№ 1653
гр. Варна, 13.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20243100900345 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Булгаргаз“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Петър Парчевич“47 срещу „Примагаз“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“Цар Симеон I“ № 25, ет. 7, с който са
предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на
неустойка за неизпълнение, ведно с мораторно обезщетение.
С подаване на допълнителен отговор в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК
размяната на книжа е приключила.
По предварителните въпроси:
Предметът на спора за неустойка за неизпълнение, по търговска сделка
по смисъла на чл. 286 ал.1 ТЗ, определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ
СПОР (чл. 365 т.1от ГПК).
На осн. чл. 50. ал. 5 от ГПК на страните следва да се укаже
необходимостта да посочат електронни адреси за връчване.
По допустимостта на спора:
Легитимацията по спора съответства на наведените в исковата молба
твърдения за наличие на валидно облигационно отношение по договор за
доставка на природен газ, по който ответника възложител не е приел
договорените количества газ, което задължение с скрепено с неустойка за
неизпълнение по чл. 7. 5 от договора, ведно с лихва за забава върху
договорената неустойка.
Квалификацията на спора е служебно задължение на съда. В тази връзка
макар по главния иск ищецът да е претендирал „главница“ по чл. 7. 5 от
договор, с оглед твърденията за уговорена санкция при допусната от
ответника неравномерна доставка на газ, съдът намира, че искът следва да се
квалифицира като претенция за неустойка за неизпълнение.
По доказателствата:
1
Представените от страните писмени доказателства, съдът намира за
допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между
страните. Същите следва да бъдат допуснати, като събирането им ще се
извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.
Възражението на ответника, направено с отговора на допълнителната искова
молба, срещу приемане на представени от ищеца фактури със заличени данни,
не може да бъде споделено. В посочените фактури се съдържат данни за
правоотношение между ищеца и трето за спора лице, елементите от което
правоотношение могат да бъдат обект на търговска тайна по смисъла на чл. 3
от ЗТТ, а отделно от това заличените данни са неотносими към спора. Ето
защо и тези фактури следва да се приобщят към доказателствения материал.
Възраженията на ответника по отношение представените с исковата
молба писмени доказателства, доколкото нямат отношение към авторството на
документите, са такива по същество на спора.
Искането за назначаване на експертиза, с формулирана в исковата молба
задача е поначало относимо, но съдът ще се произнесе по него в първото по
делото съдебно заседание, след изслушване становищата на страните по
доклада.
По искането на ответника за назначаване на експертиза съдът не следва
да се произнася, тъй като задачи към такова заключение не са формулирани.
На ответника следва да се укаже да уточни искането си за предоставяне
на всички фактури, издадени от ищеца или от „Булгартрансгаз“ ЕАД.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на
списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде
изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими кумулативно съединени
осъдителни искове, предявени от „Булгаргаз“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Петър Парчевич“47 срещу
„Примагаз“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Цар Симеон I“ № 25, ет. 7 за
сумата от 62 175,35 лева, представляваща договорна неустойка съгласно
чл. 7. 5 от Договор за № 156-234/18.11.2022г. за доставка на природен газ,
уговорена за неизпълнение на задължението на приемане на договорени
количества газ за месеците януари, февруари и март 2023г. ведно със
законната лихва от дата на исковата молба до окончателното издължаване на
сумата, и
2
сумата от 9165,58 лева, представляваща лихва за забава върху
договорната неустойка за периода 14.02.2023г. до 26.06.2024г.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл.32 ГПК
„Производство по търговски спорове”.
НАСРОЧВА производството по т.д. №345/2024г. на ВОС за разглеждане
в открито съдебно заседание на 23.01.2025г. от 09.30 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
УКАЗВА на страните в седмичен срок от съобщението да посочат
електронни адреси за връчване на съобщения по делото, на осн. чл. 50. ал. 5 от
ГПК.
При неизпълнение в указания срок, книжата до страните ще се оставят
по делото, като няма да бъдат връчвани по друг начини.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД по делото на осн. чл.140, ал.3,
във вр. с чл.146, ал.1 ГПК :
Безспорно между страните е наличието на валидно общо договаря по
Договор № 156-234/18.11.2022г., в сила от 01.01.2023 г. за доставка на
природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по регулирана цена ,
по силата на който ищецът се е задължил да доставя на ответника природен
газ съобразно утвърдена между страните Годишна програма за доставки.
По твърденията за спорните факти:
Ищецът се позовава, че клиентът се е задължил да приема ,Дневното
договорено количество газ" („ДДК") съгласно чл. 7. 1 от договора. Самото
ДДК се определя като месечното количество газ по утвърдената годишна
програма се раздели на броя на календарните дни в съответния месец, с
точност до третия знак след десетичната запетая, освен в случаите по т.8.2.1.и
т. 8.2.2. Клиентът има право да прави предложение за промени в одобрените
от „Булгаргаз" ЕАД дневни количества в срок до 16:00 часа в деня,
предхождащ деня на доставка. „Булгаргаз" ЕАД има право да приеме изцяло
или частично предложението за изменение, респ. да не приеме предложението
за изменение на Клиента до 21:00 ч. на същия ден (т.8.2.2. от Договора).
Измерването на приетия от клиента природен газ се извършва чрез средствата
за търговско измерване, монтирани в Пункта за предаване-приемане, като
измерените количества са задължителни за страните (т. 10.4.) Тъй като на
посочения пункт се доставя газ на различни потребители, всички клиенти
изпращат на „Булгаргаз" ЕАД протокол за разпределение на количествата
природен газ за съответното денонощие, подписан от всички клиенти.
Прието количеството природен газ за всеки от дните на съответния
месец се отразява в Месечен акт(т.10.15), който е неразделна част от
фактурите, издадени доставчика. Самият месечен акт се обявява на
платформа достъпна на адрес *********************, за която ответникът
разполага с акаунт. Актът съдържа информация за ДДК, които Клиентът е
задължен да приеме на съответните пунктове. Този акт подлежи на оспорване
3
от клиента (10.17).
През всеки от месеците за периода януари - март (вкл.) 2023 г., клиентът
„Примагаз" АД не е приел заявените и одобрени от „Булгаргаз" ЕАД месечни,
респ. дневни количества газ, като неприетото количество през всеки от
посочените месеци е с повече от 5 % от ДДК през всеки един ден на
съответния месец на доставка.
Твърди се, че за процесния период съгласно т.6.2. от Договора, е налице
т.нар. неравномерна доставка, т.е. доставка, чийто коефициент на
неравномерност е по-малък от 0.6 (изчислен съобразно формулата по т. 6.1. от
Договора). Тъй като за периода януари -март разликата между ДДК и
приетото от Клиента по-малко количество природен газ при неравномерна
доставка надвишава 5 % от ДДК за всеки един ден на съответния месец на
доставка, на осн. чл. 7.5 от договора клиент дължи неустойка в размер на
разликата между цената, определена по т. 12.1. и дневната цена при
положителен дисбаланс на съответния газов ден, публикувана на интернет
страницата на оператора „Булгартрансгаз" ЕАД, ЕИК *********.
На осн. т. 12.1. от договора цената на приетия газ се остойностява по
цена, утвърдената от КЕВР, формирана съгласно условията на Наредба 2 от
19.03.2013 г. за регулиране на цените за природния газ за 1 Мегаватчас
(MWh). Съответно за м.януари цената възлиза на 179,33 лв./MWh (без акциз и
ДДС), за февруари 2023г.- 124,34 лв./MWh (без акциз и ДДС), а за март 2023г.-
106,74./MWh (без акциз и ДДС).
Дневната такса за положителен баланс пък се публикува ежедневно на
интернет-страницата на „Булгартрансгаз" ЕАД
*********************************** . Въпросната цена за дисбаланс се
изчислява съгл. чл. 12 от Методика за определяне на дневна такса за дисбаланс
и такса за неутралност при балансиране (изд. от КЕВР, в сила от 19.07.2019 г.)
Позовава се на легалното определение на "Дисбаланс“, дадено съгласно
Правила за балансиране на пазара на природен газ (издадени от КЕВР, в сила
от 1.01.2017 г., изм. и доп., бр. 57 от 19.07.2019 г., в сила от 19.07.2019)
параграф 1, т. 3 от ДР/по-нататък ПБППГ/
На основание т.7.5. във връзка с т.7.7. от договора в срок до 12-то число
на месеца, следващ месеца на неприета доставка, клиентът следва да заплати
уговорената неустойка, за което доставчикът издава уведомление за
допълнително плащане (УДП), изчислено въз основа на Месечния акт за
съответния месец. Задълженията по издадените УДП са платими в срок до 12-
то число на месеца, следващ месеца на доставка(т.12.16.5) При забава за
плащането на неустойката, в т. 7.8 от договора страните са договорили
заплащането на лихва за забава за всеки просрочен ден върху дължимата
неустойка. Ето защо на ответника е начислено мораторно обезщетение в
размер на 9165,58 лева за периода 14. 02. 2023г. до 26.06.2024г. по трите
издадени УДП.
Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на иска, ведно с
4
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва изпълнителят да е изправна страна по договора,
както и че ищцовото дружество е доставило или е било готово да достави
договореното количество газ до пункта за предаване-приемане на газ. Оспорва
приложимостта на методиката, на която се позовава ищеца за формиране на
неустойката и размера й.
Оспорва метрологичната годността на средствата за измерване на газ в
пунктовете за измерване, вкл. че са преминали през задължителната
метрологична проверка съгласно изискванията на закона.
Твърди се, че като единствен обществен доставчик на природен газ,
дружеството „Булгаргаз" ЕАД има господстващо положение на пазара.
Ответникът е бил принуден да се съгласи с отнапред съставено от ищеца и
предложено му съдържание на договора, който според ответника налага
нелоялни търговски условия. Ищецът не се е съгласил на искането за
изменение на бланковия образец.
Възразява, че клаузата на т. 7.5 от договора е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.
Твърди, че за балансиране на газопреносната мрежа е отговорен
операторът на преносната мрежа —„Булгартрансгаз" АД, който извършва
всички действия по балансирането описани в §1, т. 4 от ДР на ПБППГ. Ето
защо и на основание Регламент (ЕС) № 312/2014г. операторът начислява на
ползвателите на мрежата такси за балансиране на пазара при формиран от тях
индивидуален търговски дисбаланс. “Булгартрансгаз“ ЕАД първоначално
покрива разходите за балансиране и съхранение на неприето или непродадено
количество газ и след това разпределя тези разходи под формата на разходи на
ползватели на мрежата, какъвто ползвател „Примагаз“ АД не е . Такъв
ползвател е ищецът, който посредством договора, сключен при условията на
господстващо положение на пазара, прехвърля финансовата тежест за
балансиране на пазара на крайните снабдители и юридическите лица, които
изкупуват газ, без да прави разходи за балансиращи дейности.
Поддържа, че неприетото количество газ от крайни клиенти е било
продадено от ищеца на общия пазар, на цени значително по-високи от
уговорените по процесния договор, съответно по този начин не е формиран
дисбаланс спрямо „Булгартрансгаз" ЕАД, респективно не са начислявани
такси за формиран положителен дисбаланс.
Твърди се, че „БУЛГАРГАЗ" ЕАД, в качеството си на ползвател на
мрежата на „Булгартрансгаз" ЕАД, не е реализирал месечен и/или дневен
дисбаланс през процесния период , поради което и не са начислени такси за
балансиране от страна на „Булгартрансгаз" ЕАД.
Сочи, че съгласно т. 10.5 от договора клиентите на „Булгаргаз" ЕАД,
които получават природен газ в един и същи пункт за приемане-предаване се
задължават да изпратят на „Булгаргаз" ЕАД протокол за разпределение на
5
количествата. Тези клиенти обаче не са договорно обвързани помежду си във
връзка с изготвянето на такъв протокол. В случай, че този протокол не се
подпише от всички клиенти, а част от тях не заявят месечни доставки, а по-
късно посочат само дневни такива, неустойката по чл. 7.5 би се определила
въз основа на заявените месечни количества и клиентите, които са приели
количества, по-ниски от първоначално заявените, биха заплатили неустойка,
въпреки че техните измервателни уреди показват по-ниското получено
количество, а междувременно разликата е реализирана в полза на други
клиенти.
Договорената неустойка противоречи на императивни правни норми на
чл. 28 ал. 1 и ал. 2 от Правилника за балансиране на пазара на природен газ и
на чл. 19 т. 1 до 3 от. Регламент (ЕС) № 312/2014г на Комисията за
установяване на Мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи
относно отчитане на дисбаланс за конкретен ползвател, тъй като предвижда
задължение за заплащане на разходите за дисбаланс, без да се доказват
конкретните вреди за ползвателя. Евентуалните вреди на ползвателя биха се
съизмерили с размера на задълженията на последния към оператора под
формата на такси за дисбаланс.
Позовава се на собствената си изправност по договора, като твърди, че
уведомило „Булгаргаз" ЕАД, че поради високите цени на природния газ през
м. януари и март 2023 г., както и поради необичайно високите температури
през м. януари, клиентите на „Примагаз" ЕАД са заявили количества, които
съществено се различават от количествата по предварителните им заявки.
В условията на евентуалност се позова на неизправност на кредитора
„Булгаргаз" ЕАД, който не е доставил договореното количество газ до
съответния пункт.
