Решение по дело №2167/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 613
Дата: 23 април 2020 г. (в сила от 2 август 2020 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20191100902167
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

                                       Гр.София, ……….2020г.

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

                                     

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,VІ 11 св,     открито  съдебно заседание на  четвърти март   през две хиляди и  двадесета  година в състав:     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРИЯ ВРАНЕСКУ

При секретаря СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА  

като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ  д. № 2167 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе в предвид следното:      

          ПРЕДЯВЕНИ са обективно съединени искове с пр.осн.чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „К.К.Г.“ ЕООД ЕИК ******** срещу „П.Б.“ АД ЕИК ******** .

          ИЩЕЦЪТ твърди, че по силата на сключен договор от 29.04.2015г.  мжду страните, допълнен с анекс - №1 от 16.06.2015г. ищецът е изпълнил възложени му от ответникът
СМР на обект на ответника – „Хотелски комплекс Колхида, гр.Хасково. Конкретизирал е извършените СМР с допълнителна молба, като същите касаят доставки на необходимите материали и извършване на дейности по  климатизация и топлофициране на обекта, както и съответното захранване и пускови проби . Договорените  СМР като вид са конкретизирани в Приложение № 1 към договора и към Анекс №1. Извършените такива и неразплатени предмет на исковата молба, са приети с Акт № 2а от 24.09.2015г., за което е издадена фактура № **********/25.09.2015г. на стойност 3 592.68 лв., и с акт № 4 от 13.10.2015г., за което е издадена и фактура № **********/06.10.2015г.  на стойност 54 966.86 лв.. Последната фактура № **********/02.12.2015г. на стойност от 8 313.60 лв. е издадена за дейностите по пълнене на инсталациите с етилен гликол, обезвъздушаване и пускане на обекта.  Нито едната от трите фактурите за така извърешените и приети СМР не е заплатена. Предвид на изложеното ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати общо цена на извършените на обекта СМР в размер на 66 873.14 лева. Доколкото ответникът е в забава за заплащане на договорената цена, ищецът претендира и обезщетение за забавата в размер на законната лихва, за периода от три години назад, от предявяване на исковата молба.

          Моли ответникът да бъде осъден да му заплати договорено възнаграждение за изпълнени СМР в размер на 66 873.14 лв., законна лихва върху тази сума считано от предявяване на исковата молба, както и мораторна лихва за забава за периода 11.07.16г. до 11.07.19г. в размер на 20 359.51 лв. 

          ОТВЕТНИКА признава изцяло исковите претенции.

          ИЩЕЦЪТ във връзка с признание на исковете, прави искане за постановяване на съдебно решение по реда на чл.237 ГПК при признание на исковете, без да се излагат мотиви по съществото на спора. 

Съдът, като взе в предвид изразените становища  и  прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Съдът, като съобрази представените към исковата молба доказателства – договор и анекс към него, двата приемо-предавателни протокола и трите описани в исковата молба фактури, както и направеното изрично признание на исковете – за главница и за обезщетение за забава, от страна на ответника намира, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК и исковете следва да се уважат изцяло. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и по характер е такова право, с който всяка от страните може да се разпорежда. Предвид, че решението е въз основа на признание на иска, съдът не следва да излага мотиви по същество.

Предвид изходът на спора на ищецът се следват направените от него разноски.Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира същото за основателно. Договореното възнаграждение е в размер на 4 000 лв., а минималното такова ,определено съобразно чл.7 от Наредба № 1 от 2004г. възлиза в размер на 2 536 лева. Съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение по наредбата, предвид липсата на оспорване и приключване на делото в едно открито съдебно заседании, без разглеждане и обсъждане по съществото на спора. Ответникът дължи и разноските за ДТ или 3 489.31 лв. Общо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6 025.50 лв.

Воден от горното, съдът                                    

Р   Е   Ш   И:

ОСЪЖДА на осн.чл.266 от  Закона за задълженията и договорите „П.Б.“ АД ***  да залати на „К.К.Г. „ ЕООД *** сумата от 66 873.14 лв./ шестдесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и три лева и четиринадесет стотинки/ незаплатена цена по договор за изпълнение на видове СМР от 29.04.2015г. , по следните фактури № **********/25.09.2015г., фактура № **********/06.10.2015г., фактура № **********/ 02.12.2015г., ведно със законата лихва , считано от предявяване на иска – 12.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати сумата от 20 359.51 лева / двадесет хиляди триста петдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/ мораторна лихва, като обезщетение за забава плащането на главницата за периода 11.07.2016г. – 11.07.2019г. , както и да заплати сумата от 6 025.50 лв. / шест хиляди и двадесет и пет лева и петдесет стотинки / разноски за настоящото съдебно производство.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му пред САС.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: