Р Е Ш Е Н
И Е №
гр.
Добрич, 23.06.2011 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, шести
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди и единадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
при
участието на секретаря Д.Д.,*** по описа на съда за 2010год., докладвано от
съдията и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е за делба във фазата по допускането.
С
искова молба от 15.04.2010г. Ж.В.И. с ЕГН **********, чрез изрично упълномощен
адвокат е предявила срещу В.И.А. с ЕГН **********,*** искове за делба на:
-САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор ..... по КК на гр.Д., представляващ АПАРТАМЕНТ с административен
адрес гр.Д. ул.”....”№..., вх..., ап... със застроена площ от 93,38кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня-столова, сервизни помещения, ведно с избено
помещение№3 със застроена площ от 13,53кв.м., както и с 2,419% идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления
имот.
-САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор .... по КК на гр.Д., представляващ ГАРАЖ с административен адрес
гр.Д., ул.”....”№..., вх..., със
застроена площ от 25,26, ведно с 0,586% идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот;
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с.Т., общ.К..
с идентификатор .... по КК на с.Т.., с площ от 651кв.м., попадащ в урбанизирана
територия с начин на трайно ползване-за друг вид застрояване.
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1400кв.м, съставляващ
имот с пл.№.., за който е отреден парцел... в кв.... по плана на с.О.., община
Д.., ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 24кв.м. и СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА с площ от 40кв.м./уточнен номера на парцела в с.з от 28.10.2010г/.
-
ЛЕК АВТОМОБИЛ ”....” и РЕМАРКЕ за лек
автомобил;
В исковата молба се излагат твърдения,
че заявените за делба вещи са придобити от съпрузите в режим на съпружеска
имуществена общност, по време на брака им. Бракът на страните бил прекратен.
Настоява се делба при равни квоти.
В срока за отговор ответникът взема
становище по обективно съединените искове, като принципно не оспорва
придобиването на имотите по време на брака на страните, нито наличието на
съсобственост при равни квоти. Главно ответникът настоява да се уточни
индивидуализацията на имота в с.О. по действащия ЗРП на селото, както и да се
изследва въпроса относно възможно наличие на съсобственост с трети лица в
парцела, доколкото данните по представената скица са за площ на целия парцел-2200кв.м. Ответникът уточнява, че в имота са застроени
стая с антре и стопанска постройка без строителни книжа. Настоява за
допълнителен срок, в който да представи скица на имота и евентуално да посочи
останалите участници в съсобствеността.
По реда на чл.341 ал.2 от ГПК В.А. настоява за включването в делбената маса на
движими вещи, както следва: библиотека 4 секции и половина с кафяв
цвят;комплект спалня с две нощни шкафчета, тоалетно огледало и
гардероб-полирани, кафяви; комплект холова гарнитура-канапе разтегателно, 2
табуретки, 2 фотьойла и малка масичка; Приста персон и половина с ракла-кафява;
Бюфет-бял; Хладилник”...”;Фризер с 6 бр. чекмеджета; Готварска печка-електрическа; Газов котлон;
Шевна машина-крачна; Килими-2бр нови, жакардови. Сочи, че заявените за делба
движими вещи са в държане на ищцата по делото, с изключение на фризера, който
бил в негово държане.
С определение от 30.06.2010година
съдът е внесъл в делбената маса заявените от В.А. движими вещи.
С определение от 23.11.2010година за участие в
производството по иска за делба на имота в с.О., като главни страни съделители
са конституирани Т.И.А. с ЕГН **********, И.К.С. с ЕГН ********** и С.К.М. с
ЕГН **********.
С нарочна молба от 04.11.2010година, Ж.И.
настоява на основание чл.344 ал.2 от ГПК ответникът да бъде осъден да и заплаща
обезщетение за лишаването от ползването на имота в с.О., лекия автомобил и
ремарке, заявени за делба, общо в размер на 250лв. месечно/200лв. за недвижимия
имот и 50лв. за автомобила и ремаркето/. С молбата си Ж.И. настоява съдът да
извърши прихващане на тези задължения на ответника със сумата от 160лв. на
месец, която ищцата плащала за ползването на съсобствения апартамент въз основа
на решение по гр.д№ 3734/2009година.
С молба от 25.11.2010година В.А.
