Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 29. 01. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански
състав, в публичното заседание на
двадесет и четвърти януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа
докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д.
№ 8923 по описа за 2017 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление ***,
представлявано от законния си представител й.в.в., чрез пълномощника си юрк. в.в.,
против К.Б.Д., с ЕГН **********,***, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415,
от ГПК и цена на иска 841, 15 лв.
В исковата молба, ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване Заповед за
изпълнение на основание чл. 410 от ГПК против К.Б.Д. по което е образувано ЧГД
№ 7507 / 2017 г. По това производство съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №
4918 /
29. 09. 2017 г. Вземането
произтича от следните обстоятелства:
ползвана и незаплатена топлинна енергия за имот в ***за периода от 01.
01. 2016 г. до 30. 04. 2017г. В срока по 414 от ГПК, ответникът е депозирал
възражение, поради което за ищеца се поражда правен интерес от предявяване на
иск за установяване съществуването на
дължимостта на заявеното вземане по чл. 410 от ГПК. Посочва
се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича
вземането са следните: като собственик
/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент
на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Затова, за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012
г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във
вестник Нощен труд от дата 13- 14. 12. 2007 г. и във вестник Посоки бр. 239 от
13. 12. 2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия: отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В
раздел VII от ОУ от 2007 г. - Заплащане
на ТЕ, е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ, в т. ч. и
ответницата, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава
за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана
законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът, видно от приложеното в ч.гр.д № 7507 /
17 г. по описа на ПЛРС, извлечение от сметка за абонатен № 3343, е използвал
доставяната от дружеството топлинна
енергия и не е погасил задължението си.
Сградата
- етажна собственост на К.Б.Д. с
ЕГН **********,***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя
ТЕ до имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма Техем сървисис ЕООД.
Моли, съдът да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на К.Б.Д. с ЕГН **********,***, че дължи на
Топлофикация - Плевен ЕАД, сума за консумирана топлинна енергия, в общ размер
на 851, 15 лв, от които 778, 22 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01. 01. 2016г. до 30. 04.
2017 г. и 72,93 лв. – лихва върху главницата за периода от 02.03.2016 г. до 21.
09. 2017 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 28. 09. 2017 г. за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № ЧГД
№ 7507 / 2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
Направени са следните доказателствени искания:
На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето
лице да бъде привлечено Техем сървисис ЕООД,
адрес: 1111, ***и адрес на офис ***, фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ на процесния адрес.
Фактическите
твърдения, обуславящи правния интерес от привличането на трето лице -
помагач по делото, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, са следните: Т. П. ЕАД има сключен договор при общи условия с
Техем сървисис ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребители в сграда -
етажна собственост. През процесния период остойностяването на топлинната
енергия за процесния имот е ставало по данни, предоставяни от тази фирма.
Отношенията между дружеството и фирмите
за дялово разпределение се уреждат с
Общи условия на договорите между Т.П. ЕАД и търговец, по смисъла на Закона за
енергетиката, за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в СЕС в гр. Плевен. Съгласно чл. 47 от ГПК, за третото лице
помагач съществува правен интерес да участва в делото, защото с участието си
може да докаже, че извършеното от нейни служители разпределение на топлинната
енергия е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно
цитираните ОУ, както и подписания между страните договор. За Т. П. ЕАД съществува правен интерес от привличането
на това трето лице - помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения
иск, поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия,
дружеството може да заведе регресен иск
срещу него.
Моли, на основание чл.192, ал.1 от ГПК, да се
задължи Техем сървисис ЕООД, с адрес: ***и
адрес на офис в гр. ***, фирмата да представи всички относими документи,
касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в имота на ответника за процесния
период, в т.ч. документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение,
както и на водомерите за топла вода в имота.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез
адв. В.П., който признава иска и моли да се редуцира юрк. възнаграждение.
Ищецът "Т.П." ЕАД, *** се представлява от юрк. Величкова и поддържа
исковата молба.
Ответникът, чрез адв. В.П., не се явява
представител.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен
едномесечния срок за предявяване на исковата претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Установителният иск се счита за предявен от момента на подаване заявлението за
издаване заповед за изпълнение. Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК
На основание чл. 237,
ал. 2 от ГПК, съдът указва, че решението се основава на признанието на иска.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата в
общ размер на 851, 15 лв, от които 778, 22
лв. – главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01. 01. 2016 г. до
30. 04. 2017 г. и 72,93 лв. – лихва върху главницата за периода от 02. 03.
2016 г. до 21. 09. 2017 г, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 7507 / 2017 г. по описа на
ПРС до окончателното изплащане на сумите и направените по делото разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1
от Закона
за правната помощ, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 6, т. 8, ал. 6 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9
ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, издадена от Висшия адвокатски съвет, при
интерес до 1000 лв, каквато е цената на иска в настоящия случай, възнаграждението
е 70 лв. Предвид това, съдът намира, че дължимото юрк. възнаграждение по делото
следва да бъде редуцирано до общо 130 лв, от които 50 лв. са по заповедното
производство.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца деловодните разноски в размер на 100 лв. за
държавна такса, и 130 лв. за юрк. възнаграждение.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, по отношение на К.Б.Д., ЕГН **********,***, че дължи на Т.П. ЕАД ***, представлявано от изпълнителния директор й.в.в., сума за консумирана
топлинна енергия, в
общ размер на 851, 15 лв, от които 778, 22 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 01. 2016 г. до 30. 04. 2017 г. и 72, 93
лв. – лихва върху главницата за периода от 02. 03. 2016 г. до 21. 09. 2017 г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 28. 09. 2017 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.дело № ЧГД № 7507 / 2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК, К.Б.Д., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Т.П. ЕАД ***, представлявано от
изпълнителния директор й.в.в., деловодните разноски в размер на 100 лв. за държавна такса, и 130 лв. за юрк.
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: