Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 07.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на шести
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка
Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1842 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази :
Производството
е за постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с молба от Х. Ц.Ц.
*** срещу Т.Г.Т. ***, с
когото съжителствала на семейни начала
до месец май 2019 год.
Твърди, че ответника я е нападнал и й нанесал удари по главата и лицето на
03.09.2019 год. в 18,15 часа, докато вървяла в гр.Ловеч по ул.”Княз Имеритински”, близо до пресечката и
с ул.”Цачо
Шишков”, в
близост до кафе „При журналиста". По никакъв
начин не е предизвикала нападението от
негова страна, а по-скоро се опитвала да избегне срещата. По време на
нападението му срещу нея, свидетел било едно лице, като по спомен името му било Светослав Панов Стефанов.
Пояснява, че за случката
подала жалба в РУ-гр.Ловеч вх.№176200- 6058/04.09.2019 год., като по
жалбата й била заведена
преписка, предадена в Районна прокуратура, като
последната се произнесла с Прокурорско
постановление изх. №1893/2019 год. за отказ да се образува досъдебно
производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
Въпреки,
че извършеното от ответника престъпление не е от общ
характер по смисъла на
НК, то счита, че нанесените й щети са
значителни, тъй като този акт
на насилие спрямо нея на
публично място бил последващ предходни актове на психическо насилие,
чрез заплахи и тормоз върху нея
по време на съвместното им съжителство. В този смисъл действията
за упражняване на насилие върху
нея от страна
на Т.Г.Т. не били еднократни,
а по-скоро продължаващи - по време на съжителството
им същият я заплашвал многократно, проявявал патологична ревност, като заплахите
му били : „Ще те
убия", „Ще ти махна главата",
„Ще видиш какво ще ти
се случи".
От момента на тяхната раздяла до сега изпитвала панически
атаки и страх от преследване. Чувствала се застрашена и занапред, въпреки
раздялата, настъпила през месец май и се наложило да посещава
психолог. Една от заплахите на ответника към нея била свързана с това, че той можело да я
пресрещне ежедневно по пътя за местоработата
й, тъй като била учителка в
детска градина в с.Лисец и ежедневно минавала през с.Баховица, където той живеел. Заплахите му си спомняла всеки ден, когато преминавала през с.Баховица, което водило до
стрес и притеснение у нея и значително я затруднявало да е
спокойна, когато
пристигнела на работа в детската градина. Изтъква, че за един учител
вътрешното спокойствие и емоционалност са от особено значение за добрата
комуникация с децата.
Във връзка с горепосоченото, считайки, че щетите от мярката за защита от домашно насилие срещу
бившия й
съжител Т.Г.Т., няма да са по-сериозни от нанесените върху нея, а в същото ще има характер на превенция за него от
бъдещи подобни изблици на насилие, моли съда да издаде заповед за защита, като забрани на Т.Г.Т.
да я
приближава около жилището й с адрес : гр. Ловеч, ж.к.”Младост”, бл.320; по пътя за и на местоработата й, което включва от площад Автогара-гр.Ловеч, през автобусна спирка на
центъра в с.Баховица, до спирка „Училището" в с.Лисец, с пешеходен преход
до Детската градина в с.Лисец, намираща се на адрес : с.Лисец, Община-гр.Ловеч, ул.”Белият път”№18 и на обществени места.
Моли заповедта за забрана да бъде със срок най-рано до месец
юли 2020 год., когато
приключва учебната година, за да може да се чувства
спокойна и защитена докато преминава през населеното място с.Баховица, където
живеел ответника.
С допълнително молба
вх.№10975/09.10.2019 год. Х.Ц.Ц. счита, че с деянието си на 03.09.2019 год. Т.Г.Т.
