата, в частта, с която на подсъдимия е наложено наказание
в размер на две години лишаване от свобода.Прокурора, счита че наказанието е
следвало да бъде наложено при превес на отегчаващите вината обстоятелства.Като
довод се сочат многократните осъждания на подсъдимия Н., който не са довели до
превъзпитателен и възпиращ ефект върху личността му.Иска се изменение на
присъдата и увеличаване на наложеното на подсъдимия Н. наказание лишаване от свобода.
Присъдата се
обжалва и от подсъдимия Н..Същата
съдържат възражения и оплаквания, относно следното: Присъдата, наречена
„решение”, е неправилна и незаконосъобразно постановена при неправилно прилагане
на материалният закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.Твърди се, че не е налице престъпление по чл.216 ал.1 от НК и присъдата
почива на предположения.Не е доказано по несъмнен начин повдигнатото срещу него
обвинение, както и,че е под съмнение собствеността на телевизора.Не било
доказано фактическото състояние на телевизора, дали е бил повреден до степен
негоден.Сочат се свидетелите А.М.,Т. Т. и Т. М. Т., дали показания, че преди
случая телевизора на бил работил.Оспорва се заключението по изготвената
съдебно-стокова експертиза и приетия граждански иск.Твърди се, че пострадалия ДЖ.
е лъжесвидетелствал.Сочи се неправилно неуважено искане от негова страна за
прекратяване на производство съобразно протокол №7 от ЕКПЧ и тълкувателно
решение на ОСНК.Възразява се и срещу влезли в сила съдебни актове на ОС-Плевен
и Апелативен съд-В.Търново.Твърди,че за престъплението, за което е осъден, му е
било наложено вече дисциплинарно наказание по чл.101 т.7 от ЗИНЗС и на
основание чл.41 ал.4 от НК, отменени изцяло
зачетени му преди това 272 работни дни. С оглед на това са направени
няколко искания: Да се прекрати производството по делото и да бъде оправдан
.Алтернативно, да се отмени присъдата и върне делото с указания за отношение по
искането му за прекратяване на наказателното производство, да се отмени изцяло
първоинстанционната присъда, признат за невинен и оправдан,Като последно
алтернативно искане, да му бъде намалено наказанието,като несправедливо и завишено,
да се приложи чл.55 ал.1б.”б” от НК и да се отмени изцяло уваженият граждански
иск.
Пред
въззивният съд, протеста не се поддържа.Представителя на ОП-гр.Плевен счита, че
са налице съществени процесуални нарушения, изразяващи се в пропуски при
събирането на доказателства, довели до нарушаване правото на защита на
подсъдимия.Конкретно твърди, че не е установен по безспорен начин вида и модела
на унищожения телевизор и напълно неоснователно е кредитирано заключението на
вещото лице.Иразява становище, че не е дадена възможност и е бил лишен
подсъдимия Н., да докаже твърденията си за вида и модела на телевизора.Предлага
да се отмени първоинстанционна присъда и върне делото за нова разглеждане.
В
допълнителние към въззивната жалба, по същество се акцентира да се
преквалифицира деянието по чл.216 ал.4 от НК, като се приеме маловажен
случай.Отново се твърди за противоречие с материалния закон при постановяване
на присъдата.Иска се прекратяване на производството, като пострадалия ДЖ. търси
правата си по чл.218 в от НК.Моли съда да отмени първоинстанционната присъда,
като се уважат направените искания във въззивната жалба
Служебния
защитник на подсъдимия С.Нешковн, адвокат Т.А. изцяло се присъединява към
становището на прокурора.
Заинтересованата страна Й.Х.Д.,
конституиран в първоинстанционното производство като частен обвинител и
гр.ищец- редовно призован, не се явява.Представлява се от се служебно
назначеният му защитник-адвокат Б.Б.-***.Адвокат Б. изразява становище, че
протеста е неоснователен досежно искането за увеличаване на наложеното на
подсъдимият Н. наказание лишаване от свобода.Счита, че размера на наказанието е
адекватен на обществената опасност на дееца и деянието.По отношение на първоинстанционната
присъда, противно на твърдяното от прокурора, изразява становище,че същата е
правилна и законосъобразна и следва да се остави в сила.Счита жалбата на
подсъдимия за неоснователна.Излага доводи за неоснователност на оплакванията от
подсъдимия Н..