взема становище по молбата на ищцата по реда на чл.344 ал.2 от ГПК. Сочи, че не
ползва дворното място в с.О. и кани ищцата да заеме полагащата и се по закон
част от имота, ведно със съответната част от построените в мястото жилищна и
стопанска сграда. Като сочи, че лекия
автомобил и ремарке, заявени за делба не са годни за ползване, В.А. изразява
съгласие вещите да се ползват от ищцата.
С тази молба В.А. предявява искане по
чл.344 ал.2 от ГПК, Ж.И. да бъде осъдена да му заплаща обезщетение за
лишаването от ползването на заявения за делба гараж в размер на 100лв. месечно,
ведно със законната лихва за забава и, както и обезщетение в размер на 120лв.
месечно за това, че И. го лишавала от ползването на таванска стая, пригодена за
самостоятелно ползване и отдаване под наем, прилежаща на заявения за делба
апартамент.
С молба от 30.11.2010г. Ж.И. сочи, че А.
не бил лишен от ползването на гаража, имал ключ за него и възможност да го
ползва. Ищцата била съгласна В.А. да ползва целия гараж, като претендира
„наема” за ползването на нейната част да се прихване от сумата, която И.
плащала за ползването на апартамента.
В съдебно заседание Ж.И. поддържа
предявените от нея искове, не оспорва възникването на съпружеска общност върху
внесените в делбената маса движими вещи. Относно заявения за делба имот в с.О. в
първото по делото съдебно заседание и с допълнителна молба от 06.12.2010гщ., въвежда
изменение на иска, като сочи, че се настоява делба да се извърши на целия
парцел ... с площ от 2200кв.м. по плана на с.О.. Въвежда се твърдение, че макар
600кв.м. от този имот да били формално закупени от бащата на ответника И.,
всъщност истинските купувачи били първоначалните страни по делото, които го
платили изцяло и получили пълното владение още при покупката през
1980година. Съпрузите А. придобили освен закупения с нот.акт /том /1980г. имот
с площ от 1400кв.м., и имот с площ от 600кв.м., въз основа на непрекъснато
владение върху имота упражнено от 1980-1999година и до момента на подаване на
молбата. Съпрузите владяли целия имот ... с пълната му площ. Имот с площ от
600кв.м. изобщо не влязъл в патримониума на
И.С.А. и съпругата му М.М.А..
В съдебно заседание В.А. поддържа отговора си
и уточнява, че заявеното за делба ремарке се намира в имота в с.О., а лекият
автомобил се съхранявал на паркинга на предприятието, където работи. Автомобила
бил неизползваем, тъй като се нуждаел от смяна на гумите, не била заплатена
задължителната застраховка „гражданска отговорност”.
По повод на измененията допуснати по
иска за делба на имота в с.О.. депозира допълнителен отговор. В последния
ответникът излага възражения по процесуалната допустимост на измененията
направени от ищцата в първото по делото съдебно заседание и с допълнителна
молба, като сочи, че се касаело за нов иск, който следвало да се предяви в
отделно производство и по преценка на съда да се съедини по правилата на чл.213
от ГПК с настоящото производство. По
същество оспорва се придобиването на процесния имот от съпрузите, тъй като
липсвало владение. От закупуване на имотите единствено И.А. обработвал цялото
място, включително и това закупено от страните. След смъртта на И.А. през
1999година, мястото не се обработвало. В.А. гледал животни в имота, но
градината не се ползвала. Ищцата посещавала имота инцидентно до 2002година,
самата тя никога не се занимавала с работа в градината.
Освен горните доводи за
неоснователност на твърденията на ищцата, В.А. се позовава и на законова
забрана относно придобивната давност, установена в Закона за собствеността на
гражданите, действащ към 1990година, а след това поради действащите ограничения
в ЗТСУ И ЗУТ.
Ответниците С.М. и И.С.,
в срока по чл.131 от ГПК, депозират
отговор на исковата претенция за делба на имота в с.О.. Сочат, че от своята
майка И. И. М. и от дядо си И.С.А. знаели, че процесния имот е на В.А. и Ж.И.. През последните две години от живота си И.С.
