Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.09.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на осемнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 10874 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на Г.К.Б. срещу акт на Частен
съдебен изпълнител М.К.по изпълнително дело № 20187880400162, инкорпориран в
покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че длъжникът има
задължение по изпълнителното дело, възлизащо на 1 330,30 лева такси по
Тарифа към ЗЧСИ, както и срещу постановление по същото изпълнително дело от
29.05.2018 г. в частта, в която се приемат на основание чл. 78 във вр. с чл. 79 ГПК разноски по изпълнителното производство за адвокатски хонорар в размер над
200 лева за образуване на изпълнителното дело, както и 532,30 лева с ДДС за 1
бр. по т. 22 от Тарифа за такси и разноски към ЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че обжалваните актове на ЧСИ са
неправилни, противоречиви, необосновани и постановени при нарушение на
процесуалните правила, като иска да бъдат отменени от съда изцяло и съответно в
обжалваната част. Твърди, че актът, инкорпориран в поканата за доброволно
изпълнение е неконкретизиран, неясен и незаконосъобразен. Посочва, че съдебният
изпълнител не е посочил как е формирана сумата от 1 330,30 лева за такси.
В случай, че е една такса в този размер или тази сума е сбор от няколко такси е
следвало да бъде посочено основанието, на което е/са дължими така посочената в
обобщен размер сума за такси от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ. Прави
възражение за дължимост на тези такси изцяло с оглед на това, че не е уведомен
на какво основание са начислени. По отношение постановлението от 29.05.2018 г.
и определеното адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева счита, че не
следва да бъде начисляван като дължим от длъжника хонорар, платен от взискателя
за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело,
което има за предмет въвод или опразване на недвижим имот, а единствено като
дължим би могъл да бъде определен хонорар на основание чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 200 лева. Посочва, че напълно незаконосъобразно съдебният изпълнител
е приел, че следва да бъдат начислени такси по т. 22 от Тарифата за такси и
разноски към ЗЧСИ в размер на 532,30 лева с вкл. ДДС, тъй като към датата на
постановлението не е бил уведомен за образуваното изпълнително дело, т.е. дори
и не е започнал да тече срока му за доброволно изпълнение. В случай, че
длъжникът по делото предаде доброволно ключовете на съдебния изпълнител в срока
за доброволно изпълнение, не би имало необходимост от извършване на въвод във
владение. Счита, че тази такса не е действително дължима по изпълнителното
производство, тъй като до края на срока за доброволно изпълнение не е ясно дали
ще бъде предприет принудителен въвод във владение на взискателя в имота, с
оглед на което и авансовото им плащане не означава, че следва да бъдат
начислени от съдебния изпълнител като дължими от длъжника. Предвид изложените
съображения иска да се отменят обжалваните актове.
С писмен отговор взискателят Б.С.Ч.счита жалбата за
неоснователна. Посочва, че всички действия на ЧСИ М.К.са законосъобразни и
правилни. Прави искане жалбата да не бъде уважавана в цялост. Представя за
сведение снимки в какво състояние е предаден имотът.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител М.К.счита, че разгледана по същество жалбата на длъжника е
неоснователна и недоказана. Посочва, че поканата сама по себе си не е обжалваем
акт. По делото има издаден нарочен акт за разноски от 29.05.2018 г., който е
връчен на длъжника ведно с поканата за доброволно изпълнение. Поддържа, че
приетите разноски по изпълнителното дело са формулирани по надлежния ред и от
начина им на представяне няма никаква неяснота. Сумата по т. 22 е коректно
изчислена и е равна на 1,2 процента с вкл. ДДС от цената на имота, която се
взема от нейната данъчна оценка. Счита, че не е налице хипотеза, която да
изключи отговорността на длъжника за разноски по изпълнението. Посочва също
така, че адвокатският хонорар е заплатен и е дължим както за образуване на
делото, така и за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното производство. С оглед изложеното счита, че жалбата следва да се
остави без уважение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
От представеното копие на
изпълнително дело № 20187880400162 по описа на Частен съдебен изпълнител М.К.е видно,
че делото е образувано по молба на взискателя Б.С.Ч.по издаден на 04.05.2018 г.
