РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Търговище, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500033 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от адвокат К.П., пълномощник на Н.Ш. от гр.
Търговище, против решение № 429 от 05.10. 2021 г., по гр.д. № 383/ 2021 г.
на РС – Търговище, в частта, в която е отхвърлен искът за обявяване на
предварителния договор за окончателен за 4/8 ид. части от имотите, описани
в съответния договор от 29.10. 2013 г.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост на решението и
нарушаване на процесуалните правила, свързани с изслушването на
свидетелски показания, както и на това на коя група свидетели следва да бъде
дадена вяра. Решението освен това било постановено и в противоречие и с
практика на ВКС. Иска се да бъде отменено и искът да се уважи. Няма
искания за нови доказателства. В съд.зас. адвокат П. поддържа жалбата и
моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока за отговор такъв е постъпил само от адв. П., пълномощник на Ю.
К., С. А., В. Д. – трите постоянно живеещи в *******. В отговора жалбата се
1
оспорва и се иска решението да бъде потвърдено. В съд.зас. адвокат П.
поддържа отговора и моли за потвърждаване на решението и присъждане на
разноските.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно.
На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
РС – Търговище по отношение на установените факти и правните изводи.
В допълнения въззивният съд излага мотиви, според наведените в
жалбата и отговора доводи на страните.
Производството по чл. 19, ал. 3 от ГПК се е развивало между страни,
които са в близки родствени връзки и касае земеделски земи, останали в
наследство и възстановени на името на общия наследодател М. С., б.ж. на с.
******, община ********. Искът е заведен още през 2013 г., малко след
подписването на предварителния договор. Делото е разгледано от РС –
Омуртаг под № 548/ 2013 г. С първоначалното решение съдът е уважил иска,
като е постановил неприсъствено решение.
Ищцата живее в България, а нейните родственици са отдавна преселници
в Р Турция и имат турско гражданство. По делото за тях е бил посочен
съдебен адрес в Република България, чрез адвокат В. А. Представено е било
адвокатско пълномощно, с положени подписи от ответниците. В съд.зас. не се
е явил нито един от тях, няма отговор на исковата молба, не се е явила
адвокат А., въпреки че е била редовно призована.
Няколко години по-късно част от ответниците, които живеят в Турция,
разбират за съдебното решение и подават жалба до прокуратурата, но оттам
им е отказано образуването на дело. В началото на 2020 г. те подават молба за
отмяна на неприсъственото решение. Образувано е в.гр.д. № 18/ 2020 г. на ОС
– Търговище. С решение № 75 от 24.06. 2020 г., съдът е отменил
неприсъственото решение и е признал за неистински документа, с който е
била упълномощена адвокат А. Установено е по делото с помощта на
графологична експертиза, че ответниците ЮНЗ. К., С. Д. А. и В. ДЖ., не са
положили подписи под това адвокатско пълномощно.
След отмяната на първоначалното решение делото е започнало отново, с
връчване на препис от исковата молба. В отговора на същата, по гр.д. № 113/
2020 г. на РС – Омуртаг, споменатите по-горе три ответници оспорват иска,
като считат, че договорът от 29.10. 2013 г. е нищожен, евентуално
унищожаем на няколко основания: на първо място поради липса на съгласие,
евентуално поради накърняване на добрите нрави. Ако съдът не приеме тези
възражения да счете, че договорът е унищожаем поради измама.
Съдът е разгледал и трите възражения, защото е приел, че договорът не е
2
нищожен. Уважено е възражението за унищожаемост, поради измама.
Изводите на съда по отношение на това, че договорът не е нищожен на
въведените основания, не се оспорват от нито една от страните.
Въззивният съд се съгласява с изводите на РС – Търговище по отношение
на възражението за нищожност и отново препраща към мотивите на районния
съд.
С оглед на това се излагат доводи само във връзка с наличието на
основание за унищожаемост на сделката, поради измама.
В тази връзка се установява, че общият наследодател имал възстановени
земеделски земи в България. От неговите четири деца, ищцата живеела в
страната, синът С. също, а останалите две дъщери били в Турция. От тях жива
е ответницата Ю., а сестра й Е. е починала още през ******* г. в Турция, като
е оставила за наследници останалите две ответници, нейни дъщери. Въпреки
разстоянията обаче отношенията между двете сестри и племенниците били
добри, като между най-близки роднини. Говорели по телефона и се
интересували взаимно една за друга.
Ищцата имала интерес да обработва сама земеделските наследствени
земи и затова решила, че иска да си уреди отношенията с останалите
наследници. С тази цел между нея и роднините й били проведени първо
разговори по телефона, на турски език, след което ищцата заминала за
Република Турция. Тя посетила сестра си Ю., като й предоставила процесния
договор за продажба на земята, написан на български език, като общата цена
за продажба на всички идеални части, включително и тези на брат им Сеид, е
посочена на 1000 лв. Пред сестра си и племенниците си обаче, ищцата
представила нещата по друг начин, като ги убедила, че става въпрос не за
продажба на земята, а за отдаване под наем или друг вид плащане, но не и
договор за продажба. Това било благодарение на факта, че тези роднини
отдавна живеели в Турция и не владеят български език много добре, още по-
малко могат да прочетат и да осмислят дългия текст на предварителния
договор. Имайки доверие на сестра си и леля си, тези ответници подписали
договора. Било им предложено да подпишат и пълномощни, но те отказали.
Решили да проверят чрез преводач точното съдържание на договора, още
повече мислели да го заверяват нотариално. От преводача разбрали, че
договорът не е за наем, а за продажба на идеалните им части от
наследствените земи. Те не били съгласни и затова се отказали от
нотариалната заверка.
Връщайки се в България обаче, ищцата много скоро завела настоящия
иск, представяйки и неистински документ за упълномощаване на адвокат от
гр. *******.
Въззивният съд, както и районният, за да приеме тази фактическа
обстановка, дава вяра на свидетелите, доведени от ответниците, както и на
3
основание приложените писмени доказателства по делото. В тази връзка, за
да вземе това решение, въззивният съд се осланя на няколко обстоятелства,
които следва да се тълкуват общо и във взаимна връзка.
На първо място, следва да се отбележи, че взаимоотношенията между
роднините са били много добри, като между двете сестри е имало голямо
уважение и доверие. Същото е и с племенниците. При едни такива
отношения, ако някой от договарящите действа недобросъвестно, той лесно
може да се възползва от изграденото доверие и да заблуди другия.
На следващо място, но не и по важност, съдът отчита и това, че както В.,
така и С., изобщо не са учили в България и дори и да знаят някоя дума на
български, не могат да четат и да разбират текст. Макар и учила в България,
Ю. отдавна не чете и пише на български език. Училището, което е посещавала
в България до 5-ти клас е било турско училище, както личи от представените
по делото доказателства. В годините, в които е учила ответницата, нивото на
усвояване на българския език от турското етническо малцинство, особено на
писмения език, е било много ниско. Изминалият дълъг период от време, в
който Ю. нито е четяла, нито е писала на български език, също водят до
извода, че тя трудно би могла да прочете и разбере изцяло написания в
договора текст.
На трето място, по делото безспорно е установено, че ищцата се е
възползвала пред съда от писмен документ, който е обявен за неистински.
Именно благодарение на този документ, който е доказано фалшив, тя е успяла
да заблуди съда, като е избягнала дългата процедура по призоваване чрез
съдебна поръчка в Република Турция. Това е довело и до постановяването на
неприсъственото решение. Т.е. доказано е недобросъвестно поведение от
страна на ищцата по отношение на пълномощните, което изключва и
възможността съдът да даде вяра на нейните твърдения.
Показанията на свидетели, които са близки на ответниците, са много по-
логични. Всички тези обстоятелства дават основание и на въззивния съд да
приеме, че свидетелите, водени от ответниците, могат да бъдат източник на
достоверни показания, подкрепени и от писмените доказателства по делото.
Към това следва да се добави и непосредственото впечатление на
районния съдия по отношение на владеенето на български език от
ответниците.
Затова, на базата на всички описани обстоятелства, съдът намира, че
ищцата е създала убеденост у въззиваемите/тези от РТ/, че сключват договор
не за продажба, а за наем на земеделските земи или друг вид договор, с който
се плаща за ползването им. Т.е. това е умишлено въвеждане в заблуждение
относно съществен елемент от договора – вида на самия договор. Още повече
и цената от 1000 лв. за 6/8 ид. части от повече от 70 дк. земеделски имоти,
също би могла да бъде аргумент в полза на убеждаване, че договорът е за
4
наем или ползване.
Именно това и твърдото убеждение, че не се касае за продажба на имота,
е способствало ответниците да подпишат договора на доверие, без да са
разбрали.
Безспорно е, че именно това измамно поведение е довело до опорочаване
на волята на Ю., С. и В. до степен, че ако те действително съзнаваха какво е
точното съдържание на подписания договор, никога не биха го подписали. В
този смисъл Р № 25 от 24.04. 2012 г., по т.д. № 63/ 2011 г. на първо ТО.
Неоснователни са доводите на ищцата, изложени в жалбата. Без значение
е това, че ответниците не са поискали развалянето на договора веднага след
като са разбрали, че са били подведени. Причините за това могат да бъдат
много и те са чисто субективни, като е възможно изобщо да не са съзнавали
какви са правните последици от един такъв договор. След като са разбрали
какви са, са предприели съответните действия.
Дали е бил подписван преди това договор за наем или аренда, също не
може да повлияе на това, че са били заблудени. Дали това е първият или
пореден договор е без значение.
Без значение е и това, че земите са се обработвали реално само от
ищцата. Ако тя е искала да демонстрира самостоятелно владение пред
останалите наследници, можела е да го направи и да придобие земите по
давност.
По отношение на възраженията защо се кредитират едни показания, а
други не, въззивният съд изложи вече подробни мотиви и няма нужда да ги
повтаря.
Що се отнася до цитираната съдебна практика, то тя не касае въпросите
по чл. 29 от ЗЗД. Изложените аргументи са относно нищожност, а не
унищожаемост по реда на чл. 29 от ЗЗД.
С оглед на това, решението на районния съд в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските. Предвид изхода на делото, право на такива имат
въззиваемите. Платената на адвокат П. сума е в размер на 600 лв. за трите. На
всяка от страните следва да се заплати по 200 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 429 от 05.10. 2021 г., по гр.д. № 383/ 2021
г. на РС – Търговище, в частта, в която е отхвърлен искът на Н. М. Ш. от с.
*******, община *******, заведен против ЮНЗ. К., С. ДЖ. АД. и В. ДЖ.,
трите с постоянен адрес в ******* ********, за обявяване на предварителния
5
договор от 29.10. 2013 г. за окончателен за 4/8 ид. части от имотите, описани
в него, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Н. М. Ш. от с. *******, община *******, ул.“*******“ №
****, ЕГН **********, да заплати на ЮНЗ. К., С. ДЖ. АД. и В. ДЖ., трите с
постоянен адрес в ********, съд.адрес в ******** адвокат Х.Н. П. от гр.
********, ул.“*******“ № ****, сграда ****, офис ****, тел. *******, на
всяка по 200 лв., направени по делото разноски за втора инстанция.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основания по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6