живял при майката на ответниците и никога не споменал да има имот в с.О.. След
смъртта му И.М. никога не заплащала данъци за този имот. Едва с получаване на
документите по делото, ответниците разбрали, че 600кв.м. от имота са придобити
на името на И.А.. Въпреки това ответниците нямали никакви претенции за
собственост в имота, тъй като признават, че последния е съсобствен на вуйчо им
и вуйна им. Този имот ответниците посещавали през 1994 година като гости и по
покана на В.А. и Ж.И..
Ответникът
Т.И.А. не изразява становище по исковата молба.
Добричкият
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
иска за делба на апартамент, гараж и поземлен имот в с.Т.:
Не се спори от страните по делото В.А. и Ж.И., че сключили
брак на 13.11.1976година.
С нот.акт№ ..., том .. от 1996 година
на нотариус при районен съд Д., В.И.А. е
признат за собственик на жилище№. разположено на първи етаж в жилищна сграда
–блок”..”, във вх..., по ул.”...”№..., гр.Д., построено върху държавна земя с
отстъпено право на строеж от ЖСК”...”. Видно от акта, жилището е с площ от
93,38кв.м, състои се от две стаи, кухня-столова, сервизни помещения и блакони,
с прилежащо избено помещение № . с площ от 12,54кв.м. и таванско помещение№.. с
площ от 13,33кв.м.
Със същия констативен акт за собственост В.А. е признат за
собственик на Гараж№. с площ от 25,26кв.м., построен в гореописаната сграда,
ведно с 0,586% идеални части от общите части на сградата и толкова от
отстъпеното право на строеж върху поземления имот.
Съгласно представените схеми на самостоятелни обекти от
АГКК, процесното жилище- апартамент е с идентификатор.... по кадастралната
карта на гр.Д.., гаражът е заснет с идентификатор ...., а поземления имот в с.Т.-
с идентификатор ..... по кадастралната карта на с.Т..
С нот.акт№ ..., том... от 1999г. на
нотариус рег.№... в НК, с район на действие-районен съд К.., обективиращ
договор за замяна, В.А. придобил възмездно поземлен имот с площ от 505 кв.м.,
представляващ парцел .. в кв... по плана на с.Т.., община К...
С нот.акт№ ..., том... от 1999г. на
нотариус рег.№ ... в НК, с район на действие-районен съд К.., обективиращ
договор за покупко-продажба, В.И.А. закупил 115/620идеални части от поземлен имот, представляващ парцел ... в
кв.... по плана на с.Т..
По делото е изготвена и приета съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните по делото, от заключението на която се
установява, че с решение №...8.15.2000 са обявени за селищни образувания териториите,
включени в околовръстните полигони край с.Т..
За тази територия действа парцеларен план. Със заповед №.../28.06.2005годинае
одобрен опорен план и оцифрен парцеларен план на СО Т... С решение №...,
протокол 15 от 05.09.2008г.е одобрен ПУП –план за регулация на СО Т... Поземлен
имот с идентификатор ....от действащата кадастрална карта на с.Т.. е идентичен
с УПИ ..., кв.... по ПУП на с.Т.
С решение по гр.д№../2009г. по описа на ДРС,
бракът между А. и И. е прекратен с развод, като съдът е одобрил постигнато
между страните споразумение по реда на чл.49 ал.4 от СК.
Видно от съдебния акт, въпросите относно имуществените
отношения на съпрузите не е уреден със споразумението, което обуславя
допустимостта на исковете за делба на вещите, предмет на настоящите обективно
съединени искове, за които се твърди, че са придобити в режим на съпружеска
имуществена общност.
По силата на чл.19 от
Семейния кодекс от 85г./отм/, действал към момента на покупката, вещите и
правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Чл.19 ал.3 от СК/отм/
установява законно предположение относно наличието на съвместен принос.
Законните предположения са норми, които
разпределят тежестта на доказване в процеса. Доколкото ответникът В.А. не е
оборил презумпцията за съвместност при придобиването, нито дори е направил възражения
в тази насока, следва да се приеме, че апартамента, гаража и поземления имот в
с.Т.. попадат в обхвата на съпружеската имуществена общност.
С прекратяването на брака с развод съвместната
съсобственост върху имотите се е трансформирала в обикновена дялова
съсобственост при равни части – арг. от чл. 28 от СК.
С оглед изложеното страните по делото
се легитимират като собственици на тези имоти и делбата помежду им следва да се
допусне при квоти от по ½ идеална част.
