№ 201
гр. гр.Р., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20212150101741 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 7000/21.12.2021 г. на „А*Б.” ЕАД – гр. С. /с
предишно наименование „М.” ЕАД/, ЕИК ****, чрез адвокат И.Й. от САК, преупълномощен
от „Ф.“ ЕООД, ЕИК ******, със съдебен адрес: гр. С. ****, ул. „Ц.К.“ № *, хотел Р., оФ.с
411, срещу „В.Х.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. Р. 8238, общ.
Р., обл. Б., ул. „М.“ № **,дом У., ет.*, ап. **, представлявано от управителя А.Д.М., с която
се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 900 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договор за използване на електронни
съобщителни услуги *********, партида *********, ID на договор М6013099 от 25.05.2018
г. между страните и приложенията към него, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.06.2021 г. /чрез пощенска услуга/ до
окончателното изплащане, за които вземания било отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 819/2021 г. по описа на Районен съд –
Р..
Излагат се подробни фактически и правни твърдения, обосноваващи основателността
на претенцията. Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответната страна.
Ищцовото дружество не изпраща представител в проведено по делото открито
съдебно заседание. Депозира молба вх. № 4726/06.06.2022 г., с която изразява становище по
проекто-доклада по делото, взима подробно становище по съществото на спора, претендира
1
разноски и моли за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, при наличие
на предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
В откритото съдебно заседание по делото ответникът не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 819 по описа за 2021 г. на Районен съд - Р., се
установява, че с разпореждане № 750/25.06.2021 г. на съда, потвърдено с определение №
1686/12.11.2021 г. по ЧВГД № 1471/2021 г. по описа на БОС, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е отхвърлено в частта
досежно процесната сума. С разпореждане № 2151/06.12.2021 г. по ч.гр.д. № 819/2021 г. по
описа на НРС, връчено на заявителя-ищец на 16.12.2021 г., съдът е дал указания за
предявяване на осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за отхвърлената част от
заявеното вземане. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, който има за предмет вземане, идентично на
това, предмет на отхвърляне с разпореждане № 750/25.06.2021 г. по ч.гр.д. № 819 по описа
за 2021 г. на Районен съд - Р.. Поради изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
Относно искането за постановяване на неприсъствено решение по настоящото дело,
съдът намира същото за неоснователно. Действително, в случая са налице формалните
предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК, но съдът намира, че с оглед заявените от ищеца
обстоятелства и представените доказателства, претенцията не се явява вероятно
основателна, предвид което и по аргумент на противното на чл. 239, ал. 1 от ГПК,
постановяването на неприсъствено решение срещу ответника е недопустимо.
Доколкото представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от
ответника, съществувалите облигационни отношения между страните по делото са
безспорен факт, който се установява и от сключените между тях договори при общи условия
/л. 4-13 от делото/ по общ номер на потребителя при ищеца - *********, а именно:
Приложение № 1/25.05.2018 г., съгласно което ищецът е предоставил на ответника
мобилна абонаментна услуга по СИМ карта с телефонен номер **********, с избран
тарифен план А1 М клас 2XL, за срок от 24 месеца, срещу месечна абонаментна такса
в размер на 18 лева без ДДС;
Приложение № 1/25.05.2018 г., съгласно което ищецът е предоставил на ответника
мобилна абонаментна услуга по СИМ карта с телефонен номер **********, с избран
тарифен план А1 М клас 2XL, за срок от 24 месеца, срещу месечна абонаментна такса
в размер на 18 лева без ДДС;
Приложение № 1/25.05.2018 г., съгласно което ищецът е предоставил на ответника
плюс пакет – 6000 МВ по мобилна абонаментна услуга по СИМ карта с телефонен
номер **********, за срок от 24 месеца, срещу месечна абонаментна такса в размер на
1 лева без ДДС;
Приложение № 1/25.05.2018 г., съгласно което ищецът е предоставил на ответника
плюс пакет – 6000 МВ по мобилна абонаментна услуга по СИМ карта с телефонен
2
номер **********, за срок от 24 месеца, срещу месечна абонаментна такса в размер на
1 лева без ДДС.
Съгласно неоспорени ответната страна фактури /л. 14-22 от делото/, ответното
дружество е ползвало електронни съобщителни услуги по посочените договори за
предоставяне на мобилни абонаментни услуги, за които ищецът е фактурирал сумата в
размер на 109,93 лева в периода от 09.08.2018 г. до 08.09.2018 г.; сумата от 45,19 лева в
периода от 09.09.2018 г. до 08.10.2018 г.; сумата от 43,20 лева в периода от 09.10.2018 г. до
08.11.2018 г.; сумата от 58,09 лева в периода от 09.11.2018 г. до 08.12.2018 г.; сумата от
43,20 лева в периода от 09.12.2018 г. до 08.01.2019 г. и сумата от 43,20 лева в периода от
09.01.2019 г. до 08.02.2019 г. По делото не се спори, че фактурираните суми са дължими,
както и че общият им размер от 307,31 лева е останал незаплатен от ответника.
Видно от кредитно известие и сметки /л. 23-26 от делото/, ищецът е начислил
стойността на отстъпка от месечна такса и неустойки по сключените с ответника договори в
общ размер на сумата от 900 лева на 14.02.2019 г.
По делото са представени и общите условия, при които са сключени процесните
договори.
При така установеното от фактическа страна, за съдът се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. чл.
92 от ЗЗД.
По делото не се спори, а и анализът на представените от ищеца писмени
доказателства, обосновава извода, че същите са годни да установят съществуването на
твърдените от ищеца задължения на ответника за ползвани електронни съобщителни услуги
по посочените договори за предоставяне на мобилни абонаментни услуги, за които ищецът е
фактурирал сумата в размер на 307,31 лева в периода от 09.08.2018 г. до 08.02.2019 г.
Представените договори съдържат подпис на представител на ответника и клаузи за
съгласие с общите условия, при които са сключени, както и ценоразпис на услугите на
ищеца. По делото не се представиха доказателства за заплащане на претендираните суми от
страна на ответника, предвид което съдът намира за доказано, че отвтеното дружество е
останало задължено за заплащане на сумите по посочените от ищеца фактури. В този
смисъл, съдът намира за доказано по делото, че процесните договори са прекратени от
страна на ищеца, подари неизпълнение на ответника и на основание т. 54.12 от общите
условия на оператора.
Съгласно разпоредбите на т. 5.3.1 и т. 5.2.4 от договорите, при прекратяване на
договора в уговорения срок и по вина на абоната, операторът има право на неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпка/, дължими до
изтичане срока на ползване на съответната SIM карта/номер, ведно със стойността на
отстъпките, получени от абоната от цената, дължима за предоставените по договорите
услуги.
Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
3
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват.
От друга страна, с даденото разрешение по т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 на ОСТК на ВКС, е посочено, че клаузата за неустойка е
нищожна подари накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за това
се прави за всеки конкретен случай и към момента на сключване на договора.
Съдът, при извършена служебна проверка за действителност на договорените между
страните процесни неустоечни клаузи, намира същите за изначално нищожни, на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Така уговорените неустойки съвпадат по размер с обезпеченото главно
вземане и при отпадане на договорената между страните отстъпка от услуги, дори го
надхвърлят, предвид което и противоречат на добрите нрави и влекат нищожност. В този
смисъл е и константната практика на върховната съдебна инстанция, изразена
последователно в решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I TO; решение
№ 110/21.07.2016 г. по т.д. № 1226/2015 г. на ВКС, I TO; Решение № 122/18.07.2019 г. по
гр.д. № 3238/2018 г. на ВКС, 4-то ГО и други.
При преценката досежно действителността на клаузите, съдът взе предвид размера на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава; обезпечено ли е изпълнението на
задължението с други правни способи; вида на уговорената неустойка – компенсаторна или
мораторна; вида на неизпълнение на задължението; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
В случая, действително се касае до компенсаторна неустойка, уговорена между
търговци, но по повод предоставяна услуга по предварително изготвени едностранни общи
условия на ищеца-оператор. Така уговорената неустойка, не само съвпада изцяло по обем с
обезпечените главни задължения, но и ги надхвърля, доколкото с нея е предвидено отпадане
на договорените между страните отстъпки от цените. По този начин, не само се нарушава
принципа на справедливост, заложен от законодателя в чл. 9 от ЗЗД, но и се достига до
неоснователно обогатяване в полза на ищеца, като при надлежно изпълнение по договора и
насрещно предоставени услуги от страна на оператора, дължимата сума от ответника би
възлизала на 912 лева без ДДС по всички съглашения. В случая се претендира неустойка за
неизпълнение по сключените договори, за остатъка от срока им – от 08.02.2019 г. до
25.05.2020 г. /за малко повече от 15 месеца/, за който, при насрещно изпълнение би се
дължала сумата от 570 лева. Дори да се приеме, че процесната неустойка е следвало да
компенсира ищеца за пропуснатите плащания по договора, то видимо, в случая, тези вреди
са свръхобезпечени, т.е. неустойката излиза извън обезпечителната си и обезщетителна
функции, като води и до неоснователно обогатяване на ищеца. Достига се до предварителна
договорка, при отсъствие на насрещна престация от оператора, да му се заплати сума, по-
голяма от пълния размер дължимото договорно възнаграждение. Още повече,
прекратяването на договора по вина на ответника, по никакъв начин не е препятствало
ищеца да реализира печалба от предоставяне на същата услуга на трети лица, предвид което
4
и недоказан се явява размерът на твърдяните от ищеца вреди.
По горните съображения, съдът намира претенцията за неустойка за неоснователна и
недоказана, поради изначална нищожност на клаузите с които е уговорена, като
противоречащи на добрите нрави, поради което ищцовата претенция подлежи на отхвърляне
изцяло.
При това положение съдът не следва да се произнася по исканията на ищеца за
присъждане на съдебни разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 вр. чл. 235 от ГПК, Р.ският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А*Б.” ЕАД – гр. С. /с предишно наименование „М.”
ЕАД/, ЕИК ****, чрез адвокат И.Й. от САК, преупълномощен от „Ф.“ ЕООД, ЕИК ******,
със съдебен адрес: гр. С. ****, ул. „Ц.К.“ № *, хотел Р., оФ.с 411 , срещу „В.Х.“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: с. Р. 8238, общ. Р., обл. Б., ул. „М.“ № **,дом У.,
ет.*, ап. **, представлявано от управителя А.Д.М., осъдителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. чл. 92 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца,
сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договор за
използване на електронни съобщителни услуги *********, партида *********, ID на
договор М6013099 от 25.05.2018 г. между страните и приложенията към него, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.06.2021 г.
/чрез пощенска услуга/ до окончателното изплащане, за които вземания било отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 819/2021 г.
по описа на Районен съд – Р., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
5