Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 13.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в
публичното заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на секретаря Вилиана Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД
№ 208 по описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния
служител (ЗДСл).
Образувано е въз основа на жалба
от И.Д.И. с ЕГН ********** от гр.Шумен, депозирана чрез процесуален
представител адв.В.к., срещу Заповед № 619/19.02.2020г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София, с която на
основание чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение,
на длъжност „инспектор“ в отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата
се сочи, че заповедта е постановена в противоречие с материалния закон, в
частта ѝ досежно посоченото правно основание за прекратяване на
служебното правоотношение. Оспорващият твърди, че не е изразявал воля за
прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие между страните,
поради което счита, че неправилно и незаконосъобразно същото е отразено в
атакуваната заповед. Настоява, че е налице основание за прекратяване предвид
невъзможност да изпълнява възложената му работа поради болест и наличие на
здравни противопоказания, в какъвто смисъл е подаденото от него заявление. Въз
основа на изложените в жалбата и в молба рег.№ ДА-01-1219/28.05.2020г.
аргументи моли за поправка на правното основнание, посочено в заповедта като
вместо по чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл служебното правоотношение да се счита
прекратено по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл, а в условията на евентуалност – да се
отмени атакуваната заповед, като същият бъде възстановен на длъжността, която е
заемал до 03.02.2020г. В тази насока излага твърдения, че Заповед №
490/29.01.2020г., с която е преназначен от длъжността „инспектор“ в ОО
„Автомобилна администрация“ - гр.Шумен на длъжност „инспектор“ в отдел
„Контрол“ към РДАА – гр.Варна е незаконосъобразна и нищожна, като моли съдът да
установи това като осъществи инцидентен контрол върху същата в рамките на
настоящото съдебно производство. В съдебно заседание оспорващият се
представлява от адв.В.к., която поддържа подадената жалба и по аргументи,
идентични с изложените в нея, моли за промяна на правното основание за прекратяване
на служебното правоотношение или за цялостна отмяна на заповедта като
незаконосъобразна, поради липса на изразена воля за прекратяване по взаимно
съгласие. Претендира присъждане на разноски. Представя и писмени бележки по
съществото на спора.
Ответната страна – изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), представляван от упълномощен
представител гл.юрисконсулт Симеон Грозданов, оспорва жалбата като
неоснователна. В съдебно заседание излага аргументи, обосноваващи материалната
законосъобразност на акта и спазването на административно производствените
правила при постановяване на същия. С оглед на това моли съда да отхвърли
оспорването като изцяло неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Шуменският административен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно заповед №
691/24.06.2015г. И.Д.И. е бил преназначен от длъжност „инспектор“ в РД „АА“ –
Шумен на длъжност „инспектор“ в ОО „АА“ – Шумен, считано от 15.05.2015г. до
01.02.2020г.
Със заповед № 490/29.01.2020г. на
изпълнителния директор на ИААА, издадена на основание чл.82, ал.1 от ЗДСл, във
връзка с §4 и §6 от Постановление №6 от 22 януари 2020г. на МС (обн.ДВ,
бр.7/2020г.) и утвърдено длъжностно разписание на ИААА в сила от 01.02.2020г., И.Д.И. е бил преназначен от длъжност
„инспектор“ в ОО „АА“ – Шумен на длъжност „инспектор“ в отдел „Контрол“ към РД
„АА“ - Варна. При запознаване с посочената заповед жалбоподателят е вписал следното:
„не съм изразявал предварително писмено съгласие. Връчена на 04.02.2020г. в
10,00часа“.
Оспорващият подал заявление рег.№
11-10-1070/05.02.2020г., адресирано до органа по назначаване, с искане да бъде
прекратено служебното му правоотношение с ИААА на основание чл.103, ал.1, т.3
от ЗДСл и спазено изискванието на чл.104, ал.3 от с.з. за изплащане на
обезщетение в размер на 6 основни заплати, във връзка с предложената му
длъжност в друг град, налагаща ежедневно пътуване от гр.Шумен до гр.Варна,
което било предпоставка за възникване на евентуални здравни противопоказания
предвид заключение на ТЕЛК с ЕР № 1078/081 от 09.05.2017г.
С писмо рег.№
11-10-1070/1/07.02.2020г. изпълнителният директор на ИААА информирал държавния
служител, че няма основания да бъде прекратено служебното правоотношение между
страните на основание чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл, поради липса на заключение на
ТЕЛК за невъзможност да изпълнява възложената му работа. В писмото посочил
също, че с подписване на Заповед № 490/29.01.2020г. служителят се е съгласил с
нейното съдържание и тя е влязла в сила.
И.Д.И. подал заявление рег.№
11-10-1309/13.02.2020г. с молба бъде прекратено служебното му правоотношение с
ИААА поради несъгласие от негова страна за преназначаване и смяна на работното
му място от град Шумен в град Варна. В заявлението посочил, че преназначаването
му, свързано с пътуване от гр.Шумен до работното му място в гр.Варна, води до
влошаване на здравословното му състояние по опорно двигателния апарат и други
болести, описани в ЕР на ТЕЛК, които не са наследствени, а са следствие и от
дългогодишната му работа в агенцията като инспектор пътен контрол и до
невъзможност пълноценно да изпълнява задълженията си. Никога не е изразявал
предварително писмено съгласие за преназначаване в гр.Варна.
Със заповед №619/19.02.2020г. на
изпълнителния директор на ИААА е прекратено служебното правоотношение между
ИААА и И.Д.И. на основание чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл, считано от датата на
връчване на служителя.
Заповедта е връчена на лицето на
02.03.2020г.
Несъгласен със същата, И.Д.И.
подава настоящата жалба чрез органа по назначаване до Административен съд –
Шумен, с искане за поправка на основанието за прекратяване на служебното
правоотношение или евентуално за отмяна на заповедта.
Като част от административната
преписка по делото са представени и приобщени Заповед № РД-02-2/29.01.2020г. на
изп.директор на ИААА за утвърждаване на длъжностно и поименно разписание на
ИААА в сила от 01.02.2020г.; длъжностно разписание на ИААА в сила от
01.02.2020г.; поименно разписание на ИААА в сила от 01.02.2020г.; длъжностно и
поименно разписание на ИААА в сила от 18.12.2019г.; длъжностна характеристика
на оспорващия.
Видно от ЕР №1078/081 от
09.05.2017г. на ТЕЛК при „МБАЛ Шумен“ АД И.Д.И. е с определени 58% трайно
намалена работоспособност за срок от три години до 01.05.2020г. Съгласно ЕР
лицето може да работи като инспектор при спазване на описнаите в т.15
противопоказни условия на труд, а именно тежък физически труд, нервно-психично
пренапрежение, неблагоприятни климатични фактори, натоварване на ОДА.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от
приобщените доказателства, представляващи административната преписка по
издаване на акта и по същество не се оспорва от страните.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед №619/19.02.2020г.
за прекратяване на служебно правоотношение с държавен служител, издадена от
изпълнителния директор на ИААА - индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност от
съответния административен съд по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл.124,
ал.1 от ЗДСл, като жалбата е подадена от неговия адресат - надлежна страна с
право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на 02.03.2020г.,
поради което жалбата, подадена в деловодството на ИААА на 16.03.2020г., се
явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема
жалбата за основателна по следните мотиви:
И.Д.И. е изпълнявал държавна
служба в ИААА, като с обжалваната в настоящото производство заповед № 619/19.02.2020г.
е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл.
Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа
по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и
трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. Видно от разпоредбата на чл.7, т.13 от Устройствения
правилник на ИААА, дръжавните служителите на агенцията се назначават и
освобождават от длъжност от изпълнителния директор. Доколкото оспорената
заповед е издадена именно от изпълнителния директор на ИААА по отношение на
държавен служител и по реда на ЗДСл, съдът приема, че същата е издадена от
компетентния съгласно чл.108 от ЗДСл орган по назначаването.
Атакуваната заповед е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа визираните в нормата реквизити. Посочено е
правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно чл.103,
ал.1, т.1 от ЗДСл, което по същество е и фактическо основание – прекратяване по
взаимно съгласие.
