№ 16103
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Л М
при участието на секретаря Д Т
като разгледа докладваното от Л М Гражданско дело № 20231110132866 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК от
Е. П. С. с ЕГН ********** срещу „Т С“ ЕООД, ЕИК *****, за установяване на
недължимост на сумата от 627 лева – главница за потребена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., както и на сумата от 110,52 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
30.06.2012 г. до 04.05.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.06.2016 г. по
гр.д.№ 26713/2015 г. по описа на СРС, 32 състав, за които е образувано изп.д. №
20178440400344 от ЧСИ С Я, рег. № 844 на КЧСИ.
В исковата молба се твърди, че срещу Е. П. С. е издаден изпълнителен лист от
17.06.2016 г. по гр.д.№ 26713/2015 г. по описа на СРС, 32 състав, въз основа на който по
молба на ответника е образувано изп.д. № 20178440400344 от ЧСИ С Я, рег. № 844 на
КЧСИ. Претендира, че вземанията са погасени с изтичане на петгодишна погасителна
давност. Твърди, че посоченият давностен срок е започнал да тече от момента на влизане в
сила на съдебното решение от 12.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 26713/2015 г. по описа на
СРС, 32 състав, като не бил прекъсван в течение на петгодишния давностен срок. Сочи, че
поради неизвършване на изпълнителни действия в период от 2 години на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се явява прекратено по силата на закона и
извършените след прекратяването по закон изпълнителни действия не са породили правно
действие. Позовава се и на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, като посочва, че изпълнителното
производство е следвало да бъде прекратено, доколкото не е установено наличието на
секвестируемо имущество на ищеца, което да е годен обект на принудително изпълнение.
1
Счита и че доколкото вземанията на ответното дружество представляват периодични
плащания, относно погасяването им приложение следва да намери краткият тригодишен
давностен срок. Моли съда да признае за установено, че ищцата не дължи процесните суми
поради погасяването им по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че приложимият давностен срок за
вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е пет години, като той започва да тече от
момента на влизане в сила на заповедта. Поддържа, че давността за процесните вземания е
прекъсната на 03.02.2017 г. с подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство, съдържаща искане за предприемане на съответните изпълнителни действия
съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ, като впоследствие давностният срок е прекъсван многократно с
редица изпълнителни действия, поради което не е изтекъл. Позовава се на ЗМДВИП, според
чл. 3 от който от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение – 20.05.2020 г., спират
да текат давностни срокове. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди направените
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника процесните
суми поради погасяване по давност на вземанията. След предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден в негова полза изпълнителен
лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита
на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, именно
такъв факт е изтичането на погасителна давност за правото на принудително изпълнение на
вземанията, на което се позовава ищцата.
В случая не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че срещу ищцата, както и срещу двама други длъжници, в
полза на „Т С“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 17.06.2016 г. по гр.д.№ 26713/2015 г. по
описа на СРС, 32 състав. Същият е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение,
като доколкото не се оспорва от ответникът следва да се приеме, че решението е влязло в
сила на сочената от ищцата дата – 12.04.2016 г. Няма основание да се приеме, че за
продължителността на давностния срок следва да бъде съобразяван характера на вземанията
както претендира ищцата, тъй като в случая същите са установени с влязло в сила съдебно
решение арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Следователно от датата на влизане в сила на решението – 12.04.2016 г. е започнал да
тече 5 – годишния давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Същият е спрял да тече в периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП във вр. с § 13 от ПЗР, според
който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
2
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник"/. Съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а от прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл.
117, ал. 1 ЗЗД/.
В случая след влизане в сила на решението ответникът в качеството на кредитор със
съдебно установено вземане е имал възможност да пристъпи към принудителното му
събиране, което в случая същият е сторил. За събиране на процесните вземания по молба на
кредитора от 03.02.2017 г. /л.48/ било образувано изпълнително производство при ЧСИ С Я,
рег. № на КЧСИ 844 по изп. д. №344/2017. С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е поискал от ЧСИ предприемане на изпълнителни действия за събиране на
вземането и му е възложил на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ проучване на имущественото
състояние на длъжника, извършване на справки и др., както и да определи начина на
изпълнението. Въз основа извършеното възлагане от взискателя ЧСИ е предприел действия
по проучване имуществото на длъжника за откриване на доходи, парични вземания, имоти,
МПС и друго имущество чрез справки и изискване на информация от НОИ, НАП, Служба
по вписванията. НА 27.06.2017 г. са наложени запори на вземания по банкови сметки при
Банка ДСК ЕАД /л.110/ и при Първа инвестиционна банка АД /л. 114/.
