Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 30.12.2019 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 20.11. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1362
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 540/30.04.2019г., постановено по гр.д. №195/2018г. по описа на
Районен съд – гр.Стара Загора, в частта с която е отхвърлен предявения
иск от “П. К. Б.” ЕООД против С.Т.К. за признаване на установено, че С.Т.К.
дължи на “П. К. Б.” ЕООД главница над 1356, 57 лв. до пълния претендиран размер от
1633,74 лв. като неоснователен и са присъдени
разноските по делото по съразмерност.
Във
въззивната жалба “П. К. Б.” ЕООД излага съображения за неправилност на постановеното
решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Посочена
е съдебна практика. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се
постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция. Претендират се
разноските пред настоящата инстанция.
В законния срок е постъпил писмен отговор от
страна на въззиваемата, чрез особеният й представител, с който се взима
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са
съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд
е предявен е иск с правно основание с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с
чл.9, ал.1 ЗПК.
Безспорно е установено, че между страните по
делото е сключен договор за потребителски кредит № **********/30.09.2015г. за сумата от
2 000 лв., при годишен
процент на разходите 49,90%, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на
ден 0.11%, като общо задължение, включващо главница и договорна лихва, е
посочена сумата от 2967,36 лв. Заемателят се е задължил да върне заема на 24
месечни погасителни вноски, всяка от които от по 123,64 лв.. В договора е
посочено още, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги С.Т.К. дължи
и възнаграждение в размер на 1999,92 лв., като размерът на вноската възлиза на
83,33 лв. или общо дължимата месечна вноска, включваща главница, договорна
лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е 206,97 лв.. Представено е
сключеното между страните споразумение за предоставяне на допълнителни услуги
от 30.09.2015г. с уговорени следните
услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност
за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за
смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства.
В чл. 12.3 от общите условия на договора е предвидено, че в случай, че
клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на договора за кредит и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща за това на
клиента уведомление, покана, предизвестие и други.
От представеното преводно нареждане от 30.09.2015
г. се установява, че “П. К.
Б.” ЕООД е предоставило на С.Т.К. заемна
сума в размер на 2000 лв.
Видно от заявление от 17.02.2016г., подадено от С.К. същата
е направила искане за отлагане на 1 вноска. За целта е бил сключен Анекс 1 към
горепосочения договор, като е била отложена четвъртата вноска с падеж
16.02.2016г., видно от изготвения нов погасителен план.
Видно от извлечение по сметка по договор за потребителски
кредит № **********/30.09.2015г., изплатената от ответницата сума възлиза общо на 1271,95 лв., като
последното извършено плащане е направено на 09.08.2016 г.
От приложеното ч. гр. д. № 5261/2017г. по описа на Районен съд - Стара
Загора се установява, че съдът е издал в полза на “П. К. Б.” ЕООД срещу С.Т.К. заповед
№3430/20.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 за сумата в
размер на 3724,51 лв. -
главница по договор за потребителски
кредит № **********/ 30.09.2015г. и за сумата от 4,82 лв. – мораторна лихва за
забава за периода от 17.06.2016г. до 23.08.2016г., ведно със законна
лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и за разноските по
заповедното производство: 74,59 лв. – ДТ и 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Тъй като длъжницата не е бил открит на известните му адреси,
съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал.5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния
съд указания, заявителят е предявил настоящия иск за установяване на част от
главница по горепосочения договор за потребителски кредит, предмет на заповедта,
а именно за сумата от 1633.74 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Страните не спорят, че по силата на договор за потребителски кредит №**********/30.09.2015г. “П. К.
Б.” ЕООД е предоставил на С.Т.К. сумата 2 000 лв., което се доказва от
представеното преводно нареждане.
Безспорно е установено, че в хода на производството пред първоинстанционния
съд е настъпил крайният срок на договора, тъй като същият е сключен за срок от
24 месеца, като последната вноска е дължима на 16.11.2017 г. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното
положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция
/първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това, съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както
го задължава разпоредбата на чл. 235, ал.
3 от ГПК.
В настоящото производство ищецът
претендира установяване само на главницата по договора, като признава факта, че ответницата е заплатила
по договора за кредит сумата общо в размер на 1 271, 95 лв. Спорен обаче е въпросът със заплатената от ответницата сума
в размер на 1 271, 95 лв. колко вноски по договора са погасени, като ищецът
излага твърдения, че ответницата е погасила само шест вноски по кредита в
размер на 206, 97 лв. и частично седмата.
Видно от съдържанието на договора
за кредит, вноската в размер на 206, 97 лв. включва главница, договорна лихва и
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. Въззивният съд намира за
недействителна клаузата за закупуване на пакет от допълнителни услуги.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Законът, обаче, не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
В противоречие на императивното правило на чл. 10, ал. 4 от ЗПК за допълнителните услуги е определено общо възнаграждение за
няколко различни услуги. В чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В случая, в Договора за потребителски кредит
не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните
такси. Освен това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Поради това, настоящата съдебна инстанция счита, че
уговарянето на подобно възнаграждение нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост, тъй като потребителят следва да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Следва
да се посочи, че в настоящия случай с възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги от 1 999, 92 лв./ почти колкото размера на самия
кредит от 2 000 лева/, кредиторът се домогва да увеличи размера на вземанията
си, начислявайки такси за услуги, чието реално предоставяне не е доказано.
Така, с уговарянето на допълнително възнаграждение, съдът намира, че се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. Следователно, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК
и чл. 21, ал. ЗПК
тези клаузи са нищожни. В този смисъл
настоящата съдебна инстанция не възприема доводите на въззивника за
недопустимост на обжалваното решение, поради разглеждане и произнасяне от
първоинстанционния съд относно нищожността на Споразумение за предоставяне на
пакет допълнителни услуги, който въпрос е извън предмета на спора.
Вярно, че производството по
претенцията за заплащане възнаграждение за допълнителни услуги по посоченото
споразумение действително е прекратено с определение от 06.02.2018г. Съдът
обаче дължи произнасяне относно действителността на споразумението за
допълнителни услуги, тъй като действителността е обуславяща, както по отношение
точния размер на задължението на ответницата, така и по отношение на въпроса с
направените плащания от последната в размер на 1 271, 95 лв. колко погасителни
вноски са платени.
Така, предвид гореизложените
съображения, въззивният съд приема, че със заплатената от ответницата сума в
размер на 1 271, 95 лв. са погасени десет вноски в размер на 123, 64 лв., които
включват главница и договорна лихва и частично договорната лихва от следващата
по ред вноска, като по този начин ответницата е погасила 643, 43 лв. от
главницата и е останал неплатен остатък от 1 356, 57 лв. Поради това, ответницата дължи на ищеца сумата от 1356,57 лв.,
представляваща неплатена главница по
договор за потребителски кредит № ********** / 30.09.2015г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 15.09.2017г.
В този смисъл е и обжалваното решение на РС, което настоящата инстанция намира за
законосъобразно и правилно.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №540/30.04.2019г., постановено по гр.д. № 195/2018г.
по описа на Районен съд – гр.Стара Загора в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.