е упражнил физическо, психическо и емоционално насилие спрямо нея, а през
периода на фактическото им съжителство се опитал принудително, чрез заплахи и
тормоз да ограничи личната й свобода и личните й права. Уточнява, че двамата
съжителствали на семейни начала в периода от м.септември 2018 год. до м.май
2019 год., като живеели на адрес : гр.Ловеч, ж.к.”Младост”, бл.320, вх.”Д”,
ап.1, което жилище било собственост на нейните родители, с които живеели заедно
в него. Затова моли съда заповедта за защита да бъде със срок най-рано до м.юли
2020 год., когато приключва учебната година, за да може да се чувства спокойна
и защитена, докато преминава през населеното място в с.Баховица, където живее
ответника. Според нея последният е лице с неуравновесен и агресивен характер и
се опасявала за здравето и живота си, а имайки предвид и факта, че три месеца
след тяхната разделя, той все още продължавал да я преследва и напада, смята,
че опасенията й са реални и напълно основателни. Формулира следния петитум :
моли съда да издаде заповед съгласно чл.5, ал.1, т.3 във връзка с чл.3, т.2 и
чл.2, т.1 от ЗЗДН за забрана на Т.Г.Т., роден на *** год., с настоящ адрес ***
да я приближава в района на жилището й, местоработата й и местата за соицални
контакти, а именно : районът около жилището й, с адрес : гр.Ловеч,
ж.к.”Младост”, бл.320, вх.”Д”; площад Автогара-гр.Ловеч, където ежедневно
тръгва с автобус към местоработата й в с.Лисец; автобусната спирка на центъра в
с.Баховица, находяща се пред Читалище „Напредък 1920”, с адрес : с.Баховица,
ул.”Георги Димитров”№49А; автобусна спирка „Училището” в с.Лисец; районът около
Детската градина в с.Лисец, намираща се на адрес : с.Лисец, ул.”Белият път”№18.
С оглед на това, че чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН не посочва изчерпателно местатата,
на които да се разпореди забрана на насилника да я приближава, а местата за
социални контакти са неизчерпаем списък, моли съда да разпореди, в случай, че Т.Г.Т.
я срещне на обществено място, извън посочените по-горе, същият да не я
доближава на повече от 100 метра. Това конкретно искане прави във връзка с
това, че нападението на ответника, което извършил върху нея на 03.09.2019 год.
се случило именно на случайно обществено място, без това да е могло да бъде
предвидено.
В съдебно заседание молителката,
редовно призована, се явява лично като поддържа молбата и уточнява, че към
момента няма промяна в отношението на ответника спрямо нея. В този смисъл моли
съда да уважи нейното искане и да издаде ограничителна заповед. Прави искане за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК.
Ответникът,
редовно призован, не се явява лично. Представлява се от пълномощника си
адв.Пейчевски, който поясни, че доверителят му дълбоко съжалява за това, което
се е случило и се извинява на молителката. От негово име моли, ако е възможно
да не се стига до съдебен акт, тъй като Т. е дал обещание пред него, че това
повече никога няма да се повтори. Дълго са разговаряли двамата, като
доверителят му искренно заявил, че се срамува от това, което е направил и
осъзнава грешката си. Такава е волята на доверителя му, която е длъжен да изрази
от негово име пред съда. Не се противопоставя на искането на молителката съдът
да се произнесе с решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК.
Съдът
като взе предвид представените към молбата писмени доказателства, както и
служебно изисканите и приложени като доказателства протоколи от РУ-гр.Ловеч за
снетите показания от Т.Г.Т. и свидетеля Светослав Панов Стефанов и преписка
№1893/2019 год. по описа на РП-гр.Ловеч, а също и становището на молителката и
пълномощника на ответника, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено, че в
конкретният казус са налице предпоставките за постановяване на решение при
признание на молбата, с която е сезиран, на основание чл.237, ал.1 от ГПК.
Въпреки,
че съдът не придоби лични и непосредствени впечатления от ответника, предвид
неявяването му лично в насроченото открито съдебно заседание, то при
съобразяване на изтъкнаното от неговия пълномощник, приема, че към настоящия
момент неговия доверител съжалява и се разкайва за това, което е причинил на
молителката, с която е съжителствал и е категоричен, че повече няма да се
повтори и няма да я притеснява по никакъв начин.
Съобразявайки
се с изричното искане на Х.Ц.Ц. за произнасяне с решение при признание на
молбата, отчитайки и становището на представителя по пълномощие на ответника, съдът
е прекратил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания при събраните писмени доказателства, без да е
счел за необходимо да ангажира и гласни такива, поради което и настоящото решение
се основава само и единствено на признанието на молбата, което признание не
може да бъде оттеглено, на основание чл.237, ал.4 от ГПК.
Установи
се по безпорен начин, че не са налице отрицателните предпоставки, обективирани
в нормата на чл.237, ал.3 от ГПК, а и с така постановеното решение при
признание на молбата съдът счита, че то ще е изцяло в интерес на страните, тъй
като ще даде възможност на молителката по възможно най-бърз начин да се защити
срещу извършеното спрямо нея домашно насилие от страна на ответника, чрез
определяне на поисканата от нея мярка за защита по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН и
издаване на заповед за защита в нейна полза, в която изрично ще се предупреди
ответника за последиците от неизпълнението
й по реда на чл.21, ал.3 от ЗЗДН.
Имайки предвид всички
изложени дотук обстоятелства районният съд счита, че спрямо молителката е
осъществен акт на домашно насилие от страна на ответника, поради което и
молбата й за налагане на исканите мерки за защита по реда на чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, следва да бъде изцяло уважена, като се задължи извършителя на домашно
насилие да приближава районът
около жилището й, с адрес : гр.Ловеч, ж.к.”Младост”, бл.320, вх.”Д”; площад
Автогара, където ежедневно тръгва с автобус към местоработата й в с.Лисец;
автобусната спирка на центъра в с.Баховица, находяща се пред Читалище „Напредък
1920”, с адрес : с.Баховица, ул.”Георги Димитров”№49А; автобусна спирка
„Училището” в с.Лисец; районък около Детската градина в с.Лисец, намираща се на
адрес : с.Лисец, ул.”Белият път”№18, както и когато ответника срещне
молителката на обществено място, извън
посочените по-горе, да не я доближава на повече от 100 метра, за срок до края
на м.юли 2020 год.
При съобразяване на императвният текст на чл.5, ал.4 от ЗЗДН, на
извършителя следва да бъде наложена глоба в минимален размер на сумата 200
лева.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита на молителката, в коато извършителят се
предупреди от съда за последиците по чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при
неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган констатирал нарушението,
задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Предвид изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН във връзка с
чл.16 от ТДТССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-гр.Ловеч сумата 25 лева, представляваща държавна такса за настоящото
производство.
Видно от петитума на молбата Х.Ц.Ц. не е сезирала съда с претенция за
съдебно-деловодни разноски, а и няма представени доказателства да е направила
такива, поради което е не следва да й бъдат присъждани.
Водим
от тези съображения и на основание чл.15 от ЗЗДН и чл.237, ал.3, РС-гр.Ловеч
Р
Е Ш И :
ЗАБРАНЯВА на Т.Г.Т. ***, на основание чл.5,
ал.1, т.3 от ЗЗДН, да приближава районът около жилището на пострадалото лице Х.Ц.Ц.,
ЕГН-**********, с адрес ***; площад Автогара-гр.Ловеч, откъдето ежедневно
тръгва с автобус към местоработата й в с.Лисец, Община-гр.Ловеч; автобусната
спирка на центъра в с.Баховица, Община-гр.Ловеч, находяща се пред Читалище
„Напредък 1920”, с адрес : с.Баховица, Община-гр.Ловеч, ул.”Георги
Димитров”№49А; автобусна спирка „Училището” в с.Лисец, Община-гр.Ловеч; районът
около Детската градина в с.Лисец, Община-гр.Ловеч, намираща се на адрес :
с.Лисец, Община-гр.Ловеч, ул.”Белият път”№18, както и когато ответника срещне
молителката на обществено място, извън посочените по-горе, да не я доближава на
повече от 100 метра, за срок до края на
м.юли 2020 год.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Т.Г.Т. ***, за последиците от
неизпълнението на заподта на съда, на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно,
че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на извършителя на домашно насилие Т.Г.Т.
*** глоба в размер на сумата 200 /двеста/ лева, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т.Г.Т. *** да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ
сумата 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса за настоящото
производство, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ Заповед
за защита на Х.Ц.Ц., с
горните данни и се предупреди Т.Г.Т., с горните данни за
последиците по чл.21, ал.3 от ЗЗДН от неизпълнението на заповедта, а именно, че
при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в седмодневен срок от
връчването му на страните, на основание чл.17, ал.1 от ЗЗДН.
Препис
от решението и от заповедта да се връчат на страните по делото и на РУ на
МВР-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :