№ 11149
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110169330 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца С. Г. В., ЕГН **********, срещу ответника
**********************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 1175,46 лв.
представляваща претендирани от ответника суми за Апартамент № **,
находящ се в ***************************** по партида с инсталация №
**********, начислени за предоставени услуги в периода от 01.01.2011 г. до
31.01.2012 г., поради липсата на облигационни отношения, поради липса на
реална доставка на топлинна енергия в посочения размер, евентуално –
поради погасяването им по давност. Ищецът С. Г. В., ЕГН **********,
твърди, че след направена справка в ответното дружество е установил, че
ответникът претендира процесната сума, като при непогасяване на същата,
щели да бъдат предприети съдебни действия за събиране на вземането.
Оспорва да е собственик, вещен или облигационен ползвател на процесния
недвижим имот – Апартамент № **, находящ се в
*****************************. Оспорва наличието на облигационно
отношение между страните. Оспорва ответникът да е доставил топлинна
енергия, която да отговаря на БДС за топлопреносната мрежа, през процесния
период. При условията на евентуалност поддържа, че правото на
принудително изпълнение върху процесното вземане е погасено по давност.
Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************************, ЕИК
*********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Ф. И., с който оспорва
иска като недопустим. Оспорва да е налице правен интерес за завеждане на
иска. Поддържа, че ищецът, в качеството си на собственик на процесния
недвижим имот, е потребител на топлинна енергия за топлоснабдения обект,
1
като е използвал доставената топлинна енергия за процесния период и не е
заплатил нейната цена. Не оспорва, че процесното вземане е погасено по
давност. Оспорва да е дал повод за завеждане на делото. Моли за прекратяване
на делото, респ. – за постановяване на решение при признание на иска. Моли
за присъждане на разноски по делото.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по
делото: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186 от 1997
г. на нотариус А. се установява, че периода 2011 - 2012 г., ищецът безспорно
има качеството на клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в ************************************ в качеството си на собственик.
Установява се от справка от ********************* по договорна
партида на С. Г. В. /на лист 36-38 по делото/, че сумата, претендирана от
ответника от 01.2011 г. до 01.2012 г. е в общ размер на 1197,90 лева. По делото
обаче не е доказано доставеното количество топлинна енергия до процесния
имот за процесния период.
Дори и да се приеме, че е потребена топлинна енергия на посочената
стойност, то основателен се явява доводът, че вземането се явява погасено по
давност, който факт не се оспорва от ответника, а се признава. Според
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от
деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът
не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период
приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл.
33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно безспорно,
процесните вземания се явяват погасени по давност. Ето защо, искът следва да
бъде уважен.
По разноските:
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. Претендирано е от адв. Л. адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат
за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
2
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от
21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683
от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение №
350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като
взе предвид материалния интерес по делото, това че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, срочното разглеждане на делото без участие на
процесуални представители на страните, на оказалия безплатна правна помощ
адвокат следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Г. В., ЕГН
**********, с адрес: ******** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
С. Г. В., ЕГН ********** не дължи на **********************, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **********************
сумата от 1175,46 лв. / хиляда сто седемдесет и пет лева и 46 стотинки/ ,
представляваща сума за топлинна енергия за топлоснабден имот: Апартамент
№ **, находящ се в ***************************** по партида с инсталация
№ **********, начислени за предоставени услуги за периода от 01.01.2011 г.
до 31.01.2012 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК **********************, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: ********************** да
заплати 50 лева / петдесет лева/ държавна такса на С. Г. В., ЕГН **********, с
адрес: ********.
ОСЪЖДА **********************, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ********************** да заплати на адв. М. Л. Л.,
ЕГН ********** сумата в размер на 300 лева/ триста лева/ адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА
на С. В..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3