По
иска за делба на поземлен имот в с.О.:
С
нот.акт№ ..., том .../1979 на РС Толбухин М.Ж.М. е признат за собственик на
дворно място от 2910кв.м., участващо с 1510кв.м в парцел ... за пл.... в кв....
и с 1400кв.м. в парцел ... за пл.... в
кв. .. по плана на с.О...
С
нот.акт№ .. том... /1980година на РС Т.., М..Ж.М. продава на В.И.А. дворно
място с площ от 1400кв.м. ,
представляващо парцел ..., пл.... в кв...по плана на с.О..
С
нот.акт№ .., том.../1980година на РС Т., М.Ж.М. продава на И.С.А. ***,
представляващо ид.част от цялото с площ от
1510кв.м участващо в парцел ... в
кв... по плана на с.О..
По делото са събрани
гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Й.С.П., ЕГН
**********, С. Г., ЕГН **********,
без родство със страните по делото без родство със страните по делото М.А.К., ЕГН **********,
първа братовчедка с ищцата.
Свидетелят П. има къща в
близост до процесния имот,минавал често край него и има трайни и дългогодишни
наблюдения върху него. Той сочи, че В.А. и Ж.И. купили мястото от М.М.. Мястото
било празно- „бозлук”, не било оградено. Двамата оградили цялото място
/свидетелят при предявяване на скицата сочи цялата площ на парцел ../, градили къщата, сгради за животни, подпомагани от В. -
баща на Ж.И.. За мястото се влизало от
източната улица, но и от западната страна можело да се влезе като се откачвала
мрежата, тъй като оттам също минавал път. Никога в имота не е имало ограда
преграждаща го на две части. В селото се знаело, че този
имот е купен от Ж. и В.. Свидетелят
не познава И.А., не го е виждал да идва
в имота.
Свидетелят М. живее в
с. О. и познава процесния имот като
негов непосредствен съсед от север. Пръвоначално мястото било поляна. Свидетелят
разбрал, че М.М. си продал мястото на В. и Ж., който дотогава не познавал. Последните заградили имота с мрежа, като оградените граници съвпадали с
границите на парцел .... по плана от 1992година/предявен на свидетеля/. Само те
двамата и децата им почистили имота от камъни и бурени, разработили мястото.
Свидетелят познава И.А.. Спомня си, че последния живеел в Д. и от време
на време идвал с мотор да види
какво се прави по имота. Споделял на
свидетеля, за В. и Ж.: “те си имат тука, да си работят, в Д.
му стигало неговото”. Свидетелят чувал от .И. да казва, че В. си
е купил мястото за него.
Къщата и стопанските постройки в мястото били
построени около 2,3г. след покупката на имота. В имота В.А. и Ж.И. гледали
тютюн, прасета, а след това и крави. Целия имот не бил преграждан в средата и имал излаз на
двете улици. След смъртта на И.А. свидетелят
не е виждал в имота да идват сестрите и племенниците на В.А..
Свидетелката К. е внучка на
М.М.. Споделя, че последния продал мястото от северната част, а южната част от
имота запазил за майката на свидетелката. Купувачите В. и Ж.
оградили с мрежа закупеното място, стопанисвали го. Бащата на В.А. рядко идвал,
но само за да види младите. Никога не споделял
претенции или коментари, че имота е негов. Напротив В. и Ж. споделяли пред
близки и съседи, че мястото си е тяхно. Постройката била направена няколко
години след покупката на имота.
По делото е изготвена съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните по делото.
Вещото лице установява, че първоначалния вид на имота
на М.М., като го повдига по
кадастралната основа със зелен маркер на приложение 1 към експертизата.
С първия регулационен план от 1949 година за този имот,
планоснет с №.. се предвижда създаване на два парцела –.. И ..., с лице
съответно за парцел ..- откъм улицата минаваща от изток на първоначалния имот и
за парцел ...-откъм западната страна на първоначалния имот. С последващо
изменение на дворищната регулация за имота на М.М. са отредени парцели .. и...,
кв...
Съгласно
експертизата, втория и сега действащ план на с.О.. е одобрен със заповед № ..14.12.1992година.
По този план процесния имот е заснет с пл.№... За имота е отреден парцел ... в
кв..., с площ F = 2200кв.м. Дворищната
регулация е проектирана по имотните граници.
