Мотиви към присъда по НОХД № 450/2020г.
по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу О.М.Д. и същият е предаден
на съд за престъпление по чл. 343, ал.4 вр. с ал. 3, пр.
1,2,4,5, б.“б“ вр. с ал.1, б.“б“, предл.2
и б.“в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК за това, че на 29.09.2019г.
в гр. Пловдив на кръстовище между бул. „Марица Юг“ с бул. „Източен“, при
управляване като водач на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Опел“ модел „Корса“ с рег.№ ***, собственост на Д.М.А.,
ЕГН **********, е нарушил правилата за движение, а именно:
Чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП – На водач на пътно превозно средство е забранено: „да управлява пътно
превозно средство под въздействието на алкохол или наркотични вещества или
техни аналози“;
Чл. 20, ал.1 от ЗДвП – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват;
Чл. 20, ал.2 от ЗДвП – Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението;
Чл. 21, ал.1 от ЗДвП – При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км.ч.: за превозно
средство категория „В“ – 50 км.ч. в населено място;
Чл. 150 от ЗДвП
– Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по
време на обучението му по реда на Наредбата по чл. 152, ал.1, т.3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособност по реда на Наредбата по чл. 152,
ал.1, т.4 от ЗДвП,
като управлява
без да има необходимата правоспособност и по непредпазливост е причинил смъртта
на повече от едно лице, а именно на Д. М.А., ЕГН ********** и П. Р.И., ЕГН **********
и средна телесна повреда на лицето Ж.Р.И., ЕГН **********, изразяваща се в
отворено счупване с разместване на лакетната кост на
дясната предмишница, довело до трайно затрудняване
движенията на горен десен крайник за 3-4 месеца, като деянието е извършено в
пияно състояние-управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно – 1,55 на хиляда, установено по
надлежния ред - с протокол за химическа експертиза № 607/01.10.2019г. на
Химическа лаборатория при МБАЛ Пловдив АД гр. Пловдив и след употреба на
наркотични вещества – карбокси-D9-THC – метаболит на тетрахидроканабинола, установено по надлежния ред – с
протокол за химическа експертиза № 10283/06.11.2019г. за наличие на наркотични
вещества в урината на Химическа лаборатория при МВА София.
В съдебно
заседание от страна на подсъдимия и неговия защитник бе направено искане за
предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият
направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти, а събраните
от досъдебното производство доказателства да бъдат ползвани при постановяване
на присъдата. Доколкото съдът намери искането за допустимо и съобразено с
разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото протече
именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. Пледира за налагане на наказание
лишаване от свобода на подсъдимия, което да е определено при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Набляга на факта, че престъплението
изпълва повечето квалифициращи признаци на нормата на чл. 343, ал.3 от НК, като
единственото смекчаващо обстоятелство за подсъдимия е неговата млада възраст и
чисто съдебно минало. Пледира към съда наказанието лишаване от свобода да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим, като се зачете задържането на лицето, а
веществените доказателства да се върнат на собствениците им. Предлага в тежест
на подсъдимия да бъдат възложени разноските по делото.
По делото като
частни обвинители съдът конституира Р.И. /баща на починалия П. Р.И./ и М.А.
/баща на починалия Д. М.А./, като същите се представляваха лично и от
повереника си - адв. Т.Г.. Становището на повереника
на частните обвинители е за доказаност на деянието и
авторството в лицето на подсъдимия. Моли
съда да наложи наказание, ориентирано към максималния размер, като също изтъква
квалифициращите елементи от състава на престъплението.
Частните
обвинители Р.И. и М.А. поддържат становището на повереника си.
Защитникът на подс. О.Д. – адв.
В.К. моли съда при определяне наказанието на подсъдимия да отчете смекчаващите
обстоятелства за подзащитния му – млада възраст, ниска правна и социална
култура, чисто съдебно минало, признание на вината от началото на
разследването, здравословното състояние на подсъдимия. Сочи, че поведението му
не показва системно нарушаване на правните норми, поради което пледира
наказанието му да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, след което да бъде намалено с една трета поради реда, по който
протича производството. Отправя искане съдът да се произнесе и по веществените
доказателства.
Подсъдимият О.М.Д. поддържа становището на защитника си, като
изразява съжаление за случилото се.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият О.М.Д. е роден на *** *** и живее с
родителите си в същия град. Той е българин, български гражданин, неженен. Не
работи и не е осъждан, с ЕГН – ********** и със завършен 7-ми клас. Същият не
притежава и свидетелство за управление на моторно превозно средство.
М. Д. – баща на подс. О.Д. - работел през лятото на 2019
година в автоморга на
фирма „***“ в гр. Пловдив. По това време свидетелката Д.А., която се
водела документално собственик на л.а. марка „Опел“, модел „Корса“
– син на цвят, с рег.№ ***, заедно със съпруга си Я.А., решили да оставят
автомобила в автоморгата, като доплатят пари и
закупят друг автомобил на негово място от автоморгата,
а именно – „Фолксваген Шаран“. Така и сторили, като оставили лекия автомобил „Опел
Корса“ в автоморгата.
В края на месец септември 2019 година подс. Д. бил в автоморгата, където работел баща му и харесал автомобилът,
оставен от свид. Д.А.. Той попитал свид .Р. дали
автомобилът се продава, тъй като неговият баща – М. Д. искал да му я купи и му
направи подарък. Свидетелят Р. изпратил подс. Д. при свид. А., за да се
разберат двамата за прехвърляне собствеността на автомобила, който документално
се водел, че е нейна собственост. Подсъдимият, придружаван от баща си – М. Д., се
срещнали със свид. А. и се разбрали за прехвърлянето на същия. Свид. Р. се
съгласил също да продаде автомобила за сумата от 1400 лева, но тъй като М. Д.
имал в себе си само 200 лв., постигнали съгласие автомобилът да бъде даден на
изплащане. Свидетелят Р. предал на Д. – баща и син документите за автомобила,
както и самата кола, ведно с връзка ключове, състояща се от 2 ключа за
автомобил черни на цвят, закачени на гумен ключодържател черен на цвят.
Характерното на единия от ключовете било изкъртено копче на ключа, а по другия
ключ нямало никакви копчета. Подсъдимият привел в движение автомобила, като го
управлявал до дома си в кв. Столипиново, където
живеел. След този ден подсъдимият още няколко пъти управлявал автомобила в
квартал Столипиново, като това било възприето и от други
лица.
На 28.09.2019г. в квартала имало сватба, като булката
била от „Арман махала“ в Пловдив и по традиция
първоначално сватбата започвала в „Столипиново“,
след това се вземала булката и после сватбата отново продължавала в „Столипиново“. Свид. Ж.И. бил близък приятел на
младоженеца и бил поканен на сватбата.
Когато отишли да вземат булката от „Арман махала“, свид
.И. ползвал такси за превоз, в което се
качил и подс.О.Д.. Двамата се познавали от по-рано, но не били близки. След
като се върнали обратно в „Столипиново“, подс. О.Д.
бил на масата на празнуващите, на около
2-3 метра от свид. Ж.И.. Свидетелят изпил 2 бири в кенчета,
като възприел, че подс. Д. консумира водка. След полунощ гостите се разотишли,
като свид. Ж.И. тръгнал да се прибира към дома си, който се намирал на ул. ***в
гр. Пловдив. Пред блока, в който живеел той заварил своя брат-близнак – П. Р.И.
и техен познат – Д. М.А., като двамата се намирали в барчето, стопанисвано от
бащата на А.. Тримата започнали да разговарят, като през това време консумирали
бира. В един момент към тях се присъединил подс. О.Д., който бил пристигнал,
управлявайки лекия автомобил „Опел Корса“. Д. А.
започнал да прибира столовете и масите вътре в барчето, за да го заключи, тъй
като вече нямало други клиенти. После той и П. И. влезли във входа, в който
живеели, а навън останали само свид. Ж.И.
и подс. Д.. След известно време П. И. и Д. А. отново излезли навън и
подсъдимият предложил да отидат до
лавките на ул. „Сокол“ с лекия автомобил, който управлявал, за да си купи
алкохол. Свид. Ж.И. отказал, като обяснил, че на следващия ден бил на работа и
трябвало да се прибира. Неговият брат обаче – П. И. и Д. А. се съгласили, като
и тримата се качили в автомобила. Подсъдимият се качил на шофьорското място в
автомобила, до него на предна дясна седалка седнал свид. Ж.И., П. И. седнал зад
брат си, на задна дясна седалка, а Д. А. седнал на задна лява седалка зад
подсъдимия. Автомобилът бил с две врати. Нито един от тях не поставил предпазен
колан. Подсъдимият привел в движение лекия автомобил, като същият го управлявал
с висока скорост. Свид. Ж.И. му направил забележка да намали, но подсъдимият Д.
отговорил, че няма проблем с неговите умения да управлява колата и се насочил
към обръщалото на последна спирка на автобус №6. Оттам завил наляво и поел по
бул. „Марица-юг“ посока от изток на запад, без да минава през улица „Сокол“. Пасажерите
го попитали защо пътуват в посока обратна на тази, която същият им бил казал
първоначално от подсъдимия, но Д. вместо това натиснал педала на газта и
увеличил скоростта на автомобила. В близост до кръстовището на бул. „Марица“-юг
с бул. „Източен“, свид. Ж.И. забелязал, че стрелката на скоростомера
на автомобила сочи 150 км.ч. и направил забележка на подсъдимия да намали
скоростта, като го попитал какво прави. В този момент свид. Ж.И. усетил как
автомобилът на подс. Д. започва да се люшка със задницата си наляво и надясно и
се върти. Подсъдимият Д. загубил контрол над автомобила и съответно същият
загубил напречната си устойчивост и се насочил надясно по посока на движението,
като се ударил последователно в 3 броя метални колчета и метален стълб със
скорост от 112 км.ч., след което спрял.
Тъй като никой от намиращите се в автомобила лица не бил
сложил предпазен колан, в резултат на удара всички изхвърчали извън автомобила. Свид. Ж.И. и подс. О.Д.
паднали в средата на пътното платно. Близо до метален стълб, лежал П. Р.И., а Д.
А. изхвърчал при удара през тротоара и оградата на тротоара в коритото на река
Марица, където в последствие било намерено тялото му под една върба, находяща
се точно под изкривения стълб, в който се бил ударил автомобилът. Свид. Ж.И.
успял сам да се изправи на крака и
отишъл да търси брат си, но разбрал, че той е починал.
Свидетели на
случилото се станали М.М.и С.А., които веднага
сигнализирали на тел. 112. Пристигналият екип на бърза помощ поставил на
носилка подс. Д. и го вкарал в линейката, но той излязъл от нея и се наложило
лекарите отново да го вкарат. В резултат на настъпилото пътно-транспортно
произшествие, настъпила смъртта на П. Р.И. и Д. М.А., а на свид.
Ж.Р.И. била причинена средна телесна повреда.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертиза на труп, според чието заключение /№
212/2019г./ на Д. М.А. били причинени: счупване на черепния покрив и черепната
основа в средна черепна ямка, дифузен кръвоизлив под
меката мозъчна обвивка, мозъчен оток, контузия на паренхима
на белите дробове двустранно, контузия и разкъсвания на прихулусно
на белите дробове двустранно, наличие на 250 мл кръв в дясна гръдна половина и
200 мл. в лява гръдна половина, контузия на дясното предсърдие
на сърцето, счупване на 2,3,4,5-то десни ребра по средна ключична
линия, счупване на 7-мо дясно и ляво ребра по линия, минаваща
в близост до гръбначния стълб, счупване на дясната ключица, счупване на бодлестите израстъци на 4,5,6,7-ми гръдни прешлени,
прекъсване на гръбначния стълб и гръбначния мозък на нивото на 6-ти 7-ми гръдни
прешлени, счупване на десния напречен израстък на 5-ти шиен прешлен, разкъсвания
на слезката и черния дроб с 800 мл. кръв в коремната
кухина, контузия на двата бъбрека, кръвонасядане под
меките черепни обвивки тилно, охлузвания по челото, охлузване по горния клепач
на лявото око, охлузване по горния клепач на дясното око, кръвонасядане
в дясна слепоочна област, охлузване и кръвонасядане
на носа, счупване на носните кости, охлузване на лявата лицева половина,
открито счупване на горната челюст и небцовите кости,
разкъсно-контузна рана на езика, охлузвания на
гръдния кош, охлузване на левия хълбок, охлузване на дясната мишница, охлузване
на дясна лакетна става, охлузване на дясна предмишница, охлузвания на лява предмишница,
охлузвания на лява китка, охлузвания на лява длан, охлузвания по лявата колянна става, охлузвания на ляво ходило, охлузване на
дясна подбедрица, охлузване на дясна глезенна става. Причината за смъртта му е била съчетана
тежката черепно-мозъчна травма, гръдна и коремна травма, които сами по себе си
са несъвместими с живота. Всички увреждания според вещото лице са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното
пътно-транспортно произшествие.
