РЕШЕНИЕ
гр.София, 05.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Съдия: Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6909 по описа за 2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл.86 ЗЗД.
Ищцата К.И.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, твърди, че в резултат на ПТП
са й причинени телесни повреди, подробно описани в исковата молба.
Твърди, че са й били извършени оперативни интервенции, както и че е претърпяла
възстановителен период. От всичко това е претърпяла болки и страдания. Твърди,
че е изпаднала и в посттравматичен стресов синдром. Посочва, че е предявила претенция срещу застрахователя
на виновния водач за заплащане на обезщетение за търпените от нея болки и
страдания. Поддържа, че ответникът не е изплатил такова обезщетение, поради което и предявява пряк иск срещу него.
Претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от
19.02.2018 г. до окончателното плащане. Претендира направените съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство.
Ответникът З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, оспорва исковете
по основание и размер. Прави евентуално възражение за съпричиняване от страна
на ищцата, като твърди, че тя е пътувала без поставен обезопасителен колан, с
което е нарушила чл. 137 от ЗДП. Претендира разноските по делото.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетия по делото Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 21.01.2018 г. на ОД-МВР-гр.Перник, се установява,
че на 21.01.2018 г. около 12:15
часа, на път 1801 (срещу втори тунел на АМ "Люлин") е настъпило ПТП
между участник 1 - л. а. марка „Субару“, модел „Импреза“ с peг. № ******,
управляван от Н.А.и участник 2 - л. а. марка „Киа“, модел „Спортидж“, с peг. № ******,
управляван от Г.К.. При настъпилото ПТП са били причинени видими щети по посочените
ППС, описани в протокола за ПТП. При произшествието са пострадали и лицата,
пътували в описаните МПС-та, а именно: К.К., Г.К. и Н.А.. При огледа на
местопроизшествието, за който е съставен протокол за оглед от 21.01.2018 г., са
направени снимки, съставляващи неразделна част от протокола, приложени като
доказателства по делото.
Като доказателства по делото са представени епикризи на ищцата, както и медицински
доклад от 31.01.2018 г. Във връзка с получените от ищцата увреждания при ПТП са
и представените по делото като доказателства история на заболяване № 826-26 на К.К.,
състоящо се от медицински документи, издадени от МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД-гр.
Перник, както и история на заболяване № 3664/2018 на К.К., състоящо се от
медицински документи, издадени от УМБАЛ „Софиямед“ ООД.
Ищцата е предявила извънсъдебна претенция на 19.02.2018 г. пред
застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените й имуществени вреди и
неимуществени вреди от ПТП.
Назначената по делото комплексна съдебна-медицинска експертиза /КСМЕ/
установява, че ищцата е седяла на предна дясна седалка до водача на МПС и е
била с поставен обезопасителен колан. Според заключението обезопасителните
колани в автомобилите са „триточкови раменно-бедрен“ тип и задържат придвижването
на тялото напред от инерционните сили при челен удар, какъвто е процесния
случай, като главата, шията и крайниците имат свободно движение и могат да
бъдат травмирани от деформираните части от вътрешността на катастрофиралия
автомобил. От експертизата се установява, че получените от ищцата травматични
увреждания са в областта на горни и долни крайници, фрактурата
на тазовия пръстен в областта на левия ацетабулум е получена от удар в областта
на лява колянна област и инерционните сили са продължили по надлъжната ос на
бедрената кост, което е довело до силен удар в увредената област на тазовия
пръстен, което е често срещано травматично увреждане при такъв вид ПТП (челен
удар). Експертите са посочили, че ако ищцата е била без обезопасителен колан,
травматичните увреждания биха могли да бъдат с много по-голям обем, като тежки ЧМТ,
гръден кош, корем. Според заключението всички травматични увреждания са
получени от удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети от
деформираните части от вътрешността на катастрофиралия автомобил, което
отговаря на получените травми от ищцата, свободното движение на крайниците
(горни и долни) и поддържа заключението, че ищцата е била с правилно поставен обезопасителен
колан.
Назначената и изслушана по делото съдебна-автотехническа експертиза /САТЕ/
дава следното заключение: На 21.01.2018 г. около 12:15 часа по платното за
движение на път III-1801 в
района между селата Мало Бучино и Големо Бучино се е движил лек автомобил
Субару Импреза с рег. № ****** с посока на движение от гр. София към гр.
Перник. В същото време лек автомобил Киа Спортидж с рег. № ****** се е движил в
обратна посока. В условията на движение в пътен участък с крива на десен завой,
наклон на спускане, мокра пътна настилка, лек автомобил Субару под въздействие
на инерционните сили навлиза в лентата за насрещно движение и следва челен удар
между предната част на автомобила (централната зона) в предната лява част на л.