Възразява за липса на вреда на изпълнителя, тъй като неприето от
ответника количество газ е реализирано на цени, по-високи от договорените
от цената за цената за положителен дисбаланс за деня. Не е реализирана вреда
и по причина, че ответникът не е заплащал разходи за дисбаланс на оператора
- „Бултартрансгаз" ЕАД.
Счита, че е налице хипотезата на стопанска непоносимост, тъй като след
сключване на договора по веригата на доставките се проявил съществен
дисбаланс-цената на енергоносителите показва значителни флуктуации в
посока увеличение.
С допълнителната искова молба ищецът се позовава, че начинът на
договаряне на неустойката и нейният размер отговарят напълно на принципа
на свободата на договаряне. Репликира възраженията за недействителност на
клаузата по т. 7.5 от договора, вкл. възраженията, че единствено оператора на
мрежата покрива разходите за нейното балансиране.
Насрещно твърди, че задължението да поддържа съответствие между
подадените на входните точки и изтеглените от изходните пунктове
количества газ, е на ответника „Булгаргаз“ ЕАД, като ползвател на мрежата.
6
Операторът на мрежата не извършва разходи за дисбаланс на мрежата, а
такива се извършват от ползвателят/ чл. 11 от ПТПГ/„Булгаргаз“ ЕАД заплаща
такса за дисбаланс на оператора „Булгартрансгаз“ ЕАД, изчислена съобразно
методиката, приета от КЕВР и на основание сключения между оператора и
ползвателя Договор №5195/30.09.2021г. за покупко-продажба на природен газ
за балансиране.
Позовава се на относителното действие на правоотношение между
дружеството, като мрежови ползвател, и „Булгартрансгаз“ ЕАД, на което
правоотношение ответникът не може да се позовава.
Поддържа, че не налице позитивна правна уредба, която да забранява
начисляване на суми за дисбаланс на клиентите на ползвателите,
предизвикали дисбаланса.
Договорната неустойка не включва заплащане на дисбаланс от страна на
„Примагаз“ АД, а покрива неприетите количества газ, чиято цена се изчислява
от цената на дисбаланса.
Възразява срещу твърденията за липса на съдействие от страна на
кредитора. Намира това твърдения на ответника за опровергано от
представените доказателства- месечни протоколи за разпределение.
Възразява, че клиентът не е оспорил потребеното количество газ съобразно
месечните актове е сроковете по т.10.7 от договора.
Репликира възражението на липса на вреди от неизпълнението,
позовавайки се, че неприетите количества газ не се пренасочват към друг
клиент, тъй като се намират на разположение на клиентите, които могат да
потребят количества, различни от договорените (чл. 7.3. – чл. 7. 5 от
договора). В други периоди и ответникът е надвишавал първоначално
договореното потребление.
С отговора на допълнителна искова молба ответникът оспорва
осчетоводяването на УДП. Поддържа останалите оспорвания. Допълва
възраженията си за липса на вреди за ищеца от процесното неточно
изпълнение. В тази връзка сочи, че за процесния период „Булгаргаз“ АД е
формирало отрицателна величина на дисбаланса, тоест не е заплащало такса за
балансиране. Напротив, дружеството е получило плащане от „Булгартрансгаз“
АД за формиана положителна величина. Допълва още доводите си, че от
позицията си на монополно положение ищцовото дружество е създало
механизъм, при който финансовата тежест за балансиране на пазара е
прехвърлена на крайните снабдители. Последните на свой ред продават газта
на нормативно установени фиксирани цени и не могат да включат разхода за
неустойка в цените на своите крайни клиенти.
Поддържа, че намаляване на общото потребление на газ от крайните
клиенти на ответника, станало причина за процесното неизпълнение, е
резултат от общата политика на ЕС за намаляване търсенето на газ, намерила
израз в Регламент № 2022/1369 на Съвета от 5.08.2022г. за намаляване на
търсенето и потребление на газ.
7
По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията
на паричните претенции на ищеца като осъдителни искове за плащане на
уговорено от страните обезщетение за конкретен вид неизпълнение ( неточно
изпълнение) на задължение на възложител по договор за доставка на газ –чл.
92 ЗЗД вр. чл. 7.5 от Договора, а претенцията за обезщетение в размер на
законната лихва върху претендираната неустойка е уредена от нормата на чл.
86 от ЗЗД.
Възраженията на ответника за недействителност на клаузата за
неустойка, като сключена в нарушение на изискванията за справедливост, е
уредено от разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, а това за противоречие
със закона – чл. 26 ал. 1, пр.1 от ЗЗД.
Възражението за настъпили след сключване на договора промени в
пазарното поведение на крайните клиенти на ответника, в резултат на
приемане на уредба на ниво ЕС за намаляване потреблението на газ, съдът
квалифицира като такова за наличие на непреодолима сила- чл. 306 от ТЗ.
Възраженията на ответника неоказано съдействие от страна на
възложителя за изпълнението съответства на такова за забава на кредитора
(чл. 95 от ЗЗД).
УКАЗВА на страните, че съдът ще приложи служебно императивни
норми, ограничаващи договорна свобода при търговски сделки (чл. 26 ал.1
ЗЗД) по отношение на уговорки за неустойка, с които една от страните
задължава другата да заплаща обезщетение за неизпълнение в размер, който в
нарушение на справедливостта надхвърля предвидимите при сключване на
сделката цели за такова обезщетение(като компенсация за очакваните вреди и
санкция за неизпълнение, стимулираща доброволно изпълнение).
УКАЗВА на ответника, че твърденията за възникнала след сключване на
договора стопанска непоносимост съгл. чл. 307 от ТЗ не могат да бъдат
разгледани в настоящото производство, тъй като съответното потестативно
право на страната може да се упражни само с предявяване на нарочен
конститутивен иск, но не и чрез възражение (в този смисъл изрично и Р. № 183
от 21.11.2018 г. по т. д. № 542 / 2018 г. на ВКС, I т. о.; Р. № 185 от 16.03.2007 г.
по т. д. № 672/2006 г., на ВКС, I т. о.). По тези факти съдът не извършва
доклад и не разпределя доказателствена тежест.
По тежестта на доказване:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване: изправността си по процесния договор за доставка на газ, и
количеството прието от ответника доставки за процесния период;
осъществено надлежно измерване на доставените количества чрез
метеорологично годни уреди за търговско измерване.
Ответникът следва да установи възраженията си за нищожност на
клаузата по т. 7. 5 от договора като установи твърденията си за това, че
8
предприятието на ищеца е такова с господстващо положение на пазара, тоест,
че с оглед своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до
пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия,
това предприятие е независимо от своите конкуренти, доставчици или
купувачи, както и че в резултат на господстващото си положение е наложило
на ответника поемане на неустоечно задължение в размер, отклоняващо се
пазарните условия и от обичайните вреди от неизпълнението; възраженията за
нищожност на клаузата на т. 7.5 от договора, поради противоречие със закона
и добрите нрави; наличие на непреодолима сила възникнала след сключване
на договора, изразяваща се в приложение на регулация по ограничаване
потреблението на газ, както и че е уведомил писмено изпълнителя по договора
за настъпилата непреодолима сила; възражението, че неприетото от ответника
количество газ е било продадено от ищеца на общия пазар, на цени значително
по-високи от уговорените по процесния договор.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства относно за
господстващото положение на ищеца, както и че в резултат на това положение
на ответника е наложено неустоечно задължение в размер, отклоняващо се
пазарните условия и от обичайните вреди от неизпълнението, както и за
наличие на непреодолима сила възникнала след сключване на договора,
изразяваща се в приложение на регулация по ограничаване потреблението на
газ, както и че е уведомил писмено изпълнителя по договора за настъпилата
непреодолима сила; възражението, че неприетото от ответника количество газ
е било продадено от ищеца на общия пазар, на цени значително по-високи от
уговорените по процесния договор, предивидимите към датата на сключване
на договора вреди от неизпълнението, на осн.чл. 146,ал. 2 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.375, ал.1, във вр. с чл.374, ал.2 от ГПК
съдът указва на страните да изложат становища по настоящия проект за
доклад по делото, разпределената доказателствена тежест досежно
подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази
насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото
открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО като доказателства по делото писмените
документи приложени към исковата молба, уточняващата молба, отговора,
допълнителни искова молба и отговора.
УКАЗВА на ответника в срок до съдебно заседание да уточни фактите,
които цели да установи посредством искането за изискване от ищеца по реда
на чл. 190 от ГПК на всички издадени фактури от или на „Булгартрансгаз“
ЕАД.
ОТЛАГА за о.с.з. произнасянето по искането за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят
справка и доказателства за направени разноски по чл. 80 от ГПК за
конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на
9
отделните разходи, като при пропускане на крайния срок(даване ход на
устните състезания) правото на страните да искат изменение на определен от
съда размер ще бъде преклудирано.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на
редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане
съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което
страните и явилите се по делото други участници се считат призовани. Да се
призоват страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1
към Наредба № 7 на МП, като на ищеца да се връчи депозирания срок отговор
на допълнителната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10