Въззивният съд като се запозна със
събраните по делото доказателства, протеста на РП-гр.Левски, въззивната жалба и
допълнението към нея, становищата на страните във въззивното производство и след цялостна проверка на
присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, намира следното:
Въззивните жалба и протест на РП-
гр.Левски, са подадени в срок и са допустими.
Разгледани по същество са
неоснователни.
За да постанови обжалваната и
протестирана присъда, първоинстанционният
съд приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Н.
изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора София.
Със заповед
на ГД на ГДИН София на 23.05
Към
10.06.2015 г. С.Н. изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в Затвора Белене.
В същия затвор изтърпявал наказание и пострадалия-св. Й.Х.Д..
Видно от приложената към делото служебна бележка,
издадена от Затвора – Белене е, че Д. внесъл за ползване лична вещ – телевизор
марка „Финлукс”, който ползвал.
На
10.06.2015 г. подсъдимият Н. влязъл в килията на Д..
Когато
подсъдимият влязъл в килията, обитавана от Д., последният бил легнал на леглото
и слушал музика от телевизора. Телевизионният приемник бил поставен върху
шкафчето непосредствено до вратата. Подсъдимият не казал нито дума, взел
телевизора, излязъл пред килията и хвърлил телевизора на пода. Падайки на пода,
вследствие на удара, телевизорът се счупил. Телевизионният приемник се разбил
на парчета, същият бил унищожен, поради което и станал негоден за ползване.
Видно от
заключението на назначена съдебно – стокова експертиза, по ДП е, че пазарната
стойност на телевизионния приемник, марка „Финлукс”
От
заключението на изготвената съдебно видео-техническща експертиза е видно, че
файлът е цифров презапис от оригиналните файлове, записани на твърдия диск на
охранителна видео – система и, че не са установени следи от манипулация –
намеса върху записаната информация.
Така
описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд приел за установена и доказана въз основа на
показанията на свидетелите- Й. ДЖ., Л.Ф., С.Н., Е.Н., Р.Р. и П.П, Р.В., Ц.К. и Ю.И.,
писмените доказателства, приложени към делото, заключенията на съдебно -
стоковата експертиза и съдебната видео – техническа експертиза.
Въззивният съд, споделя изводите на
първоинстанционният съд относно доказанността на приетата фактическа
обстановка.Изпълнил е задълженията се по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на
обстоятелствата подлежащи на доказване съобразно чл.102 от НПК.
Свидетелите Л.Ф.
и С.Н. са очевидци и непосредствено са възприели, как подсъдимия Н. влиза в
килията на гражданския ищец Й.Д., взема телевизора му и да го хвърля на земята,
в резултат на което телевизорът се е счупил и е станал негоден за
употреба.Техните показания са последователни и непротиворечиви, кореспондират,
подкрепят показанията на пострадалия Д. и правилно са приети от съда за
достоверни.
Показанията
на свидетелите Е.Н., Р.Р. и П.П-служители в Затвора–Белене, също са
безпротиворечиви и последователни, поради, което също са достоверни.Тези
свидетели непросредствено са видели, след чутия шум, счупеният телевизор до
решетките на десето спално помещение.Преглеждайки записите на видеокамерите,
свидетеля П. видял как подсъдимият Н.
удря телевизора.
Показанията
на свидетелите Р.В., Ц.К. и Ю.И. безпротиворечиво изясняват въпроса за
произхода и собствеността на телевизора/сл.бележка
на л.19,20 от ДП/, затова, че се намирал в килията на Д. и е работил, поради
което правилно са приети от първоинстанционният съд също за достоверни.В
подкрепа е приложената към делото служебна бележка на л.193, че за месеците май
и юни 2015г., пострадалият Д. е заплатил по 8 лева за ползване на кабелна
телевизия в затвора гр.Белене.Р.В. твърди, че работещият телевизор му е бил
донесен от Германия, закупен от магазин втора употреба и предложил на Д. да го
закупи.Ц.К. е предал телевизора на Д. ***.
Първоинстанционният
съд правилно е приел и заключенията по двете експертизи.
