№ 74
гр. София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501980 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 06.01.2021г по гр.д. № 4985/2020г СГС, ГО, І-21 състав е признал
за установено в отношенията между страните, че ответницата И. А. И. дължи на
Юробанк България АД сумата от 17 636.56евро-главница по договор за потребителски
кредит от 21.05.2008г, 2209.74евро- договорна лихва за периода от 28.05.2010г до
14.07.2011г, сумата от 253.91евро- комисионни и 173.08лв- застрахователна премия за
2011г, като съдът е отхвърлил предявените искове в останалата им част. С решението
си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС се обжалва с две въззивни жалби.
Ищецът Юробанк България АД обжалва решението в частите, с които са
отхвърлени иска за установяване дължимост на главница по договора за банков кредит,
иска за установяване дължимост на договорна лихва , както и тази за установяване
дължимост на такси. Въззивникът- ищец развива съображения, че в обжалваните части
решението на СГС е незаконосъобразно. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част
решението на СГС е в противоречие с ТР №8/2017г на ОСГТК на ВКС. Поддържа,че
решението не съобразява факти настъпили в хода на процеса и неправилно не е
съобразен настъпилия окончателен падеж на задължението за връщане на получения
кредит. Развива съображения за необоснованост на решението в частите, касаещи
договорната лихва и претенцията на банката за такси. Моли решението на СГС да
бъде отменено в обжалваните части и предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника И.И. с оплаквания
1
за недопустимост на решението и на съдебния процес. Поддържа,че съдът е допуснал
нарушение на материалния закон, на ГПК и ЗЗД , ЗКИ. Въззивникът- ответник моли
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В о.с.з.страните не се представляват.
Въззивникът – ищец Юробанк България АД депозира писмена молба, чрез
адвокат П. П. И., с която моли въззивната жалба на банката да бъде уважена,
въззивната жалба на ответника да бъде отхвърлена. Претендира разноски съобразно
представени списъци по чл.80 от ГПК.
Въззивникът И.И. не взема становище по съществото на спора.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са и дадените указания от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР
№1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно,
частично недопустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е
частично неправилно и подлежи на частична отмяна.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Установява се, че на 21.05.2008 г. между страните е подписан договор за банков
кредит, като банката предоставя на И.И., в качеството й на кредитополучател, сумата
от 50 000 евро-потребителски кредит със срок на погасяване на кредита -108 месеца.
Договорено е връщането на кредитната сума на анюитетни кредитни вноски по 632.94
евро. Страните са договорили годишна лихва в размер на сбора на БЛП на Юробанк за
жилищни кредити в евро, действащ за съответния период, плюс надбавка от 6.7%, като
към датата на сключване на договора лихвата е в размер на 7.3%. Според чл. 3.5 от
договор действащият БЛП на банката става незабавно задължителен, а съгласно чл.6.3
от договора размерът на анюитетната вноска се променя автоматично. Съгласно 18. 2
от договора при неиздължаване на три последователни вноски, изцяло или частично,
целият кредит се превръща в предсрочно изискуем, считано от падежа на третата
вноска. Договорът е двустранно подписан, подписите не са оспорени.
На 16.04.2009г и 30.04.2010г страните са подписали анекси към договора за
потребителски кредит, с които договарят да се преоформи главницата чрез натрупване
2
на просрочени суми срещу което кредитополучателят получава облекчен 12 месечен
период на погасяване на вноските, съобразно погасителен план.
В о. с. з. на 26.11.2020г е изслушана ССчЕ, изготвена от в. л.Л.Б., който
установява, че на 28.05.2008 г ответницата е усвоила кредит от 50 000евро.
Установява, че до датата на подаване на заявлението общо по кредита са погасени
11 758.34евро, от които чрез капитализация 2750.43евро, последната погасена вноска-
чрез капитализация е - от 28.04.2010г, а последното плащане по месечни втоски е от
21.04.2010г. Вещото лице сочи, че към 16.04.2009г неизискуемата част от главницата е
в размер на 46 749.25евро , а изискуемата, но непогасена- 980.03евро, изискуемите
лихви- 792.24евро. Според вещото лице след подписвате на допълнителното
споразумение размерът на главницата възлиза на 48 521.01евро. Според вещото лице
преди подписване на второто споразумение между страните размерът на главницата,
дължима от ответницата, възлиза на 48 933.07евро, а след подписването на анекса-
49 499.68евро Вещото лице сочи още, че за процесния период дължимата лихва,
съобразно договорения между страните лихвен процент от 7.3% възлиза на
3910.05евро.
В о.с.з. на 26.11.2020г вещото лице Б. допълва, че освен посочените в
заключението суми ответницата дължи и 173.08лв-сума за застраховка.
В о.с.з. на 09.12.2021г е изслушана допълнителна ССчЕ, изготвена от в.л. Л.Б.,
съобразно която, ако не се включат капитализираните лихви, остатъчната главница
към 28.05.2010г възлиза на 47 729.28евро. Дължимата се главница от ответницата за
процесния период, без капитализация на лихвите, възлиза на 1 510.54евро. Според
вещото лице дължимата договорна лихва за процесния период, без отнасяне на
просрочени лихви към главницата, възлиза на 4906.71евро. Вещото лице сочи, че за
процесния период няма реално заплатени от ответницата суми по кредита, поради
което няма разминавания между договорена лихва и реално погасена такава. Вещото
лице сочи, че таксите за администриране на кредита възлизат на 73.63евро,
комисионните за управление на кредита за процесния период възлизат на 246.51евро.
Видно от приложеното гр.д. № 32589/201гг по описа на СРС със заявление от
26.07.2011г за издаване на заповед за изпълнение Юробанк И Еф Джи България АД са
претендирали, че И. А. И. им дължи сумата от 49 087.62евро- главница, 327.54евро-
такси и 173.08лв- такси, договорна лихва от 5079.19 евро по договор за банков кредит
от 21.05.2008г.
Съдът е издал заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на 22.08.2011г, като е
уважил изцяло заявлението на банката.
Поради постъпило възражение от страна на длъжника на банката е указано, че
може може да предяви иск за установяване на своето вземане в 1-месечен срок от
съобщението , като съобщението е връчено на банката на 22.12.2015г.
3
С искова молба от 22.01.2016г Юробанка България АД предявява иск за
установяване на вземането си за сумата от 1403.71евро- главница за периода от
28.05.2010г до 28.06.2011г, договорна лихва от 5079.19евро за периода от 28.05.2010г
до 14.07.2011г, такси от 327.54евро и и такси за застраховка- 173.08лв. В исковата
молба ищецът сочи, че предявява исковете си само за вноските с настъпил падеж към
момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, като не се твърди да е
настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане на банката и тя да е съобщена на
кредитополучателя съобразно разясненията , направени от ВКС с ТР № 4/2014г на
ОСГТК.
С молба от 10.05.2019г Юробанк България АД заявява изменение на предявения
иск против И.И. като изменя иска по размер от 1403.71евро на 49 087.62евро,
съобразно заявеното в заповедното производство
С протоколно определение от 10.05.2019г заповедният съд СРС допуска
исканото изменение на иска за установяване задължение на И.И. по отношение на
банката за заплащане на сума, като главница по договор за потребителски кредит.
Представени са доказателства, че на 18.07.2012г ЧСИ Б. по изп.д. №
20118380406995 е продал апартамент № 49, собственост на И. И. за сумата от
76480.78лв, както и че посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на ИЛ ,
издаден по гр.д. № 32589/2011г на СРС.
Ищецът е претендирал в исковата си молба установяване на задължение на
ответницата – кредитополучател , представляващо непогасени на падеж вноски, лихви
и такси, за посочен период .
В отговора си на ИМ ответницата възразява, че вземането на банката е погасено
по давност, оспорва задължението си към банката, изцяло.
По допустимостта на производството
Съгласно действащите към момента на издаването на заповедта за изпълнение
по чл.417 от ГПК по гр.д. №32589/2011г по описа на СРС – чл.415 от ГПК- при
постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414 от ГПК съдът указва на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок,
съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния
лист, издаден по чл. 418 от ГПК.
Съгласно дадените указания от ВКС с ТР № 4/2013г на ОСГТК –т.11б- в
производството по чл.422 от ГПК правилата за последващо обективно съединяване на
искове важат при общите предпоставки за допустимост на съединяването на искове в
гражданския процес, като измененията на иска по чл.214 от ГПК следва да се съобрази
с ограниченията на заповедното производство и издадената заповед за изпълнение.
4
С оглед изложеното, въззивният съдебен състав намира, че допуснатото
изменение на предявения иск в о.с.з. на 10.05.2019г е недопустимо и постановеното по
така направеното изменение на иск решение като недопустимо следва да бъде
обезсилено.
Това е така, защото на ищеца- Юробанк България АД е съобщено за
постъпването на възражение от длъжника И. на 22.12.2015г. В 1-месечен срок до
22.01.2016г банката е следвало да предяви иск за установяване на вземането си. В
указания срок банката –кредитор е предявил иск за частично установяване на своето
вземане- за сумата от 1403.72евро- претендирана главница, ведно с акцесорните
претендирани вземания. В срока по чл. 415 от ГПК банката не е предявила иск за
установяване на вземането си за сумата над 1403.71евро до заявените по реда на чл.417
от ГПК- 49087.62евро и в тази част издадената заповед за изпълнение и изпълнителен
лист следва да бъдат обезсилени. Обстоятелството , че заповедта за незабавно
изпълнение и издаденият ИЛ не са фактически обезсилени, не означава, че те
поддържат своето действие във времето неограничено, след като има постъпило
възражение и указания на съда по чл.415 от ГПК. Обезсилването на заповедта за
изпълнение и ИЛ има констативно действие, т.е. съдът само указва на страните, че
оспорването от страна на длъжника на издадената заповед за изпълнение и на
претендираното вземане от кредитора не е довело до предявяване на иск за
установяване на това вземане, поради което и издадената заповед за изпълнение е
изгубила своето действие.
Ето защо в случая, след 22.01.2016г ищецът няма основание да се позовава на
издадената заповед за изпълнение по гр.д. № 32589/2011г по описа на СРС за тази част
от своето вземане, за която не е предявил иск в законоустановения 1-месечен срок.В
тази част заповедта няма изпълнително действие. В тази част заповедта за изпълнение
следва да се счита обезсилена. За тази част от своето вземане ищецът може да предяви
осъдителен оск, но няма интерес от установителен иск, още повече по чл.422 от ГПК,
а друг интерес ищецът не е мотивирал.
Ето защо в частта, в която съдът се е произнесъл по иска за установяване на
вземането на банката – ищец за сумата над 1403.71евро решението на съда се явява
произнесено по недопустим иск и поради това същото следва да бъде обезсилено.
По съществото на спора
С оглед гореизложените мотиви съдебният състав приема, че страните са били в
договорни отношения, породени от договор за банков кредит, сключен на 21.05.2008г,
по силата на който банката е отпуснала на ответницата банков кредит в евро, който
видно от изслушаната ССчЕ ответницата е усвоила.
При установяване усвояване на кредитната сума за кредитополучателя възниква
задължение да върне сумата при договорените в договора за кредит условия.
5
Установява се по делото от ССчЕ, че ответницата е връщала получената в кредит сума,
съобразно договореното до 21.04.2010 г. След тази дата ответницата е преустановила
връщането на кредитната сума и има частични погасявания чрез капитализация на
просрочени задължения към гланицата.
По делото се установява неточно изпълнение на договорните задължения от
страна на ответницата по договор за банков кредит от 21.05.2008г. Ответницата не
доказва изпълнение на задължението си да върне на банката вземата в кредит сума,
което прави исковата претенция частично доказана по основание.
Съдебният състав намира, че направените преоформяния на главницата,
дължима се от ответницата, чрез натрупване на просрочени задължения, договорени в
подписаните споразумения между страните, са нищожни поради противоречие с
императивни правни норми. Преоформянията представляват отнасяния към главницата
на просрочени лихви, което представлява анатоцизъм по смисъла чл.10 от ЗЗД.
Анатоцизмът е допустим, като законово уреден на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, при
уговорка между търговци. Настоящият ответник няма качество търговец. Съгласно
чл.10,ал.3 от ЗЗД анатоцизмът в този случай е разрешен съобразно наредба на БНБ.
Такава наредба липсва, липсва регламентация на анатоцизма при физически лица ,
поради което и в тази си част допълнителните споразумения са нищожни на
основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД. В този е съдебната практика по сходни казуси - решение
№ 66/2019 г по т. д. № 1504/2018 г на ВКС, ІІ ТО, решение № 150/2020 г по т. д. №
279/2019 г на ВКС, ІІ ТО, решение № 30/2020 г по т. д. № 739/2019 г на ВКС, І ТО,
решение № 112/2020 г по т. д. № 2029/2019 г на ВКС, І ТО и др.
Следователно, от размера на главницата по допълнителните споразумения
следва да бъде махнат размера на всички лихви, които са превърнати в главница.
Ето защо, при изчисляване на размера на задълженията, които има ответницата
към банката за процесния период, следва да се съобрази първоначално договореното
между тях, без анатоцизма, предвиден в допълнителните сопазумения.
При така описаните условия, съобразно заключението на в.л. Б. за процесния
период ответницата дължи главница в размер на 1510.54евро. Исковата претенция е за
установяване на задължение в по- малък размер , поради което така предявеният иск
следва да бъде изцяло уважен.
Върху просрочените задължения за погасяване на главницата за процесния
период ответницата дължи договорна лихва, съобразно договора от 21.05.2008г и без
да се съобразяват нищожните клаузи от споразуменията между страните възлиза на
сумата от 4906.71евро. До посочената сума исковата претенция следва да бъде
уважена, а над нея- отхвърлена като неоснователна.
По отношение на останалите претендирани по договора от 21.05.2008г и
споразуменията към него вземания на банката-
6
В договора от 21.05.2008г страните са договорили задължение на ответницата да
заплаща комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно. Съобрзано
изслушаното в.л. Б. за процесния период ответницата дължи такава такса в размер на
246.51евро. Над посочената сума до 253.91евро решението на СГС следва да бъде
отменено, а предявения иск – отхвърлен.
В споразумението подписано от страните на 30.04.2010г страните са договорили
и такса за администриране на кредита на ответницата при просрочие. Според
изслушаното и неоспорено заключение на в.л. Б. за периода от 30.05.2010г до
25.11.2010г тази такса възлиза на сумата от 73.63евро, за която сума предявеният иск
следва да бъде уважен.
Ищецът претендира и застрахователна премия в размер на 173.08лв, дължима за
застрахователно покритие на имота, служещ за обезпечение на вземането на банката.
Според в.л. Б. ответницата не е заплатила тази сума, поради което същата се явява
дължима, съобразно договора между страните- чл.14.
Неоснователно е оплакването на ответницата за това, че задължението следва
да се приеме за погасено с продажбата на имота- обезпечаващ вземането на банката.
Действително е представено постановление на ЧСИ Б. от 2012г за възлагане на
жилището, ипотекирано от ответницата като обезпечение на задължението към
банката. При предявен установителен иск по чл.422 от ГПК, според ТР№ 4/2013г на
ОСГТК т. 9 и т.11.в, съдът взема предвид факти, относими към погасяване на
задължението, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения ИЛ въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Т.е. при преценка
съществували ли са вземания на банката за процесния период породени от договора от
21.05.2008г съдът следва да провери има ли доброволни погасявания на задълженията
на ответницата и съответно да съобрази тях като посочи има ли непогасени
задължения. По делото, видно от изслушаната ССчЕ няма за процесния период
доброволни плащания и вземанията , в горепосочените размери, съществуват.
Неоснователно е възражението на ответницата за изтекла погасителна давност
на вземанията на банката. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано на 26.07.2011г и с него е поставено началото на исковото производство-
чл.422,ал.1 от ГПК , с което на основание чл. 116”б” от ЗЗД давностният срок е
прекъснат и не тече по време на висящността на процеса. До посочения момент
погасителната давност не е изтекла и съответно вземанията на банката не са погасени
по давност.
Неоснователни са оплакванията на въззивника-ответник за това, че е осъдена два
пъти за едно и също нещо и че правото на иск е упражнено ненадлежо и заповедното
7
производство е протекло незаконосъобразно.
Заповедното производство, развило се по гр.д. № 32589/2011г на СРС е протекло
законосъобразно, за издадената заповед за изпълнение ответницата е уведомена от
ЧСИ, осигурено е право на възражение и следствие това възражение се развива
настоящото производство. Искът по чл.422,ал.1 от ГПК е предявен своевременно.
Липсват доказателства за твърдението на ответницата , че вече е осъдена за същото
задължение към банката.
По отношение на твърдяната цесия на вземането на банката- според молба от
07.12.2021г на Юробанк България АД цесия има, но е договорена след предявяване на
настоящото заявление по чл.417 от ГПК и започване на исковото производство.
Цесията е настъпила в хода на процеса и още не е съобщена на длъжника, поради което
и не го обвързва.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат. Постановено
решение следва да бъде обезсилено в частта, с която съдът се е произнесъл с решение
по иска за установяване задължението за главница за сумата над 1403.71евро.
Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
установяване вземане на банката за договорна лихва за сумата над 2209.74евро до
4906.71евро и в тази част искът следва да бъде уважен. Решението на СГС следва да
бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за установяване вземане на банката за
сумата от 73.63евро- такса за управление на просрочен кредит и така предявения иск
следва да бъде уважен. Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която е
уважен иска за установяване вземане на банката за сумата над 246.51евро до
253.91евро- комисионна за управление на кредита и така предявения иск следва да
бъде отхвърлен. В останалата си част решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора решението на СГС следва да се измени в частта за
разноските.
Видно от възприетото от СГС размера на разноските на банката за заповедното и
исковото производство възриза на сумата от 6591.25лв. Пред настоящата инстанция
банката доказва направени разноски от 1545.38лв.Общо доказаните разноски на
банката възлизат на 8136.63лв.
Съдът като съобрази уважената част от исковете, както и целия материален
интерес по делото и доказаните разноски на банката намира, че на ищеца следва да се
възстановят разноски от 987.29лв, направени в заповедното и исковото производство
пред първата и въззивната инстанция. Тази сума следва да се възложи върху
ответницата.
Ответницата не претендира разноски по делото.
8
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260044 от 06.01.2021г, постановено по гр.д. №
4985/2020г по описа на Софийски градски съд, ГО, 21-ви състав , в частта, с която
съдът се е произнесъл по иск за установяване на вземането на Юробанк България АД
против И. А. И. за заплащане на главница по договор за кредит от 21.05.2008г за
сумата над 1403.71евро до 49087.62евро, като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА
производството по ткака предявения иск .
ОТМЕНЯ решение № 260044 от 06.01.2021г, постановено по гр.д. № 4985/2020г
по описа на Софийски градски съд, ГО, 21-ви състав, в частта, с която отхвърлен
предявеният иск от Юробанк България АД против И. А. И. за установяване вземане на
банката за договорна лихва за сумата над 2209.74евро до 4906.71евро, в частта, с която
е отхвърлен иска за установяване вземане на Юробанк България АД против И. А. И. за
сумата от 73.63евро- такса за управление на просрочен кредит, в частта, с която е
уважен иска за установяване вземане на банката за сумата над 246.51евро до
253.91евро- комисионна за управление на кредита и в частта, с която И. А. И. е
осъдена да заплати разноски за сумата над 987.29лв и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. А. И. с
дължи на Юробанк България АД сумата от още 2696.97евро, представляваща разликата
между 2209.74евро до 4906.71евро- дължима се договорна лихва по договор за банков
кредит от 21.05.2008г, за периода от 28.05.2010г до 14.07.2011г, по иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ предявен от Юробанк България АД с ЕИК
********* против И. А. И. с ЕГН **********.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. А. И. с
дължи на Юробанк България АД сумата от 73.63евро- такси за администриране на
просрочен кредит , съобразно споразумение от 30.04.2010г- чл.7- за периода от
30.05.2010г до 25.11.2010г, по иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 58 ЗКИ
предявен от Юробанк България АД с ЕИК ********* против И. А. И. с ЕГН
**********
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Юробанк България АД с ЕИК ********* против
И. А. И. с ЕГН ********** за установяване в техните отношения, че И. дължи сумата
над над 246.51евро до 253.91евро- комисионна за управление на кредита, на осн.
чл.422,ал.1 от ГПК вр. чл. 58 от ЗКИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260044 от 06.01.2021г, постановено по гр.д. №
4985/2020г по описа на Софийски градски съд, ГО, 21-ви състав в останалата част.
9
Решението подлежи на касационно обжалване с касациона жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10