Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………..
гр. Варна, ...............................
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно засеД.е на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
При секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора
при Окръжна прокуратура - Варна АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от
съдия Т.Димитрова кас. адм. нак. д. № 659/2020 г. на АдмС-Варна и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д..Г 95“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, област
Велико Търново, ул. „Вичо Грънчаров“ № 13, представлявано от Д. П.Г., подадена
чрез адв. Т.Д., срещу Решение № 125 от 24.01.2020 г., постановено по АНД № 3278/2019
г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е изменено Наказателно постановление (НП)
№ 03-010004/25.07.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна, като е намалена наложената на касатора имуществена санкция в
размер на 5 000 лв. на 1 500 лева.
С жалбата се настоява, че решението
е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на
процесуалноправните норми. Сочи се, че нито в акта за установяване на
нарушението (АУАН), нито в наказателното постановление (НП) не е
индивидуализирано мястото на твърдяното нарушение. На следващо място се
изтъква, че доколкото в НП е посочена дата на извършване на нарушението
05.07.2018 г., не е ясно какво възражение е представено от дружеството на
31.05.2018 г. е прието за неоснователно и кое лице и каква негова декларация от
10.01.2018 г. е използвана като доказателство, като и не са индивидуализирани
нито обекта, нито нарушителя. Твърди се, че НП е връчено на лице, което не е
овластено за това. Поддържа се, че сочените нарушения не са обсъдени от ВРС.
Искането е да се отмени решението на ВРС и да се отмени НП.
Ответникът в касационното
производство – Дирекция „Инспекция по труда” (Д“ИТ“) Варна, чрез ст. юриск. Б. Н.,
в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на жалбата и прави
искане да се остави в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на жалбата, и пледира за оставане в сила на
обжалваното решение на ВРС.
Административният съд, като взе
предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от събраните по
делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218,
ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на настоящия касатор срещу НП №
03-010004/25.07.2018 г., издадено от Директора на Д“ИТ“ Варна, с което на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, на
„Д..Г 95“ ЕООД, ЕИК ****** е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за извършено нарушение на
чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ.
Според НП „Д..Г 95“ ЕООД в
качеството на работодател е допуснало до работа лицето В.В.М с ЕГН ********** да
престира труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудовите функции на
длъжност „продавач-консултант“ с работно място – щанд за очила, находящ се в
Етнографски комплекс в КК „Златни пясъци“, общ. Варна, стопанисван от
наказаното лице с определено работно време от 12:00 ч. до 19:00 ч. и с
договорено трудово възнаграждение в размер на 500 лв. седмично, без да е
сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 05.07.2018 г., в
обект – „хотел Рослин Димят хотел Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „Княз
Борис І“ № 111, стопанисвано от щанд за очила, находящ се в Етнографски
комплекс, в КК „Златни Пясъци“, общ. Варна, стопанисвано от „Ванеса Варна“ ЕООД
„Д.-Г 95“ ЕООД, където същото лице е установено да полага труд без да е сключен
трудов договор в писмена форма. Като доказателства е посочена „декларация на лицето
от 10.01.2018 г.“ За извършеното нарушение на 18.07.2018 г. е съставен АУАН.
Наказващият орган е обективирал и извод, че нарушението не представлява
маловажен случай, поради категоричната забрана за предоставяне на работна сила
без сключен писмен трудов договор, с оглед защита на трудовите и социалните
права на работниците и служителите, осигурителната и данъчна система.
Постъпилото възражение с вх. № 18080008/31.05.2018 г. е прието за неоснователно
по аргументи, представени в становището на процесуалния представител на Д „ИТ“
Варна.
ВРС приема, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
производството – АУАН и НП са съответно съставен и издаден от компетентни
органи, в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН, като АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя и изискуемия свидетел. Въззивният съд посочва, че
при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията, визирани в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН – нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика и
яснота с посочване на всички елементи от състава на нарушената административна
разпоредба, словесната квалификация е съответна на цифровата такава по чл. 62,
ал. 1 от КТ, с връзка с чл. 1, ал. 2, като при реализиране на отговорността на
дружеството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Районният съд стига до извод, че
извършването на нарушението безспорно се установява по делото, като е налице
съставомерност на деянието, регламентирано в чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1,
ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ. За факта на полагане на труд от М. на щанд за
очила, находящ се в Етнографски комплекс, КК Златни пясъци, въззивният съд се
позовава на свидетелските показания на проверяващите органи и на М., както и на
попълнената на място от М. декларация, като приема, че са установени всички
елементи на трудово правоотношение – лицето е установено на работа, с конкретно
работно място, при установено работно време, дневна и седмична почивка и размер
на възнаграждението. Правилно според ВРС е наложена санкция за извършеното от
дружеството административно нарушение, изразяващо се в нескрепяването на
трудовоправните отношения с изискуемата от закона форма.
За да измени НП, въззивният съд
приема, че необосновано в случая е наложена санкция над предвидения в закона
минимум, доколкото по делото не са ангажирани доказателства дружеството да е
било санкционирано и друг път за същото или за друго нарушение на КТ, а и при
отчитане липсата на отегчаващи обстоятелства, поради което е редуциран размерът
на наложената имуществена санкция от 5 000 лв. на законовия минимум –
1 500 лв, който размер се явява според ВРС съответен на извършеното
нарушение и би способствал за постигане на целите на ЗАНН. Районният съд е
обосновал и извод за липсата на основанията по чл. 28 от ЗАНН и за
неприложимост на разпоредбата на чл. 415в от КТ.
Настоящият състав на съда намира
обжалваното решение на ВРС за правилно.
Изводите на районния съд се
основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност. ВРС е установил правилно фактите и правилно ги е
отнесъл към приложимите правни норми.
Административният съд напълно
споделя изводите на ВРС и препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение.
Правилно ВРС приема, че НП не страда от пороци от процесуалноправно естество,
които да влекат неговата отмяна. ВРС не е допуснал неправилно приложение на
материалния закон.
Решението на въззивния съд не
страда от твърдените в касационната жалба пороци.
Действително при посочване на
мястото на извършване на нарушението и стопанисващия го търговец, в НП,
паралелно с визирането на процесния обект – щанд за очила, находящ се в
Етнографски комплекс в КК „Златни пясъци“, община Варна, стопанисван от
касатора, е посочен и друг обект – хотел Рослин Димят хотел Варна, находящ се в
гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ № 111, стопанисван от „Ванеса Варна“ ЕООД.
Доколкото обаче при описание на обстоятелствата, при които е извършено и
установено нарушението ясно и недвусмислено е посочен стопанисващият обекта и
обектът, в който е установено лицето М. да престира труд - щанд
за очила, находящ се в Етнографски комплекс в КК „Златни пясъци“, община Варна, касационната инстанция намира, че
правилно ВРС приема, че нарушението е описано в достатъчна степен на
конкретиката и яснота, респ. индивидуализирани са мястото и нарушителя. В този
смисъл са неоснователни доводите на касатора в обратния аспект.
Не се установява наличието на
посоченото в НП възражение на дружеството с вх. № 18080008/31.05.2018 г., както
и наличие на „декларация на лицето от 10.01.2018 г.“, които дати предхождат
датата на извършване на нарушението – 05.07.2018 г. и датата на съставяне на
АУАН – 18.07.2018 година. От приложената по делото на ВРС
административнонаказателна преписка се установява, че декларацията на М. е от
05.07.2018 г., 14:30 часа, а възражение дружеството е направило единствено при
съставяне на АУАН, не и допълнително в тридневния срок. Доколкото все пак е
налице декларация от М., макар и с друга дата, от която се установяват
безспорно елементите на трудово правоотношение, неправилното посочване на
датата на деклариране в НП не обуславя извод за недоказаност и необоснованост
на вмененото нарушение. От друга страна, неустановяването по делото на
наличието на посоченото в НП възражение от 31.05.2018 г. също не води до
незаконосъобразност на НП, тъй като няма как наказващият орган да е разгледал
несъществуващо възражение. Същевременно от доказателствата, приобщени към
административнонаказателната преписка безспорно се установява неоснователност
на възражението, вписано при съставяне на АУАН, че в М. не е била на работа, а
на оглед на бъдещата си работна среда (според декларацията на М. същата работи
в предприятието на касатора от 25.06.2018 г., т.е. около 10 дни преди
извършената проверка на 05.07.2018 г.)
Несъстоятелен е доводът на касатора
във връзка с ненадлежното връчване на НП. Видно от приложената разписка към
административната преписка, НП е връчено на 10.08.2018 г. лично на
представляващия дружеството, а и ВРС не е приел за просрочена жалбата срещу НП,
в какъвто аспект би имало значение процесното възражение.
От обективна страна, за
съставомерността на деянието, изразяващо се в нарушение на чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ, е необходимо да се установи, че работникът
полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение - работно
място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, както и че полагането
на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по трудовото
правоотношение.
Правилно ВРС е извел от
свидетелските показания и от попълнената декларация от М. релевантните за спора
факти, а именно, че М. е била допусната да полагала труд в обекта, стопанисван
от касатора, без да е сключен трудов договор с нея. Настоящият съдебен състав
напълно споделя изводите по фактите и по правото, направени от ВРС.
Случаят правилно ВРС приема, че не
следва да бъде квалифициран като маловажен както по смисъла на чл. 415в, ал. 1
от КТ, така и по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От една страна, приложението на разпоредбата
на чл. 415в, ал. 1 от КТ изрично е изключено по отношение на нарушенията на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1, каквото е и процесното по делото, поради което на
друго основание искането е неоснователно, независимо от невъзможността
нарушението да бъде веднага отстранено. От друга страна, фактът, че няма данни
за извършено друго нарушение, действително е смекчаващо обстоятелство, но е от
значение при определяне на размера на наказанието, а не за преценката за
маловажност на деянието.
ВРС правилно е преценил
доказателствата по делото и е приел, че безспорно се установява по делото
извършването на вмененото административно нарушение.
Съдът споделя и извода на ВРС, че е
незаконосъобразно определен размерът на наложената от административнонаказващия
орган имуществена санкция. Изложените мотивите в този аспект от въззивния съд
са обосновани и правилни и не следва да се повтарят, като касационната
инстанция препраща към тях.
При извършената служебна проверка
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за
отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
С оглед изхода на спора, следва в
полза на Дирекция „ИТ“ Варна да се присъди на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5
от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лв. По делото не е
представен писмен отговор по касационната жалба. Юрисконсулта,
представляващ ответника по делото, се яви в открито съдебно заседание, но съдът съобрази и че спорът не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Съдът, на основание чл. 221, ал. 2, първо предл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125 от 24.01.2020 г. по АНД № 3278/2019 г. на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА „Д..Г 95“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. Горна Оряховица, област Велико Търново, ул. „Вичо
Грънчаров“ № 13, представлявано от Д.П.Г., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” Варна сумата в размер на 80
(осемдесет) лева, представляваща направени разноски по КАНД № 659/2020 г. на
АдмС-Варна за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.