На 19.11.2021 г. / л. 172/ взискателят поискал налагане на запор на банковите сметки и
сейфове на длъжниците и запор на трудовите възнаграждения, както и извършване на опис и
оценка на собствените на длъжниците движими вещи.
На 01.02.2023 г. е наложен запор на вземанията на ищцата в качеството й на управител
на „Б“ ООД.
На 08.02.2023 е наложена възбрана върху притежаваната от ищцата идеална част от
недвижим имот – апартамент № 27 в гр. София, ж.к. Люлин, ул. 410 , бл. 13-19, вх. Б , ет. 3.
На 05.07.2023 г. е наложен запор върху вземанията на ищцата за трудови възнаграждения.
Исканията на взискателя (в молбата за образуване на изпълнителното дело от
03.02.2017 г. за възлагане на ЧСИ на извършване на изпълнителни действия и в
последващата молба от 19.11.2021 за налагане на запори и/или насрочване на опис на
движими вещи) съставляват надлежно сезиране на съдебния изпълнител с искане за
прилагане на конкретен изпълнителен способ, тъй като са активност на взискателя, с която
се прекъсва както срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, така и давността за вземанията с оглед
указанията по т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК. Съгласно цитираното тълкувателно решение искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, поради това и в рамките на изпълнителното производство давността е била
прекъсвана с отправените от взискателя искания. Не следва да бъдат споделени
възраженията на ищцата, че искането без посочване на имуществото спрямо което да бъде
насочено изпълнението не прекъсва давността. Прекъсващия ефект на отправеното искане
до съдебният изпълнител не е предпоставен от индивидуализация на имуществото, като с
3
такава не може и да се очаква взискателят да разполага без съдействието на съдебния
изпълнител
Изрично в мотивите по т. 10 от цитираното тълкувателно решение е посочено, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана изрично е сред действията с такъв ефект. Дали съответното
изпълнително действие е довело до пълно или частично събиране на вземането, респ. дали
имуществото, към което е насочено изпълнението е несеквестируемо, не са поставено като
изискване за реализиране на прекъсването на давността, поради което и възраженията на
ищеца в обратен смисъл съдът не споделя. Да се приеме обратното означава да се постави
условие за прилагане на нормата на чл. 116, б.“в“ ЗЗД каквото не е предвидено от
законодателя и не следва от смисъла на тълкуването . Резултатността на предприетите
действия по принудително изпълнение зависи от имущественото състояние на длъжника, а
смисълът на предвиденото основание за прекъсване на давността е да се санкционира
бездействащият кредитор с погасяване по давност на възможността да реализира
принудително вземането си.
Предвид изложените съображения съдът приема, че петгодишният давностен срок е
прекъсван многократно с посочените действия и към датата на депозиране на исковата
молба – 14.06.2023 г. не е изтекъл. Предвид посоченото предявеният отрицателен
установителен иск съдът преценява като неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 ГПК право на разноски има
ответника, на когото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, определено от съда с оглед фактическата и правна сложност на
производството и реализираната от представителя на ответника защита.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че Е. П. С. с ЕГН ********** не дължи „Т С“ ЕООД, ЕИК ***** сумата от 627
лева – главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до
30.04.2014 г., както и на сумата от 110,52 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 30.06.2012 г. до 04.05.2015 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 17.06.2016 г. по гр.д.№ 26713/2015 г. по описа на СРС, 32 състав, за
които е образувано изп.д. № 20178440400344 от ЧСИ С Я, рег. № 844 на КЧСИ..
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК Е. П. С. с ЕГН ********** и адрес
гр. С да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ***** сумата от 100 лева, представляваща сторени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5