изпълнител лист по гр.д. № 14406/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-д състав, с
която е поискано да се образува изпълнително дело, до длъжника да се изпрати
покана за доброволно изпълнение и да се съберат направените по делото разноски.
На основание чл. 18 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да
извършва всички необходими действия за събиране на предявените с титула
вземания и направените разноски.
От приложения по делото изпълнителен
лист, издаден на 04.05.2018 г. се установява, че Г.К.Б. е осъден да предаде на Б.С.Ч.,
на основание чл. 108 ЗС, владението върху конкретно описан имот.
С постановление от 29.05.2018 г. по
горепосоченото изпълнително дело ЧСИ М.К.е приел на основание чл. 78 във вр. с
чл. 79 ГПК разноски по изпълнителното производство, както следва: 1. 750 лева
за адвокатско възнаграждение; 2. Такси по Тарифата към ЗЧСИ от 580,30 лева, от
които по т. 1 – 1 бл. 24 лв. с вкл. ДДС, т. 5 – 1 бр. 24 лв. с ДДС и т. 22 – 1
бр. – 532,30 лева с вкл. ДДС.
Първата покана за доброволно
изпълнение е от дата 28.05.2018 г. и в нея е посочено, че задължението за
разноски от 1 330,30 лева включва 750 лева адвокатско възнаграждение и
580,30 лева такси по Тарифата към ЗСЧИ, дължими към 28.05.2018 г. Тази покана
не е връчена на длъжника. Втората покана за доброволно изпълнение е от
19.06.2018 г., в която задължението е определено общо в размер на 1 330,30
лева, без да е конкретизирано и е определена дата за въвод 12.07.2018 г.
Връчената на длъжника покана за
доброволно изпълнение е от 19.06.2018 г., като в нея е посочено за какво е
образувано изпълнителното дело и че длъжникът следва да освободи имота и
предаде владението му. Сочи се, че задължението възлиза на 1 330,30 лева,
от които 1 330,30 лева такси по Тарифата към ЗСЧИ, дължими към 03.07.2018
г. На основание чл. 428, ал. 1, изречение второ ГПК Г.К.Б. е поканен в
двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни доброволно задължението си.
Отбелязано е, че ако не стори това в дадения срок, ЧСИ ще пристъпи към
принудително изпълнение по реда на ГПК, като на 17.07.2018 г. от 10.00 до 12.00
часа ще извърши въвод във владение в имота. Поканата за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника на 28.06.2018 г.
Представен е приемо-предавателен
протокол от 12.07.2018 г., съгласно който на посочената дата в кантората на ЧСИ
М.К.длъжникът, чрез процесуалния си представител, е предал 1 брой ключ от
процесния имот. Отбелязано е, че предаването на ключа е в срока за доброволно
изпълнение съгласно покана за доброволно изпълнение, изпратена по изпълнително
дело № 162/2018 г.
На 17.07.2018 г. ЧСИ М.К.е изготвил
протокол за извършване на въвод във владение на недвижим имот, в присъствието
на взискателя, в който е отбелязал, че достъп до имота е осигурен от длъжника
по делото, който на 12.07.2018 г. е предал ключ от входната врата на жилището в
кантората на съдебния изпълнител.
При тези данни съдът намира, че
предмет на обжалване е постановлението от 29.05.2018 г., в който са определени
разноските по изпълнението, които в общ размер отговарят на тези, посочени в
поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника. В действителност
съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на
ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. В разглеждания случай обаче не могат да бъдат
разграничени двата акта – поканата за доброволно изпълнение и постановлението
от 29.05.2018 г., които са връчени на една и съща дата на длъжника, тъй като и
двата акта се отнасят до едни и същи разноски в общ размер на 1 330,30
лева, като в обжалваното постановление същите са конкретно определени по
основание и размер. Ето защо съдът намира, че предмет на жалбата са разноските
по изпълнението така, както са определени в постановлението от 29.05.2018 г. и
посочени в общ размер в поканата за доброволно изпълнение. Правото на жалба от Г.К.Б.
е упражнено от легитимирано лице в предвидения срок и срещу акт на съдебния
изпълнител, в който са определени разноски за длъжника, поради което жалбата
има допустим предмет на съдебен контрол и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Изпълнителното производство е
образувано по молба на взискателя Б.С.Ч.. Приложен е договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че между взискателя и процесуалния му
представител е договорено възнаграждение и е заплатена в брой сума в размер на
750 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е
200 лева за образуване на изпълнително дело, а по чл. 10, т. 2 за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата. В случая образуваното
изпълнително производство е за предаване на недвижим имот и освен молбата за
образуване на изпълнителното дело, до връчване на поканата за доброволно
изпълнение, не са извършвани действия с цел удовлетворяване на взискателя.
Установява се по делото, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът
доброволно е предал ключа от имота, чието владение следва да предаде. Ето защо
съдът намира, че извършените и предприети от съдебния изпълнител действия са
само такива по образуване на изпълнителното дело, но не и насочени към принудително
събиране на дълга, предмет на издадения изпълнителен лист. Липсват реални
действия, които да са извършени за удовлетворяване вземането на кредитора, поради
което следва да се приеме, че взискателят е предприел действия единствено по
образуване на изпълнителното дело. С оглед на това основателно е искането на
длъжника в негова тежест да се възложат разноски само за образуване на
изпълнителното производство в размер на 200 лева, а за разликата до пълния
размер същите да останат в тежест на взискателя, който е получил достъп до
имота в срока за доброволно изпълнение.
Настоящият съдебен състав намира за
основателно и възражението на длъжника, че определената такса по т. 22 от
Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ в размер на 532,30 лева с ДДС не се дължи
от него. Съобразявайки мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, само по себе си авансовото внасяне на дължимите
се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат
събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са
действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за
длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. В случая към момента
на връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнението
реално не е бил извършен въвод във владение. Посочената такса в постановлението
не е включена под условие и не е посочено, че същата не се дължи, ако в срока
за доброволно изпълнение длъжникът изпълни задължението си да предаде процесния
имот. Факт е по делото, че след връчване на поканата за доброволно изпълнение,
в срока за доброволно изпълнение длъжникът е изпълнил задължението си,
доколкото е предал ключа, а видно от отбелязаното от съдебния изпълнител
помещението е било освободено напълно. Следователно на практика е налице
изпълнение на задължението на длъжника по съдебното решение, предмет на
изпълнението и не се е стигнало до извършване на фактически въвод във владение
на взискателя от страна на частния съдебен изпълнител. Ето защо следва да се
приеме, че не е налице извършено принудително изпълнение чрез принудително
въвеждане във владение на взискателя в процесния имот и отстраняване на
длъжника по изпълнението, поради което разноските по т. 22 от Тарифата не са
дължими от Г.Б..
Предвид изложените съображения
жалбата на Г.К.Б. в частта за определените му по изпълнението разноски се явява
основателна, поради което постановлението от 29.05.2018 г. следва да се отмени
в частта за определения адвокатски хонорар за сумата над 200 лева и в частта, в
която в тежест на длъжника е възложена такса по т. 22 от Тарифа за такси и
разноски към ЗЧСИ в размер на 532,30 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 29.05.2018 г. по изпълнително дело №
20187880400162 на ЧСИ М.К.с рег. № 788 в частта, в която съдебният изпълнител приема
на основание чл. 78 във вр. с чл. 79 ГПК разноски по изпълнителното
производство в тежест на длъжника по изпълнението Г.К.Б., с ЕГН: **********, с
адрес: *** за адвокатски хонорар в размер над 200 лева за образуване на
изпълнително дело и в частта по отношение на таксата по т. 22 от Тарифа за
такси и разноски към ЗЧСИ в размер на 532,30 лева, като незаконосъобразно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.