а. Киа. Според заключението вследствие на удара л.а. Субару е отхвърлен назад
спрямо посоката си на движение до мястото описано в огледния протокол. След
удара л.а. Киа спира в положението, за което липсват данни и от което е
изместен преди огледа. При удара между двата автомобила са настъпили щети и
разрушения, описани в протокола за оглед и онагледени от фотоалбума. При
процесното ПТП е пострадала пътничката в л.а. Киа – К.К.. Според САТЕ ударът е настъпил
в лентата за движение на л. а. Киа. Според експерта причина за настъпване на
ПТП са технически неправилните действия на водача на л. а. Субару, изразяващо
се в загуба на контрол върху управлението на л.а. при конкретните пътни условия
вследствие предприетото от него аварийно спиране с резултат блокиране на
управляемите колела, загуба на контрол върху управлението на автомобила,
навлизане в платното за насрещно движение и последвалия удар с л.а. Киа
Спортидж. Според заключението на САТЕ ударът между двата автомобила е настъпил
върху лентата за движение на л. а. Киа, което означава, че с действията си ПТП
е предизвикал водачът на л. а. Субару.
Назначената и изслушана по делото съдебна-медицинска
експертиза /СМЕ/ дава следното заключение: Ищцата е получила следните
травматични увреждания: Травматичен шок; Бикондилна фрактура на десен голям
пищял открита (аперта); Фрактура на дясна раменна кост (хумерус); Контузия на
нервус радиалис; Многофрагментна фрактура на ляв ацетабулум (тазов пръстен). Лечението
на ищцата е било оперативно - кръвни (открити) репозиции и метални остеосинтези
с плаки. Според заключението на СМЕ травматичните увреждания в областта на крайниците
(горни и долни) са получени от удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести
предмети от деформираните части от вътрешността на купето на автомобила,
вследствие инкасирания челен удар и са в причинно - следствена връзка с
процесното ПТП. Съгласно заключението болките и страданията през първите 15-20
дни, когато започва зарастването на счупените кости са били с голям интензитет,
като във времето постепенно са намалявали. От извършеният клиничен преглед с
направа на нови рентгенографии на К.К. на 11.03.2019г. вещото лице е установило
следното: Откритата фрактура на десния голям пищял е зараснала, но поради това,
че не е диагностицирана фрактурата и на медиалния кондил на тибиата има
депресия на медиалния кондил и подбедрицата е във валгосно (изнесена навън)
положение, има ограничен обем на движения на дясната колянна става (флексия) и
накуцваща походка, дължаща се на неравномерното разпределение на тежестта на
тялото. Фрактура на дясна раменна кост е зараснала анатомично. Поради контузия
на радиалния нерв, все още има хиперстезии (изтръпване) и намалена двигателна
функция на захват на десния горен крайник. Фрактурата на левия ацетабулум на
тазовия пръстен е зараснала анатомично. При промяна на времето и при по-голямо
физическо натоварване могат да се появят болеви симптоми, които биха могли да
се купират с противовъзпалителни и аналгетични медикаменти и провеждане на
физиотерапевтични процедури. Според вещото лице поради анатомичните
промени в дясната колянна става в бъдеще може да се наложи поставяне на
изкуствена колянна става. На ищцата са извършени следните оперативни
интервенции: Десен голям пищял - ПХО, кръвна репозиция и метална остеосинтеза с
плака; Дясна раменна кост - кръвна (открита) репозиция и метална остеосинтеза с
LCP плака; Ляв ацетабулум - кръвна репозиция и метална остеосинтеза с 2бр.
плака. Според експертизата на ищцата и предстоят нови оперативни интервенции за
изваждане на остеосинтетичните материали. Съдът кредитира и трите експертизи –
КСМЕ, САТЕ и СМЕ, тъй като заключенията на вещите лица са обективни,
компетентни, пълни и ясни.
Във връзка с твърдените
неимуществени вреди съдът допусна и събра гласни доказателства, преценени и
съобразно нормата на чл. 172 ГПК. Свидетелят С.Ж., син на ищцата, сочи, че знае
за станалата катастрофа. Дава показания, че не можели да извадят майка му от
колата, която горяла след ПТП. Установява, че видял майка си в болницата след
ПТП – била в шок, цялата в кръв, била потрошена. Сочи, че десният й крак бил
счупен на 2 места, дясната ръка – счупена горе, счупване на левия крак горе в
ябълката. Майка му била в шок и стрес, питала дали бащата на свидетеля бил жив
след ПТП. Ищцата била разстроена, крещяла, плачела, изпитвала огромни болки и
пищяла от тях, с трудности била слагана на рентген. Установява, че постоянно
имало надзор над майка му, докато била в болницата, понеже била неподвижна
месеци наред. Помагал на пострадалата за физиологичните й нужди. В болницата в
гр. Перник претърпяла операции на ръката и десния крак. За операцията на счупения
ляв крак ищцата била изпратена в Софиямед, където я оперирали и престояла в
болницата известно време. След като излязла от болницата месеци наред била
абсолютно неподвижна с изключение на лявата ръка. За ищцата се грижили
най-близките й, по-късно при нея ходели и приятели, но тя избягвала социални
контакти. След изписване от Софиямед около три месеца не ставала от леглото, а по
време на престоя в болницата около четири месеца била неподвижна. Свидетелят
установява, че движенията на ищцата не били същите, както преди настъпване на ПТП,
била цялата с планки, движела се донякъде с куцане, но не се била възстановила.
Дясната й ръка имала ограничено движение. Ищцата се променила след ПТП,
претърпяла шок от него, ставала през нощта, сънувала катастрофи, говорела за
ПТП, изолирала се много, изпитвала ужас, страх, имала постоянен шок от возене и
трудно се качвала в кола да пътува. Преди ПТП ищцата шофирала. Свидетелят
установява, че след ПТП ищцата се затворила в себе си, станала чувствителна,
изнервена, не можела да спи през нощта, посещавала лекари и вземала медикаменти.
През възстановителния период водели ищцата на рехабилитационни процедури. Тя
продължила да се грижи за дома, но много
по-трудно от преди, съпругът й помагал в грижите за домакинството.
Не е спорно между страните, че увреждащият автомобил е
имал сключена ЗЗГО при ответника, покриваща датата на ПТП, т.е. в случая налице
е валидно застрахователно правоотношение по отношение на л. а. марка „Субару“,
модел „Импреза“ с peг. № ******, включително към датата на ПТП.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата,
като с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репарирането им. Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. В случая ищцата
е предявила извънсъдебно претенцията си към застрахователя, който не е изплатил обезщетение на ищцата. Предявеният иск е
допустим и следва да се разгледа по същество.
Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправно поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската
отговорност на причинилия произшествието
водач.
Въз основа на констативния протокол за ПТП и заключението
на изслушаната САТЕ, съдът приема, че на 21.01.2018 г. около 12:15 часа, на път
1801 (срещу втори тунел на АМ "Люлин") е настъпило ПТП между л. а.
марка „Субару“, модел „Импреза“ с peг. № ******, управляван от Н.А.и л. а.
марка „Киа“, модел „Спортидж“, с peг. № ******, управляван от Г.К.. В л. а.
марка „Киа“ се е намирала ищцата.
На основание събраните по делото доказателства съдът
приема, че водачът на л.а. марка „Субару“, модел „Импреза“ с peг. № ******, е
имал виновно и противоправно поведение, в резултат на което е настъпило
процесното ПТП. По делото се установи, че причина за настъпване на ПТП са
технически неправилните действия на водача на л.а. Субару, изразяващи се в
загуба на контрол върху управлението на л.а. при конкретните пътни условия
вследствие предприетото от него аварийно спиране с резултат блокиране на
управляемите колела, загуба на контрол върху управлението на автомобила,
навлизане в платното за насрещно движение и последвалия удар с л.а. Киа
Спортидж. Според заключението на САТЕ ударът между двата автомобила е настъпил
върху лентата за движение на л. а. Киа, което означава, че с действията си ПТП
е предизвикал водачът на л. а. Субару. Презумпцията за вина,
установена с правилото на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не беше оборена от ответника,
чиято е доказателствената тежест за това.
От заключението на СМЕ се установи, че
между настъпилото ПТП от 21.01.2018г. и телесните увреждания, получени от К.К.,
съществува причинно-следствена връзка. В резултат на ПТП за ищцата са настъпили
неимуществени вреди – болки и страдания от получените травми от ПТП, от
оперативните интервенции, от лечението на травмите и възстановителен период,
установяващи се от събраните по делото писмени документи и от свидетелските
показания.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД). Спори се за размера на претърпените от ищцата вреди, както и
дали пострадалата не е допринесла за настъпването им.
Според практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Преценявайки събраните по делото доказателства (съдебни експертизи и
свидетелски показания) за преживените от ищцата болки и страдания при
получаване на травмите, последвалите три оперативни интервенции, поставените метални
остеосинтези с плаки, последвалото болнично лечение, продължителността на
възстановителния период, неудобството да бъде обслужвана от трети лица за
продължителен период от време, претърпения от нея шок, страх и стрес в резултат
от ПТП, болките и неудобствата, които тя продължава да изпитва и към настоящия момент,
във вр. с критериите, установени в ППВС № 4/68 г., конюнктурата в страната към
момента на ПТП, съдът намира, че
обезщетението за ищцата следва да е такова в размер на 75 000 лв., справедливо
да репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди. При определяне размера
на обезщетението съдът отчита и напълно кредитира като достоверни показанията
на свидетеля Ж.– син на ищцата, досежно престоя на последната в болничните
заведения, полаганите грижи през време на лечението на пострадалата, както и
промените в нейното психическо и емоционално състояние.
По
спора за съпричиняване съдът счита, че такова по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
налице, когато е безспорно установено, че с поведението си пострадалата е
допринесла за настъпване на увреждането. От значение е наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалите и настъпилия вредоносен резултат (ППВС
№ 17/1963 г.). Съпричиняването от пострадал е възможно да се изрази както в
допринасяне за настъпване на самото ПТП, така и в допринасяне за настъпване на
вредите. Във втората хипотеза, пострадалият не е допринесъл за настъпването на
събитието, но с поведението си е допринесъл за собственото си увреждане, респ.
за увеличаване размера на вредата. Събраните по делото доказателства установиха
категорично, че в случая ищцата е пътувала с правилно поставен обезопасителен
колан, което обстоятелство всъщност е довело и до редуциране на получените от
нея вреди при ПТП. Следователно възражението за съпричиняване се явява неоснователно
и следва да се отхвърли.
Ответникът е застраховател на гражданската отговорност
на увреждания автомобил.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен за сумата от 75 000 лв. За разликата до предявения размер от
150 000 лв. искът следва да се отхвърли като завишен.
В полза на
ищцата трябва да се присъди и законната лихва върху главницата. Чл.497 от КЗ
свързва задължението на застрахователя да заплати лихва от датата, на която
изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане
на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано). Не са налице доказателства ищцата да е представила на застрахователя
всички необходими доказателства за определяне на обезщетението. Ищцата е
предявила извънсъдебна претенция на 19.02.2018 г. пред застрахователя. Срокът
на застрахователя за отговор е изтекъл на 19.05.2018 г. Поради това следва да
се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на 19.05.2018 г., от когато дължи
и законна лихва. За периода от 19.02.2018 г. до 18.05.2018 г. претенцията за законна
лихва се явява неоснователна.
По
разноските.
Ищцата е
претендирала присъждане на сторените в процеса разноски. Направила е такива от
общо 490 лева, от които 150 лева за заплатена частично държавна такса, както и
340 лева – депозити за САТЕ и СМЕ. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно с уважената част от иска (50%), на ищцата
се следват разноски в размер на 245 лева. Страната е представлявана в процеса
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., видно от договор за правна
защита и съдействие на л. 185 от делото, като в тази хипотеза съдът присъжда
възнаграждение на адвоката, определено по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и на основание
чл. 7, ал. 2, т. 4 от цитираната Наредба ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат П.Д.от САК сумата от 2
780 лева.
Ответникът
също има право на репариране на сторените от него разноски в общ размер от 500
лева, от които 400 лева - депозит за вещо лице по КСМЕ и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 25 Наредба за заплащането на правната
помощ, съобразно с отхвърлената част от иска (50%). Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 250 лева.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
следните суми – 2850 лева – държавна такса върху уважената част от иска (след
приспадане на заплатената от ищцата ДТ в размер на 150 лева) и 170 лева –
депозити за вещи лица по САТЕ и СМЕ.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на К.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД, сума в размер на 75 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП
от 21.01.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2018
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД, за горницата над сумата от 75 000 лв.
до пълния претендиран размер от 150 000 лева, ведно с претендираната законна
лихва върху главницата за периода от 19.02.2018 г. до 18.05.2018 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 245 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК К.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 250 лева
– разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 2850 лева – държавна такса върху
уважената част от иска и 170 лева –
депозити за вещи лица по САТЕ и СМЕ.
ОСЪЖДА на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
адвокат П.Б.Д.– член на САК, ЕГН **********, възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита по чл. 38 ЗАдв., в размер на 2 780 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК присъдените с диспозитива на
настоящото решение суми в полза на ищцата и след влизането му в сила, следва да
бъдат заплатени от З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, по следната
банкова сметка ***: *******, открита при "У.Б." АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: