№ 513
гр. Перник, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Божура Г. А.а
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20231720201687 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №23-1158-001847/08.08.2023г., издадено
от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник, на В.
А. Д., ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.5 от Кодекса
за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание глоба в размер
800 лв., за това, че на 11.07.2023 г., 06.50 часа, в община Перник, с. Големо
Бучино, на общински път PER 1105/III-1801, при проверка, извършена на
около 50 метра преди ПЗ Д12 /край на населеното място/ се установило, че
управлява МПС - лек автомобил „Опел Фронтера“, рег. №*****, собственост
на друго лице – Б.Б.М., за което няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
като нарушението е извършено повторно /влязло в сила наказателно
постановление №22-0249-000172/2022г. на 09.02.2023г./ – нарушение на
чл.638, ал.3 Кодекса за застраховането.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от В. Д., чрез пълномощник - адв. Б. В., в която се излагат възражения,
че е издадено в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните
правила, че събраните доказателства не установяват описаното в
съдържанието му нарушение, както и че то не съответства на правното му
квалифициране. Моли за отмяна на издадения административнонаказателен
акт като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал
и пълномощникът му.
Административнонаказващият орган – началник група в сектор ПП при
ОДМВР – Перник, в съпроводителното писмо към преписката изразява
1
становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е
участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
На 11.07.2023г. свидетелят А. В. А. и Г.А.Г. – мл. автоконтрольори в
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Перник, осъществявали контрол на
пътното движение на територията на 02 РУ – Перник. Около 06.50 часа се
намирали в с. Големо Бучино, общ. Перник на общински път PER 1105/III-
1801, когато възприели движещ се към тях лек автомобил „Опел Фронтера“,
рег. №*****. На около 50 метра преди ПЗ Д12 /Край на населеното място/
спрели водача за проверка и въз основа на представените документи
установили самоличността му - В. А. Д., ЕГН **********. При преглед на
изисканите от него документи и след справка в ЦБД – КАТ свидетелят А. А.
констатирал, че управляваният от Д. лек автомобил не е негова собственост, а
е собственост на друго физическо лице – Б.Б.М.. Тъй като водачът не
представил валидна застрахователна полица за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, полицейският служител извършил справка /чрез
разполагаемото служебно техническо устройство – РСОД/ в регистъра на
Гаранционния фонд, която потвърдила липсата на сключен и действащ към
момента договор за задължителната застраховка за управляваното МПС.
Въз основа на установеното фактическо положение срещу В. Д. било
образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение серия GА,
№977801/11.07.2023г., като актосъставителят – свид. А. приел, че същият
виновно е нарушил разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането.
При съставяне на АУАН соченият като нарушител заявил, че има
възражения срещу констатацията в акта, но го подписал и приел връчения му
препис.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не подал допълнителни писмени
възражения.
На 08.08.2023г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и въз
основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел,
че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.638, ал.5 от Кодекса за
застраховането ангажирал административнонаказателна отговорност на В. Д.
за констатираното нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането,
като приел, че същото е извършено в условията на повторност, предвид
влязло в сила на 09.02.2023г. наказателно постановление №22-0249-
000172/2022г. .
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля А. В. А., както и
писмените доказателства: АУАН серия GА, №977801/11.07.2023г., справка за
нарушител/водач, издадена от КАТ – ОДМВР – Перник, справка по история
на регистрацията за л.а. с рег. №*****, изд. от от АИС „КАТ- регистрация“,
2
както и заповед №313з-491/21.03.2022г., издадена от директор ОД МВР –
Перник.
От правна страна съдът намира следното:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът
намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Компетентността на административнонаказващия орган е установена
по безспорен начин по делото. В наказателното постановление е посочено,
че А.Р. - на длъжност началник група в Сектор ПП при ОД МВР – Перник, е
издал постановлението въз основа на упълномощаване със заповед № 313з-
491/21.03.2022г.. Същата е приета като писмено доказателство по делото като
от съдържанието й е видно, че на основание законовата възможност,
регламентирана в нормата на чл.647, ал.2 от КЗ, директорът на ОДМВР
Перник, овластен от закона да налага административни наказания за
визираните в нормата нарушения, сред които и процесното, е оправомощил
други длъжностни лица, вкл. началниците групи в сектор „ПП“, да издават
наказателни постановления за нарушенията по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639
от КЗ. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от закона,
съгласно чл. 647, ал.1, предл.2 от КЗ.
Съдът не констатира нарушение на изискванията в чл.42, ал.1 т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота
на всички обстоятелства относими към фактическия състав на посоченото
административно нарушение, описанието му съответства на правното му
квалифициране, поради което правото на защита на жалбоподателя не е
ограничено.
По същество:
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав приема, че формираният извод за осъществено нарушение по
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането е законосъобразен и обоснован, тъй
като съответства на установеното в казуса фактическо положение.
Приетите фактическите обстоятелства се установяват по безспорен
начин от събраните доказателствени материали по делото. Те еднозначно
сочат, че към датата на проверката – 11.07.2023 г., В. Д. е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „Опел Фронтера“, рег. №*****,
собственост на друго лице, регистрирано на територията на Р. България и не
спряно от движение, за което не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Това задължение безусловно произтича от нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и
е без значение дали ще бъде изпъленно от собственика или от друго лице,
несобственик.
Нарушението на предписанието в горепосочената норма безспорно се
потвърждава от събраните доказателства – гласни и писмени, които не си
противоречат, а взаимно се подкрепят и допълват, като изясняват всестранно
и пълно фактите и обстоятелствата, предмет на установяване и доказване в
настоящото производство. Свидетелят А. А. последователно и по обективен
3
начин излага обстоятелствата по случая, като посочва, че при проверката
водачът на превозното средство не е представил документ за сключен валиден
договор за застраховка “Гражданска отговорност” и такъв не е имало, в което
се уверил след електронна справка в регистъра на Гаранционния фонд чрез
служебната РСОД. Тези му изявления налагат убедителен извод, че
формираната констатация за това, че по отношение на управляваното от Д.
МПС не е било изпълнено задължението за сключване на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ е базирана на всестранна проверка на
обстоятелствата по случая. Затова, съдът кредитира отразените в съставения
акт за нарушение фактически обстоятелства и приема, че са установени
обективно и съответстват на действителното положение.
В горната насока от страна на жалбоподателя не са ангажирани
доказателства, обосноваващи различна констатация. Оспорването на
констатацията за нарушение в акта и постановлението е чисто формално,
липсват каквито и да е доводи в насока неправилност на същата, не са
ангажирани доказателства, които да я разколебават или оборват, липсва и
позоваване на такива, за да бъдат събрани.
При това положение, съдът приема, че нарушението е безспорно
доказано. Доказано е също, че жалбоподателят, като несобственик на
управляваното МПС, за което не е била сключена задължителна застраховка
„ГО“ на автомобилистите, е субект на това нарушение. Същото правилно, в
съответствие с установеното фактическо положение, е квалифицирано по
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, тъй като извършената проверка от
контролните органи относно собствеността на МПС е установила, че
собственик е друго лице, различно от водача. При тези обстоятелства,
актосъставителят е формирал законосъобразна констатация, че
жалбоподателят е лице, което не е собственик, но управлява моторно
превозно средство, за чието притежание или ползване се изисква сключване
на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и в
съответствие с тази констатация правилно е квалифицирал нарушението по
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.
Затова и с оглед диференцираната уредба по чл. 638, ал. 1, вр. чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 638, ал. 3 от КЗ преценката, че Д. следва да понесе
административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ,
в качеството му на водач, несобственик на моторното превозно средство, се
явява законосъобразна и правилна.
По отношение административното наказване:
АНО не е ангажирал доказателства в насока приложената
административнонаказателна разпоредба на чл.638, ал.5 от Кодекса за
застраховането, предвиждаща по-тежко по размер наказание /800лв./ за
повторно нарушение, което е негово задължение, предвид лежащата върху
него доказателствена тежест.
В обстоятелствената част на постановлението действително се съдържа
констатация, че нарушението е повторно извършено, посочен е актът,
обосноваващ този съставомерен признак от обективна страна и датата на
влизането му в сила. Съгласно §1, т.51 от ДР на Кодекса за застраховането
повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила
4
на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид
нарушение. Следователно, законосъобразното подвеждане на установените
факти под нормата на чл.688, ал.5, вр. ал.3 от КЗ е изисквало отразяване на
налично по-ранно наказване на Д. за същото по вид нарушение, означаване на
акта, от който то произтича и датата на влизането му в сила. Тези данни,
релевантни относно преценката за повторност, не са изложени в пълнота в
обжалвания акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, тъй като липсва констатация за вида на
нарушението, за което жалбоподателят е наказан с визираното наказателно
постановление.
Изложеното мотивира извод, че административнонаказващият орган е
приложил санкцията на правната норма без да изложи в пълнота фактите,
изпълващи всички елементи от хипотезата й. Констатираните недостатъци
при очертаване обективната страна на нарушението и цифровото му
квалифициране нарушават процесуалните правила и ограничават правото на
защита на наказания субект, тъй като е поставен в положение да се защитава
срещу административнонаказателно обвинение без да са му известни всички
факти, които АНО е съобразявал при решаване на въпроса за отговорността
му, особено след като повторността като квалифициращо обстоятелство не е
част от предявеното му при съставяне на АУАН административнонаказателно
обвинение. Описанието на нарушението и посочването на всички факти,
релевантни към съставомерността му следва да се съдържат в
обстоятелствената част на съответния административнонаказателен акт, а не
да се установяват и извеждат от други материали по преписката или от
събрани нови доказателства, тъй като чрез тях не може да се запълва с
конкретно съдържание вменения състав на нарушение.
Касае се за обстоятелства, включени в предмета на доказване и
доказателствената тежест относно тях лежи върху АНО. Още повече,
визираната информация е налична при наказващия орган и изначално следва
да е част от преписката, по която е издаден оспореният акт.
Изложеното мотивира упражняване на правомощието съдът да измени
административнонаказателния акт като преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние и приложи закон за по-
леко наказуемо нарушение при отсъствие на каквото и да е изменение на
обстоятелствата на нарушението, в съответствие с разпоредбата на чл.63,
ал.7, т.1 от ЗАНН..
Установените в производството факти и обстоятелства еднозначно сочат
на осъществен по-леко наказуем състав на административно нарушение по
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. Същото е безспорно доказано,
поради което жалбоподателят следва да понесе наказание за него. В този
смисъл, съдът следва да измени акта по чл.58д, т.1 от ЗАНН, като в
съответствие с материалния закон наложи наказание по горепосочения по-лек
състав. Правото за защита на наказания не се нарушава, тъй като се е
защитавал срещу идентични факти и положението му се смекчава с налагане
на глоба в по-нисък размер.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – управление на моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
5
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", от
лице, което не е собственик, каквото лице е жалбоподателят, санкцията се
съдържа в нормата на чл.638, ал.3 от КЗ, а именно глоба 400 лв. Наказанието
е определено в абсолютен размер, изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. По съображенията, които се
изложиха именно такова наказание следва да понесе В. Д..
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28
от ЗАНН. Доводи в тази насока изобщо липсват.
По разноските:
Приложеният по-леко наказуем състав на административно нарушение и
следващата от това редукция на наказанието от 800 лв. на 400 лв. обосновава
присъждане и на разноски в негова полза, тъй като своевременно е направил
искане за това. Доколкото разпоредбата на чл.143, ал. 1 от АПК урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалвания
акт, но не и по отношение на изменение на същия, то на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно приложение намира ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2
от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на присъждане
на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
Приложена към конкретния казус нормата дава основание за уважаване
претенцията на страната по съразмерност, пропорционално съобразно
изменения размер на административното наказание.
Жалбоподателят В. Д. е доказал направени разноски за възнаграждение
на адвокат в производството в размер 400 лева и е поискал присъждането им.
От приложения договор за правна защита и съдействие от 08.09.2023г.,
сключен между него и адв.Б. В., се установява, че страните са договорили
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото а.н.дело в
посочения размер, като е отразено заплащането му в брой при подписване на
договора. Същото е в минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което съгласно чл.63д, ал.2
от ЗАНН няма възможност за намаляването му. Предвид изхода на делото, на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат следва да му бъде възстановено от
бюджета на органа, издал наказателното постановление, но по съразмерност,
намалено с пропорцията, с която е намален и размера на наложеното
наказание, а именно 200 лв.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.7, т.1, вр. ал.2, т.4,
вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №23-1158-001847/08.08.2023 г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Перник, с което на В. А. Д., ЕГН **********, с адрес *****, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.5 от Кодекса за застраховането е наложено
6
административно наказание глоба в размер 800 /осемстотин/ лв. за нарушение
на чл.638, ал.3 Кодекса за застраховането, извършено в условията на
повторност, като за същото нарушение - по чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането, в основния състав, и на същото основание налага глоба 400
/четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на В. А. Д., ЕГН **********, с адрес *****, сума от 200 /двеста/ лева,
представляваща направени от него разноски в производството за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този
размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат от 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7