При направената преценка за
съответствие на заповедта с материалния закон и като съобрази жалбата, с която
е сезиран, съдът приема следното:
По делото не се спори досежно
наличието на депозирано от държавния служител до органа по назначаване
заявление с рег.индекс и дата 11-10-1309/13.02.2020г., с което И.Д.И. е поискал
да бъде прекратено служебното му правоотношение с ИААА, поради несъгласие от
негова страна за преназначаване и смяна на работното място от гр.Шумен в
гр.Варна.
Спорът е относно наличието на взаимно
съгласие между страните за прекратяване на служебното правоотношение,
постигнато при спазване на материалните и процесуалните правни норми на ЗДСл.
Съгласно чл.103, ал.1, т.1 от
ЗДСл служебното правоотношение се прекратява по взаимно съгласие на страните,
изразено писмено, като страната, към която е отправено предложението, е длъжна
да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от
получаването му. Ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието.
Съдът намира, че в случая не се
установява по категоричен начин заявено от оспорващия искане за прекратяване на
служебното правоотношение по взаимно съгласие. Видно от съдържанието на
депозираната от него молба, същият е посочил, че желае да бъде прекратено
служебното му правоотношение с ИААА, поради несъгласие за преназначаване и
смяна на работното му място от гр.Шумен в гр.Варна. Изложените причини,
мотивирали И.Д.И. да подаде въпросното заявление, не сочат наличие на желание
за прекратяване на служебното правоотношение. Напротив служителят заявява
искане за прекратяване на служебното правоотношение, предвид несъгласие с
промяната в местоработата му, но не и по взаимно съгласие. С оглед на това не е
налице една от основните предпоставки, обуславящи приложението на чл.103, ал.1,
т.1 от ЗДСл.
Наред с това, законодателят
изчерпателно е посочил задълженията на страните по служебното правоотношение,
за да е несъмнено, че насрещните им волеизявления за прекратяване на договора
по взаимно съгласие съвпадат. Затова той поставя изискване за писмено
изразяване на постигнатото съгласие и взаимно уведомяване на страните за
предприетите действия. На задълженията на предложителя да направи писмено
искане за прекратяване на служебното правоотношение и да го изпрати на другата
страна, са възложени насрещни задължения на последната да приеме предложението
и в десетдневен срок да уведоми писмено предложителя за взетото отношение.
Двете предпоставки - приемане на предложението и уведомяване за това
предложителя - следва да се осъществят кумулативно, така както кумулативно са
поставени условията за наличие на писмено предложение и изпращането му на
другата страна.
Липсата на която и да е от тези
предпоставки е достатъчна да обоснове извода, че взаимно съгласие на страните за
прекратяване на договора не е постигнато. Законодателят свързва последиците от
неизпълнението им с презумпция за неприемане на предложението. С така
регламентираната процедура, най-вече с въведения преклузивен 10 –дневен срок за
приемане и вземане на отношение (изпращане на писмен отговор) по направеното
предложение, законодателят цели да ограничи максимално периода на правна
несигурност за развитието на служебното правоотношение, както и да гарантира на
страната, отправила предложението, възможност за защита, евентуално
предприемане на последващи действия относно същото правоотношение.
Ако страната, до която е
отправено предложението, не изрази изрично писмено становище в рамките на
10-дневния срок от получаването му, законът предвижда, че предложението не е
прието. Законодателят приравнява липсата на уведомление за приемане на
предложението за прекратяване на едно служебно правоотношение на отказ за
приемане.
По силата на цитираната правна
норма органът по назначаването е бил длъжен да вземе отношение по направеното
предложение и писмено и изрично да уведоми за това държавния служител в
определения от законодателя 10 – дневен срок.
В разглеждания случай за
изпълнителния директор на ИААА този срок, изчислен съгласно правилата на ГПК,
започва да тече от деня, следващ датата на постъпване на предложението - 13.02.2020г.,
т. е. началният му момент е 14.02.2020г. а крайната дата, на която изтича е 23.02.2020г.
По делото не са представени
доказателства, че в рамките на този срок органът по назначаване е уведомил
държавния служител, че приема предложението му. Уведомяването за приемане на
предложението за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие
е станало чрез връчване на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение на 02.03.2020г., която дата е след изтичане на гореупоменатия
срок.
