№ 299
гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на десети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20235200900204 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 46/17.04.2025 г.,
с което ответника "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, е осъден да заплати на
ищците С. В. С. и на К. Ц. И. сумата в размер по на 200 000 лв. за всеки един от тях,
като частичен иск от по 220 000 лв. за всеки за причинените им неимуществени вреди
болки и страдания вследствие смъртта на сина им Ц. К.ов И., настъпила в резултат на
ПТП от 18.05.2023 г. ведно със законната лихва от 07.10.2023 г. до окончателното
плащане на обезщетението. Осъден е също така ответника да заплати на адв.П. К., на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА сумата от 12 650 лв., представляващи адв.
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на двамата ищци, съразмерно на
уважените искове.
Против така постановеното решение са постъпили въззивни жалби, както от
ответника по делото, така и от ищците.
От процесуалния представител на ищците адв. П. К. е подадена молба вх. №
5131/14.05.2025 г. по реда на чл.248 ГПК с искане за изменение на решението в частта
за разноските. Посочено е, че съдът неправилно определил размера на дължимото адв.
възнаграждение. Не било съобразено, че в случая били предявени два отделни иска за
неимуществени вреди, за всеки от които се дължало определяне на отделно
възнаграждение по правилата на чл.2, ал.5 от НМРАВ, както и да се начисли дължимия
ДДС. Изтъква се, че самото съединяване на два иска в едно производство, по всеки от
които се дължи самостоятелна защита, предпоставяло завишена фактическа и правна
сложност на спора. Твърди се, че процесуалния представител на ищците извършил
необходимите действия във връзка със защитата техните права и интереси. Сочи се, че
присъденото възнаграждение от 12 650 лв. представлявало минималния размер по
НМРАВ само по единия от исковете, а освен това върху него се дължало и 2530 лв. -
ДДС, т.е. общо дължимия хонорар възлизал на сумата от 30 360 лв. с ДДС, поради
което се иска присъждане допълнително на още 17 710 лв. с ДДС. Развити са
съображения. Цитирана е практика на СЕС и ВКС.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК от ответника не е постъпил отговор.
Съдът намира, че искането по чл. 248, ал.1 ГПК е подадено в законния срок от
легитимирана страна, поради което като процесуално допустимо следва да бъде
разгледано. Молбата се явява основателна.
1
В случая са налице основания за изменение решението по реда на чл. 248 ГПК.
С крайният си акт съдът е разпределил отговорността за разноските с оглед
изхода на спора и съобразявайки релевантните обстоятелства. В мотивите съдът е
посочил, че взема за основа минималната стойност по чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ
(възлизаща в размер на 12650 лв.), като е отчел и възможността съобразно цитираната
практика на СЕС да слезе под фиксираните минимални прагове, присъждайки в полза
на адв.К. посочените адв. възнаграждения от по 6325 лв. за осъщественото
представителство на всеки от двамата ищци, или общо 12 650 лв.
Съдът приема, че това становище следва да бъде ревизирано.
Следва да се посочи, че първоначално определените в решението стойности за
предоставената защита от адвоката не кореспондират в пълна степен с приложимата
съдебна практика на ВКС и СЕС с оглед цената на предоставяните услуги, видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото, която се определя от неговия предмет и от
ангажираните доказателства. Ето защо при определяне дължимото на адвоката
възнаграждение и при правилното приложение на разпоредбата на чл.2, ал.5 НМРАВ,
съдът приема, че в полза на адв. К. следва да се присъди адв. възнаграждение в размер
на по 12 650 лв. за всеки от предявените искове на двамата ищци, кореспондиращо и с
минималните стойности, изчислени по чл.7, ал.2, т.5 НМРАВ. Според съда тези
размери се явяват напълно пропорционални спрямо степента на фактическата и правна
сложност на делото, както с вида и обема на извършената от адвоката работа
съобразно защитените интереси, обуславящи и решаващия извод за ревизия на
решението в частта за разноските по описания начин.
Основателен е също така и доводът, че съгласно § 2а от ДР на НМРАВ, за
регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по НМРАВ и се счита за неразделна част от възнаграждението.
Предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира минималният
размер на адв. възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати е приложим, както
за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и
неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално
представителство по чл.38, ал.2 ЗА, когато размерът на възнаграждението се определя
от съда. При отправено до съда основателно искане за присъждане на
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ЗДДС, в
полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното
дело минимален размер по НМРАВ, изчислен върху защитения материален интерес,
към който следва да се прибави и 20 % ДДС. (В този смисъл е и константата
практика на ВКС - Определение № 739 от 20.02.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 736/2023
г.; Определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. №2559/2016 г., ІІ т.о.; Определение №
490/19.09.2017 г. по ч.т.д. № 1082/2016 г., ІІ т.о.; Определение № 91/31.01.2018 г. по
ч.т.д. № 1700/2017 г., ІІ т.о.; Опр. № 660/03.12.2018 г. по ч.т.д. № 2784/2018 г., ІІ
т.о.; Опр. № 50207/11.10.2023 г. по т.д. № 1940/2022 г. I и др.).
Затова и в случая към всяко от така определените възнаграждение ще следва да
се прибави и 20% ДДС, възлизащо в размер на 2530 лв., при което общата сума на
хонорара за всеки от ищците ще стане по 15 180 лв. с ДДС или общо 30360 лв. с ДДС
– за двамата. Като резултат от изменението, вместо посочените в диспозитива на
решението общо 12 650 лв., в полза на адв. К. ще следва да присъди адв.
възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за оказаната безплатна правна помощ на двамата
ищци в общ размер на 30360 лв. с вкл. ДДС, в който смисъл следва да бъде
2
произнасянето на съда по чл. 248 от ГПК.
Предвид на гореизложеното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК Решение № 46/17.04.2025 г., постановено
по т.д. № 204/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик в частта за разноските, като
ОСЪЖДА "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София., р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. "Г. М. Димитров "
№1, да заплати на адв.П. К. от АК – София, сумата от 30 360 лв. (тридесет хиляди
триста и шестдесет лева) с включен ДДС, представляваща общ размер на
дължимото адв. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на
двамата ищци по делото - С. В. С. и К. Ц. И., съразмерно на уважените размери на
исковете им, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
3