Заключението по назначената на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза на труп № 211/2019г. е приела, че на П. Р.И. били
причинени: счупване на черепния покрив и черепната основа в дясна средна
черепна ямка, масивен кръвоизлив под меката мозъчна
обвивка над двете голямо-мозъчни хемисфери и малкия мозък, с кръвоизлив в
мозъчните стомахчета, кръвонасядания
на меките черепни обвивки в дясна челно-слепоочна област и тилна област,
разкъсване на черния дроб, слезката, левия бъбрек, мезентериума на тънките черва, наличие на 1000 мл. кръв в
коремната кухина, контузии на хилусите на белите
дробове, разкъсване на пикочния мехур, открито счупване на лявата бедрена кост
в средна трета, счупване на лява ключица, счупване на 3-10 –то леви ребра и
3,4,5,6,7,8,9,10,11-то ребра в дясно, счупване на таза, охлузвания в окосмената
част на главата, разкъсно-контузна рана и охлузване
тилно-теменно, кръвонасядане и охлузване на ляво
слепоочие, охлузвания на лява скула, , охлузване на челото, охлузване на дясна
слепоочна област, охлузване на носа, охлузване на лява лицева половина,
охлузване под върха на брадичката, охлузване на гръдния кош, охлузвания на
корема, охлузвания на поясната и дясна хълбочна
област, охлузване на половия член, дълбоко кръвонасядане
на мускулите в поясната област, охлузване на дясна
мишница, охлузване на дясна предмишница, охлузване на
дясна длан, охлузване на лява раменна става, охлузване на лява лакетна става, охлузвания на лява мишница, охлузване на
лява длан, охлузвания на дясно бедро, охлузване на дясна колянна
става, охлузване на лява глезенна става, охлузване на
дясно бедро, охлузване на лява подбедрица. Причината
за смъртта му е била тежката черепно-мозъчна травма със счупване на черепния
покрив и черепната основа в дясна средна черепна ямка,
масивен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка над двете голямо-мозъчни
хемисфери и малкия мозък, с кръвоизлив в мозъчните стомахчета.
Всички
увреждания според вещото лице са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното пътно-транспортно
произшествие.
Според заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 187/2019г. на Ж.Р.И.
били причинени контузия на главата със счупване на носните кости, без
разместване и с множество разкъсно-контузни рани по
главата, отворено счупване с разместване на лакетната
кост на дясната предмишница. Счупването на лакетната кост причинява трайно затрудняване на движенията
на десния горен крайник за около 3-4 месеца. Описаните увреждания са в
причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Според заключението на назначената на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 186/2019г. на
подс.О.Д. в резултат на ПТП била причинена политравма-счупване
на покрива на черепа вдясно, като линията на счупване минава надолу през костите на орбитата и на
горната челюст, двустранно счупване на горната челюст по типа на пирамида /тип
Ле Форд II/, малък кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво
/в мястото на противоудара/, контузия на белия дроб в дясно, счупване на
проксималната фаланга на 4-ти пръст на лявата ръка, множество разкъсно-контузни рани, оттоци и кръвоизливи по лицето.
Изготвената на дознанието химико-токсикологична
експертиза от извършените изследвания на кръв и урина на подс.О.Д. , установява
присъствие на карбокси-Δ9ТНС /специфичен метаболит
на тетрахидроканабинол/ в урината и отсъствие на
наркотични вещества и техни метаболити в кръвната
проба, като посочва, че подсъдимият е употребил наркотичното вещество тетрахидроканабинол
в период по-голям от 24 часа към
момента на вземане на кръвната проба.
Съгласно заключението на химическа експертиза под №
607/01.10.2019г. в кръвта на подс. Д. е открито наличието на алкохол в
концентрация 1,55 промила.
Назначената на досъдебното производство автотехническа експертиза посочва, че скоростта на
управлявания от подс. Д. автомобил в момента на удара е била 112 км.ч. Възможно
е скоростта да е била и по-висока, включително и до 150 км.ч., като
намаляването на скоростта е възможно да е станало при загуба на напречна
устойчивост и движение наляво и надясно преди насочване на автомобила надясно
преди удар в металния стълб. Водачът е нямал техническа възможност при движение
със скорост от 112 км.ч. да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстренно
спиране, като би имал такава възможност, ако се е движил със скорост по-малка
от 55 км.ч. Основна причина от техническа гледна точка за настъпилото
пътно-транспортно произшествие е загубата на контрол над автомобила от страна
на подс. Д., който се е насочил към дясната граница на платното за движение,
след което се е ударил в металния стълб.
Съдът кредитира
посочените експертни заключения като изготвени обективно с необходимите
професионални познания в съответната област.
За да постанови присъдата си, съдът прие за
безсъмнено установена именно описаната по-горе фактическа обстановка. Самопризнанието
на посъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
идентични с възприетата от съда фактология, напълно се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство изобилни доказателства. Това са показанията на
свидетелите Ж.Р.И., М.М., С.А., А.Т.,
Ю.Ч., Й.Ю., Н. Р., Д.А., В. Д., Б.Ч., Л.Л., М. Д., Д.Т.. Показанията на родствениците
и наследниците на починалите - Н.И., Р.И.,
Р.И., Л. А., В.А., Л.А., О.А., Н.Д., А.А., М.А., Х.А.