Заключението
на вещото лице Ф.С. е прието, след като
съдът е дал възможност на страните да се запознаят отново и в съдебното
заседание-л.165 от наказателното дело.
Заключението
по съдебно-стоковата експертиза е било прието в съдебното заседание, след като
е дадена възможност на подсъдимия и защитника му да задават въпроси на вещото
лице М.Ф.-л.201 от наказателното дело.Не възниква съмнение за обективността,
пълнотата и обосноваността на това заключение, както за вида и марката, така и
за стойността на унищоженото от подсъдимия имущество собственост на Д..
Въз основа
на така притета за установена и доказана фактическа обстановка, правните изводи
относно обективната и субективна страна на престъплението за, което е осъден С.Н.,
са правилни и законосъобразни. Първоинстанционният съд е извършил обективен анализ на доказателствения материал
и е достигнал до обоснован извод, че с деянието си на 10.06.2015г., подсъдимият
е извършил престъплението по чл.216 ал.1от НК.
Правилно
първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите А. М., А.М.,
Т.Х. Т. и Т.Н. Т..Последните трима са били призовани по искане на подсъдимия Н..Показанията
им от една страна са противоречиви и от друга страна не кореспондират с
останалият доказателствен материал, относно твърдяното от тях, че телевизора не
е работил.
Пред
първоинстанционният съд, са правени искания и възражения от подсъдимия, за
които съдът е дал мотивиран отговор, както с определения по време на съдебното
производство, така и в мотивите към присъдата.
Пред
въззивната инстанция се правят по същество същите оплаквания и искания в
разширен вид.
На първо
място следва да се повтори, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен
и единствено възможен извод относно обективната и субективна страна на деянието
извършено от С.Н., а именно ,че е налице престъплението по чл.216 ал.1 от НК.От
доказателствата подкрепящи изложената фактическа обстановка не възниква
съмнение за авторството на деянието.
Несъстоятелни
и неоснователни са възраженията и
доводите на подсъдимия и прокурора от ОП-гр.Плевен, че не е определен предмета
на престъплението по вид и модел, от там и за някаква неяснота в заключението
на вещото лице.По този въпрос въззивният съд даде отговор и в съдебното си
заседание, като остави без уважение
искането на прокурора и въззивният жалбоподател С.Н., за допускане на
тройна съдебно-оценителна експертиза. По никакъв начин не е нарушено правото на
защита на подсъдимият, както се твърди от представителя на ОП-гр.Плевен. Не
възникват съмнения относно правилността на изготвената и приета от
първоинстанционният съд експертиза.Заключението е от вещо лице със съответната
компетентност, въз основа на достатъчно данни за телевизора по вид, модел,
продуктов номер./л.20 от ДП/Вещото лице е отговорило, че това са достътъчно
данни –параметри, за да даде заключение относно пазарната му стойност.Същото е
съобразено и със съответната амортизация ./л.16 от ДП/.
С оглед
личността на подсъдимия, времето, мястото и начина на извършване на деянието не
може да се приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК.Извършеното престъпление от С.Н. с оглед мястото, начина на извършване, след
наложено му наказание за тежки нарушения на установеният ред в затвора, не е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъплението по чл.216 ал.1 от НК.Същото е безцеремонно извършено, при
абсолютно игнориране правото на Д..В тази връзка ,относимо към исканията на
подсъдимия, е приложеното по ДП
окончателното определение № 766/21.10.2015г. постановено по ВЧНД №762/2015г. на
ОС-Плевен./л.83-87 от ДП/, относно незаконосъобразното постановление на
РП-гр.Левски, за прекратяване на наказателното производство.
По отношение на оплакването за двойна
наказуемост е даден отговор в мотивите на първоинстанционният съд, който се
споделя от възивният съд.Във въззивната жалба се сочи влязлото в сила
определение № 628/2015г. по ЧНД №594/2015г. на ОС-Плевен, потвърдено с
определение № 69/2015г. по ВЧНД №266/2015г.на Апелативен съд
гр.В.Търново./л.105-110 от НОХД №24/2016г./.В тях действително е посочена и
заповедта за нарушението, за което е осъден С.Н. с обжалваната присъда.Макар и
включено като едно от нарушенията, за които е била приложена разпоредбата на
чл.442 ал.2 от НПК, във връзка с чл.41 ал.4 от НК, не се изключва наказателната
отговорност за извършеното престъпление по чл.216 ал.1 от НК.Това следва от
самата разпоредба на чл.41 ал.4 от НК.Извършването на умишлено престъпление е
отделна предпоставка за налагане на такова дисциплинарно наказание, но не
изключва наказателната отговорност за извършено престъпление. Освен това,
заповедта за това нарушение №324/28.07.2015г./л.70
от ДП/, е след като вече на 22.06.2016г. е било
образувано досъдебното
производство за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК. Жалбата на
пострадалия Д. срещу подсъдимият С.Н., е с дата 11.06.2015г.,т.е. също преди С.Н.
да бъде наказан за това по дисциплинарен ред с 14 денонощия изолиране в
наказателна килия.
В този смисъл, настоящият въззивен
състав не прие за основателни доводите на подсъдимия, че се касае за двойна
наказуемост.Съответно не счете, че следва да се отмени присъдата и
наказателното производство прекратено съобразно чл.4 от протокол №7 от ЕКПЧ,
вр. с чл.24 ал.1 т.6 от НПК и ТР
№3/2015г. на ОСНК.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът е съобразил
разпоредбите на закона.Взел е предвид степента на
обществена опасност на деянието и високата степен на обществена опасност на
дееца, подбудите за неговото извършване, това, че е извършено непосредствено преди преместването на подсъдимия Н. в друг обект
за изтърпяване на наказанието.При налагане на наказанието съдът съобразил и
ниската стойност на унищоженото имущество-215 лева.
От една страна, отегчаващите вината
обстоятелства- предходните осъждания за тежки умишлени престъпления и
дисциплинарни наказания, това, че изтърпява наказание към момента за дълъг
срок, явно не са довели до поправянето и превъзпитанието на Н..Не са
въздействали и предупредително.От друга страна първоинстанционният съд е отдал
значение и тежест, като смекчаващо обстоятелство, на сравнително ниският размер
на унищоженото имущество, поради което наложеното наказание при условията на
чл.54 от НК, под средния размер, от две
години лишаване от свобода, се явява законосъобразно и справедливо.В този
смисъл протеста на РП-гр.Левски, относно искането за увеличаване на
наказанието, дори и да се поддържаше от представителя на ОП-гр.Плевен, е
неоснователен.
Предвид мястото и начина на
извършване на престъплението, както и отношението на С.Н. към извършеното от
него, сравнително ниският размер на унищоженото имущество в конкретния случай,
не може да се приеме като изключително смекчаващо обстоятелство.При условие, че
няма други смекчаващи обстоятелства, искането на подсъдимия С.Н. за по-голяма
снизходителност с прилагането на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, е
неоснователно.Правилно е определен и режима на изтърпяване на
наказанието-строг, в затвор от закрит тип.
Първоинстанционният съд е приел за
съвместно разглеждане в съдебното производство предявеният граждански иск за
сумата в размер на 215 лева.Приетият по размер граждански иск е съобразен с предмета на обвинението по
обвинителения акт и е доказан по основание..
При този изход на делото, съобразявайки
разпоредбите на чл.45 и 52 от ЗЗД, правилно и справедливо е уважен гражданския
иск за сумата в размер на 215 лева и
съответно осъден подсъдимият С.Н., да я
заплати на гражданският ищец Й.Д., като обезщетение за причинените му в
резултат на престъплението имуществени вреди, заедно със законовите от това
последици, считано от 10.06.2015г.
Правилно е осъден подсъдимият,
на основание чл.189 ал.3 да заплати и
направените разноски на досъдебното и
съдебно производство.
Въззивният съд констатира, че няма
произнасяне с присъдата по отношение на приложените към делото и описани в обвинителния
акт веществени доказателства, което следва да се направи от първоинстанционния
съд по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК.
При извършената цялостна проверка ,
въззивният съд не намира да са налице основания за отмяна или изменение на
постановената присъдата, поради което
същата следва да се потвърди.
По изложените съображения и на
основание чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13/09.06.2016г., постановена по НОХД № 24/2016г. на
РС-гр.Левски.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: