№ 3341
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20241100511164 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 19.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 33308/ 2024 г. на Софийски
районен съд, ГО, 178 състав, са отхвърлени предявените от П. Г. П. /ЕГН **********/
срещу ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“- с адрес в гр. София,
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ- за отмяна на уволнението, извършено с
Решение № 277 на Министерския съвет от 11 април 2024 г. за предсрочно
освобождаване на Заместник- Председател на Държавна агенция „Национална
сигурност“, и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност: "Заместник- Председател на Държавна
агенция „Национална сигурност".
Постъпила е въззивна жалба от П. Г. П. /ищец по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване
на предявените на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ искове, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС,
ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като
правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач на ответника- Министерски съвет на Република България
не изразява становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1,
т.2 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
1
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за отхвърляне на предявените от П. П. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ
и чл.344, ал.1, т.2 КТ като неоснователни- чл.272 ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен
начин, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение,
възникнало по силата на прието от Министерския съвет на Република България на
27.07.2023 г., по предложение на Председателя на ДАНС, решение по чл.8, ал.2 и ал.3
ЗДАНС, въз основа на което ищецът П. Г. П. е заел длъжността Заместник-
Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/, считано от датата
на прекратяване на правомощията му като народен представител /28.07.2023 г.- според
приложения от ответника акт за встъпване в длъжност/, а също и че това
правоотношение е прекратено едностранно предсрочно от Министерския съвет на Р
България, също по предложение на Председателя на ДАНС, с Решение № 277 от
11.04.2024 г., „на основание чл.8, ал.4, т.7 и ал.5 ЗДАНС и чл.19а, ал.2 от Закона за
администрацията“ /ЗАдм/.
Според направеното в Предложението на Председателя на ДАНС от 9.04.2024 г.
/л.54- 56 от делото на СРС/ и в Доклада на Министър- Председателя на Р България от
11.04.2024 г. /л.88- 89 и л.23- 24 от делото на СРС/ изложение- в качеството на
заместник- председател на ДАНС П. П. следвало да подпомага дейността на
председателя по организация, ръководство и контрол на работата на Агенцията, както
и при необходимост да я представлява. От назначаването до момента му е възложено
да ръководи дирекции, чиито дейности са във фокуса на обществения интерес и имат
ключово значение за сигурността на страната. Въпреки опита, който притежава,
показва ниски нива на мотивация за подпомагане председателя при изпълнение на
неговите функционални задължения, като същевременно провежда целенасочена
дейност по дискредитиране на постигнатото от Агенцията, като по този начин не
изпълнява служебните си задължения. Със своите действия П. демонстрира
пренебрежение към институцията, която му е възложено да представлява, и показва
целенасочено поведение, което накърнява престижа и доброто име на Агенцията, в
качеството му ръководен кадър на Агенцията. От професионална гледна точка и
въпреки притежаваната теоретична и практическа подготовка /мотиви за предлагането
му за назначаване/, П. не показва необходимата мотивация за постигането на високи
резултати и качество при изпълнение на възлаганите на Агенцията от държавното
ръководство задачи. Политическата принадлежност преди назначаването на
длъжността и поведението му свидетелстват за „целенасочено опосредствено
създаване на негативно обществено мнение“, уронване на авторитета и престижа на
Агенцията и дискредитиране на ръководството на ДАНС, както и за обезсмисляне на
резултатите от професионалната работа на структурни звена в защита на националната
сигурност, което произтича от неспазване на субординацията и нарушаване на
вътрешноведомствените разпоредби, регламентиращи осъществяването на контакти с
представители на политически партии във връзка с дейността на Агенцията.
2
Приложеното от органа по назначаването уволнително основание- според
посоченото в цитираното решение на МС от 11.04.2024 г., е по „чл.8, ал.4, т.7 и ал.5
ЗДАНС и чл.19а, ал.2 от Закона за администрацията“ /ЗАдм/, предвиждащ специално
основание за прекратяване трудовите право-отношения на служителите по чл.19, ал.4
ЗАдм от органа по назначаването, по преценка на последния.
Съгласно разпоредбите на чл.8, ал.2, ал.4 и ал.5 от Закона за Държавна агенция
„Национална сигурност“ /ЗДАНС/, Председателят на ДАНС се подпомага от двама
заместник- председатели, които се определят с решение на Министерския съвет за
срок 5 години по предложение на председателя на агенцията /ал.2/; пълномощията на
председателя и на заместник- председател се прекратяват предсрочно: 1. по негово
искане; 2. при навършване на 65- годишна възраст; 3. при фактическа невъзможност да
изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца; 4. при несъвместимост с
изискванията по ал.3; 5. /отм./; 6. /нова- в сила от 06.10.2023 г./ при влизане в сила на
акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на
корупцията; и 7. /нова- ДВ, бр. 14 от 2015 г./ при тежко нарушение или системно
неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват
престижа на агенцията /ал.4/; в случаите по ал.4 пълномощията на председателя се
прекратяват с указ на президента на републиката по предложение на Министерския
съвет, а на заместник- председател- с решение на Министерския съвет по предложение
на председателя на агенцията /ал.5/.
При уреждане на правата и задълженията на страните- работодател и служител,
в случая заемащ длъжността "Заместник- Председател на ДАНС“, се прилагат
правилата, предвидени в Кодекса на труда. С оглед спецификата на заеманата от
ищеца длъжност приложение намират и разпоредбите на Закона за администрацията.
Съгласно чл.19, ал.4 от Закона за администрацията, за органи на изпълнителната власт
се считат председателите и заместник- председателите на държавни агенции, каквато е
и Държавна агенция „Национална сигурност“. В разпоредбата на чл.19а, ал.2 ЗАдм е
предвидено специално основание за прекратяване на трудовите правоотношения с
посочените в чл.19, ал.4 еднолични органи и техните заместници, според което те
могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, по негова
преценка.
Единствената преценка, която съдът дължи да извърши при оспорването на
такова прекратяване, следователно се свежда до това дали длъжността е за посочен в
чл.19а, ал.2 ЗАдм орган на изпълнителната власт, дали прекратяването е извършено от
оправомощения за това държавен орган и дали са осъществени въведените със
специални правни норми формални допълнителни изисквания към процедурата по
прекратяването.
В случая въз основа на събраните в процеса писмени доказателства се
установява, че по предложение на Председателя на ДАНС Министерският съвет на Р
България е определил ищеца П. П. за Заместник- Председател на ДАНС и
впоследствие също по предложение на Председателя на ДАНС Министерският съвет
на Р България е освободил предсрочно ищеца от заеманата длъжност. Правилно е
прието в обжалваното решение, че съобразно разпоредбата на чл.19а, ал.2 ЗАдм
работодателят не дължи излагането на мотиви относно фактическите основания за
уволнението, доколкото същите не могат да бъдат предмет на съдебен контрол.
Законът изрично дава възможност на органа по назначаването, в случая Министерски
съвет на Р България, да прекрати правоотношението със Заместник- Председателя на
ДАНС по своя преценка. Без правно значение са обстоятелствата, които са довели до
вземането на това решение и дали те се дължат на несправяне с работата, нарушения
на трудовата дисциплина или лично отношение. Нормата на чл.19а, ал.2 ЗАдм е
3
специална по отношение на визираните в Кодекса на труда основания за прекратяване
на трудовото правоотношение, поради което именно и решението на органа по
назначаването е мотивирано с посочване разпоредбата на чл.19а, ал.2 ЗАдм, уреждаща
правото му да прекрати трудовото правоотношение по своя преценка.
В установената по приложението на чл.19а, ал.2 ЗАдм константна практика на
ВКС /Решение № 309/ 30.04.2010 г. по гр.д.№ 898/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение №
444/ 18.06.2010 г. по гр.д.№ 388/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 263/ 30.05.2012 г.
по гр.д.№ 527/ 2011 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 44/ 26.03.2015 г. по гр.д.№ 4123/
2014 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 112/ 05.07.2017 г. по гр.д.№ 3433/ 2016 г. на ВКС,
ІІІ ГО; Решение № 90/ 10.04.2017 г. по гр.д.№ 3982/ 2016 г. на ВКС, ІV ГО, цитирани и
в обжалваното първоинстанционно решение/, безпротиворечиво се приема, че
прекратяването на правоотношенията с лицата, посочени в чл.19а, ал.2 ЗАдм, е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Поради това не е необходимо
заповедта по чл.19а, ал.2 ЗАдм да бъде изрично мотивирана и съдът не е длъжен да
изследва конкретни мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение. При
оспорване законо-съобразността на прекратяването на основание чл.19а, ал.2 ЗАдм,
съдебната проверка се свежда само до това дали длъжността е измежду посочените в
чл.19а, ал.2 ЗАдм органи на изпълнителна власт, дали прекратяването е извършено от
оправомощения за това държавен орган и дали са осъществени въведените със
специални правни норми формални допълнителни изисквания към процедурата по
прекратяването /като напр. изискването по чл.8, ал.4, т.7 ЗДАНС за освобождаването
на Заместник- председателите на ДАНС от Министерския съвет по предложение на
Председателя на ДАНС/. Според посоченото в Решение № 7/ 04.01.2024 г. по гр.д.№
4016/ 2022 г. на ВКС, ІІІ ГО, нормата на чл.19а, ал.2 ЗАдм е специална относно
прекратяването на трудовите правоотношения с ограничения кръг лица, заемащи
висши държавни длъжности, изброени в нея, спрямо общите норми на Кодекса на
труда. Нормата отразява спецификата на тази категория приравнени на трудовите
правоотношения, произтичаща от статута на орган на държавна изпълнителна власт на
субектите по чл.19, ал.4 ЗАдм, който е аналогичен с правния статут на другите
политически субекти в изпълнителната власт по чл.19, ал.2 и ал.3 ЗАдм, чието
назначаване и освобождаване е по политическа целе-съобразност. Хипотезата на
прекратяване на трудов договор по целе-съобразност не е непозната за трудовото
право, а има своята регламентация в чл.328, ал.2 КТ за служителите от ръководството
на предприятието при сключване на нов договор за управление. Поради спецификата
на правоотношенията със субектите, посочени в чл.19а, ал.2 ЗАдм, по осъществяване
на изпълнително- разпоредителните функции на държавния апарат, нормите на чл.9,
ал.3, т.4 ЗДФИ, чл.8, ал.4, т.7 ЗДАНС и чл.9, ал.3, т.3 ЗНАП не съдържат специално
основание за прекратяване на тези правоотношения по отношение на основанието по
чл.19а, ал.2 ЗАдм, а само конкретизират съдържанието на преценката по
целесъобразност на работодателя- орган на държавна власт. Дори позоваването в акта
за прекратяване да е само на цитираните норми от специалните закони- ЗДФИ, ЗНАП и
ЗДАНС, това не означава, че прекратителното основание е различно от уреденото в
чл.19а, ал.2 ЗАдм. Не означава и че съдебният контрол относно законосъобразността
на прекратяването на право-отношението с лицата по чл.19, ал.4 ЗАдм може да бъде
разширен извън горепосочените граници, приложими всякога, когато трудово право-
отношение се прекратява по целесъобразност от работодателя. В този смисъл съдът не
дължи преценка дали са осъществени посочените в чл.9, ал.3, т.4 ЗДФИ, чл.9, ал.3, т.3
ЗНАП и чл.8, ал.4, т.7 ЗДАНС предпоставки за прекратяване на правоотношението със
субектите, посочени в чл.19а, ал.2 ЗАдм.