нямат пряко отношение към фактите, обхванати от признанието на подсъдимия,
доколкото не са очевидци, но лицата сочат, че знаят за настъпилото ПТП и
свидетелстват за загубата на роднините си.
Приобщените по
делото писмени доказателствени средства и съдържащите се в тях доказателства също
подкрепят признанието на подсъдимия – това са основно протоколите от
извършените действия по разследването /,които настоящият състав намира за
изготвени в съответствие с изискванията на чл. 131 от НПК/, както и от
протоколите от изготвените експертни изследвания, а именно: от том I – протоколи за оглед на местопроизшествие /л. 20-23 и л. 43-44/ и
фотоалбуми към същите, протокол за оглед на веществени доказателства и
фотоалбум /л.53-64/, справка съдимост /л.140/, характеристична справка /л.
145/, протоколите от съдебно-медицински експертизи на труп № 212/2019 /л. 172-176/
и № 211/2019 /л.179-183/; от том II – протоколите от съдебни химико-токсикологични експертизи /л. 2-3, л. 7-8, л. 12-14, л. 19-21/, от протоколи
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози /л.15, 22, 30 и л.34/, протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина /л.
26, 29, 33 и л. 37/, от протоколите от съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 187/2019г. /л. 40/ и №
186/19 /л. 43/, от автотехническата експертиза /л.
47-71/, от видео-техническа експертиза № 778/29.10.2019г. /л. 75-85/, съдебно-трасологическа експертиза № 711/04.10.2019г.
/л.89-91/, от писмо до НС 112, РЦ 112 Кърджали /л. 94/, от изпратената от УМБАЛ
Свети Георги ЕАД Пловдив медицинска документация, ведно с фишове за оказана
медицинска помощ /л. 96-183/; от том III – препис-извлечения от акт за смърт и удостоверение за наследници /л.
6-9/, протокол за доброволно предаване /л.28 и л. 43/, заповед за задържане /л.
29/, справка за регистрация на МПС в сектор ПП /л.33/, справка за нарушител
/л.34/, копие от констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л. 44/.
Събраните по
делото доказателства, надлежно приобщени, установяват една непротиворечива
фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от
прокурора в съдебно заседание. Следва да се посочи, че така посочените
доказателства в своята съвкупност не само не внасят съмнение по установената фактология, а всички те еднозначно и несъмнено подкрепят
признанието на подсъдимия по фактите, като мотивират възприемането им в онази
пълнота и категоричност, която води до изискуемия от закона несъмнен правен
извод за съставомерност на престъпното деяние, неговото авторство и вина. Няма
основание да се поставят под съмнение като евентуално заинтересовани и в ущърб
на подсъдимия показанията на свид. Ж.И., като се има предвид, че освен лично
пострадал от деянието, той е загубил в следствие на настъпилото произшествие
своя брат, с когото са били изключително близки /това се установява от
показанията на техните родственици/. Неговите показания не влизат в разрез с
останалите събрани по делото доказателства касателно релевантните факти /за
посока, приблизителна скорост, с която се е движил автомобила, за усетеното от
свидетеля „клатушкане“ на автомобила/, като тези факти са установени и
посредством други доказателствени способи – разпит на свидетелите – очевидци от
близкото заведение и бензиностанция, първият протокол за оглед и назначената от
съда автотехническа експертиза, които напълно
подкрепят признанието на подсъдимия по тези факти.
Признанието на
подсъдимия по отношение на датата и мястото на пътно-транспортното произшествие
се подкрепя от съставените във връзка с посетеното местопроизшествие документи –
протокол за оглед на местопроизшествието от ранните часове на 29.09.2019г./том
1, л. 20/ и показанията на свид. Ж.И., М.М., С.А.,
както и косвено от справката от НС 112 относно момента на приетите сигнали за
настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Признанието на
подсъдимия по факта, че именно той е управлявал процесното моторно превозно
средство се подкрепят от показанията на свид. Ж.И.. Собствеността на същото към
този момент на свид. А., е видно от нейните показания, а справката от сектор ПП
пи ОДМВР Пловдив показва текуща регистрация на превозното средство именно на
нейно име. Относими в тази насока, както и по
отношение причината, поради която автомобилът е бил във владение на подсъдимия
в инкриминираната нощ, са и показанията на свид. Р., който описва водените
разговори с бащата на подсъдимия във връзка с придобиване на автомобила.
Посоката на движение
на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, се установява също от показанията
на свид. Ж.И., а така и от показанията очевидеца М., който е възприел движението
на автомобила секунди преди отклонението му към металния стълб.
Признанието на
подсъдимия, че същият, след като е предприел управление на автомобила вече по
бул. Марица, от южната страна на река Марица в посока от изток на запад по
пътното платно, е управлявал автомобила със скорост значително над разрешената
за населени места, пак се потвърждава от показанията на свид. Ж.И., както и че
задната част на автомобила започнала да се люшка наляво и надясно, след което
водачът загубил контрол над същия /том 1, л. 125-гръб/. Аналогично в
показанията си и свид. М.сочи, че е възприел движение на автомобила „с доста висока скорост около 100 км.ч.“
/том 1, л.114/. В становището на вещото лице М. от назначената на досъдебното
производство автотехническа експертиза /том 2, л. 47
и сл./, след надлежни изчисления приема, че скоростта на лекия автомобил „Опел Корса“ непосредствено преди удара е била около 112 км.ч.,
като не изключва и по-висока скорост, включително до сочената от свидетеля Ж.И.
150 км.ч., като намаляването на скоростта вещото лице обяснява със загуба на
напречна устойчивост и движение наляво и надясно на автомобила, както и последващо насочване надясно, преди да се удари в металния
стълб. Аналогично описва поведението на автомобила на пътното платно и свид. М.,
който обяснява как е възприел „много рязко“ отклоняване на автомобила на дясно,
след което е последвал и страничен удар в металния стълб. Така посочените
доказателства напълно подкрепят признанието на подсъдимия, че същият загубил
контрол върху автомобила, докато се движил по пътното платно на бул. Марица-юг,
като автомобилът загубил напречната си устойчивост и насочвайки се надясно, се
ударил последователно в намиращите се метали
колчета, както и в метален стълб със същата скорост, където и спряло. Поради
което и като приема, че заключението на вещото лице по изчисление на скоростта,
с която се е движил автомобилът непосредствено преди удара, кореспондира на
субективните възприятия на свидетелите, намери за установено, че скоростта, с
която се е движил автомобилът, управляван от подсъдимия, непосредствено преди
удара в металния стълб, е била именно 112
км.ч. Отклонението посоката на движение на автомобила надясно и
последвалите удари в металните колчета и метален стълб, освен от показанията на
очевидеца М., се установяват обективно и от отразените в протокола за оглед
констатации и приложения фотоалбум към същия.
Показанията на
свид. М.са изключително важни за процеса, доколкото друг пряк очевидец на
случилото се е единствено свид. Ж.И.. Следва да се посочи, че разминавания в
отразените в протоколите за разпит възприятия на двамата не се констатира, а автотехническата експертиза, като способ за проверка на доказателствата,
не опровергава показанията им. Показанията на свид. М.и на останалите
свидетели, които са възприели вече катастрофиралия автомобил, така и тези,
които са сигнализирали единен номер за спешни повиквания 112, са
незаинтересовани, поднесени добросъвестно, отговарящи на отразеното в писмото
на НС 112 и кореспондиращи помежду си.
В заключението на
вещото лице М. е отразено и точното място на удара, което се базира на
изчисления и обективните находки по делото, отразени в първия огледен протокол, като е приел, че лекият автомобил „Опел Корса“ е напуснал платното за движение надясно, след което
се е ударил в метален стълб, намиращ се на 30,30 м.
западно от приетия в протокола за оглед ориентир - метален стълб, който се пада
шести от моста посока от изток на запад, от северната част на платното.
От показанията на
полицейските служители Т. и Ч., на пристигналите на местопроизшествието веднага
след това свидетели /А., Ч., Л./ и от огледния
протокол, се установява, че пътният участък е бил равен и прав, асфалтовата
настилка – суха, като произшествието е настъпило през нощта.
Според вещото
лице от автотехническата експертиза водачът на лекия
автомобил „Опел Корса“ би имал техническа възможност
да избегне удара чрез безопасно екстренно спиране
само, ако се е движил със скорост по–малка от 55 км.ч. Водачът е нямал
техническа възможност при избраната от него скорост да установи автомобила
преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстренно спиране. Като
според него от техническа гледна точка основна причина за настъпилото
транспортно произшествие, е че водачът на лекия автомобил – подс. О.Д. по субективни причини е загубил контрол над
автомобила и така се е насочил към дясната граница на платното за движение,
след което го е напуснал.
Признанието на
подсъдимия, че е управлявал като неправоспособен се потвърждава и от
приложената справка от сектор ПП при ОДМВР Пловдив, видно от която подсъдимият
няма свидетелство за управление на моторно превозно средство. Същевременно е
управлявал автомобила под въздействието на алкохол и доказателствата,
кореспондиращи с направеното от него самопризнание са показанията на свид. Ж.И.,
който сочи, че лично е възприел как подсъдимият е консумирал водка преди
произшествието, както и извършените експертни изследвания, резултатите от които
са обективирани в назначена по надлежния ред в хода на дознанието химическа експретиза /том 2, л. 33 от ДП/. Според същата концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия Д. е 1,55 промила. Видно от изготвената
съдебна химико-токсикологична експертиза
от специалисти във ВМА София, в урината на подсъдимия при извършените
изследвания се е установило наличието на карбокси-Δ9ТНС /специфичен метаболит на тетрахидроканабинол/,
което е в подкрепа на признанието му, че е управлявал след употреба на
наркотични вещества. Отсъствието на наркотични вещества и техни метаболити в кръвната му проба експертите обосновават с
факта, че подсъдимият е употребил наркотичното вещество в период по-голям от 24
часа към момента на вземане на кръвната проба.
Що са касае до причинените в следствие на
пътно-транспортното произшествие увреждания, назначените в хода на досъдебното
производство медицински експертизи обстойно и задълбочено описват всички
констатирани увреждания и по пострадалия Ж.И., а така и обект на оглед са
станали телата на починалите П. И. и Д. А., както и е извършените СМЕ по
писмени данни на самия подсъдим. В допълнение само ще се посочи, че от показанията на
свидетелите Ю., М. Д. и изготвения през деня на 29.09.2019г. протокол за оглед
на местопроизшествие, тялото на Д. А. е открито едва няколко часа по-късно в
коритото на река Марица. От показанията
на свид. М.се сочи, че същият е възприел след удара изхвърчаването на едно тяло
от автомобила, което обаче се е ударило в стълб и е паднало след това на
платното, като от констатациите от огледния протокол
от ранните часове на 29.09.2019г. се установява, че това е тялото на П. И.. В
показанията и на свидетелите М.и А., а така и на полицейските служители Т. и Ч.
се установява, че при пристигането им на платното са установили три лица, от
които едното е починало, а телата на подсъдимия и на свид. Ж.И. са се намирали
първоначално на самото платно едно до
друго.
Според
назначената на дознанието СМЕ на труп № 212/2019г. на вещото лице Я., по тялото
на Д. А. са били констатирани редица наранявания, подробно изброени от вещото
лице - счупване на черепния покрив и черепната основа в средна черепна ямка, дифузен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка,
мозъчен оток, контузия на паренхима на белите дробове
двустранно, контузия и разкъсвания на прихулусно на
белите дробове двустранно, наличие на 250 мл кръв в дясна гръдна половина и 200
мл. в лява гръдна половина, контузия на дясното предсърдие
на сърцето, счупване на 2,3,4,5-то десни ребра по средна ключична
линия, счупване на 7-мо дясно и ляво ребра по линия, минаваща
в близост до гръбначния стълб, счупване на дясната ключица, счупване на бодлестите израстъци на 4,5,6,7-ми гръдни прешлени,
прекъсване на гръбначния стълб и гръбначния мозък на нивото на 6-ти 7-ми гръдни
прешлени, счупване на десния напречен израстък на 5-ти шиен прешлен,
разкъсвания на слезката и черния дроб с 800 мл. кръв
в коремната кухина, контузия на двата бъбрека, кръвонасядане
под меките черепни обвивки тилно, охлузвания по челото, охлузване по горния
клепач на лявото око, охлузване по горния клепач на дясното око, кръвонасядане в дясна слепоочна област, охлузване и кръвонасядане на носа, счупване на носните кости, охлузване
на лявата лицева половина, открито счупване на горната челюст и небцовите кости, разкъсно-контузна
рана на езика, охлузвания на гръдния кош, охлузване на левия хълбок, охлузване
на дясната мишница, охлузване на дясна лакетна става,
охлузване на дясна предмишница, охлузвания на лява предмишница, охлузвания на лява китка, охлузвания на лява
длан, охлузвания по лявата колянна става, охлузвания
на ляво ходило, охлузване на дясна подбедрица,
охлузване на дясна глезенна става. Същата е
категорична, че причината за смъртта му е била съчетана тежката черепно-мозъчна
травма, гръдна и коремна травма, които сами по себе си са несъвместими с живота.
Всички увреждания според вещото лице са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното пътно-транспортно
произшествие.
Заключението по
назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп №
211/2019г. е приела, че на П. Р.И. били причинени: счупване на черепния покрив
и черепната основа в дясна средна черепна ямка,
масивен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка над двете голямо-мозъчни
хемисфери и малкия мозък, с кръвоизлив в мозъчните стомахчета,
кръвонасядания на меките черепни обвивки в дясна
челно-слепоочна област и тилна област, разкъсване на черния дроб, слезката, левия бъбрек, мезентериума
на тънките черва, наличие на 1000 мл. кръв в коремната кухина, контузии на хилусите на белите дробове, разкъсване на пикочния мехур,
открито счупване на лявата бедрена кост в средна трета, счупване на лява
ключица, счупване на 3-10 –то леви ребра и 3,4,5,6,7,8,9,10,11-то ребра в
дясно, счупване на таза, охлузвания в окосмената част на главата, разкъсно-контузна рана и охлузване тилно-теменно, кръвонасядане и охлузване на ляво слепоочие, охлузвания на
лява скула, , охлузване на челото, охлузване на дясна слепоочна област,
охлузване на носа, охлузване на лява лицева половина, охлузване под върха на
брадичката, охлузване на гръдния кош, охлузвания на корема, охлузвания на поясната и дясна хълбочна област, охлузване на половия
член, дълбоко кръвонасядане на мускулите в поясната област, охлузване на дясна мишница, охлузване на
дясна предмишница, охлузване на дясна длан, охлузване
на лява раменна става, охлузване на лява лакетна
става, охлузвания на лява мишница, охлузване на лява длан, охлузвания на дясно
бедро, охлузване на дясна колянна става, охлузване на
лява глезенна става, охлузване на дясно бедро,
охлузване на лява подбедрица. Вещото лице заключава,
че причината за смъртта му е била тежката черепно-мозъчна травма със счупване
на черепния покрив и черепната основа в дясна средна черепна ямка, масивен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка над
двете голямо-мозъчни хемисфери и малкия мозък, с кръвоизлив в мозъчните стомахчета. И в този случай вещото лице посочва наличието
на пряка причинно-следствена връзка с претърпяното пътно-транспортно
произшествие.
Причинените на
свид. Ж.Р.И. травми са били обект на изследване по съдебно-медицинска
експертиза № 187/2019г., според която са му били причинени контузия на главата
със счупване на носните кости, без разместване и с множество разкъсно-контузни рани по главата, отворено счупване с
разместване на лакетната кост на дясната предмишница. Вещото лице посочва, че счупването на лакетната кост причинява трайно затрудняване на движенията
на десния горен крайник за около 3-4 месеца, а останалите увреждания са
причинил на И. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. И в този случай вещото лице
обвързва уврежданията по И. като непосредствена последица с настъпилото
пътно-транспортно произшествие.
Според
заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 186/2019г. на подс. Д. в резултат на ПТП било
причинено политравма-счупване на покрива на черепа
вдясно, като линията на счупване минава
надолу през костите на орбитата и на горната челюст, двустранно счупване на
горната челюст по типа на пирамида /тип Ле Форд II/, малък кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка в ляво /в мястото на противоудара/, контузия на белия
дроб в дясно, счупване на проксималната фаланга на 4-ти пръст на лявата ръка,
множество разкъсно-контузни рани, оттоци и
кръвоизливи по лицето.
За пълнота следва
само да се посочи, че останалите изготвени експертни изследвания – на кръв и
урина на починалите и на свид. И. установяват наличието на алкохол в кръвта им,
в значително по-ниски концентрации от тези на подсъдимия, което обстоятелство
кореспондира с показанията на свид. И., че всички в различни моменти от вечерта
били употребили алкохол.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид на
изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал.1 б. „б“
предл. 2-ро и б. „в“ вр.
чл. 342 ал. 1 от НК, тъй като на 29.09.2019 г. в гр. Пловдив на кръстовище
между бул. „Марица Юг“ с бул. „Източен“, при управляване като водач на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“
с peг. № ***, собственост на Д.М.А., ЕГН **********,
е нарушил правилата за движение, а именно:
Чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП: На водача на пътно превозно средство е забранено: „да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози“
Чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“.
Чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км.ч: за превозно
средство, категория „В“ - 50 км.ч. в населено място“.
Чл. 150 от ЗДвП:
„Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време
на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособност по реда на наредбата по чл.152,
ал.1, т.4“, като е управлявал, без да има необходимата правоспособност и по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Д. М.А.,
ЕГН ********** и П. Р.И., ЕГН ********** и средна телесна повреда на лицето Ж.Р.И.,
ЕГН **********, изразяваща се в отворено счупване с разместване на лакътната кост на дясната предмишница,
довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник за 3-4 месеца,
като деянието е извършено в пияно състояние - управление на моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,55 на
хиляда, установено по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза №
607/01.10.2019 г. на Химическа лаборатория при МБАЛ „Пловдив“ АД гр. Пловдив и
след употреба на наркотични вещества-карбокси-09-ТНС-метаболит на третрахидроканабинола, установено по надлежния ред - с
протокол за химическа експертиза № И- 10283/06.11.2019 г. за наличие на
наркотични вещества в урината на Химическа лаборатория при ВМА гр. София.
С действията си подсъдимият
е осъществил от обективна страна всички съставомерни признаци на престъпния
състав, визиран по-горе, като разпоредбата на чл. 343 от НК е бланкетна и
същата препраща към съответните разпоредби на ЗДвП, които не са били спазени.
Изпълнителното деяние е извършено чрез бездействие, като същият не е контролирал
непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство /задължение по чл.
20, ал.1 от ЗДвП/ и това е в пряка причинна връзка със съставомерния
резултат, като неупражняването на постоянен контрол върху управляваното моторно
превозно средство е самостоятелно нарушение. Видно и от показанията на свид. Ж.И.
преди да се насочи към металния стълб, където е последвал удар, автомобилът е
започнал да се клати по пътното платно, свид. М.също споменава за отклонение
движението на автомобила надясно, след което е последвал удара в стълба, а в
този смисъл е и застъпеното становище на вещото лице М. – че по субективни
причини Д. е загубил контрол над управляваното от него превозно средство, като
автомобилът е загубил напречна устойчивост, след което се е отклонил от пътното
платно и е последвал удар първо в металните колчета, след което и в металния
стълб в дясно от пътното платно. Контролът, който има предвид чл. 20, ал.1 от ЗДвП отдавна е изяснен в по-старата практика на ВС, като е прието, че
фактически става въпрос за владеене на управляваното превозно средство във
всяко отношение и то обхваща всички действия на водача, които засягат не само
техническото състояние на пътното превозно средство и показанията на неговите
уреди, но и положението на превозното средство спрямо пътя или терена /виж
напр. Реш. №842/1975г., Реш.
№1234/76, Реш. №164/88г., всички на 3 н.о./ Вещото
лице е обосновало от една страна, че подсъдимият е могъл да избегне
произшествието, като установи автомобила, ако се е движил с по-ниска скорост, като
загубата на управлението на автомобила е отдал на субективни причини, извън
обективно установените фактори, които са оказвали влияние върху управлението на
пътното превозно средство и движението му върху пътното платно. Поради това
съдът прие, че е налице едновременно нарушение и на разпоредбата на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП. Подсъдимият е управлявал автомобила в населено място със скорост
около 112 км.ч. непосредствено преди настъпване на ПТП, като е допуснал
нарушение на режима на скоростта и това нарушение се намира в причинна връзка с
престъпния резултат.
Същевременно съдебната
практика е категорична, че едновременното прилагане на разпоредбите на чл. 20,
ал.2 и на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е несъвместимо. Ако водачът е избрал скорост
по-висока от разрешената, за движение с несъобразена скорост не може да се
говори /виж ТР № 28/1984г. на ОСНК на ВС/. Не се и установява по делото
поведението на водача да е несъобразено с някой от неизчерпателно посочените в
чл. 20, ал.2 от ЗДвП фактори и това да е в причинно-следствена връзка с
настъпилия съставомерен резултат. Поради изложеното
съдът намери подсъдимият за невиновен в това да е нарушил и нормата на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и го оправда по повдигнатото му обвинение в този смисъл.
Според съдебния
състав водачът О.Д. е нарушил и нормата
на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която въвежда изрична забрана водачите на пътно
превозно средство да управляват същото под въздействието на алкохол и на
наркотични вещества, като установи се от изготвените в хода на досъдебното
производство съдебно-химическа и токсикологична експертиза наличието на алкохол
в кръвта на Д. в концентрация 1,55 промила и същевременно наличието на метаболит на тетрахидроканабинола
в урината. Пияното състояние по смисъла на чл. 343, ал.3 от НК е налице, когато
в кръвта на дееца има алкохолно съдържание най-малко 0,50 промила, като при
същото законът не изисква да е налице и причинна връзка между това състояние и
допуснатите нарушения на правилата за движение. /Постановление №1/83г. на ПВС,
т.4/. Това се отнася и управлението на МПС под въздействието на наркотични
вещества, като следва принципно да се отбележи, че към момента на постановяване
на посоченото постановление на ВС, подобен квалифициращ елемент не е бил въведен
от законодателя в чл. 343, ал.3 от НК. Същите изпълват от обективна страна и
квалифициращите белези на сочената норма.
Освен това
подсъдимият е управлявал и без да има нужната правоспособност, установено по
несъмнен начин от справката от сектор ПП при ОДМВР Пловдив. С това си поведение
същият е нарушил и нормата на чл. 150 от ЗДвП, като е реализирал и още един от квалифициращите
елементи по чл. 343, ал.3 от НК.
Несъмнено причина
за настъпване на леталния за Д. М.А. и П. Р.И. изход и причиняване на телесните повреди за Ж.Р.И. е
именно поведението на подсъдимия, довело до настъпване на пътно-транспортното
произшествие. Съдебно-медицинските експертизи на труп под № 212/2019 и
№211/2019г. /том 1, л. 172 и л. 179/ сочат кои от причинените на лицата травми
са несъвместими с живота и извеждат наличието на пряка причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и причиняването на травмите. Вещото лице Н. също в
изготвената от нея на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на
Ж.Р.И. /том 2, л. 40/ приема, че причинените на Ж.И. увреждания са в резултата
на удари с или върху твърд тъп предмет. Същите са в причинна връзка именно с
настъпилото ПТП. Вещото лице посочва, че счупването на лакетната
кост причинява на лицето трайно затрудняване движенията на десния горен крайник
за около 3-4 месеца, което съгласно критериите, залегнали в разпоредбата на чл.
129, ал.2 от НК следва да се квалифицира като средна телесна повреда.
Останалите увреждания по И. според вещото лице Н. причиняват разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, т.е. по медико-биологичните си
характеристики съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК. Според задължителната съдебна практика, когато с деянието се причиняват на
едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания, е налице едно
престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат
/Постановление №3/1979г. на ПВС, т.18,/ - в случая това е средната телесна
повреда за пострадалия Ж.Р.И..
Престъплението е
резултатно, същото е довършено с настъпването на вредните последици –
настъпилата смърт на повече от едно лице - на П. И. и на Д. А., което е също
квалифициращ признак на престъплението. Едновременно е причинена средна телесна
повреда на Ж.Р.И.. Това определя и квалификацията на престъплението по чл. 343,
ал.4 вр. с ал.3 от НК, като е причинил смъртта на
повече от едно лице – на две лица и едновременно средна телесна повреда на едно
лице.
Според съда от субективна
страна подсъдимият е действал при форма на вината непредпазливост, като не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди и предотврати. Тази
възможност се преценява не общо, а конкретно за случая, което зависи както от
обективните условия на извършване на деянието, така и от индивидуалните
особености на личността на дееца. Отклонението от дължимото поведение не се
установява да се дължи на обективни фактори и ако подсъдимият бе проявил
дължимата грижа и взискателност, ако бе подложил на внимателна преценка всички
фактори към този момент, можеше да изведе в съзнанието си представа за общественоопасните последици и да не ги предизвика. Без да познава характеристиките на
автомобила, без да има придобита правоспособност и опит, сам се е поставил в
невъзможност да предотврати настъпването на противоправния
резултат.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи на подсъдимия
справедливо наказание, съдът прецени следните обстоятелства: от една страна
изразеното от подсъдимия разкаяние за стореното, млада възраст и липсата на
данни за противообществени прояви. Действително същият е признал вината си още
в началото на разследването, когато е било възможно да вземе отношение по този
въпрос предвид факта, че е бил хоспитализиран. Но не признанието е съдействало
за своевременното разкриване на обективната истина. Освен това самопризнанието на
подсъдимия е взето предвид от законодателя при регламентиране на процесуалния
ред, по който протече производството. Така изложените смекчаващи обстоятелства
не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително.
Преобладаващи са
според съда обаче отегчаващите обстоятелства - грубо и безразсъдно са нарушени
няколко правила за движение по пътищата, като подсъдимият е управлявал и под
въздействието и на наркотични вещества, и на алкохол. При това концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия е висока, като превишава три пъти допустимия
предел според съдебната практика /Постановление №1/83г. на ПВС/. Комбинацията на
посочените фактори с липсата на надлежно придобита правоспособност да управлява
автомобила и очевидно умения, съчетани с високата скорост, касаят натрупване на
квалифициращите елементи, които допринасят негативно при преценката на съда за
определяне на наказанието, което следва да му наложи. Скоростта на автомобила е
била толкова висока, а ударът – силен, тъй щото в следствие на удара в металния
стълб, телата и на четиримата возещи са изхвърчали от автомобила на пътното
платно, като това на П. И. – чак на отсрещния тротоар до метален стълб, а на Д.
А. – в коритото на реката. Поведението му сочи на показност и безразличие към
опазването на живота и здравето на другите лица. Нелепо е прекъснат живота на
две млади момчета, едното дори ненавършило пълнолетие, а по пострадалия Ж.И. са
причинени редица увреждания, които лица с нищо не са допринесли за настъпването
на вредоносните последици.
Като прецени горното,
съдът намира, че така изложените отегчаващи обстоятелства имат превес над смекчаващите.
Поради което на подсъдимия се определи наказание в съответствие с нормата на
чл. 54, ал.1 от НК над средния размер, като му определи наказание от десет
години и шест месеца лишаване от свобода, които след задължителното приложение
на чл. 58а, ал.1 от НК съдът редуцира с една трета, поради което наложи на
подс. О.Д. наказание от седем години лишаване от свобода.
Предвид факта, че
деянието е извършено по непредпазливост, следва така наложеното му наказание
лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим на
основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС.
Подсъдимият е бил
задържан – първоначално по реда на ЗМВР – на 29.09.2019г., а след това – от
07.10.2019г. с Постановление на ОП Пловдив по реда на чл. 64 от НПК, след което
и с постановена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от Окръжен съд
Пловдив и до момента на разглеждане на
настоящото дело. Посоченото време до
влизане в сила на присъдата съдът на основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК приспадна
от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Подсъдимият е
неправоспособен водач, поради това не може да му бъде налагано наказание
лишаване от права по смисъла на чл. 37, ал.1, т.7 от НК.
По отношение на
веществените доказателства, съдът постанови лекият автомобил, както и връзката
с 2 броя ключове с висулка с логото “BMW” да се върнат на Д.М.А., тъй като тя
се явява собственик на автомобила. Другият 1 бр. ключ за Опел - черен на цвят с
надпис „Сименс“ следва да се унищожи като вещ без стойност след влизане на
присъдата в сила. Приобщените посредством протокола за оглед 1 бр. ръчен
часовник, 1 бр. слънчеви очила и 1 брой мобилен телефон следва да се Ж.Р.И. след
влизане на присъдата в сила, доколкото се установи да са негова собственост.
С оглед на така
постановената присъда, съдът възложи в тежест на подсъдимия О.М.Д. на основание
чл. 189, ал.3 от НПК да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив направените по
делото разноски за експертизи от досъдебното производство, които са общо в
размер на 2 143.40 / две хиляди сто четиридесет и три лева и 40 ст./ лева. Няма
искане от страна на повереника на частните обвинители и от последните за
присъждане на разноски, поради което и съдът не държи произнасяне в тази
насока.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: