ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 122
гр. гр. София , 28.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Даниела Б. Врачева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600264 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 22-ра и чл. 270 НПК.
Въззивното производство е образувано по повод депозирана жалба от
адв. М. Т. от САК, защитник на подсъдимите Г. ИЛК. АС. и Н. ИЛК. АС.
срещу протоколно определение на СНС от 15.06.2021 година, постановено в
съдебно заседание от същата дата по НОХД №3541/2020г. по описа на
Специализирания наказателен съд - 12-ти състав, с което искането за
изменение на мерките за неотклонение спрямо подсъдимите от "Задържане
под стража” в по-леки е оставено без уважение.
В жалба адв. Т. от САК излага съображения за това, че определението е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционния съд не се е
произнесъл по наличие на обосновано предположение, а също така при
произнасянето си относно мерките за неотклонение е взел предвид личните
усещания на свидетел, който е заявил в писмена молба до СНС, че се
страхува от подсъдимите лица, без същите да са извършили неправомерни
действия спрямо него. Наред с това защитникът излага и съображения, че с
оглед продължителния срок на задържане на двамата подсъдими, риска от
извършване на престъпление е със значително намалял интензитет.
В жалбата се иска отмяна на определението на СНС от 15.06.2021г. и
изменение в по-лека на мярката за неотклонение „Задържане под стража“
спрямо всеки от подсъдимите Г.А. и Н.А..
АСНС намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество -
за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдебно- наказателното производство е образувано по повод изготвен
и внесен от СП на 21.12.2020 година обвинителен акт срещу подс. Г. ИЛК.
АС. и Н. ИЛК. АС., на които са повдигнати и предявени обвинения по три
1
обвинения за тежки умишлени престъпления - по чл. 321 ал. 6 от НК, по чл.
129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК и по чл. 354а ал. 3 т.1 от НК.
Инкриминираният период по обвинението за престъпление по чл. 321 ал.6 от
НК е от м. януари 2019г. до 23.04.2020г.
В производство по чл. 270 от НПК, спазвайки презумпцията за не
виновност, съдебните състави следва да разглеждат доказателства по делото
относими към обосноваността на предположението относно авторството на
деянието обобщено, без да анализират доказателствата подробно и
задълбочено.
Настоящият въззивен състав прецени доказателствата по делото „на
пръв поглед“, и намери, че същите подкрепят обосновано предположение за
евентуалното авторство на подсъдимите-жалбоподатели в престъпленията, за
които са им повдигнати обвинения. Обосноваността на предположението
досежно авторството на този етап от разглеждане на делото се основава на
базата на показанията на пострадалия свидетел Сл. А., св. Я. Кр. Ф.,св. Ив. В.
А., св. Е. Д., св. Т. Т.- А., св. С. Н. и др. свидетели, от протоколите за оглед
претърсване и изземване от лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с №
СО ХХХХ ВМ, с които процесуални следствени действия са иззети
веществени доказателства, от заключенията на назначените в хода на
досъдебното производство съдебно- биологични експертизи, съдебно-
химико- физични експертизи.
Въззивният състав намира, че реалната опасност от извършване на
престъпление, що се отнася до подсъдимите-жалбоподатели, макар да е с
намалял интензитет (предвид срока на задържане под стража), не е отпаднала.
Същата е изводима, на първо място, от броя, спецификата и характера на
инкриминираната чрез обвинението тяхна вероятна престъпна деятелност.
Обвиненията за всеки от частните жалбоподатели са за по 3 (три) умишлени
престъпления от общ характер, всички те - тежки по смисъла на чл. 93 т.7 от
НК.
Правилно и законосъобразно СНС е приел, в производство по чл. 270
от НПК, опасността от извършване на престъпление не може само да се
аргументира на базата на високата степен на обществена опасност на
престъпленията, за които са предадени на съд подсъдимите. Тази опасност
следва да е реална, т.е. съдържащите сведения, данни и доказателства по
делото следва да установяват, че същата тази опасност е все още налична.
Правилно и законосъобразно СНС се е позовал на сведенията от делото, а
именно постъпилата от св. Б. Р. молба, с която е уведомил съда, че не се е
явил за разпит пред СНС, тъй като се страхува от подсъдимите А.и.
При наличието на тези сведения и данни по делото, въззивният съд
изцяло се солидаризира с извода на СНС, че интензитета на опасност от
извършване на престъпление не е намалял до степен, че да е налице
основание за изменение на мярката им за неотклонение от „задържане под
стража“ в по- лека мярка за неотклонение. Наред с това от последното
произнасяне на съдебни състави по реда на чл. 270 от НПК не е изтекъл срок
повече от един месец, поради което не са налице и нови обстоятелства от
семейно, здравно или друго естество, които, сами по себе си, да налагат
преценка на съда относно смекчаване степента на процесуална принуда по
отношение на подс. А.и.
2
Досежно срока на задържане на подсъдимите, който безспорно не
е малък, първият съд е изложил подробни съждения като същите се
споделят изцяло от АСНС. Действително делото е в съдебната си фаза,
в която законодателят не е предвидил ограничение на срока на
задържането от една страна, а от друга, видно е от материалите по
делото, че съдебното производство протича в изключително кратки
срокове при необходимата интензивност. Срокът на задържане на подс. А.и
не се явява незаконосъобразен и неразумен, както според българското,
така и според европейското законодателство.
Срокът на задържането под стража на всеки от подсъдимите Г. ИЛК.
АС. и Н. ИЛК. АС., а именно от около 1 година, 3 месеца, се преценява и от
въззивния състав за разумен, предвид фактическата и правна сложност на
делото - с трима подсъдими, с необходимост от разпити на множество
свидетели и няколко на брой експертни изследвания. Наказателното
производство и в двете фази (досъдебната и съдебната - до момента), е водено
ритмично и с необходимата интензивност като националните
правораздавателни органи не могат да бъдат упрекнати в забавяне на същото.
Водим от горното и на основание чл.345 от НПК, Апелативният
специализиран наказателен съд, четвърти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СНС, 12-ти състав от
15.06.2021г., по НОХД №3541/2020г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3