Доколкото Заместник- Председателят на ДАНС е орган на изпълнителната власт
по смисъла на чл.19, ал.4 ЗАдм, прекратяването на трудовото му правоотношение се
4
извършва по предвидения в чл.19а, ал.2 ЗАдм специален способ, приложим към
всички категории политически професии, визирани в чл.19а, ал.2 ЗАдм, а не по
общите норми на КТ. По този начин се постига целената от законодателя
равнопоставеност в правното положение на политическите субекти, изчерпателно
изброени в чл.19а, ал.2 ЗАдм, чиито правоотношения в изпълнение на функциите им
по упражняване на изпълнителната власт са приравнени на трудови /Решение № 7/
04.01.2024 г. по гр.д.№ 4016/ 2022 г. на ВКС, ІІІ ГО/. Нормите на чл.9, ал.3 ЗДФИ, чл.9,
ал.3, т.3 ЗНАП и чл.8, ал.4, т.7 ЗДАНС не съдържат специални основания за
прекратяване правоотношенията на управляващите тези държавни институции /ЗДФИ,
НАП, ДАНС/ субекти- Директори, Заместник- директори, Председатели и Заместник-
Председатели, различни от основанието по чл.19а, ал.2 ЗАдм. Те не визират
дисциплинарни нарушения като основание за дисциплинарно наказание по смисъла на
КТ, тъй като в прерогативите на органа по назначаването като висш държавен орган на
изпълнителната власт е да извърши преценката съвместява ли се с функциите на
държавната власт дейността на служителя или е нарушена специалната връзка на
доверие и лоялност между държавата и служителя, която пречи на държавно-
властническите правомощия да бъдат осъществени. В подкрепа на това разбиране е и
практиката на ЕСПЧ /Решение от 22.11.2007 г. на ЕСПЧ /пето отделение/ по жалба №
61360/ 2000 г. и цитираните в него решения/, според която в горепосочената хипотеза
на установена и нарушена специална връзка на доверие и лоялност между държавата и
служителя достъпът до съд може да бъде отказан.
Следва да се отбележи наред с горното, че в правната доктрина и в съдебната
практика е застъпен принципът за законоустановеност на основанията за уволнение,
които представляват определени от закона юридически факти, настъпили след
възникване на трудовото право- отношение, при наличието на които уволнението може
да бъде извършено. Тези юридически факти са изброени изчерпателно в закона. Вън от
тях, на други основания трудовото правоотношение не може да бъде прекратено от
работодателя чрез едностранното му изявление, вкл. обективирано в решение на
колективен орган, какъвто е Министерският съвет.
В контекста на изложеното, независимо, че в случая е достатъчно посочването
на чл.19а, ал.2 ЗАдм като приложимо уволнително основание, единственото
формално основание, което хипотетично би могло да бъде посочено в атакуваното
решение на органа по назначаването, респ. прекратяването, кореспондиращо на
действителното фактическо основание, е визираното в чл.8, ал.4, т.7 ЗДАНС,
доколкото в конкретния случай нито едно от посочените в т.1- т.6 основания /цитирани
по- горе/ не е послужило като фактическо основание за предсрочно прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца.
Освен това посочените в цитираните по- горе предложение на Председателя на
ДАНС за освобождаване на ищеца от процесната длъжност и кореспондиращия му
Доклад на Министър- Председателя до МС на Р България мотиви и фактически
основания за вземането на такова решение от органа по назначаването, които според
изложеното по- горе в случая са ирелевантни, не визират дисциплинарни простъпки, а
представляват изложение за нарушаване на посочената по- горе специална връзка на
доверие и лоялност между държавата и служителя, имащо следната текстова
интерпретация в цитираните два документа: нежелание и неспособност на ищеца да
подпомага дейността на председателя на ДАНС при изпълнение на функционалните
му задължения по организация, ръководство и контрол на работата на Агенцията;
ниски нива на мотивация при извършването на тази дейност и провеждането на
целенасочена дейност по дискредитиране на постигнатото от Агенцията;
демонстрирано пренебрежение към институцията и целенасочено поведение,
5
накърняващо престижа и доброто име на Агенцията; липса на мотивация за постигане
на високи резултати и качество при изпълнение на възлаганите на Агенцията от
държавното ръководство задачи, обезсмисляне на резултатите от професионалната
работа на структурни звена в защита на националната сигурност и т.н.
При тези съображения, предвид установената по делото законност на
извършеното от Министерския съвет на Р България по негова преценка уволнение,
предявените от П. П. срещу ДАНС искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ
се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на
спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца доводи обжалваното
първоинстанционно решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на трудовия спор на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК
въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 19.08.2024 г., постановено по гр. дело № 33308/
2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА П. Г. П. /ЕГН **********/ да заплати на Държавна агенция
„Национална сигурност“- с адрес в гр. София, сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6