С
протокол №../23.10.1997г е приета окончателно завършена работа по изработване
на „основно попълване на кадастрален
план на с.О.” По този кадастрален план спорния имот пл.№... е с площ от 2237кв.м.,
като разликата в площта на имота по кадастрални граници и по регулация се дължи
на неприложената улична регулация по западната граница на имота. Заснети са и
отразени две постройки ПЖ с площ от 23,01кв.м. и ПС с площ от 33,45кв.м.
При
огледа на място вещото лице е установило изградено паянтово жилище, състоящо се
от входно антре, кухненски бокс и стая, за което има изработен работен проект
за сезонна постройка с площ от 24кв.м. Проекта не е одобрен.
В
мястото е изградена паянтова стопанска постройка, по проект одобрен към
16.05.1980година по реда на чл.180 ал.7 от ППЗТСУ/отм/. Към стопанската
постройка е изградена пристройка, без строителни книжа.
Одобряването
на първия регулационен план е станало при действието на ЗПИНМ/отм/, действал до
01.06.1973г. С влизане в сила на частичното изменение
за придадените части е настъпил отчуждителния ефект, като въпрос на последващо
изменение на плана е преценката дали регулацията е приложена т.е. погасено
облигационното задължение за плащане на цената на придадените части от
собственика на парцела.
При действието на плана от 1949г. и последващото му изменение, по силата на
договори за покупко-продажба, обективирани в нот.акт№ .., том...
/1980година и нот.акт№.., том.. /1980година, М.М. продал на В.А. ***, за което
е отреден ..., пл... в кв... по плана на с.О., а на И.А. ***, представляващи
идеална част от цялото дворно място с площ от
1510кв.м, за което е отреден парцел... в кв....по плана на с..О..
Страните по делото не са представили
доказателства за осъществяване предпоставките за прилагане както на първата,
така и на изменената дворищна регулация по плана от 1949г.- т.е да са изплащани
уравнения на собствениците на съседните имоти, да са заети по законния ред
придадените към новообразуваните парцели места. За да е налице "приложен
план", е необходимо да е извършено плащане на регулационните сметки или фактическо заемане на
придадените части по законния ред и владение
на същите повече от 10 години, при което настъпва съвпадане на регулационните и
имотни граници.Такива обстоятелства не са установени от страните по
делото, нито пък са открити доказателства от вещите лица за оценка и изплащане
на придаваемите части. Представената графична скица от този план и следващия
план недвусмислено налагат извода, че първоначалната регулация не е приложена.
Съгласно действащата към датата на
продажбата норма на чл. 60 от ЗТСУ /отм/, собствеността на дворищнорегулационен
парцел може да се прехвърля и върху него могат да се учредяват вещни права и
когато обезщетението за частите, които се придават от имота на други лица, още
не е платено. Това следва от общата постановка, че собствеността на придадените
имоти се придобива по силата на самата регулация. Приобретателят е обвързан с
всички извършени до продажбата действия по урегулиране на имота, макар да не е
участвал в тези производства. Задължението на праводателя за уреждане на
регулачните сметки е носимо и преминава върху купувачите в случая. С влизане в
сила на плана обаче се придобива само голата собственост върху придаваемото се
дворно място, като бившият собственик придобива правото да получи обезщетение,
но завземането на придаваемото се място може да стане едва след заплащане на
цената. Доколкото се установи, че регулацията по частичното изменение не е
приложена, то придадените към парцел ... части от съседни имоти не са останали
част от парцел .... Отчуждителното действие
на регулацията по отношение на тези части е отпаднало и по силата на
новата регулация, проведена въз основа на новия план приет през 1997година. В.А.
и Ж.И. останали собственици в частта от имота от които дворищнорегулационния
парцел е съставен- 81, за която е отреден парцел ...-ти, собствена на
прехвърлителите по нот. акт№ .., том../1980година. С последния действащ за с.О.
план от 1997 година тази част е заснета като част от парцел .... Горното обаче
не е достатъчно да ги легитимира като собственици на идеална част от 1400кв.м. от пл.№.., за
който е отреден парцел ... в кв... по плана на с.О.. Отпаднало отчуждителното
действие на неприложената регулация за парцел ... по частичното изменение не е
създало съсобственост между В. и Ж. А.
от една страна и собствениците на имота,
за който е отреден парцел .., след изменение на регулацията и „връщането” на
парцели .. и ... в новия парцел ..., образуван въз основа на изменение на плана
на с.О. от 1997година.
В случая е налице непълнота в
кадастралния план, когато е приет новия регулационен план на с.Ч. от
1997година. Поради тази непълнота, при изработването и одобряването му е
„пропуснато” отразяването на реалната част, придобита от В.А. и Ж.И. и
отреждането на парцел за нея. Тъй като кадастралната основа определя
предвижданията по устройствените планове за урбанизираните територии и следва
да отразява действителното право на собственост, последните двама, респективно
заинтересуваното лице следва да предприемат предвидените законни
действия по чл. 134. ал.2 ЗУТ, съгласно която норма, влезлите
в сила подробни устройствени планове могат да се изменят и когато кадастралния план или кадастралната карта съдържа съществени
непълноти или грешки, които налагат изменение на действащия подробен
устройствен план. Неправилно отразената площ - реалната част от имот пл.№...,
попадащ в парцел .. следва да намери отражение в кадастралната основа, след
което да се включи и в регулационния план на с.О. с отреждане на отделен
парцел. Горното се следва и за частта от имот с пл.№.. попадаща в парцел .. по плана от 1949година.
При горните мотиви, съдът намира, че в имот пл№.., парцел ..
в кв... по ЗРП на с.О.. не е възникнала съсобственост между страните по делото
на основание на някой от предвидените в закона способи. За времето от одобряването
на новия план през 1997 година до датата на подаване на исковата молба
обективно са изтекли изискуемите
10години за придобиване въз основа на
давностно владение. Владението върху
този имот, обаче не би довело до изводи за изтекла давност върху имот с пл.№..,
доколкото последния неправилно отразява кадастралната основа, съответно правото
на собственост и не е годен предмет на правото на собственост.
По отношение на заявените за делба сгради,
съдът намира, че въпреки наличието на данни за възникване на съсобственост и за
търпимост, последните не следва да се допускат до делба отделно от мястото в
което са построени, доколкото имотът в който е построена сградата е един от
белезите на индивидуализацията на самата сграда. До отстраняването на
непълнотата в кадастралната карта, респективно до изменението на регулационния
план поземления имот не е индивидуализиран по надлежния начин, което препятства
и делбата на постройките в него. Този извод се подкрепя и от факта, че след
застрояването на имот, сградите придобиват водещо значение, а поземления имот-
второстепенно, на обслужваща част и самостоятелната делба на сградите е
недопустима.
С оглед изхода от спора и на осн. чл.9
от Тарифата за ДТ които се събират от съдилищата по ГПК, ищците по делото
следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по производството относно
този иск в размер на 30лв.
По исковете за делба на движими вещи:
Не
е спорно от страните по делото, че през времетраене на брака им са придобили в
режим на съпружеска общност следните движими вещи: лек автомобил ”...”, седан, с рег.№ ТХ...,
рама№ ...; ремарке- туристическо за лек автомобил с рег.№ .. и рама № ...
светлосин цвят; библиотека 4 секции и половина с кафяв цвят; комплект спалня с
две нощни шкафчета, тоалетно огледало и гардероб-полирани, кафяви; комплект
холова гарнитура-канапе разтегателно, 2 табуретки, 2 фотьойла и малка масичка;
Приста персон и половина с ракла-кафява; Бюфет-бял; Хладилник”...”;Фризер с
6бр. чекмеджета; Готварска
печка-електрическа; Газов котлон; Шевна машина-крачна; Килими-2бр нови,
жакардови. В съдебно заседание от 30.09.2010г. Ж.И. признава наличието на
съсобственост, както и че внесените в
делбената маса по реда на чл.341 ал.1 от ГПК вещи са в нейно държане с
изключение на фризер със 6 чекмеджета. В.А. не спори, че този фризер е в негово
държане, както и лекия автомобил и ремаркето. При
тези установени обстоятелства, следва да се приеме, че движимите вещи са
придобити в режим на съпружеската имуществена общност от В.А. и Ж.И..
С прекратяването на брака с развод съвместната
собственост върху имотите се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост
при равни части – арг. от чл. 28 от СК.
С оглед изложеното страните по делото
се легитимират като собственици на тези вещи и делбата помежду им следва да се
допусне при квоти от по ½ идеална част.
По
исканията на страните на основание чл.344 ал.2 от ГПК:
С молба от 04.11.2010година, Ж.И. настоява на основание
чл.344 ал.2 от ГПК ответникът да бъде осъден да и заплаща обезщетение за
лишаването от ползването на имота в с.О., лекия автомобил и ремарке, заявени за
делба, общо в размер на 250лв. месечно/200лв. за недвижимия имот и 50лв. за
автомобила и ремаркето
С молба от 25.11.2010година, В.А.
предявява искане по чл.344 ал.2 от ГПК, Ж.И. да бъде осъдена да му заплаща
обезщетение за лишаването от ползването на заявения за делба гараж в размер на
100лв. месечно, ведно със законната лихва за забава и, както и обезщетение в
размер на 120лв. месечно за това, че И. го лишавала от ползването на таванска
стая, пригодена за самостоятелно ползване и отдаване под наем, прилежаща на
заявения за делба апартамент.
С молба от 30.11.2010г. Ж.И. сочи, че А.
не бил лишен от ползването на гаража, имал ключ за него и възможност да го
ползва. Ищцата била съгласна В.А. да ползва целия гараж, като претендира
„наема” за ползването на нейната част да се прихване от сумата, която И.
плащала за ползването на апартамента.
Доколкото по гореизложените мотиви
съдът намира иска за делба на имота в с.О. за неоснователен, без уважение
следва да се остави и искането на ищцата за постановяване на „привременни
мерки” за този имот.
Изготвената по делото съдебна
експертиза от вещото лице С.Б. установява, че автомобилът допуснат до делба е
със спаднали гуми, купето с оксидирали участъци, занемарено и неизползвано от
дълго време. За него не е заплатена задължителна застраховка „гражданска
отговорност”, не е преминат технически преглед. Извода на вещото лице е, че
необходимия ремонт на МПС-то и заплащането на всички необходими документи за да
може да се движи по пътната републиканска
мрежа надхвърлят пазарната стойност на автомобила към момента на огледа.
При огледа е установено, че ремаркето
е видимо неизползвано от години, около него е обрасло с трева и бурени до
цялата му височина.
С изявление обективирано в молба от
25.11.2010г., В.А. изразява съгласие автомобила и ремаркето да се ползват от
ищцата. При така установените факти, съдът намира искането на Ж.И. за заплащане
на обезщетение за лишаването и от ползване на тези вещи за неоснователно. Дали ищцата се е възползвала от дадената и
възможност е без значение.
Без уважение следва да се оставят и
претенциите на В.А. по реда на чл.344 ал.2 от ГПК. Не се установи в
производството Ж.И. да ползва процесния гараж. Изслушаната по този въпрос свидетелка-
А.Т. В. с ЕГН *********** е съседка, която споделя, че след развода никой от
съпрузите не ползва имота. Синът на страните по делото си закупил автомобил,
който стоял паркиран пред блока, никого не виждала да отключва гаража. Освен това Ж.И. изразява съгласие ответника да
ползва гаража до приключване на производството за делба. При горе установеното
не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.344 ал.2 от ГПК
– липсва установено едностранно ползване от съсобственик, не се установи Ж.И.
да е създавала пречки на А. да ползва гаража, напротив-изразява съгласие за
това.
Искането за прихващане на
обезщетението за гаража, мястото в с.О. и лекия автомобил и ремарке с
обезщетението, което Ж.И. дължи по силата на споразумение не следва да се
разглежда, доколкото задължение за заплащане на обезщетение не се установи. Ако главното искане бъде
отхвърлено като неоснователно или недоказано,
съдът не следва да се произнася по възражението за прихващане,
последиците от заявяването на което в съда отпадат с обратна сила.
По отношение на ползването на таванска
стая, съдът намира, че не е спорно, че помещението е прилежаща част на заявения
за делба апартамент. Искането за обезщетение за ползването на това помещение е
недопустимо за разглеждане, доколкото, видно от представеното решение по
бракоразводното дело на страните, е постигнато споразумение за размера на
обезщетението, което съпругата Ж.И. ще заплаща на В.А. за ползване на
апартамента. Макар и да не са описани прилежащите помещения към него, следва да
се приеме, че уговорената сума включва целия обект, включително и прилежащите
му части. При горното, производството тази му част подлежи на прекратяване.
Водим от горното Добричкият районен
съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание чл.
34 от ЗС, във вр. с чл.27 ал.1 от СК на следните недвижими имоти:
-САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор .... по КК на гр.Д., представляващ
АПАРТАМЕНТ с административен адрес гр.Д., ул.”...”№..., вх..., ет..., ап...,
със застроена площ от 93,38кв.м., състоящ се от две стаи, кухня-столова,
сервизни помещения, ведно с избено помещение№.. със застроена площ от
13,53кв.м. и таванско помещение№.. с площ от 13,33кв.м., както и с 2,419%
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху поземления имот, при граници и
съседи на жилището: от запад вх.Б,, север-двор, на същия етаж ..., ....., под
обекта- гаражи ..., .........., ......... и .........., над обекта- ........., ..........,
............, ............. и ...........;
-САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ..... по КК на гр.Д..,
представляващ ГАРАЖ с административен адрес гр.Д.., ул.”....№....., вх...., със застроена площ от 25,26, ведно с 0,586%
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: ......, ........,
......, ....... и .....;
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в с.Т..., общ.К..., с идентификатор .... по КК на с.Т.., с площ от
651кв.м., попадащ в урбанизирана територия с начин на трайно ползване-за друг
вид застрояване, при съседи: ...., ....., ......, ......., ......, МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИ И ПРИ КВОТИ ВЪВ ВСЕКИ ОТ
ИМОТИТЕ: Ж.В.И. с ЕГН **********- с ½ идеална част и В.И.А. с ЕГН **********-
с ½ идеална част.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание чл. 34 от ЗС, във вр. с чл.27
ал.1 от СК на следните движими вещи: лек автомобил ”...”, седан, с рег.№...., рама№
....; ремарке- туристическо за лек автомобил с рег.№..... и рама № ......светлосин
цвят; Фризер с 6бр. чекмеджета, който са в държане на В.И.А., както и на библиотека
4 секции и половина с кафяв цвят; комплект спалня с две нощни шкафчета,
тоалетно огледало и гардероб-полирани, кафяви; комплект холова гарнитура-канапе
разтегателно, 2 табуретки, 2 фотьойла и малка масичка; Приста персон и половина
с ракла-кафява; Бюфет-бял; Хладилник”...”;
Готварска печка-електрическа; Газов котлон; Шевна машина-крачна;
Килими-2бр нови, жакардови, които вещи са в държане на Ж.В.И., МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИ
И ПРИ КВОТИ ВЪВ ВСЯКА ОТ ВЕЩИТЕ: Ж.В.И. с ЕГН **********- с ½ идеална
част и В.И.А. с ЕГН **********- с ½ идеална част.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Ж.В.И. с ЕГН **********
срещу В.И.А. с ЕГН **********, Т.И.А. с ЕГН **********, И.К.С. с ЕГН **********
и С.К.М. с ЕГН ********** иск за делба на
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с площ от 2200кв.м, съставляващ имот с пл.№..., за който е отреден парцел....
в кв.... по плана на с.О..., община Д., ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА
СГРАДА с площ от 24кв.м. и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 40кв.м.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от Ж.В.И. с ЕГН ********** искания за заплащане на
обезщетения по реда на чл.344 ал.2 от ГПК за лишаването от ползването й от
имота в с.О.., лекия автомобил и ремарке, заявени за делба, общо в размер на
250лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
предявеното от В.И.А. с ЕГН **********
искане за заплащане на обезщетения по реда на чл.344 ал.2 от ГПК за лишаването му
от ползването на гаража с административен адрес гр.Д.., ул.”....”№.., вх....
заявен за делба, в размер на 100лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ разглеждане предявеното от В.И.А. с ЕГН ********** искане за заплащане на обезщетения по реда на
чл.344 ал.2 от ГПК за лишаването му от ползването на таванска стая, прилежаща
на заявения за делба апартамент с административен адрес гр.Д.., ул.”.....”№...,
вх...., ет...., ап..... Прекратява производството в тази му част.
ОСЪЖДА Ж.В.И. с ЕГН ********** да заплати по бюджетната сметка на районен съд
Добрич държавна такса по отхвърления иск за делба в размер на 30лв.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :............................