От страна на ответника не се
ангажираха доказателства, а и не се твърди, че в рамките на така изчисления
срок – до 23.02.2020г., органът по назначаване е уведомил по някакъв начин
служителя, че приема отправеното от него предложение. Липсват каквито и да е
данни, че в периода от датата на подаване на молбата до изтичане на 10-дневния
срок органът по назначаване е правил някакви опити да уведоми жалбоподателя за
приемане на предложението за прекратяване на служебното правоотношение, а и
законодателят не е предвидил хипотези на спиране, прекъсване или удължаване на
срока по чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл.
С изтичане на срока и при
положение, че предложението не е прието, органът по назначаването не може да
прекрати служебното правоотношение по взаимно съгласие. Съдът счита, че
правният ефект на отказа е настъпил към датата 23.02.2020г. Независимо, че
ответникът е издал заповед за прекратяване на правоотношението в този срок, тя
не е породила правни последици, тъй като фактическият състав не е довършен – не
е връчена на лицето, като изрично изявление за приемане на предложението по
чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСЛ в преклузивния 10-дневен срок.
За да е налице постигнато взаимно
съгласие, т.е. да е налице пълно съвпадение на насрещните волеизявления на
страните, следва първо да е изпълнена точно предвидената от законодателя
процедура по изрично писмено насрещно уведомяване за становището на приелата предложението
страна - в случая изпълнителният директор на ИААА в определения за това 10 –
дневен срок. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, издадена
едностранно от органа по назначаване, в отсъствие на служителя, очевидно не
съчетава в себе си задължителното процесуално действие по уведомяване за
приемане на отправеното предложение и крайният правен резултат по същество.
Уведомяването е самостоятелна съществена част от процедурата по прекратяване на
служебно правоотношение с оглед постигане на взаимно съгласие. Няма данни по
делото жалбоподателят да е уведомяван за издаването на заповедта преди 02.03.2020г.,
на която дата му е връчена оспорваната заповед.
С изтичане на срока на 23.02.2020г.
и при безспорна липса на изпълнение на процедурата по уведомяване за приемане
на отправеното предложение, приравнена от закона на постановен отказ за
приемане, то органът по назначаването няма правомощие да прекрати служебното
правоотношение по взаимно съгласие, тъй като такова не е постигнато.
Така проведеното производство по
чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл е изцяло опорочено, а процесната заповед на изпълнителния
директор на ИААА за прекратяване на служебното правоотношение с И.Д.И., с
правно основание „по взаимно съгласие“ е незаконосъобразна, поради липса на
задължителните предпоставки, които законът императивно предвижда и поради това
следва да бъде отменена.
Съдът намира за неоснователна
тезата, заявена от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание,
че предвид предхождащия заявление вх.№ 11-10-1309/13.02.2020г. писмен отказ на
органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с оспорващия по
реда на чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл, поради липса на предпоставките за това,
единственото разрешение по подаденото заявление е било да се възприеме същото
като заявление за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие. От
приобщените по делото писмени доказателства се установява, че считано от 01.02.2020г.
в ИААА са в сила структурни промени, като са създадени регионални дирекции, а
съществуващите до тогава областни отдели стават част от съответната РД. От
приложената към делото Заповед № 490/29.01.2020г. е видно, че служителят е
отказал да приеме новата длъжност, която му е предложена, като неговият отказ е
обективиран недвусмислено чрез вписване с ръкописен текст, че не е изразявал
предварително писмено съгласие. Липсата на съгласие е констатирана и от
и.д.директор на РД АА – Варна, който в депозиран пред изп.директор на ИААА
доклад рег.№ 11-10-1076/05.02.2020г. е посочил, че на 04.02.2020г. в гр.Шумен,
след като са били предоставени заповедите за преназначаване на равностойна
длъжност в отдел „Контрол“ към РДАА – Варна на инспектор И.Д.И. и инспектор … с
месторабота до 31.01.2020г. в ООАА – Шумен, същите не са ги подписали. Доколкото от изложението по-горе съдът приема,
че органът по назначаването погрешно е интерпретирал волеизявлението на
държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно
съгласие, както и предвид наличието на структурни промени и несъгласието на И.Д.И.
да заеме новата длъжност, органът е следвало да направи преценка относно
наличието на основания за прекратяване на служебното правоотношение по реда на
чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Вместо това ответникът неправилно е прекратил
служебното правоотношение с държавния служител по чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл при
липса на изразено съгласие за това.
С жалбата е направено искане за
поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно
разпоредбата на чл.121, ал.1, т.4 от ЗДСл държавният служител има право да иска
поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в
служебната книжка или в други документи. По този ред служителят може да иска
вписване на точното основание, отговарящо на фактическата обстановка и правното
основание, при които е извършено прекратяване на служебното му правоотношение.
От тази възможност служителят може да се ползва, когато е вписано неправилното
основание или е допусната неточност, несъответстваща на действителната вола на
органа по назначаването. В настоящия случай не се установява такова
несъответствие. Видно от предхождащото заповедта писмо рег.№
11-10-1070/1/07.02.2020г. органът по назначаване е уведомил жалбоподателя, че
не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по реда на
чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл предвид липсата на заключение на трудово-експертна
лекарска комисия за невъзможност за изпълнение на възложената работа. В хода на
съдебното производство ответната страна отново отрича наличието на
предпоставките по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл за прекратяване на служебното
правоотношение. При това положение следва да се приеме, че не е налице
несъответствие между волеизявлението на органа по назначаване и отразеното
правно основание в издадените документи, поради което искането на оспорващия за
поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение се явява
неоснователно. За пълнота на изложението в тази му част, съдът намира за
необходимо да отбележи, че доколкото съгласно представеното ЕР на ТЕЛК №1078 от
081/09.05.2017г. лицето може да работи като инспектор, при спазване на
противопоказните условия на труд, описани в т.15 от същото, а именно – тежък
физически труд, нерво - психично пренапрежение, неблагоприятни климатични
условия, натоварване на ОДА, правилно органът по назначаване е отрекал наличие
на препоставките по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл. Цитираната разпоредба урежда
прекратяване на служебното правоотношение при невъзможност на служителя да
изпълнява служебните си функции при промяна в здравния статус както при трайно
намалена работоспособност поради болест, така и при здравни противопоказания. В
първия случай служителят е с призната намалена работоспособност, а във втория
случай - страда от заболяване, което не е довело до неговата неработоспособност
или без да страда от определено заболяване, има непоносимост към определени
елементи на работната среда. И двете проявни форми на невъзможност служителят
да продължи да изпълнява функциите и задачите си следва да бъдат установени от
компетентния здравен орган. В обсъждания случай, в компетентност на
териториалната експертна лекарска комисия е да определи степента на трайна
намалена работоспособност на служителя и да даде предписание за здравните
противопоказния да изпълнява присъщите функции и задачи на заеманата длъжност.
От данните по делото е видно, че И.Д.И. е с 58% трайно намалена
работоспособност, но същото не е пречка да изпълнява длъжността, която заема в
държавната администрация, при спазване на описаните в ЕР на ТЕЛК
противопоказания на труд. Изложеното обосновава неоснователност на твърдението
на оспорващия за наличие на предпоставките за прекратяване на служебното
правоотношение по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл. С оглед горното съдът намира, че искането
на оспорващия за поправка на основанието за прекратяване на служебното
правоотношение в обжалваната заповед се явява неоснователно.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че заповед № 619/19.02.2020г. на изп.директор на ИААА е издадена от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от
закона форма, но в разрез с относимите материалноправни разпоредби и целта на
закона. Следователно жалбата е основателна, а административният акт като незаконосъобразен
следва да бъде отменен.
При
този изход на спора, съдът намира за основателно направеното от оспорващия
искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
акта. В случая претендираните от оспорващия разноски в размер на 600 лева,
съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор
за правна защита и съдействие № 20160/03.03.2020г., следва да се възложат в
тежест на ИААА - София.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на И.Д.И. с
ЕГН ********** от гр.Шумен, Заповед № 619/19.02.2020г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София, с която
на основание чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл е прекратено служебното му
правоотношение, на длъжност „инспектор“ в отдел „Контрол“ към Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, считано от датата на връчване на
заповедта.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София да заплати
на И.Д.И. с ЕГН **********
от гр.Шумен, сумата от 600 (шестостин) лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр.София в 14 - дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд
– Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: